6 528 резултата
Един бял лист хартия... Или просто едно начало.
Някак си това винаги е било моето любимо изречение. Всеки един живот може да бъде разписан върху бялото поле. Думи, преплетени в красиви изречения. Десетилетия, години, месеци, дни, часове, минути, секунди... разстлани върху една хартия.
Седнах днес съ ...
  619 
ЕДИН БЕЗУМЕЦ СТИГА
Трето действие на Едноактна пиеса в едно или още няколко действия и Завръщането на пророка.
Действащи лица:
ПРОРОК
БЕЗУМЕЦ ...
  596 
Как искам да ме носи в тъмнината
Самолета на крилете си огромни
Да срещна пак над Англия зората
И да се рея над Балканите вековни
В далечината Витоша да зърна ...
  1401 
Времето си тече...
Ровех се из записките си от университета, когато попаднах на рисунка с пропукан пясъчен часовник. По принцип аз не рисувам. В редките изключения, когато това се случва не мисля много, просто оставям молива сам да си върши работата. Сега, няколко седмици по-късно се замислям за тов ...
  1064 
Просто Мария
Срещата продължи по дълго от очакваното време. Клиентът се беше запънал и не желаеше да продава на тази цена. Употреби всички начини за убеждаване, но и това не помогна. „Мисли! Мисли по-бързо! Нямаш никаква време! Тази нощ всичко ще се реши! Спасяваш се или оставаш на улицата“
„Ти си с ...
  914 
(категория кратко-странна)
Мъничък красавец, аз съм болно тяло,
мъничък безумец, дали си ме видял...
Да, аз съм сладък сън. Сънувам се сама...
Прощавай, че оплитам мисли в бяло, чувства ...
  521 
И след мен
светът ще съществува!
И след мен
ще има светлина,
но аз не ще усещам ...
  693 
Времето, необятната частица прекарана от нас на земята. Забързана в делата си, невиждаща очите на хората, вперила поглед надолу, животът ми протичаше между ежедневието и поставените норми, в които "трябваше" да се вписвам. Мислих много за разбъркания си живот, поглеждах се и се питах накъде съм тръг ...
  727 
Скъпи завършващи, не отдавна и аз самата бях като вас. Е, определено не толкова щастлива и в пълна еуфория, но абитуриентка. От мен да знаете, всеки след бала ще изрече следните думи „Мина толкова бързо...“ и „Толкова подготовка само за няколко часа...“. Искам да ви кажа, че тази вечер най-вероятно ...
  824 
Видяха го да стои там в следобедната мараня, изправен в сянката на дъба, който растеше над гробовете в задния двор на църквата. Целият бе в черно, а дрехите му бяха повече от необичайни – дълго палто падаше до прасците му, а кожените му ботуши стигаха до коленете. Около врата му се точеше тежка брое ...
  865 
Всеки ден ужасно много хора се разминават. Не просто буквално. Разминават се душите им, сърцата им си обръщат гръб. Защо? Може би просто има нещо във водата или е от химикалите, с които ни пръскат доматите, обаче е факт, че хората се превръщаме в страхливци.
В ежедневието ни колко често се случва да ...
  1021 
Валеше ситно, неприятно, вятърът духаше в различни посоки, но въпреки недружелюбната прегръдка на времето хората продължаваха да сноват напред-назад по главната улица. Обувките ми пропускаха и джвакаха на всяка крачка, не носех чадър, бях забравила за тази мимолетна подробност. Облаците се купчеха в ...
  794 
Обичам те - сега, в тази секунда, в този миг! Обичах те и преди да се родя! Още тогава знаех, че и след като се родя ще те обичам с цялото си сърце и душа.. Познавах те. Възхищавах се на очите ти, таящи в себе си цветни градини. На нежни, но ранените ти ръце и на топлото ти сърце. Чаках те толкова м ...
  660 
Мълчанието е злато. – Липсата на речева артикулация е стойностно еквивалентна на благороден метал.
Глас в пустиня. – Звукова артикулация на гласните струни и устната кухина, изпълнена в условията на географска област с липсваща растителност, пясък и високи дневни температури.
Вълкът козината си мени ...
  701 
Имахме мечти.
Онези, с привкус на канела, цитрусови плодове и току-що окосена трева. На коледни сладки с кокос. На задушевен следобед, когато слънчевите лъчи спокойно се отделят; на врящия чай с билки; стените са олющени, а детските игри и надежди се стопяват безследно.
Искахме да обиколим света - п ...
  536 
Среща в океана
От скоро и аз, обикновенният български емигрант, избягалият от трудностите, нехаещ за Родината чуждопоклонник, разбрах, че си имам "водачи", или казано с милата на сърцето ми чуждица - "лидери".
Да ви кажа зарадвах се. Досега бях някакъв безроден самотник, един нещастен Робинзон, на р ...
  967 
"Изтанцувай го този живот, човече!" - Ивайло Диманов
Танго или валс, изтанцувай го! Завърти се, и оттук, и оттук! Подгъни коленете си, развей косата си, освободи оковите на срама! Намигни закачливо! (Знам, че обичаш). Слушай мелодията на вятъра, как шепти нежно с ритъма на танца. Недей да му мислиш, ...
  1039 
Патентът на дяда Груя
(пиеса за ученически театър в четири действия)
Дянко Мадемов
Действащи лица:
Старец ...
  887 
По калдaръмния и прашния път,
в малко, незнайно селце,
уморена старица вървеше,
прегъната от болка - на две!
Облечена в скъсани дрехи, ...
  840 
- Ти си луда! Как се гледат пет деца в днешно време!? Ще можеш ли да се справиш? То не е само да ги нахраниш и облечеш. Трябва да успееш и да ги възпиташ. Не се захващай с това. Гледай си живота. Те са ви роднини (децата са на брата на съпруга ми), но който е раждал деца да си ги гледа… Имаш хубаво ...
  823 
От вчера има толкова много облачета. Бели като овчиците на дядо. Но си нямат овчар. Дали да не отида да ги подкарам?
Ей, ей, ти от къде се взе? Вятърът ме изпревари. Засвири и ги подгони. А те са толкова послушни! Събраха се и полека, лека тръгнаха. Къде ли е кошарата?
Небесните овчици дали дават мл ...
  411 
Толкова е глупава... Глупава, но същевременно затрогваща и вдъхновяваща е емоционалността на хората.
Те нямат представа защо са на този свят, не знаят какво и търсят. Лутат се ли, лутат, правят грешка, после две, три... Падат, нараняват се и ги боли.
Плачат, самообвиняват се и се отказват от живота. ...
  762 
Чакането
И то си отиде – моето “чакане” – каза ми сбогом.
– Къде отиваш, как така се сбогуваш, спри, какво хортуваш..?
– Напускам те – завинаги! Не се сърди - от мене ти се умори, виждам - чакането ти вреди и все не ти върви
– Значи… от обич ме напускаш? ...
  691 
***
***
Кой е?!
Коя е ?
Кое е?
Кои са? ...
  496 
Реших! Ще отида да изведа Слънцето. Всяка сутрин ме събужда. Качва се над прозореца и ме щипе по носа. Утре аз ще направя това!
Баба казва, че ти подсещаш слънцето кога да става. Ще ме събудиш по рано от него за да отида да го изкарам навън. Сега, като се замислих, може да тръгна с него. То през цел ...
  460 
Този свят е толкова шарен. Най-шарени станаха яйцата. Но те не са живи и няма да оживеят. Защо ли боядисват мъртви яйца?
А ти защо снасях само бели яйца? Да, знам. Защото си бяла. Ако си пъстра ще снасяш пъстри яйца. И те ще се люпят, живи, и ще красят двора.
А от шарените яйца не се люпят пиленца. ...
  512 
Знам как се чувстваш вътре. И аз понякога съм така. Вчера изрисувах двете стени. Взех жълтото на глухарчето и червеното на мака. Теменужката сама дойде. Стените се разтлаха. Станаха слънчеви.
Другите две....не, за тях още не мога да говоря.
Имам и врата. Мога да изляза когато си поискам.
Ти никога л ...
  495 
Няма какво да се лъжем, завърших толкова елитен университет за филмово изкуство, че само при споменаването му монахини са били склонни да напуснат манастирите, а девственици да се продадат за една нощ с мен.
За радост това никога не се случи.
Най-голямото ми щастие е, че работя това което обичам, бе ...
  636 
Днес ще пиша за любов, отново. Тази не е като другите, много по-различна е! В нея няма място за омраза, гняв, предателство, ругатни и безсмислени спорове. Тя е истинска, взаимна и вечна. Звучи нереално, нали? Всички сте я чувствали, но не сте я оценили, тъй като не сте я загубили. А аз.. аз я загуби ...
  1671 
Дъждът вали. Усещам миризмата на тютюна. Всичко е притихнало, мога да почувствам всяка капка, която пада по мокрия асфалт. Не обичам да вали. Сякаш нещо тъмно и черно раздира тялото ми отвътре. Поглеждам небето. Изглежда бяло и празно. Всичко около мен е толкова тъмно и носталгично. Напомня ми на он ...
  1040 
Лятото е толкова прекрасно,
а аз се чувствам пак ужасно.
... Поглеждам - слънцето пече горещо,
а на душата ми е някак тежко.
И виждам на поляната зелена ...
  1113 
1. Математическо определение:
Жената е сбор от разум и чувства, съдържащ една или повече променливи на характера, които наричаме неизвестни. Неизвестното събираемо от женски чувства се намира, като от сбора извадим известното събираемо от женски разум. Неизвестното умаляемо от женски разум се намира ...
  673 
Здравей, татко!
Надявам се, че в този момент
седиш до мен и гледаш как пиша тези редове за теб.
Трудно ми е, защото сълзите в мен напират непрестанно,
а и за мен ти все още си тук, при нас. ...
  1707 
- А душата къде е? – пита седемгодишният ми син и ми блокира системата.
А така! Душата. Не помня някой някога да ми е казвал, пък и аз не съм се сещала да питам. Себе си, ако не друг. Тц-тц-тц... Едно от най-важните неща е това, минимум. Би трябвало да се преподава в училище. Че и по-рано. Би трябва ...
  1635 
Мекота. Мекота където и да се докоснеш. И светлина. Светлина навсякъде. Бяла, мека и топла.
Успокояваща.
И ръцете ѝ около теб, силни. Прегръдка, толкова нежна и силна, че просто те кара да се сгушиш в нея. Чистота, на ума, във въздуха, навсякъде около теб. Искаш я да се увие по-плътно около теб, да ...
  657 
Днес се видях с П. Дълго говорих, после се молих, накрая мълчах. Отговор няма.
Две топли очи ме гледат от студения камък. Усмивката грее, но сърцето не стига. Дели ни метър - безкрайна вселена. Протягам ръка, докосвам познатия лик - тишина.
Твърде рано смъртта ни го отне. След него - нищо. Остана сп ...
  550 
Любов моя трифазна,
До този момент токовият кръг на Живота ми беше напълно занулен и заземен; изпитвах траен спад на напрежението, живеех на монофаза. Всъщност, аз не живеех, а мъждуках като енергоспестяваща крушка. Но когато те видях за първи път, ти ме разтърси по-силно и от токов удар. В душата м ...
  876 
В името на розите
...
Точно в този днешен ден, в който тя отиде на гости на богатата си приятелка и се разхождаше по улиците с най - красивата си червена рокля, тя се дипломира в университета и срещна любовта на живота си.
Първата среща
( 2 част) ...
  667 
В името на розите
Тази вечер валеше като из ведро. Небето беше тъмно. И въпреки, че звездите не се виждаха - днес те светеха по - ярко от всякога. Сякаш природата, съдбата и вселената празнуваха цялата радост, изпитана някога от света! Но защо? - Защото те ги видяха, отново след 27 години. Видяха ги ...
  1468 
На онези, мълчаливите...
Един гарван си въобрази, че помага, и една вещица също, и една учителка, и една въздишка. Хукнаха из стария забравен дворец да помагат. Изметоха двора (боклуците струпани в купчина, която да е по техен вкус), вещицата даде доброволно да я вържат и започна да се киска. Някакв ...
  907  10 
Предложения
: ??:??