6 659 резултата
Имало едно време един Прав път. Той не обичал да се обръща назад и да спира. Познавал себе си добре и знаел накъде отива. Не обичал и не познавал Кривия път, защото не знаел накъде отива и неизвестността го плашела.
Един ден Правият път много се уморил от вървенето само в една посока и от себе си и ...
  1811  16 
(Непрочетено писмо)
Знаеш ли...
и на мен понякога ми се ще да мълча.
И да чуя грохота на тишината.
Как се сгромолясват мислите ми и остават голите чувства. ...
  874 
Отвори очи. Беше бяло пред него. Ужасно бяло. Не беше нито мъгла, нито сняг.
– Къде съм? – попита.
„Какво е къде?“
Кой го каза? Нищо не виждаше освен бялото.
– Може ли да стана? ...
  596 
Когато завали сняг, имаш чувства. Не че когато не вали, нямаш чувства. Обаче те са латентни, страхливи се, не искат да се проявят и стоят като заспали в теб. Чакат знак, за да се появят.
И ето го знакът – сняг. Бял, косо пада от небето, като стърготини от небесна дъскорезница, където боговете строят ...
  555 
- Тук се сбогуваме! - така ми заяви тя тогава с усмивка.
- Как така ?- помня, че успях да кажа само това, преди тя да се качи на влака и никога повече, да не я видя.
Винаги съм се упреквал и обвинявал,че не направих нищо повече, за да я спра. Разбира се, секунда след като влака потегли се опомних,ти ...
  766 
- Тина, спиш ли?
- Уф…
-Чуваш ли как сърцето ми бие за теб?
- Да бе…
- Помниш ли когато се срещнахме за първи път? ...
  1260 
Фройд и аз. Моите стожери – его, суперего, сънищата и то.
Сребристо излъчване, облечена в лилаво.
Явява ми се в съня. Идва, когато съм над пропастта.
Търся Я за равновесие, моите две любими жени на света.
Мама и Тя. Запознах се с мама от фото. Не познавам ласката ѝ. ...
  868 
Човекът беше уморен,
Много уморен в началото не вечерта.
През този ден загуби много,
легна рано и заспа.
Заспа един човек. ...
  496 
Всички любовни истории завършват с думите: "И той/тя си тръгна..." Не е приказен финал, но е истински, който горчи до края на живота ти. Остана ми само вярата, която бе моето спасение след хилядите сълзливи нощи и безкрайно тъжни сънища, които и до днес ме водят към теб. Кърпичките, пропити с горещи ...
  499 
ВСЯКО СТАДО СИ ИМА МЪРША
/не е разказ/
Не е разказ. Просто споделям.
От две седмици съм в Хановер. Помагам на голямата дъщеря. Днес следобед, докато бутах количката към детската градина и бързах, че пак закъснявах за внука Милен (не че имам друг внук, ама да се знае, че и той е Милен, като внучката ...
  765 
Ден Първи от моето така наречено бягство. Човек ако ме погледнеше отстрани би си помислил, че съм просто една жена, която е решила да си почине за уикенда и е оставила мъжа си да пие бира и да гледа мач. Ще кажете, как така бягам, а не нося багаж със себе си. Отговорът е, че бях толкова уморена от е ...
  620 
Декември е уют и многоточие.
Чувството, че си стигнал до върха на планината
и спираш, за да си починеш.
И наблюдаваш всичко долу.
Там долу са твоите дни, твоите нощи. ...
  614 
Неделя е.
Остани в леглото. С мен.
Нека събуждането е бавно и с удоволствие.
От някой слънчев лъч, заиграл се със златото по ресните на очите ти.
Или от рапсодията на дъждовните капки по прозореца. ...
  802 
Като рекли „Аз” та „Аз”! Прекалено много „Аз”. Ама какво”Аз бе, като всички сме на кучето в задника.
Мартин Карбовски в "Търси се"
Памфлет
Господин Карбовски, не Ви познавам лично, но и предпочитам да не Ви познавам. Считам, че това е по-скоро привилегия за духа ми, отколкото загуба. Вие не от днес ...
  679 
Обграден съм от ножове. Някои са тъпи, други – остри. Имам един, като бръснач. Цепи косъма. Някой ден, ако реша да се заколя, ще използвам именно него. Ето, сега го държа. Разглеждам го. Стоманата е прекрасна. Хладна, невъзмутима и практична. Какво ли е да умреш? Хм. Сега е именно тъмно, навън, в ст ...
  828  12 
СЪБОТНО КАТЕРЕНЕ…
Прибирах се към къщи от точка Я до точка А - по най-дългия път. Бях решила да повървя пеш, когато я видях. Симпатично момиче. Само за 10 минути я видях още поне 3- 4 пъти. Ту пред мен, ту зад мен, ту устремена нанякъде… Плашещо, ако не беше по обяд…Тръгнах в посока различна на нейн ...
  483 
Забрави ме!
...Пишеше в тетрадката му:
Небето плаче днес
болките
на тези със пресъхнали очи ...
  614 
-Все още ли смяташ, че илюзията за грешно и правилно, създадена от ограничения човешки мозък, може да има валидност в обективния свят?
-Тази твоя критичност! А ти не можеш ли просто да ме изслушаш, както беше свикнал да правиш преди?
-Ако наистина искаше това, щеше да си спряла разговорите си с мен ...
  644 
Знаеш ли...? Има едни такива хора, Приятелю, които не заслужават обич!
Те не заслужават дори нашата омраза, защото и това ще им придаде някаква значимост, а и ние не сме като тях...А те са МЪРТВИ души, брат! Тяхното съществуване е безлично. Те никога няма да бъдат щастливи и никой няма да ги обича! ...
  1066 
Ще те призова като демон в нощта и ще плача да дойдеш при мен. Луната ще хвърля сребристите си отблясъци по голите ни тела и разпръснатите по пода дрехи, докато пръстите ти изследват всяка извивка от тялото ми. Ще слея устните ни в нежна целувка, а ангелът в мен ще ликува за изкования триумф.
Дори д ...
  946 
Нека погледнем през очите на дявола, защото през другите видяхме само страдание!
Нека смисълът на живота се превъплъти в това, в което никой не е вярвал и други да изпитат това, което не са могли, защото не са искали, но сега го потърсиха.
Нека другите изкупят греховете си чрез нашето отмъщение и то ...
  715 
Лежахме на пода в студената стая.Наоколо беше тъмно като в рог.Не искаше да пуснем лампите.Просто лежахме прегърнати,всеки заслушан в дишането на другия,взирайки се в нищото. Сигурно лежим така от часове,без никой да продума.Страх ме бе да кажа нещо,защото имах усещането,че ако тръгна да говоря, ще ...
  657 
Исках да си взема пишеща машина. Или просто да извадя някоя от гаража на дядо. Или просто да заема една на приятел. Толкова са старомодни, естествени, сякаш думите оживяват, танцуват и какво ли още не. Но какво щях да напиша? Имам ли какво толкова да кажа?
Всичко ми убягва. Не мога да намеря начин д ...
  706 
Невероятно е как двете думички “да” и “не” са в състояние да променят живота ти в из основи. Първата е символ на съгласие, приемане и крие в себе си невероятни приключения и изпитания за личността ти, докато от друга страна втората се оприличава на отрицанието, отказването, скуката.
Спомняш ли си фи ...
  831 
В петък се скатавам в планинското градче, където небето е розово, а облаците са на ръка разстояние. Прибирам се сама, дърпам куфара по разбити тротоари. Няма много хора. Студът ги е заключил вкъщи. Комините пушат, децата грабят от последните незаснежени дни, тичат из неосветените улици. Светят прозо ...
  799 
Нека изследваме сега, какъв е смисълът на всичко това? Небето? Звездите? Слънцето? Парите?
Защо Бог ни създаде със сърца? Защо ни проектира, да се нуждаем да даваме и получаваме любов?
Може би отговорът е много простичък, толкова простичък, че не можем да го видим? То е като капка роса върху цвете, ...
  692 
Умиране от любов...
Един студен и мрачен ден тя се събуди и изведнъж осъзна, че той си беше тръгнал. Сърцето и се сви и спря за миг. Затвори очи и се надяваше да е сън. Да е кошмар...
Но отново щом отвори очи, не почувства неговото присъствие. Питаше се как е възможно да се е събудила и нейния любим ...
  674 
И беше ден, и беше нощ.
И после пак, и пак, всеки
ден – все едни и същи
неща. Но ето я пролетта,
чука на вратата и носи в ...
  876 
Млад драматург влиза в бара на националния театър. Не са му приели пиеста и той е сам, болен и гладен. Запознава се със стар пияница, който твърди, че продава пиеси на дребно. Младият драматург е отчаян и му дава пиесата си срещу една вечеря.
Търговецът е продал пиесата на театъра. Известен режисьор ...
  481 
Да потърсим, къде живее любовта.
Нима в човешкото сърце или във
висока, тъмна кула, страда тя
отхвърлена сама. За кои се мислим
ние, хората, да отхвърлим съвършеността? ...
  712 
Здравей! Ти, точно на теб говоря – да, на теб, пред дисплея. Не унивай, не се натъжавай и не спирай да вярваш в себе си. Защо ли? Най-вече, защото го заслужаваш или по-скоро, защото не заслужаваш. Все се чудя кое е по-правилно да се каже – че не заслужаваме да се чувстваме така непотребни и безпомощ ...
  1111 
Имам се за що-годе начетен и интелигентен човек... само че за кратко време успях да направя някой не дотам интелигентни неща, които промениха живота ми тотално. Бързам да ви уверя, че не става дума за някакво престъпление! Просто допуснах грешки, а и външни фактори оказаха влияние за това развитие н ...
  577 
Тези са имитаторите. Седят и чакат от устата ти да изпадне някоя дума. Някоя по-необикновена, така. Не някаква простолюдна и разбираема. Нещо като "епигенетика", като "фокусиране на изследванията", като "цитокини" и "невронауки". И тогава се спускат, захапват я, и започват да я осмукват. Олигавят я ...
  623 
Сърцето ми тупти, като сметанов еликсир.
Чувам как тихо искам отново да те докосна, мишле.
Твоят трепет ми липсва, защо го няма отново морето, за да видя погледите ни за първи път, когато ние не можахме да се докоснем, да ти прошепна: ,, Любов моя ,, .
Изгрева тогава заслепяваше.
Усещах как нежно ме ...
  595 
Тъкмо почвам да живея.
Това ми напомня нещо,
че животът е прекрасен.
Бях в океана, блъскана
от морето, няколко пъти, ...
  684 
"Ако обичаш някого, пусни го да си иде, ако се върне е твой " и също те обича, защото любовта е свобода...
Не знам дали е защото съм глупачка
или романтичка?!
Новаторка или носталгична?!
Мечтателка или фаталистка?! ...
  1453 
Орлин Горанов дойде в Индианаполис! Дойде с Кристина Димитрова! Двамата са точно, както ги помня от телевизионните екрани на моята младост. Само дето са по-хубави от преди и пеят много по-добре!
Но почакайте, това не е възможно. Те не са ли подвластни на времето? Как могат да пеят по-добре, в една и ...
  876 
Запомни...
Ако е споменът, той е притежателят на сънищата ти.
Ако е спомена, ти си гаврата на вечерта му.
Не вярвай на никого. Дари правописа си на незрящия, за да видиш какво е слънце, когато започне да пише по облаците.
Кап! Кап! ...
  1376 
Малкото момче вървеше към пътя за дома, когато на улицата видя как всички хора бяха вперили погледа си върху един старец. На пръв поглед, той беше с посивяла брада, скъсани дрехи и изнемощял вид. Хората от селото го наричаха лудия старец. На сред улицата той обикаляше с празна кесия в ръка и крещеше ...
  705 
Ухае на изящна жена в дълга зелена рокля от огледалото
жива буйна дълбока вода
отнася те ръб на дантела под устните на цепката
вие се, омайва и те приковава като шамар
вълната близва върха на пръстите ...
  592 
Предложения
: ??:??