6 659 резултата
Какво ни поддържа живи? Ще кажеш храната, водата, слънцето или нещо също толкова банално и примитивно. Помисли пак. Какво ни кара да се борим? Една борба за съществуване, борба за жизненоважни ресурси – в случая, борба за смисъл. Смисъл за живот. Смисъл, търсещ се (и навярно всеобщо намиран) в рутин ...
537
Зависимостта е общочовешко, примитивно, елементарно, първично състояние. Тя е ниска страст, толкова ниска в еволюционното си развитие, че чак върховно гениална. Няма нищо по-просто и по-лесно от това да се привържеш и да привикнеш към дадено действие, вещ или персона. А способността ни да се въздърж ...
466
О, по-прекрасна и от интегрална схема!
Когато ви сканирах за първи път с очите си, целият ми живот за миг се рестартира и любовта ми се ъпдейтна по-силна от всякога. Зареден с терабайти любов, аз потърсих линк за вашата душа, за да се кънектна завинаги с нея. Но вие не ми разрешихте достъп и аз оста ...
Когато ви сканирах за първи път с очите си, целият ми живот за миг се рестартира и любовта ми се ъпдейтна по-силна от всякога. Зареден с терабайти любов, аз потърсих линк за вашата душа, за да се кънектна завинаги с нея. Но вие не ми разрешихте достъп и аз оста ...
619
5
Имам син на 10 години. Боян. Боби му казвам.
И от 10 години той ми преподава уроци. Които аз не искам или не успявам да чуя. Защото съм експерт по избирателно чуване. Като всички нас.
Ето и последния урок от днес:
За избирателното чуване
Идва момент в моето ежедневие с Боби, когато по някаква причин ...
И от 10 години той ми преподава уроци. Които аз не искам или не успявам да чуя. Защото съм експерт по избирателно чуване. Като всички нас.
Ето и последния урок от днес:
За избирателното чуване
Идва момент в моето ежедневие с Боби, когато по някаква причин ...
1197
1
2
Редят се сказания ... и нови и стари.
Вървят, с времето и нагласите, превръщания и представи. Неспирна и често неподатлива на въображението игра. Ситуациите близки и еднакви, стремежите единни от века и до век.
Когато се вгледаш в онази случка и я срещнеш още веднъж, позагубила от очарованието си, и ...
Вървят, с времето и нагласите, превръщания и представи. Неспирна и често неподатлива на въображението игра. Ситуациите близки и еднакви, стремежите единни от века и до век.
Когато се вгледаш в онази случка и я срещнеш още веднъж, позагубила от очарованието си, и ...
747
1
Свивам краката си в твоите, а тила ти настръхва. Сърдиш ли се? – аз го очаквам, краката ми са студени, а ти не харесваш, когато те докосвам със студа си. Спиш – в твоята половина, невидима граница е опънала бодливи кордони в ничията земя – някой ден ще поискаш тази граница видима и ще разделиш двете ...
328
2
Стига! Писна ми да слагам рамки, писна ми да разсъждавам за морала, кой определи кое е правилно и кое не за мен, за теб, за нас, за онзи там!
Приемай хората и събитията такива каквито са! Всеки е прав за себе си, всеки има своя морал, не пробутвай закоравялите си ценности на другите, тъй като за тях ...
Приемай хората и събитията такива каквито са! Всеки е прав за себе си, всеки има своя морал, не пробутвай закоравялите си ценности на другите, тъй като за тях ...
449
3
- Вероника! - мъчих се да извикам след нея, но сякаш от устата ми не излизаше нито звук.
Чудя се дали някога ви се е случвало да се влюбите от пръв поглед. Защото на мен ми се случва постоянно. Това при мен е като някаква прокоба и всичките ми такива влюбвания продължават дълго, и винаги са несподел ...
Чудя се дали някога ви се е случвало да се влюбите от пръв поглед. Защото на мен ми се случва постоянно. Това при мен е като някаква прокоба и всичките ми такива влюбвания продължават дълго, и винаги са несподел ...
482
1
Да чакаш на ръба
Вече съм на 68 години. Опитвам се да бъда полезен. И понеже моята торба е
пълна с опит, аз го раздавам на младия свят тъкмо започнал да я пълни.
Преди някой ден бях на гарата и си чаках както всеки делничен ден
автобуса. Но този път беше различно. До мен се доближи едно младо ...
Вече съм на 68 години. Опитвам се да бъда полезен. И понеже моята торба е
пълна с опит, аз го раздавам на младия свят тъкмо започнал да я пълни.
Преди някой ден бях на гарата и си чаках както всеки делничен ден
автобуса. Но този път беше различно. До мен се доближи едно младо ...
1408
1
6
Пясък от канела, изпълнен с шоколадови стъпки.
Бисквитено пристанище над млечното море.
Захарни песъчинки и карамелени миди на дъното.
Желирани русалки и какаови пирати.
Медени кораби, пътуващи сред сладкото море. ...
Бисквитено пристанище над млечното море.
Захарни песъчинки и карамелени миди на дъното.
Желирани русалки и какаови пирати.
Медени кораби, пътуващи сред сладкото море. ...
1109
1
5
Не мога дъх да си поема, трудно ми е, задушавам се. Сърцето ми бие учестено и препуска като лудо. Нямам миг спокойствие и треперя като лист, така съм ако не си около мен.
Съсипан, усмивката е химера, сразен и умислен, устремен към теб, това съм, когато те няма.
Не мога да те изгубя, не и теб! Не нап ...
Съсипан, усмивката е химера, сразен и умислен, устремен към теб, това съм, когато те няма.
Не мога да те изгубя, не и теб! Не нап ...
452
ЖИВОТ БЕЗ МАСКИ
(за конкурса “На една лъжа разстояние”)
На вас не ви ли се струва, че в последно време са останали по-малко истински човешки емоции? Около нас има все по-малко и по-рядко истински чувства, все по-малко действителни лица, а всичките лица са се скрили зад лъжливи маски.
И така, нахлузи ...
(за конкурса “На една лъжа разстояние”)
На вас не ви ли се струва, че в последно време са останали по-малко истински човешки емоции? Около нас има все по-малко и по-рядко истински чувства, все по-малко действителни лица, а всичките лица са се скрили зад лъжливи маски.
И така, нахлузи ...
950
6
Нощта беше дълга. Вълнението беше взело превес и безсънието надвиваше умората от цялата трескава подготовка. „Дали прибрах всичко? Да не забравя личната карта. Дано няма задръстване. Ами ако закъснея?“ Не е за вярване как всичките ти страхове могат да ескалират със скоростта на светлината само за ня ...
644
1
Нали си спомняте онази снимка, на която малко момиченце е залепило нос на витрината на сладкарница? Сигурно в момента изглеждам по същия начин. Извинявам се предварително за хаоса, но мислите ми не са никак подредени.
Стоя на тротоара пред прозореца на малкото кафене, лицето ми е зачервено от студа. ...
Стоя на тротоара пред прозореца на малкото кафене, лицето ми е зачервено от студа. ...
1441
10
Магията на любовта
Какво всъщност е любовта? Ревност, себелюбие, фалш?
Любовта е непоканено чувство, което връхлита най-неочаквано. Любовта е нещото, което те кара да се радваш на малките неща в живота… на чайките, зелените треви и на изгревите незабравими. На едно “здравей” и едно “довиждане”. Тя н ...
Какво всъщност е любовта? Ревност, себелюбие, фалш?
Любовта е непоканено чувство, което връхлита най-неочаквано. Любовта е нещото, което те кара да се радваш на малките неща в живота… на чайките, зелените треви и на изгревите незабравими. На едно “здравей” и едно “довиждане”. Тя н ...
561
2
Посветих го на теб, този, днешният и утрешния ден.
Студеният вятър, нахлуващ през дрипавата ми душа.
Белия път, обсипан със ситните ми стъпки водещи до теб.
Малкия ми дом, построен от спомена за теб.
Скърцащия звук от затръшнатата врата. ...
Студеният вятър, нахлуващ през дрипавата ми душа.
Белия път, обсипан със ситните ми стъпки водещи до теб.
Малкия ми дом, построен от спомена за теб.
Скърцащия звук от затръшнатата врата. ...
575
Сцена: Клиентът влиза в офиса, за да сключи сделка.
- Добър ден.
- Добър ден и на вас, господин...
- Карон, моля, Карон.
- Господин Карон, заповядайте, седнете. Така, слушам ви. ...
- Добър ден.
- Добър ден и на вас, господин...
- Карон, моля, Карон.
- Господин Карон, заповядайте, седнете. Така, слушам ви. ...
462
Леля Тютюмаха мяза на огромно вретено: косата ù - огнено червена, подстригана на черта, в пъстро сако върху шарена блуза и памучен клин, над който прелива шкембе, после - цици и накрая - едър пластмасов гердан в тюркоазен и морав отенък.Някой я е въртял, въртял, въртял, намотавал е около кръста слое ...
536
1
С нетърпение очаквам Коледа да дойде
и да се роди отново Исус в сърцето ми!
Подаръци от Дядо Коледа не искам аз
не защото не вярвам в него но за да не го моря!
И така щом стигне вечерта и трупа нежно снега стига ми само да погледна нагоре в небето и звездите и ще си пожелая най-доброто за всички по- ...
и да се роди отново Исус в сърцето ми!
Подаръци от Дядо Коледа не искам аз
не защото не вярвам в него но за да не го моря!
И така щом стигне вечерта и трупа нежно снега стига ми само да погледна нагоре в небето и звездите и ще си пожелая най-доброто за всички по- ...
483
Животът ми се разделя на две части. Преди Него - безличност, но и спокойствие. След Него - бури и природни бедствия.
Имах проблемно семейство. Така де, не обичах много, много мъжете. От дете имах проблеми с общуването с връстниците ми, но все пак се чувствах добре. Изключете онези побъркващи истерич ...
Имах проблемно семейство. Така де, не обичах много, много мъжете. От дете имах проблеми с общуването с връстниците ми, но все пак се чувствах добре. Изключете онези побъркващи истерич ...
496
Нека ви разкажа историята на един човек, който винаги изричал истината, независимо дали тя била като звънка песен за ушите на останалите или като дразнещ крясък, отблъскващ надалеч. Каквото и да правел, не знаел как да излезе от ситуацията
по лесния начин, все казвал това, което мисли, това, което е ...
по лесния начин, все казвал това, което мисли, това, което е ...
825
Тя беше част от житейския ми път. Появи се внезапно в битието ми по някакви закони свише, и по същите тези закони така изчезна без следа.
Съдбите ни се пресякоха за малко, но още от първия път смътно почувствах, че няма да се харесаме. Всъщност, аз наистина не я харесвах и не ù симпатизирах. Защото ...
Съдбите ни се пресякоха за малко, но още от първия път смътно почувствах, че няма да се харесаме. Всъщност, аз наистина не я харесвах и не ù симпатизирах. Защото ...
803
Най-ужасно е когато някой ти липсва, а ти не можеш да направиш нищо, за да го промениш. Когато всичко в теб страда за този човек. А най-жалкото е, че ти си безсилен. Каквото и да правиш, той няма да се върне. И въпреки че го знаеш, ти продължаваш да таиш надежда. Нещо в теб те кара да мечтаеш за очи ...
1636
2
Вечер е. Не знам от колко време стоя в една определена позиция в леглото си, но определено вече са изминали поне два часа. Чувствам се сама. Няма абсолютно нищо, което да разстрои тишината в стаята. Навън сякаш светът е спрял да съществува – хората ги няма, вятърът е утихнал, листата не шумолят – пъ ...
765
Петък е. Очакваш гости и решаваш да занесеш на пералня резервния комплект чаршафи и кърпи, за да не споделят новите гъзове в стаята една и съща обител с твоя.
Архивираш гореспоменатото в торбичка от "Фантастико", барабар с 1-2 бели тениски и 1 престилка, и обзет от късноследобедно петъчно спокойстви ...
Архивираш гореспоменатото в торбичка от "Фантастико", барабар с 1-2 бели тениски и 1 престилка, и обзет от късноследобедно петъчно спокойстви ...
926
2
(Затвяряш очи.) Тъмнина. Разперваш плахо разтреперени ръце и въртиш бавно глава на всички страни (здраво стискайки клепачи).
Няма нищо наоколо; навеждаш се бавно. Дотолкова, че върховете на пръстите ти докосват за момент дървения под. “О, къде съм? Тук ли ще остана завинаги?“ (оглеждайки се на всичк ...
Няма нищо наоколо; навеждаш се бавно. Дотолкова, че върховете на пръстите ти докосват за момент дървения под. “О, къде съм? Тук ли ще остана завинаги?“ (оглеждайки се на всичк ...
570
Разхождайки се по една поляна, която често пъти посещавам, когато имам нужда просто да остана със себе си и събера мислите си, съзрях едно високо, с пожълтяла дреха, дърво. Този път обаче не гледах на него по начина, по който бях свикнал да го правя. Този път виждах много повече в него. Видях липса ...
861
"Намирам наивността за едно от най-привлекателните качества.
Не е като да си глупав.
Тя е онова малко дете у вече порасналия човек.
Онова дете, вярващо в добрите намерения на хората,
онова дете, за което зло не съществува. ...
Не е като да си глупав.
Тя е онова малко дете у вече порасналия човек.
Онова дете, вярващо в добрите намерения на хората,
онова дете, за което зло не съществува. ...
439
2
Реката изхвърли труп. Беше на млада жена. Бялата ù рокля се разстла на повърхността на водата и отдалече приличаше на издут чувал. Лице не се виждаше, а дългата коса, потопена във водата напомняше водорасли, удобно скривалище за рибите.
Мъжът стоеше и наблюдаваше. Искаше да се приближи, но все не съ ...
Мъжът стоеше и наблюдаваше. Искаше да се приближи, но все не съ ...
568
3
Някак си ми се иска да живея в скромно малко градче, не село, градче. Тихо през деня, но все пак красиво и живо вечерно време. Понякога, например в сряда - пазарен ден, градът да сияе, бабите да се "бият" на пазара за зеленчуци и плодове, а вечерта да е смирена, да пеят само светлините около ненатов ...
917
Преди мазахме филиите си с лютеница и сирене, не сме яли Макдоналдс.
Преди играехме навън до късно, не се кълчехме в някоя дискотека.
Играехме "война", на градинките с пейки, не "Белот" в училище.
Преди беше забранено да се пуши и ако се криеха малкото, които го правеха, сега това е да си "готин", д ...
Преди играехме навън до късно, не се кълчехме в някоя дискотека.
Играехме "война", на градинките с пейки, не "Белот" в училище.
Преди беше забранено да се пуши и ако се криеха малкото, които го правеха, сега това е да си "готин", д ...
1647
7
Здравейте! Аз съм обсебена. Обсебена от град, чието име засега няма да споменавам. Всъщност, това мое обсебване си има някакво медицинско наименование, но докато ми го казваха си мислех за въпросния град... Странно, не мислите ли? Да си обсебен от град. Интересна работа е. Други с такава диагноза не ...
765
ПРИКАЗКА ЗА СУЛТАН АСЛАН
Тази приказка я знам от дете, когато я чух от бай Ахмед - бръснаря, но си я припомних тия дни, щото имаше защо.
Та тогава бай Ахмед насапуниса редката брадица на Дончо Кюсето, и дорде изчака да хване дикиш сапунката, отпочна издалеч:
„По онова време бях бръснар в Цариград. П ...
Тази приказка я знам от дете, когато я чух от бай Ахмед - бръснаря, но си я припомних тия дни, щото имаше защо.
Та тогава бай Ахмед насапуниса редката брадица на Дончо Кюсето, и дорде изчака да хване дикиш сапунката, отпочна издалеч:
„По онова време бях бръснар в Цариград. П ...
1766
6
Задушница.
Няма те.
Светлина в безкрая.
Синът живее.
Има моята съдба. ...
Няма те.
Светлина в безкрая.
Синът живее.
Има моята съдба. ...
752
2
Дупки... дупки навсякъде. Пълни - с празнота, перспективни – в своята безперспективност. Дупки в бюджета, дупки по пътищата, дупки в тротоара, от „усвоени пари” по европроект ... дупки по зъбите на един финансово скопен народ. Да... добре дошли в „Страната на дупките”, или известна още като „Българи ...
1099
2
...when the mind stretches to perceive beyond them,
the nuances of existence undermine my very foundation...
...as time passes the boundaries are closing in;
I'm stretching thin
between all the concepts and notions... ...
the nuances of existence undermine my very foundation...
...as time passes the boundaries are closing in;
I'm stretching thin
between all the concepts and notions... ...
2430
СТРАННИК
Вървеше по пясъка, близо до вълните. Беше буря, студено, мъгливо, ветровито. Морският бряг бе пуст, отдавна вече нямаше и помен от летовниците. Тук-там летяха птици, зловещо крякаха, черни или бели, не се различаваха в сумрака - беше ден, а мъглите, едри, намръщени, го правеха на вечер. Ням ...
Вървеше по пясъка, близо до вълните. Беше буря, студено, мъгливо, ветровито. Морският бряг бе пуст, отдавна вече нямаше и помен от летовниците. Тук-там летяха птици, зловещо крякаха, черни или бели, не се различаваха в сумрака - беше ден, а мъглите, едри, намръщени, го правеха на вечер. Ням ...
452
Срещал ли си такава жена...
Срещал ли си жена. Онази, която те поглъща целия. Тази, която е причината за тишината около теб, дори да се намираш в най-шумната тълпа. Същата, която ще накара сърцето ти да тупти на места, за които не си имал и представа, че е възможно да го усетиш. Ясно. Отчетливо. Кат ...
Срещал ли си жена. Онази, която те поглъща целия. Тази, която е причината за тишината около теб, дори да се намираш в най-шумната тълпа. Същата, която ще накара сърцето ти да тупти на места, за които не си имал и представа, че е възможно да го усетиш. Ясно. Отчетливо. Кат ...
2435
2
15
Едно дете играе дама
Навън едно дете играе. Има пред себе си препятствия - дама е това, сложна е играта. Ако не уцели кутийката, ще загуби дуела. Ще е лошо. Ще заплаче. Затова внимава. Спретната е, с рокличка, червена, цялата е като цвете, радва се, внимателна е.
Баща й пие отсреща, мъдър е, но слож ...
Навън едно дете играе. Има пред себе си препятствия - дама е това, сложна е играта. Ако не уцели кутийката, ще загуби дуела. Ще е лошо. Ще заплаче. Затова внимава. Спретната е, с рокличка, червена, цялата е като цвете, радва се, внимателна е.
Баща й пие отсреща, мъдър е, но слож ...
545
1
Есен е... Чувствата ни се приготвят за дълъг зимен сън. Лятото е отминало, а с него и приключенията, стоплящи сърцата и подтикващи душата да иска още и още живот. А сега всичко е равно, монотонно... Сякаш примирени, извършваме ежедневните си задължения и живеем ден за ден, очаквайки другото лято и н ...
946
1
3
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
