14 350 резултата
- Хър... фиау... хър... фиау... - тихичко похъркваше Но Щен Вълк.
- Хър мър... фиу фиу... хър мър... фиу фиу... - също толкова сладко му пригласяше Ко Та Рак.
Изведнъж ярка светлина нахлу през прозореца на спалното.
- Ммм - недоволно покри очите си с лапа вълкът. - Каква е тази светлина?!
- Това е с ...
- Хър мър... фиу фиу... хър мър... фиу фиу... - също толкова сладко му пригласяше Ко Та Рак.
Изведнъж ярка светлина нахлу през прозореца на спалното.
- Ммм - недоволно покри очите си с лапа вълкът. - Каква е тази светлина?!
- Това е с ...
548
Денят започна мрачно и тежина възседна гърдите ù, карайки сърцето ù да се чувства като в капан. Слънцето се бе скрило зад мрачната стена на гъстите пухени облаци, които дори не бяха оформили красиви формички, на които да се радва. Всичко беше мрачно и сиво, а уж пролетта бе настъпила в близките дни. ...
2100
1
Господин Широки Пръсти беше собственикът на местната страноприемница. Казваше се Широки Пръсти, защото беше доста щедър понякога. Щедър беше, когато разреждаше скришно виното с вода. Не се скъпеше на водата.
Мястото бе закътано, приятно. Някой заблуден пътник ще се дотътри уморено до вратата, ще вле ...
Мястото бе закътано, приятно. Някой заблуден пътник ще се дотътри уморено до вратата, ще вле ...
810
1
Мария изтопурка навън влачейки тежките ботуши. Агрономът се беше отдалечил вече на десетина метра и тя го последва вперила поглед в небето. Там горе родната Земя стоеше като страж на едно и също място по всяко време на деня и нощта. Покатери се на всъдехода и агрономът припряно натисна газта. Едно о ...
593
Оазисът беше твърде малък. Приеха всичко, което им предложиха хората, отседнали там - и сянка, и вода, и храна... но притеснението им се увеличи. Останалите пътници от кервана се скриха от жегата, без да им отделят повече внимание и това силно ги натъжи. Легнаха да поспят в една от шатрите, докато о ...
686
ЧОВЕКЪТ, СЛЕД КОГОТО ВЪРВЯТ И СЪРНИТЕ
Тук, в тази местност, се беше разхождал и с нея. Тогава бе пролет, дърветата цъфтяха и ароматът от цъфналите клони се носеше из въздуха. Младата зеленина напираше отвсякъде. Бе слънчево и топло и веселите им гласове се носеха като бързи пролетни води над широкат ...
Тук, в тази местност, се беше разхождал и с нея. Тогава бе пролет, дърветата цъфтяха и ароматът от цъфналите клони се носеше из въздуха. Младата зеленина напираше отвсякъде. Бе слънчево и топло и веселите им гласове се носеха като бързи пролетни води над широкат ...
577
2
Моята вълшебна леля Мери Попинз
Наистина има вълшебства. Това лято нашето семейство се забърка в една от онези толкова странни случки, които те карат да се питаш сънуваш ли или наистина си в реалността. Представете си! В удостоверението за наследници изведнъж се появи неизвестна сестра на баща ми и ...
Наистина има вълшебства. Това лято нашето семейство се забърка в една от онези толкова странни случки, които те карат да се питаш сънуваш ли или наистина си в реалността. Представете си! В удостоверението за наследници изведнъж се появи неизвестна сестра на баща ми и ...
1785
ОТНОВО ЗАЕДНО
Автомобилът бавно пълзеше нагоре по стръмния път към билото на планината. Докато шофираше, той се радваше на красотата на пейзажа. Само за едно нещо съжаляваше в този прекрасен слънчев ден, че тя не е с него. „Друго е, когато можеш да споделиш с любимата това, което те вълнува” – си по ...
Автомобилът бавно пълзеше нагоре по стръмния път към билото на планината. Докато шофираше, той се радваше на красотата на пейзажа. Само за едно нещо съжаляваше в този прекрасен слънчев ден, че тя не е с него. „Друго е, когато можеш да споделиш с любимата това, което те вълнува” – си по ...
496
1
Да приемаш хората за глупави по презумпция е невъзпитано. Но никога не го забравяйте. Всички ние продължаваме да се развиваме единствено докато има какво да ни кара да мислим. Със завършеното ми медицинско образование аз спокойно можех да съм една от вас, стотиците дерматоложки. Можех да седя деноно ...
1032
Опитът да задържиш съня с нереалните му багри и изчистените от примеси усещания е точно толкова безсмислен, колкото и домогването да остане при теб отиващата си любов. Те се изплъзват като хлъзгаво влечуго и в ръцете ти остава мъртвата пъстра кожа, която не хапе, но и не гали.
Събота е, мамка му, и ...
Събота е, мамка му, и ...
1120
7
разказ на ужасите, да не се чете от лица под 18 години!
1
Още в болницата Франсоа разбра, че нещо не бе наред! Малко след смъртта на Луи Де'лакроа Франсоа почувства, че той може да се върне, за да търси отмъщение!
2
Същия ден, около обяд, в спешното отделение докараха пациент в изключително тежко съ ...
1
Още в болницата Франсоа разбра, че нещо не бе наред! Малко след смъртта на Луи Де'лакроа Франсоа почувства, че той може да се върне, за да търси отмъщение!
2
Същия ден, около обяд, в спешното отделение докараха пациент в изключително тежко съ ...
808
3
Всички гледаха безизразно старата даскалка. От време навреме си казваха по нещо, засмиваха се тихо и пак се втренчваха в учителката.
Лили не искаше да слуша. За нея нямаше смисъл да чува нещо, което не ù е интересно. Тя обикновено пишеше нещо във всеки час.
- Виж я, пак „твори” – сбутваха се съучени ...
Лили не искаше да слуша. За нея нямаше смисъл да чува нещо, което не ù е интересно. Тя обикновено пишеше нещо във всеки час.
- Виж я, пак „твори” – сбутваха се съучени ...
1077
Бях решила да прекарам съботата в спане, четене на книга и гледане на телевизия, но плановете ми започнаха да се объркват още в осем часа сутринта. Някой звънеше бясно на вратата. Разтърках сънените си очи и с мъка се измъкнах от леглото. Навлякох пеньоара си, нахлузих левия чехъл и се изправих на п ...
537
Вратите на вагона се отвориха и Милена почувства смразяващия студ върху лицето си.
На перона посрещачите се движеха в различни посоки, опитвайки се да намерят своите близки и приятели. Група шумни младежи, разгорещени от питието, което пиеха направо от бутилката, си проправяха път през тълпата, като ...
На перона посрещачите се движеха в различни посоки, опитвайки се да намерят своите близки и приятели. Група шумни младежи, разгорещени от питието, което пиеха направо от бутилката, си проправяха път през тълпата, като ...
448
НА ПО-НИСКО СТЪПАЛО
Денят беше мрачен и потискащ. Ръмеше слаб дъждец и правеше атмосферата още по-тягостна.
- Не искам повече да се виждаме - каза му тя, без да го погледне в очите
Напразно се мъчеше да улови погледа ù.
- След всичко което преживяхме? – едва успя да промълви. ...
Денят беше мрачен и потискащ. Ръмеше слаб дъждец и правеше атмосферата още по-тягостна.
- Не искам повече да се виждаме - каза му тя, без да го погледне в очите
Напразно се мъчеше да улови погледа ù.
- След всичко което преживяхме? – едва успя да промълви. ...
436
На свечеряване странник слезе от коня си пред входа на хана. Бе едър мъж с обветрено лице и ведър поглед. Избелели от слънцето, дрехите му бяха пропити с прахоляк от дългата езда. През рамо носеше преметната кожена чанта, пълна с книги. Книги имаше и в дисагите, закрепени върху хълбоците на коня. То ...
696
3
В НОЩТА НА РАЗДЯЛАТА
"Ако можеха до говорят " Йордан Йовков
Родопа планина. Няма българин, който при самото споменаване на това име да не почувства умиление и възторг от спомена за прелестните й хълмове и дефилета, тучни ливади, омайни борови гори, полегатите заоблени върхове, мълчаливи свидетели на ...
"Ако можеха до говорят " Йордан Йовков
Родопа планина. Няма българин, който при самото споменаване на това име да не почувства умиление и възторг от спомена за прелестните й хълмове и дефилета, тучни ливади, омайни борови гори, полегатите заоблени върхове, мълчаливи свидетели на ...
3038
24
Имало наука за живота. За науката не знам. Но животът е една калпава, крива гаванка, набързо и непохватно издълбана от някой циганин, дето и хабер си няма от наука. Пълна е тая гаванка с какво ли не – за ужас на кулинарите и за радост на гладните. И понякога, залисан в катадневните си радости, болки ...
782
4
Спя... и в съня си медитирам... Медитирам... и в медитацията си спя...
- Хъм - изхъмка Ръмжачът. - Интересен интериор.
- Ъхъм - свих рамене аз и небрежно огледах огнения кръг около мен. - Имам лека склонност към драматизъм.
- Както и да е - махна с лапа вълкът и с един почти небрежен скок се озова в ...
- Хъм - изхъмка Ръмжачът. - Интересен интериор.
- Ъхъм - свих рамене аз и небрежно огледах огнения кръг около мен. - Имам лека склонност към драматизъм.
- Както и да е - махна с лапа вълкът и с един почти небрежен скок се озова в ...
623
ПЪРВАТА ЦЕЛУВКА
Денят бе прекрасен. Двамата се возеха с автомобил из улиците на града.
- Ще спра да видя какви филми дават в киното - рече приятелят му, който шофираше.
- Стои ли ти се в киносалон в този хубав, слънчев пролетен ден?
- Все някъде трябва да прекараме времето си. ...
Денят бе прекрасен. Двамата се возеха с автомобил из улиците на града.
- Ще спра да видя какви филми дават в киното - рече приятелят му, който шофираше.
- Стои ли ти се в киносалон в този хубав, слънчев пролетен ден?
- Все някъде трябва да прекараме времето си. ...
1080
4.
Едва се устиска да не запее от радост, след като разговорът им приключи. Постоя още малко в стаята си, колкото да опита да се успокои и да прикрие емоцията си и отиде в кухнята. Баща му седеше на големия миндер, вторачен в телевизора, попиваше новините, току поцъкваше с език или смръщено пускаше ...
Едва се устиска да не запее от радост, след като разговорът им приключи. Постоя още малко в стаята си, колкото да опита да се успокои и да прикрие емоцията си и отиде в кухнята. Баща му седеше на големия миндер, вторачен в телевизора, попиваше новините, току поцъкваше с език или смръщено пускаше ...
788
3
3.
Трябваше да намери начин да се измъкне – от безпаричието, от бездействието, от все по-често застигащите го спомени за Тия. Не можеше и не искаше да се задушава повече в орбитата на селското ежедневие, което бавно му опротивяваше.
Не можеше да разчита на образованието си, освен в строителството др ...
Трябваше да намери начин да се измъкне – от безпаричието, от бездействието, от все по-често застигащите го спомени за Тия. Не можеше и не искаше да се задушава повече в орбитата на селското ежедневие, което бавно му опротивяваше.
Не можеше да разчита на образованието си, освен в строителството др ...
875
6
НОЩ ЗА ТРИМА
Умората така го бе натиснала, че още със сядането в автобуса заспа. Събуди се чак на спирката на площада в селото. Още щом слезе, кметът се запъти към него.
- В тебе ми е надеждата – посрещна го отдалече той.
- Защо? Какво има?
- Някаква повреда се е получила в токовете в детската гради ...
Умората така го бе натиснала, че още със сядането в автобуса заспа. Събуди се чак на спирката на площада в селото. Още щом слезе, кметът се запъти към него.
- В тебе ми е надеждата – посрещна го отдалече той.
- Защо? Какво има?
- Някаква повреда се е получила в токовете в детската гради ...
794
1
Иванка от Клондайк 3
Иванка удари силно спирачките и едва не се набута под камиона. Беше спрял внезапно на кръстовището. Напсува шофьора и натисна зверски клаксона. Онзи ù отвърна с още по-звучна ругатня и Иванка се успокои. Беше избегнала удара, а другото нямаше значение.
Джиесемът ù запя обичайнат ...
Иванка удари силно спирачките и едва не се набута под камиона. Беше спрял внезапно на кръстовището. Напсува шофьора и натисна зверски клаксона. Онзи ù отвърна с още по-звучна ругатня и Иванка се успокои. Беше избегнала удара, а другото нямаше значение.
Джиесемът ù запя обичайнат ...
860
1
3
„Защото всичко е преминаване, мост, чиито краища се губят в безкрайността и в сравнение с този мост всички земни мостове са само детски играчки, бледи символи. А цялата ни надежда е там, отвъд.” (Иво Андрич)
Въздухът кънтеше от жегата и от далечния тропот на конски копита. Крепостта лежеше невъзмути ...
Въздухът кънтеше от жегата и от далечния тропот на конски копита. Крепостта лежеше невъзмути ...
1401
11
- Днешното занятие е на тема "Разузнаване"! - извика Сержант. - Тази нощ, при висока степен на секретност, един от готвачите ни приготви нещо, което сега се намира под този похлупак. Всяко отделение трябва да проведе свое разузнаване и командирите ще ми докладват резултатите след три часа. Успелите ...
496
Изтри всичко.
Не остави нито следа, нито спомен за тези отминали мигове. Освободи се от малкото неудобство на неосъществените моменти с такава лекота, на която сам се изуми. Остави само една снимка, която да му напомня за глупостта, с която щеше да пренебрегне минало и настояще, да затрие светлото с ...
Не остави нито следа, нито спомен за тези отминали мигове. Освободи се от малкото неудобство на неосъществените моменти с такава лекота, на която сам се изуми. Остави само една снимка, която да му напомня за глупостта, с която щеше да пренебрегне минало и настояще, да затрие светлото с ...
970
3
2.
Дали заради бездействието, все повече го застигаха спомените за Тия – така наричаше «своята» Анастасия – жена почти на годините на майка му. Иван харесваше зрели жени – с тях се чувстваше някак по-спокоен и защитèн, а Тия... Тия се чудеше как да разнообрази скучното си брачно ежедневие. Отнасяше ...
Дали заради бездействието, все повече го застигаха спомените за Тия – така наричаше «своята» Анастасия – жена почти на годините на майка му. Иван харесваше зрели жени – с тях се чувстваше някак по-спокоен и защитèн, а Тия... Тия се чудеше как да разнообрази скучното си брачно ежедневие. Отнасяше ...
868
9
СТАРИЯТ СЕЛСКИ ДВОР
Човешки крак не беше стъпвал по тези места. Само зайци, змии, птици разни, а понякога и по едри диви животни минаваха по ливадата, осеяна с цветя и разни треви, чийто качества никой тогава не познаваше още. Нежният синчец, дребната незабравка, кърпикожухчето, дивата мента и маточ ...
Човешки крак не беше стъпвал по тези места. Само зайци, змии, птици разни, а понякога и по едри диви животни минаваха по ливадата, осеяна с цветя и разни треви, чийто качества никой тогава не познаваше още. Нежният синчец, дребната незабравка, кърпикожухчето, дивата мента и маточ ...
1257
8
Сърцето му препускаше ускорено. Силите бяха на предела, а доверието - изгубено във времето. Всичко бе на ръка разстояние, но и точно толкова далече. Само трябваше да се протегне и да вземе вечността.
Толкова силно тичаше, че забрави часа, когато остави всичко и излетя през вратата. Вятърът преминава ...
Толкова силно тичаше, че забрави часа, когато остави всичко и излетя през вратата. Вятърът преминава ...
806
1
От града до Шумково най-бързо се стига по шосето – дори да изпусна автобуса, все някой камион ще спре да ме качи. Има и друг път – по-дълъг, защото извива през гората нагоре, до къшлите и оттам се спуска плавно към селото. Някога е бил с макадамова настилка, от която не е останало много и сега е мек ...
1553
11
Бурята вилнееше като полудяла. След тягостната черна нощ градът се беше свил унило в мокрите обятия на дъждовния ден.
Вятърът, заграбил пълни шепи морски пясък, шибаше яростно лицето на единствения човек, дръзнал да излезе насреща му.
Разгневен от явното пренебрежение на човека към силата на природн ...
Вятърът, заграбил пълни шепи морски пясък, шибаше яростно лицето на единствения човек, дръзнал да излезе насреща му.
Разгневен от явното пренебрежение на човека към силата на природн ...
729
1
на С.
1.
Изчака всички да нагласят многобройните чанти и куфари и последен, с небрежно движение, метна сака и погледна към стюарда на автобуса:
- Аз май съм последен. Можете да затваряте.
Спътниците му, все още струпани пред вратата, бавно заемаха местата си. Някой от тях стояха отстрани и жадно дър ...
1.
Изчака всички да нагласят многобройните чанти и куфари и последен, с небрежно движение, метна сака и погледна към стюарда на автобуса:
- Аз май съм последен. Можете да затваряте.
Спътниците му, все още струпани пред вратата, бавно заемаха местата си. Някой от тях стояха отстрани и жадно дър ...
1512
7
Благодаря ти. За всичко. И за хубавите мигове, прекарани с теб, и за ужасните. Благодаря ти, защото това, което съм сега, го дължа на теб. Всичко, което се случи между нас през тези толкова дълги и кратки години, ме промени завинаги. Днес съм различен. Всичко в мен е различно. Преди не бях добър чов ...
781
Д Е Т С К А К О Л И Ч К А
Количката весело подскача по тротоара, бурканите ми вътре в чувала странно звънят. Есен е. Обичам го този сезон. Просто го обичам. Притихнал, спокоен, ухаещ. Като знак за вечност. Боготворя го. Защо плача? Есен е, а аз плача. Количката и бурканите пеят, аз плача. Слънцето м ...
Количката весело подскача по тротоара, бурканите ми вътре в чувала странно звънят. Есен е. Обичам го този сезон. Просто го обичам. Притихнал, спокоен, ухаещ. Като знак за вечност. Боготворя го. Защо плача? Есен е, а аз плача. Количката и бурканите пеят, аз плача. Слънцето м ...
1170
1
12
Разказ на Роже.
Само да знаеш… Извини ме! Заповядай тук - на бара! Кафе? Чай? Бързам да ти разкажа какво се случи вчера, а и тази сутрин. Представяш ли си? Пристига онзи влюбен младеж - Никола и носи на един лист изписани някакви знаци. В първия момент си помислих - побъркал се е май съвсем, но… не ...
Само да знаеш… Извини ме! Заповядай тук - на бара! Кафе? Чай? Бързам да ти разкажа какво се случи вчера, а и тази сутрин. Представяш ли си? Пристига онзи влюбен младеж - Никола и носи на един лист изписани някакви знаци. В първия момент си помислих - побъркал се е май съвсем, но… не ...
483
1
Ударите на съдбата 3 - Гората над Целие
ужаси, сериал
Смъртта на отец Хайнц Грубер оказа по-голямо въздействие върху другите, отколкото Карлос си мислеше. На е-мейла и в интернет страницата се получиха множество съболезнователни писма и телеграми. Съпричастие освен немското и италианското контраразу ...
ужаси, сериал
Смъртта на отец Хайнц Грубер оказа по-голямо въздействие върху другите, отколкото Карлос си мислеше. На е-мейла и в интернет страницата се получиха множество съболезнователни писма и телеграми. Съпричастие освен немското и италианското контраразу ...
628
Озарени от меката романтична светлина на червената тоналност, преплетена с нежността на малките пламъчета, идващи от розови свещички, два погледа се взираха един в друг. Две кристално чисти очи, дарени с нюанса на морската вода, принципно напомнящи на кубче лед, сега озарени бяха от пожар. Насреща и ...
957
1
Войната във Виетнам започна. Стояхме пред телевизора – аз, майка ми, баща ми и сестра ми – и слушахме как Айзенхауер изнася вдъхновяваща реч за героизма на американските войници и подлостта и жестокостта на комунягите. Затова решил да прати една дузина нещастни копелета, да ходят да получат по куршу ...
801
2
ПРЕСЕЧНА ТОЧКА
От малкото площадче в планинското градче се носи шумът и музиката от панаира. Вечерта е топла. Над тъмните силуети на дърветата е дошла луната, гост на празника на хората. Веселието и шумът достигат до тъжния мъж сред множеството, сякаш от някакъв далечен свят извън него, живеещ живот ...
От малкото площадче в планинското градче се носи шумът и музиката от панаира. Вечерта е топла. Над тъмните силуети на дърветата е дошла луната, гост на празника на хората. Веселието и шумът достигат до тъжния мъж сред множеството, сякаш от някакъв далечен свят извън него, живеещ живот ...
601
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
