14 620 резултата
Откакто детската градина ту работи, ту не работи, Мимето съвсем си развали режима и официално неведнъж направи заявления у дома, че до края на живота си повече никога няма да спи през деня.
Още от сутринта замрънка, като видя снега навън:
- Мамо, мамо, искам да излезем!
- Чакай таткото ти да се приб ...
Още от сутринта замрънка, като видя снега навън:
- Мамо, мамо, искам да излезем!
- Чакай таткото ти да се приб ...
1178
5
27
Самотата, в моите очи , не беше това , което всички я представят.
За мен представляваше просто поле, лишено от емоцията, която хората ни носят. Не бях лишен от самото обкръжение, а от комфорта, който то трябваше да ми носи.
Опитах да намеря спокойствието в тишината, която сам предизвиках.
Някой път ...
За мен представляваше просто поле, лишено от емоцията, която хората ни носят. Не бях лишен от самото обкръжение, а от комфорта, който то трябваше да ми носи.
Опитах да намеря спокойствието в тишината, която сам предизвиках.
Някой път ...
995
2
2
Жълтият цвят, цветът на щастието.
Този цвят падаше бавно от прясно боядисаните тухли.Малките капки от чистата боя падаха точно върху сивия асфалт.
Някой стъпи там и остави отпечатъка на калните си обувки. Калта попречи на капка от прясната боя да падне.Внезапно тухлите започнаха да изглеждат като он ...
Този цвят падаше бавно от прясно боядисаните тухли.Малките капки от чистата боя падаха точно върху сивия асфалт.
Някой стъпи там и остави отпечатъка на калните си обувки. Калта попречи на капка от прясната боя да падне.Внезапно тухлите започнаха да изглеждат като он ...
748
2
1
Или какво се върти в главата на един култулолог с драскачески наклонности, докато рине сняг... кат’ тако’а…
Снегът е хубаво нещо. Когато го гледаш през прозореца, пиеш кафе/какао/уиски (или с каквато там течност се наливаш) и гледаш безметежно как навън става все по-бяло и чистичко, а снежинките се ...
Снегът е хубаво нещо. Когато го гледаш през прозореца, пиеш кафе/какао/уиски (или с каквато там течност се наливаш) и гледаш безметежно как навън става все по-бяло и чистичко, а снежинките се ...
462
6
Снежният човек, Тройкаджията и Малчуганът
Чакам гости. Две семейства. Всяко с по две деца. Няма как! Заради малките трябва
да спретна по-така елха. Нали щото да съберем подаръците. Пък то аз от къмто
такивата Коледни красотии се оказва, съм почти на нула. Купувам всичко на ново.
Елхата едно на ум! А ...
Чакам гости. Две семейства. Всяко с по две деца. Няма как! Заради малките трябва
да спретна по-така елха. Нали щото да съберем подаръците. Пък то аз от къмто
такивата Коледни красотии се оказва, съм почти на нула. Купувам всичко на ново.
Елхата едно на ум! А ...
1219
2
6
Сламки за живот
“Злото никога не идва само“, така казваше баба ми, като днеска я чувам.
Точно сега ли?! Осемнайсет години и така без предупреждение, отиваш си, а ми знаят положението.
Ще лежа, че стана ли – посегнал съм, още две имам, сърце не ми дава да ги изхвърля. Мириша ги вечер, пипам ги, приби ...
“Злото никога не идва само“, така казваше баба ми, като днеска я чувам.
Точно сега ли?! Осемнайсет години и така без предупреждение, отиваш си, а ми знаят положението.
Ще лежа, че стана ли – посегнал съм, още две имам, сърце не ми дава да ги изхвърля. Мириша ги вечер, пипам ги, приби ...
955
2
6
Авторът, пишещ история, съкратено АПИ (да не се бърка с името на една агенция по пътищата!) е изключително странен животински вид, така че ако си имате вземане-даване с такова същество (дори и в писмена форма!) е хубаво да имате едно и две на ум.
Като начало АПИ са способни да пишат по всяко време, ...
Като начало АПИ са способни да пишат по всяко време, ...
428
3
10
Изпитвам неописуем страх от улиците, които винаги са пълни. Не с хора , а с локви отрова, чиито изпарения се разбиват право в устните ми.
Притискам ги, стискам ги, но винаги усещам киселия вкус.
Изгаряше гърлото ми и го караше да пресъхва. Образуваше рани по лигавицата.
Понякога дори и кондензираше. ...
Притискам ги, стискам ги, но винаги усещам киселия вкус.
Изгаряше гърлото ми и го караше да пресъхва. Образуваше рани по лигавицата.
Понякога дори и кондензираше. ...
477
2
1
Дребни прашинки се носят грациозно във въздуха, блещукащи на светлината от запалената ароматна свещ. В тъмната стая ухае на завехнали рози от онзи голям букет върху масичката за кафе. Изсъхнало розово листенце се откъсва плахо и полита надолу към прашния под, донасяйки далечни спомени и меланхолия. ...
425
1
3
Ръката, загребала шепа пръст от сухата почва я пробуди. Вдигна лице нагоре и погледна съществото, което се извисяваше над нея.
Човек...
Бе срещала и други човеци в миналото, но този беше... различен. Две лишени от ирис очи я наблюдаваха безизразно.
- Кой си ти? - попита го с беззвучен шепот тя.
В съ ...
Човек...
Бе срещала и други човеци в миналото, но този беше... различен. Две лишени от ирис очи я наблюдаваха безизразно.
- Кой си ти? - попита го с беззвучен шепот тя.
В съ ...
676
2
5
Часовникът спря. Изведнъж. Времето прекъсна своята безкрайна нишка, а въздуха застина в една статична позиция. Той пристъпи плахо към регистратурата и се почеса стеснително по тила, докато чакаше някой да дойде.
Петък вечер в шумния град. Имах среща с колежка от университета, с която обичахме да ход ...
Петък вечер в шумния град. Имах среща с колежка от университета, с която обичахме да ход ...
416
1
Беше ранен декемврийски следобед. Слънцето грееше и след няколкодневното застудяване, и снощният дъжд, времето можеше да се определи, като истинско циганско лято. Младши сержант Щерев седеше на скамейката зад ротата, припичаше се като дърт смок на есенното слънце, и пушеше цигара. Оставаха му точно ...
741
Лято. Жега. По обяд – глад. Ами сега?! Дали да не хапна на "Чифлика"?! Доводите да избера тая кръчма са: 1. Вкусна храна, 2. Бързо обслужване и не на последно място, паркинга пред кръчмата е сенчест (автомобила е черен и за половин час на слънце докато трае обяда , така ще се нагрее, че по добре да ...
301
2
8
Казвам се Живко, но вече ми викат Цуни Кака. Ударението на "у". Между петдесе и шейсе години съм. Скромен човек съм, нищо ми няма. Работя, никъде не излизам, лягам си рано. Редя пасианси. Не съм конфликтна личност. Ерген съм. Тих и почтен. Учтив и възпитан. Но нещо не е наред с общуването ми. Предим ...
1194
5
52
Да можеш да пишеш е като да имаш собствен лунапарк. Само да щракнеш с пръсти и могат да инсталират и катерушка, и въртележка, или басейн с делфини в него. Всичко се случва мълниеносно, и вярвайте ми, пишещите много се забавляваме в този парк.
Там винаги е весело и интересно и абсолютно по всяко врем ...
Там винаги е весело и интересно и абсолютно по всяко врем ...
509
1
28
Слънчевите лъчи проникваха през прозореца и се спряха на лицето ми, когато се събудих.
След няколко безсънни нощи най – накрая заспах непробудно.
Замаяна съм.
Огледах се – по земята се въргаляха няколко различни бутилки от вино, ром и текила. Пиех в последно време направо от бутилката, без да си губ ...
След няколко безсънни нощи най – накрая заспах непробудно.
Замаяна съм.
Огледах се – по земята се въргаляха няколко различни бутилки от вино, ром и текила. Пиех в последно време направо от бутилката, без да си губ ...
1370
9
44
Глава 3
В протокола не пишеше нищо за ситуацията, в която не можеш да влезеш в базата, затова се наложи да мислим бързо и логично. Щом екрана не работи, значи или е повреден, или към него не се подава ток.
Дали имаше шанс някой да го е повредил? По данни, подадени от космическата агенция, и написани ...
В протокола не пишеше нищо за ситуацията, в която не можеш да влезеш в базата, затова се наложи да мислим бързо и логично. Щом екрана не работи, значи или е повреден, или към него не се подава ток.
Дали имаше шанс някой да го е повредил? По данни, подадени от космическата агенция, и написани ...
542
2 април
В тъмнината, в сигурността на малката си стая, тя отвори прозореца. Онзи, синкавият, който се очертаваше на стената всяка вечер в седем часа, от шест месеца насам. Пристъпи крачка напред, после прекрачи бледата пулсираща рамка и се озова на плажа.
Пълен плаж – като онези от филмите за минало ...
В тъмнината, в сигурността на малката си стая, тя отвори прозореца. Онзи, синкавият, който се очертаваше на стената всяка вечер в седем часа, от шест месеца насам. Пристъпи крачка напред, после прекрачи бледата пулсираща рамка и се озова на плажа.
Пълен плаж – като онези от филмите за минало ...
455
Любовта на живота ми
Беше любов от пръв поглед.
И за двамата. Ожениха се по любов. Тя правеше всичко с любов. С любов готвеше, с любов му переше чорапите, с любов го гладеше, с любов го завиваше през нощта, дори с любов чистеше и колата.
От тази любов се роди първото им дете.
А той на всички разказв ...
Беше любов от пръв поглед.
И за двамата. Ожениха се по любов. Тя правеше всичко с любов. С любов готвеше, с любов му переше чорапите, с любов го гладеше, с любов го завиваше през нощта, дори с любов чистеше и колата.
От тази любов се роди първото им дете.
А той на всички разказв ...
846
7
48
Вторият човек
Хората се борят за добър живот. И когато получат така желаното спокойствие, те спират да се страхуват за своето физическо оцеляване. Живеят в тесен кръг, градят бъдещето си и възпитават децата си. Погълнати от мисълта да не изгубят каквото имат, неусетно губят чувствата, които са преди ...
Хората се борят за добър живот. И когато получат така желаното спокойствие, те спират да се страхуват за своето физическо оцеляване. Живеят в тесен кръг, градят бъдещето си и възпитават децата си. Погълнати от мисълта да не изгубят каквото имат, неусетно губят чувствата, които са преди ...
285
МЪТНА ВОДА
/разказ откровение/
Мъчителен ден, изпълнен с всички нюанси на чувствата – радост, ужас, страдание, помитащи спомени за любов, последвана от подлост, предателство, престъпление, Божествено наказание, изповед и разкаяние! Аз най-малко съм засегнат от всички събития, но бях участник и свиде ...
/разказ откровение/
Мъчителен ден, изпълнен с всички нюанси на чувствата – радост, ужас, страдание, помитащи спомени за любов, последвана от подлост, предателство, престъпление, Божествено наказание, изповед и разкаяние! Аз най-малко съм засегнат от всички събития, но бях участник и свиде ...
348
1
-Виж к'ва си се ошишкавила! Мъжът издразнено погледна жена си и изсумтя с поглед някъде встрани. На масата, на която прилежно бяха сложени палачинки, сладко от боровинки и каничка с мляко, ароматното кафе още се събуждаше в чашата му. Очите и се напълниха със сълзи, но продължи да мие чиниите. Нищо ...
1446
2
15
Последният ден от празничната седмица на родния ми град. По традиция се закрива с тъй наречения градски маратон. Всъщност, маратон е силно казано защото разстоянието е около два километра и се простира от паметника на Васил Левски край стадиона, до паметника на Христо Ботев в центъра на града. Или к ...
893
5
13
След като се събуди Иво погледна през прозореца и какво да види навсякъде е бяло и пухкаво. Вечерта бе валяло сняг и натрупало. Веднага хукна към стаята на децата, за да им каже, че вън е прекрасно и след закуската могат да играят на снежни топки. Иво беше бащата на къщата, а жена му бе починала пре ...
508
Този откъс е част от първата книга, която написах - "Кристалният затвор". Бях на 16 години.
Тридесет минутки след полунощ бяха изминали. Не можех да заспя. Реших да почета книга с надеждата да ме унесе отново, но токът спря внезапно. След голямо въртене в леглото реших да престана да се боря с безсъ ...
Тридесет минутки след полунощ бяха изминали. Не можех да заспя. Реших да почета книга с надеждата да ме унесе отново, но токът спря внезапно. След голямо въртене в леглото реших да престана да се боря с безсъ ...
340
Две жени, мъж. До тук да спра ли..? Жените сме коварни в любовта... Аз и тя в съревнование... А аз не се сравнявам... И то с нейните патешки джуки и напомпани дюли... Цял пазар... А мозъкът ѝ беше... то тъпо тъпо та вдлъбнато... Дадох ѝ път да мине... И той я прие в обятията си... Колко прозрачно... ...
445
1
4
Понеделник
Валеше като из ведро. От станцията на метрото до офиса имаше някакви си двеста метра, но със сигурност щеше да подгизне целия. Не беше взел и чадър. Нямаше никакво значение, и без това едва ли щеше да му помогне. Сложи качулката, метна раницата на двете рамена, за да не му пречи като бяга ...
Валеше като из ведро. От станцията на метрото до офиса имаше някакви си двеста метра, но със сигурност щеше да подгизне целия. Не беше взел и чадър. Нямаше никакво значение, и без това едва ли щеше да му помогне. Сложи качулката, метна раницата на двете рамена, за да не му пречи като бяга ...
446
1
Зимната вечер де да бе заглъхнала до здрач. Звездите безуморно шепнеха думите на плътните сенки, танцуваха над безсънното ми главоболие като величествена пеперуда, а студът отчаяно навличаше вледенялото ми тяло със сезонното си палто. Оцветяваше чертите на лицето ми с руменина.
Вятърът се обади като ...
Вятърът се обади като ...
409
1
Цвете на прозореца
Какво е един дом без цветя? Не е ли огледало на забързаните хора, които нямат време да видят красивото? Тичайки от работа вкъщи и обратно, те си поемат въздух само, за да спят. Пропускат обикновените неща, които се оказват много скъпи. А какво по-хубаво от това да видиш живот в жи ...
Какво е един дом без цветя? Не е ли огледало на забързаните хора, които нямат време да видят красивото? Тичайки от работа вкъщи и обратно, те си поемат въздух само, за да спят. Пропускат обикновените неща, които се оказват много скъпи. А какво по-хубаво от това да видиш живот в жи ...
315
2
1
От хладното ониксово небе се сипеше танца на снежинките с дъждовните капки, които измиваха заледените и замрели нощни улички на града. Сякаш в далечината се чуваше песента на притихнал саксофон. Големият неонов надпис на театъра светеше ярко в лицето ми и се отразяваше в купчините фалшиви перли, кои ...
372
1
2
На следващия ден в уреченото време се запътих към спалнята. На вратата видях надпис:
‘Днес очаквам Аладин’
Малко се замотах в търсене на подходящ костюм, ама не след дълго бях пак пред вратата – ‘Чук , Чук’ – ‘Влез’ . Стаята изглеждаше доста .. различно. Тя се беше омотала в дълъг воал, седеше на кр ...
‘Днес очаквам Аладин’
Малко се замотах в търсене на подходящ костюм, ама не след дълго бях пак пред вратата – ‘Чук , Чук’ – ‘Влез’ . Стаята изглеждаше доста .. различно. Тя се беше омотала в дълъг воал, седеше на кр ...
362
5
Глава 2
Наближаваше часа ни на влизане в атмосферата на Глиез 581с. Бяхме инструктирани точно осем минути преди това събитие да седнем на специални седалки в индивидуални капсули, да затворим люковете и да се опашим с всички възможни колани, а за десерт – да си сложим кислородните маски. Влизането в ...
Наближаваше часа ни на влизане в атмосферата на Глиез 581с. Бяхме инструктирани точно осем минути преди това събитие да седнем на специални седалки в индивидуални капсули, да затворим люковете и да се опашим с всички възможни колани, а за десерт – да си сложим кислородните маски. Влизането в ...
1388
4
Докато вървях в парка, с периферното си зрение видях някого. „ Не, не може да бъде, това не е възможно! “ бяха първите мисли нахлули в главата ми. Обърнах се и я видях- нагласена, както винаги, с ярко червило, допълващо вида й на дама, със своето палто- синьо с бели копчета- беше съхранило чара си о ...
243
- Как го търпиш? – попита замислено моят колега, загледан в облаците над нас.
Снегът вече ни беше покрил и двамата със снежинки, направо приличахме на снежни човеци. Какво пък, не ми пукаше. Нека да вали! Когато вали сняг е по-празнично. А на нас двамата с него ни оставаше само да се радваме на пада ...
Снегът вече ни беше покрил и двамата със снежинки, направо приличахме на снежни човеци. Какво пък, не ми пукаше. Нека да вали! Когато вали сняг е по-празнично. А на нас двамата с него ни оставаше само да се радваме на пада ...
310
4
Пътят покрай крепостната стена напоследък бе неприятен. Мануел се стараеше да го избягва. Откъм западната кула често долитаха писъци, от които човек нямаше как да не настръхне. Селяните говореха, че някаква вещица е извършила престъпление и затова я измъчват. Мануел не ги разбираше тези работи, но м ...
576
1
3
Консултирах се с Лу кога е най – удобното време да започна, главата ме болеше от безкрайните варианти, подходи, думи и жестове. Поставих се в няколко роли, проиграх няколко варианта – нищо не пасваше в ситуацията. Всъщност основният метод в такива случаи беше не пряката атака с някаква си моя реално ...
414
1
4
Зорница/Фирдос
- Зорница… Зорница, чувате ли ме? – Чу тя непознат глас. – Зорница, отворете очи, ако ме чувате.
Тя се опитваше не само да отвори очи, но и да раздвижи краката си. Трябваше да бяга, да спаси живота си, но не можеше да помръдне, сякаш беше в ступор. Всичко я болеше. Болката бе толкова ...
- Зорница… Зорница, чувате ли ме? – Чу тя непознат глас. – Зорница, отворете очи, ако ме чувате.
Тя се опитваше не само да отвори очи, но и да раздвижи краката си. Трябваше да бяга, да спаси живота си, но не можеше да помръдне, сякаш беше в ступор. Всичко я болеше. Болката бе толкова ...
817
2
Тризнаците
Живот, Смърт, Кама, Фирдос и Акаш излязоха през големите порти на Божественото училище и се озоваха в началото на Тъмния тунел. Трите души бяха наясно какво предстои. Фирдос и Акаш вече многократно бяха преминавали през този процес, а Кама беше чел и чувал за него. Всяка душа, прераждаща ...
Живот, Смърт, Кама, Фирдос и Акаш излязоха през големите порти на Божественото училище и се озоваха в началото на Тъмния тунел. Трите души бяха наясно какво предстои. Фирдос и Акаш вече многократно бяха преминавали през този процес, а Кама беше чел и чувал за него. Всяка душа, прераждаща ...
583
Великото Отвъдно
Сурва и Чандра бяха деца, родени от Светлината. Двамата бяха влюбени, въпреки че по нищо не изглеждаше да имат общи черти или дори интереси. Сурва беше висок, силен, рус, с тъмна кожа и много самоуверен. Чандра пък - нисичка, тъмнокоса, бяла, тиха и скромна. В днешно време някой би ...
Сурва и Чандра бяха деца, родени от Светлината. Двамата бяха влюбени, въпреки че по нищо не изглеждаше да имат общи черти или дори интереси. Сурва беше висок, силен, рус, с тъмна кожа и много самоуверен. Чандра пък - нисичка, тъмнокоса, бяла, тиха и скромна. В днешно време някой би ...
783
1
Следващият ден беше ... пълен с емоции. Посетихме Ани в спалнята й, Все така опакована, лицето й излъчваше спокойствие, а датчикът на ревера на костюма и показваше две чертички, имаше още време. Порази ме розовото – беше навсякъде – завивки, креват, стени, кукли. Единствено плакатът на стената с лик ...
339
4
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
