6 563 резултата
Цялото село комай беше се стекло в кръчмата. Жени, момчуря, старо и младо крякаше като стадо объркани гъски. Всеки разправяше, питаше, че и удордисваше. А Пелтекът говореше ли, говореше неразбрано, накъсано, със запъване и оцъклени очи.
– Ддда…, чччиссто гола… бъбъббез мамамаайтап – все така ставаше ...
– Ддда…, чччиссто гола… бъбъббез мамамаайтап – все така ставаше ...
875
1
10
В късният следобед, на едно отминало лято, две 5-годишни дечица седяха едно до друго, на червената синджирена люлка в двора на детската градина. Слънцето се покриваше с пухената завивка на облаците и се подготвяше за своя сън. Люлката спокйно поскърцваше, направлявана от малките крачка на момчето и ...
591
Понякога копнееш за нещо малко и дребно, а толкова необходимо за душата ти.
Търсиш и ровиш навсякъде, където има искрица надежда да го откриеш.
Понякога си готов света да обърнеш за него, макар да се прокрадва съмнение, че все пак ще го намериш.
Стъпка по стъпка бавно вървиш след него, внимаваш и па ...
Търсиш и ровиш навсякъде, където има искрица надежда да го откриеш.
Понякога си готов света да обърнеш за него, макар да се прокрадва съмнение, че все пак ще го намериш.
Стъпка по стъпка бавно вървиш след него, внимаваш и па ...
567
1
Пояснение
Все пак, да поясня...
Мартениците се свалят, когато видите щъркел. Повтарям: ЩЪРКЕЛ! "Щръкнал" е друга дума.
Все пак, да поясня...
Мартениците се свалят, когато видите щъркел. Повтарям: ЩЪРКЕЛ! "Щръкнал" е друга дума.
874
2
Обичам те,
Повече отколкото трябва, отколкото искам да си призная, повече отколкото предполагаш. Обичам те и не мога да спра. Всъщност, аз и не искам да спирам. Харесва ми да те обичам, харесва ми как се чувствам, когато те погледна, харесва ми как всичко сякаш се преобръща, когато те видя, обожавам ...
Повече отколкото трябва, отколкото искам да си призная, повече отколкото предполагаш. Обичам те и не мога да спра. Всъщност, аз и не искам да спирам. Харесва ми да те обичам, харесва ми как се чувствам, когато те погледна, харесва ми как всичко сякаш се преобръща, когато те видя, обожавам ...
1328
2
Тихо стъпвам по тесните улички на града сама със себе си, незнайна с мислите си, непозната в нощта. В среднощна самота светът се пренарежда, ухае и отпуска, пластове от мен се смъкват, ненужни маски, роли - откраднат миг със себе си без посредник и криви огледала. Рея се като облак, рея се като дъжд ...
644
1
Сядам да пиша, докато е тук.
Пиша, докато е тук, за да го запомня.
Пиша, за да забравя. Пиша, за да преживея. Толкова е пропито в мен и се гърчи под кожата ми, моли за дъх, за целувка. Ще го целуна с отровни устни. Ще впия ноктите си в него. Ще викам, ще се гърча и аз в кожата на това животно в мен. ...
Пиша, докато е тук, за да го запомня.
Пиша, за да забравя. Пиша, за да преживея. Толкова е пропито в мен и се гърчи под кожата ми, моли за дъх, за целувка. Ще го целуна с отровни устни. Ще впия ноктите си в него. Ще викам, ще се гърча и аз в кожата на това животно в мен. ...
1250
1
Всеобща истина е, че има хора, които не спират да ти липсват; хора, които оставят дупки след себе си; хора, които са по-скоро многоточие, отколкото точка. Оставят ти едни такива съвършено недовършени чувства. И тия хора липсват, да, но не са те тези, които липсват най-много.
Ако се налага да съм чес ...
Ако се налага да съм чес ...
598
1
Зад кулисите... с Велко
Когато застана пред мен в магазина, аз онемях. Велко Кънев, пред мен, на живо, не може да бъде! Беше с превръзка на шията, стана ми тъжно. Попита ме нещо, но аз не го разбрах, защото...защото...едва говореше.
- Здравейте, нека започнем отначало, защото аз малко недочувам.
Той ...
Когато застана пред мен в магазина, аз онемях. Велко Кънев, пред мен, на живо, не може да бъде! Беше с превръзка на шията, стана ми тъжно. Попита ме нещо, но аз не го разбрах, защото...защото...едва говореше.
- Здравейте, нека започнем отначало, защото аз малко недочувам.
Той ...
838
2
Забързани минути, оплетени мигове, върволица от неща и някаква празнота. Избягали са сълзите някъде, викам ги, но не идват, моретата са пресъхнали, като долини пълни със самота.
Бягам след впечатления, образи, наблюдавам хода на вятъра и променящата се светлина.
Бягам след времето объркано, подивяло ...
Бягам след впечатления, образи, наблюдавам хода на вятъра и променящата се светлина.
Бягам след времето объркано, подивяло ...
677
1
Не можем да живеем с половината от себе си – показах ти и некрасивото и недостойното - демонстрирах тъмната си страна – осъзнатия недостатък на горделивия с добротата си човек.
Фалшив се чувствам... и затова, че тежко те съдих – непристоен съм и жалък... май не те заслужавах!?
Издрахме душите си и с ...
Фалшив се чувствам... и затова, че тежко те съдих – непристоен съм и жалък... май не те заслужавах!?
Издрахме душите си и с ...
920
1
|.
Пустиня. Desierto de cristal. А насред пустинята – малка едноетажна къща, застанала точно пред магистралата. Срещу нея има дърво. Наблюдаваме от клона, а той се клати нагоре и надолу, слънцето гори въздуха като скара. Вратата на къщата внезапно се отваря и след това рязко затваря. Птичката, която ...
Пустиня. Desierto de cristal. А насред пустинята – малка едноетажна къща, застанала точно пред магистралата. Срещу нея има дърво. Наблюдаваме от клона, а той се клати нагоре и надолу, слънцето гори въздуха като скара. Вратата на къщата внезапно се отваря и след това рязко затваря. Птичката, която ...
490
Половин век, цял човешки живот измина от срещата ми с Бай Коста.
Кликвам в Гугъл и попадам на информация за издадени напоследък спомени, преживяна тежка катастрофа, по чудо оцелял, продължава да пише стихове и издава,останал сам, съпругата му Райна починала, откривам клип в който произнася слово…
Би ...
Кликвам в Гугъл и попадам на информация за издадени напоследък спомени, преживяна тежка катастрофа, по чудо оцелял, продължава да пише стихове и издава,останал сам, съпругата му Райна починала, откривам клип в който произнася слово…
Би ...
924
Сънувах ли го тази нощ? Подари на децата ми светещи ботуши. Млечните цветове се преливаха от кафяво през тревистозелено до бяло. Изглеждаха странно и прекрасно, като подарък от извънземен. Очаровани, децата ми веднага ги нахлузиха и хукнаха навън.
Моля те, не позволявай друг да прави чудесни подаръц ...
Моля те, не позволявай друг да прави чудесни подаръц ...
423
Успя ли да ме забравиш, както когато се появи дъга в небето, забравяме че е валяло?
Мислиш ли преди да заспиш за мечтите, които чертаехме всяка нощ в небето?
Започна ли да вървиш по нова пътека с други твои очертания, обмислящ бъдещето
или все още стоиш пред моста на колебанията и разочарованията?
С ...
Мислиш ли преди да заспиш за мечтите, които чертаехме всяка нощ в небето?
Започна ли да вървиш по нова пътека с други твои очертания, обмислящ бъдещето
или все още стоиш пред моста на колебанията и разочарованията?
С ...
957
2
Тя беше отново тук. Със сладникавия си парфюм, червеното си червило и пухкавата си чантичка, в която носеше всичко важно, но имаше място и да сложи още.
Не беше като другите жени. Една весела, облегнала се на бара с цигара в ръка, винаги облеклото и почертаваше съблазнителните й форми. В душата като ...
Не беше като другите жени. Една весела, облегнала се на бара с цигара в ръка, винаги облеклото и почертаваше съблазнителните й форми. В душата като ...
551
1
.. Тя няма сянка.. тя винаги е сама.. не можеш да я видиш, но можеш да усетиш когато е тук .. Идва без да попита дали е желана, идва и трудно си тръгва. Може да стои с часове, дни, месеци. Тя обича да е жестока. Тя обича да те кара да се чувстваш така сякаш изгаряш. Наистина и харесва когато те боли ...
380
2
Има толкова начина да умреш. Бавно ,мъчително или бързо, неочаквано.
Може да си на ръба. Буквално. Да погледнеш града, ширнал се пред очите ти, докато бавно пристъпваш към края.
А ще бъде толкова лесно да забиеш колата в дърво, да усетиш сблъска на метала, а после да престанеш да усещаш.
Или пък бав ...
Може да си на ръба. Буквално. Да погледнеш града, ширнал се пред очите ти, докато бавно пристъпваш към края.
А ще бъде толкова лесно да забиеш колата в дърво, да усетиш сблъска на метала, а после да престанеш да усещаш.
Или пък бав ...
662
1
Това е история за мечтите, страховете и колко далеч е склонен да стигне човек, за да сбъдне тези свои мечти.
Ана винаги е усмихната. Излиза с приятели. Завършила е университет и работи работа, която харесва. Но дълбоко в душата си, чувства тъга и непреодолима мъка. Защото Ана бавно ослепява. Доктори ...
Ана винаги е усмихната. Излиза с приятели. Завършила е университет и работи работа, която харесва. Но дълбоко в душата си, чувства тъга и непреодолима мъка. Защото Ана бавно ослепява. Доктори ...
421
Беше един необичайно топъл за януари ден. Дойдох в парка да се пораздвижа, бях се схванал в малкия градски апартамент, когато попаднах на следната ситуация. Баща и син играят федербал. На пръв поглед нищо интересно, но само на пръв поглед.
Щастието. Щастието е необичайното в цялата картина, е точно ...
Щастието. Щастието е необичайното в цялата картина, е точно ...
956
Пазиш ли сенките за очи? Не че нещо, но си спомням как избрах цветовете, как поръчах опаковката им,как си представях наситеното лилаво по клепачите ти... Тогава знаех как точно се казваш - избирах ти имена - Клер дьо Монд, принцесата на луната, Мари, перачката на дантели, Изабел, която никога не сън ...
670
И когато сте там на гарата какво се прави? Как се справяте с неловкия проблем, когато не уреждате следваща среща? Ти стоиш и гледаш земята, а той гледа непомръдващия автобус, с надежда да запали двигателя и да каже, че бърза да се качи. И стоите с неловките реплики, вече подадени от гузни усти, и ча ...
497
Марина винаги казваше, че се е родила мечтателка. Не винеше родителите си, които я бяха отгледали с пустините на Дюн, сенките на Амбър, войните на Вор, историята на Артър Дент и числото 42, премеждията на звездният навигатор Пиркс, приказките от Средната земя и Света на Диска, магията на Авалон, дяв ...
1598
11
Беше привечер, началото на октомври, но по нищо не личеше, че е есен. Беше необичайно топло и задушно. Но никой не намираше нищо странно в това, защото вече няколко години подред есента закъсняваше, след нея зимата и сякаш всичко отдавна бе забравило обичайния си ред.
Ива седеше притихнала на стария ...
Ива седеше притихнала на стария ...
1335
2
3
Какво ни поддържа живи? Ще кажеш храната, водата, слънцето или нещо също толкова банално и примитивно. Помисли пак. Какво ни кара да се борим? Една борба за съществуване, борба за жизненоважни ресурси – в случая, борба за смисъл. Смисъл за живот. Смисъл, търсещ се (и навярно всеобщо намиран) в рутин ...
509
Зависимостта е общочовешко, примитивно, елементарно, първично състояние. Тя е ниска страст, толкова ниска в еволюционното си развитие, че чак върховно гениална. Няма нищо по-просто и по-лесно от това да се привържеш и да привикнеш към дадено действие, вещ или персона. А способността ни да се въздърж ...
426
О, по-прекрасна и от интегрална схема!
Когато ви сканирах за първи път с очите си, целият ми живот за миг се рестартира и любовта ми се ъпдейтна по-силна от всякога. Зареден с терабайти любов, аз потърсих линк за вашата душа, за да се кънектна завинаги с нея. Но вие не ми разрешихте достъп и аз оста ...
Когато ви сканирах за първи път с очите си, целият ми живот за миг се рестартира и любовта ми се ъпдейтна по-силна от всякога. Зареден с терабайти любов, аз потърсих линк за вашата душа, за да се кънектна завинаги с нея. Но вие не ми разрешихте достъп и аз оста ...
575
5
Имам син на 10 години. Боян. Боби му казвам.
И от 10 години той ми преподава уроци. Които аз не искам или не успявам да чуя. Защото съм експерт по избирателно чуване. Като всички нас.
Ето и последния урок от днес:
За избирателното чуване
Идва момент в моето ежедневие с Боби, когато по някаква причин ...
И от 10 години той ми преподава уроци. Които аз не искам или не успявам да чуя. Защото съм експерт по избирателно чуване. Като всички нас.
Ето и последния урок от днес:
За избирателното чуване
Идва момент в моето ежедневие с Боби, когато по някаква причин ...
1150
1
2
Редят се сказания ... и нови и стари.
Вървят, с времето и нагласите, превръщания и представи. Неспирна и често неподатлива на въображението игра. Ситуациите близки и еднакви, стремежите единни от века и до век.
Когато се вгледаш в онази случка и я срещнеш още веднъж, позагубила от очарованието си, и ...
Вървят, с времето и нагласите, превръщания и представи. Неспирна и често неподатлива на въображението игра. Ситуациите близки и еднакви, стремежите единни от века и до век.
Когато се вгледаш в онази случка и я срещнеш още веднъж, позагубила от очарованието си, и ...
699
1
Свивам краката си в твоите, а тила ти настръхва. Сърдиш ли се? – аз го очаквам, краката ми са студени, а ти не харесваш, когато те докосвам със студа си. Спиш – в твоята половина, невидима граница е опънала бодливи кордони в ничията земя – някой ден ще поискаш тази граница видима и ще разделиш двете ...
303
2
Стига! Писна ми да слагам рамки, писна ми да разсъждавам за морала, кой определи кое е правилно и кое не за мен, за теб, за нас, за онзи там!
Приемай хората и събитията такива каквито са! Всеки е прав за себе си, всеки има своя морал, не пробутвай закоравялите си ценности на другите, тъй като за тях ...
Приемай хората и събитията такива каквито са! Всеки е прав за себе си, всеки има своя морал, не пробутвай закоравялите си ценности на другите, тъй като за тях ...
420
3
- Вероника! - мъчих се да извикам след нея, но сякаш от устата ми не излизаше нито звук.
Чудя се дали някога ви се е случвало да се влюбите от пръв поглед. Защото на мен ми се случва постоянно. Това при мен е като някаква прокоба и всичките ми такива влюбвания продължават дълго, и винаги са несподел ...
Чудя се дали някога ви се е случвало да се влюбите от пръв поглед. Защото на мен ми се случва постоянно. Това при мен е като някаква прокоба и всичките ми такива влюбвания продължават дълго, и винаги са несподел ...
432
1
Да чакаш на ръба
Вече съм на 68 години. Опитвам се да бъда полезен. И понеже моята торба е
пълна с опит, аз го раздавам на младия свят тъкмо започнал да я пълни.
Преди някой ден бях на гарата и си чаках както всеки делничен ден
автобуса. Но този път беше различно. До мен се доближи едно младо ...
Вече съм на 68 години. Опитвам се да бъда полезен. И понеже моята торба е
пълна с опит, аз го раздавам на младия свят тъкмо започнал да я пълни.
Преди някой ден бях на гарата и си чаках както всеки делничен ден
автобуса. Но този път беше различно. До мен се доближи едно младо ...
1353
1
6
Пясък от канела, изпълнен с шоколадови стъпки.
Бисквитено пристанище над млечното море.
Захарни песъчинки и карамелени миди на дъното.
Желирани русалки и какаови пирати.
Медени кораби, пътуващи сред сладкото море. ...
Бисквитено пристанище над млечното море.
Захарни песъчинки и карамелени миди на дъното.
Желирани русалки и какаови пирати.
Медени кораби, пътуващи сред сладкото море. ...
1051
1
5
Не мога дъх да си поема, трудно ми е, задушавам се. Сърцето ми бие учестено и препуска като лудо. Нямам миг спокойствие и треперя като лист, така съм ако не си около мен.
Съсипан, усмивката е химера, сразен и умислен, устремен към теб, това съм, когато те няма.
Не мога да те изгубя, не и теб! Не нап ...
Съсипан, усмивката е химера, сразен и умислен, устремен към теб, това съм, когато те няма.
Не мога да те изгубя, не и теб! Не нап ...
429
ЖИВОТ БЕЗ МАСКИ
(за конкурса “На една лъжа разстояние”)
На вас не ви ли се струва, че в последно време са останали по-малко истински човешки емоции? Около нас има все по-малко и по-рядко истински чувства, все по-малко действителни лица, а всичките лица са се скрили зад лъжливи маски.
И така, нахлузи ...
(за конкурса “На една лъжа разстояние”)
На вас не ви ли се струва, че в последно време са останали по-малко истински човешки емоции? Около нас има все по-малко и по-рядко истински чувства, все по-малко действителни лица, а всичките лица са се скрили зад лъжливи маски.
И така, нахлузи ...
900
6
Нощта беше дълга. Вълнението беше взело превес и безсънието надвиваше умората от цялата трескава подготовка. „Дали прибрах всичко? Да не забравя личната карта. Дано няма задръстване. Ами ако закъснея?“ Не е за вярване как всичките ти страхове могат да ескалират със скоростта на светлината само за ня ...
592
1
Нали си спомняте онази снимка, на която малко момиченце е залепило нос на витрината на сладкарница? Сигурно в момента изглеждам по същия начин. Извинявам се предварително за хаоса, но мислите ми не са никак подредени.
Стоя на тротоара пред прозореца на малкото кафене, лицето ми е зачервено от студа. ...
Стоя на тротоара пред прозореца на малкото кафене, лицето ми е зачервено от студа. ...
1368
10
Магията на любовта
Какво всъщност е любовта? Ревност, себелюбие, фалш?
Любовта е непоканено чувство, което връхлита най-неочаквано. Любовта е нещото, което те кара да се радваш на малките неща в живота… на чайките, зелените треви и на изгревите незабравими. На едно “здравей” и едно “довиждане”. Тя н ...
Какво всъщност е любовта? Ревност, себелюбие, фалш?
Любовта е непоканено чувство, което връхлита най-неочаквано. Любовта е нещото, което те кара да се радваш на малките неща в живота… на чайките, зелените треви и на изгревите незабравими. На едно “здравей” и едно “довиждане”. Тя н ...
521
2
Посветих го на теб, този, днешният и утрешния ден.
Студеният вятър, нахлуващ през дрипавата ми душа.
Белия път, обсипан със ситните ми стъпки водещи до теб.
Малкия ми дом, построен от спомена за теб.
Скърцащия звук от затръшнатата врата. ...
Студеният вятър, нахлуващ през дрипавата ми душа.
Белия път, обсипан със ситните ми стъпки водещи до теб.
Малкия ми дом, построен от спомена за теб.
Скърцащия звук от затръшнатата врата. ...
508
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
