14 349 резултата
Тя беше болна. Десетте дена ски разклатиха здравето ù. Последните вечери почти не бе спала, а дните я изтощаваха безмилостно. Имаше тонове натрупана умора в очите… душата и сърцето ù. Само някакви черни, избледнели и сухи следи по бузите ù подсказваха за една болка, търсила изход да избяга – нежелан ...
1095
1
Велик Ден
Широко отворената врата сякаш ми крещеше, сякаш ме викаше с таен шепот, доловим само за мен. От процепа се процеждаше тънка ивица светлина, като праг на изгубените души непосредствено преди смъртта.
В каничката ярката червена течност плискаше, приличаше на ален океан от кръв. Някой намушка ...
Широко отворената врата сякаш ми крещеше, сякаш ме викаше с таен шепот, доловим само за мен. От процепа се процеждаше тънка ивица светлина, като праг на изгубените души непосредствено преди смъртта.
В каничката ярката червена течност плискаше, приличаше на ален океан от кръв. Някой намушка ...
492
КОМПРОМИС
Кольо изпъна куция си крак и се отпусна на пейката пред къщата. Над главата му жужаха пчели в цъфналите клони на сливата. Беше му толкова хубаво под топлите лъчи на пролетното слънце, почти толкова, колкото на трептящите с крилца, влизащи от цветче в цветче пчели. Както те пълнеха с нектар ...
Кольо изпъна куция си крак и се отпусна на пейката пред къщата. Над главата му жужаха пчели в цъфналите клони на сливата. Беше му толкова хубаво под топлите лъчи на пролетното слънце, почти толкова, колкото на трептящите с крилца, влизащи от цветче в цветче пчели. Както те пълнеха с нектар ...
595
1
Седях, облегната на ствола на дървото, и търпеливо чаках. Нищо друго не ми оставаше. Снегът си валеше, а аз го изтръсквах от дрехите и косата си от време на време. Ставаше все по-студено, крайниците ми съвсем премръзнаха. Студът обаче като че ли облекчаваше болката в дясното ми коляно. Отново се пре ...
665
Човекът знаеше - той бе дошъл за него. Беше дошъл за душата му. Самият той – Дяволът! Знаеше, че този ден рано или късно ще настъпи, че ще дойде и неговият ред и затова от много дълго време бе започнал да се подготвя. Бе очаквал този час и затова не изпита ни най-малък страх. А Дяволът беше страшен. ...
844
ФЪРТУНАТА
Нощта запали светилата си в небето. Беше задушно, земята едва сега хвърляше топлината, събрана през дългия летен ден. Дрехите лепнеха по потните тела на работниците.
- Тежък ден беше - рече единият от тях.
- Тежък, лек - свърши се. Да вървим! - отвърна друг.
И тръгнаха. Остана само Фъртуна ...
Нощта запали светилата си в небето. Беше задушно, земята едва сега хвърляше топлината, събрана през дългия летен ден. Дрехите лепнеха по потните тела на работниците.
- Тежък ден беше - рече единият от тях.
- Тежък, лек - свърши се. Да вървим! - отвърна друг.
И тръгнаха. Остана само Фъртуна ...
592
3
Шкафът за обувки беше разположен, както повечето шкафове за обувки, в антрето зад вратата. Вътре винаги беше тъмно, мрачно и въздухът все не достигаше. Обувките обикновено си мълчаха, някои бяха потънали в дълбок летаргичен сън, а други тихичко се прозяваха. Отдавна нямаше какво да си кажат помежду ...
1944
24
УЧИТЕЛЯТ
Ударите от тесла и дрънченето на кофи събудиха стария учител. Едва беше разсъмнало - дрезгавината още цареше в стаята. "Ей, този човек не миряса. От тъмно започва" - промърмори и тихо се измъкна от завивката да не събуди жена си. Притвори прозореца, че утринният хлад нахлуваше, а Димитрина ...
Ударите от тесла и дрънченето на кофи събудиха стария учител. Едва беше разсъмнало - дрезгавината още цареше в стаята. "Ей, този човек не миряса. От тъмно започва" - промърмори и тихо се измъкна от завивката да не събуди жена си. Притвори прозореца, че утринният хлад нахлуваше, а Димитрина ...
1011
4
Изкупи моя грях
Студено е! Земята изстива. Изстиват хората. Изстивам аз. Дайте топлина! Кой избра пламъка и го отне, безстрастно ни лиши от огън?!
Хлад вее от земята, нещо ледено-кристално нахлува на мъгливи тласъци през арката на твоята стара, неизменно-съща портика от развалината, строена да бъде ...
Студено е! Земята изстива. Изстиват хората. Изстивам аз. Дайте топлина! Кой избра пламъка и го отне, безстрастно ни лиши от огън?!
Хлад вее от земята, нещо ледено-кристално нахлува на мъгливи тласъци през арката на твоята стара, неизменно-съща портика от развалината, строена да бъде ...
793
Позлатеният часовник над камината блестеше, излъчващ сякаш сам по себе си загадъчно сияние. Кремавият циферблат отразяваше елегантно всеки лъч слънчева светлина, превръщайки я в меки, златисти искрици. Беше наистина красиво.
В този миг изпитващият почука по бюрото с писалката. Беше над шейсетте, със ...
В този миг изпитващият почука по бюрото с писалката. Беше над шейсетте, със ...
636
ШАРАН
Този път си беше свършил работата навреме - не се налагаше да бърза. Караше спокойно. Подсвиркваше си с уста в такт с музиката и пръстите му равномерно почукваха по изпотения от топлината на ръцете волан. Беше свикнал със самотата в кабината на камиона по време на дългите курсове. Не обичаше д ...
Този път си беше свършил работата навреме - не се налагаше да бърза. Караше спокойно. Подсвиркваше си с уста в такт с музиката и пръстите му равномерно почукваха по изпотения от топлината на ръцете волан. Беше свикнал със самотата в кабината на камиона по време на дългите курсове. Не обичаше д ...
719
Събуди го неясното усещане за нечие чуждо присъствие в стаята. Ослуша се. Нищо - освен равномерното дишане на Тина на педя от лицето му. Отвори бавно очи. В стаята витаеше сумракът на недоспало утро, вън бучеше боклукчийска кола, а забързани стъпки крачеха по сънените тротоари. Стана и пристъпи към ...
1268
5
Човек се обезкръвява след продължително практикуване на презрението.
Обичам да наблюдавам малките хора. Те са далеч по-интересни и достойни за внимание... някак никoй не им го дава, а е редно. Малко са нещата, които могат да се коментират за един "голям" човек. При големите хора могат само да се тър ...
Обичам да наблюдавам малките хора. Те са далеч по-интересни и достойни за внимание... някак никoй не им го дава, а е редно. Малко са нещата, които могат да се коментират за един "голям" човек. При големите хора могат само да се тър ...
984
Искрите
Стефан вървеше по улиците на старинния чуждестранен град, а погледът му разсеяно блуждаеше. Беше тук за няколко седмици, изпратен да осъществи един проект по неговата специалност.
Последните дни преди заминаването му направо го бяха изтощили. Беше стигнал предела на силите си и имаше нужда д ...
Стефан вървеше по улиците на старинния чуждестранен град, а погледът му разсеяно блуждаеше. Беше тук за няколко седмици, изпратен да осъществи един проект по неговата специалност.
Последните дни преди заминаването му направо го бяха изтощили. Беше стигнал предела на силите си и имаше нужда д ...
1026
12
Помня как вървях по улицата – тъмна, ужасяваща, мръсна… Някъде там, между деня и нощта, в онези часове, които продължаваха безкрайно. Студът. Тръпката. Нуждата. С уморени очи, уморен ум, уморена душа аз просто вървях. Може би не знаех къде отивам, но тогава това е нямало значение. Ръката ми беше сгр ...
765
ПОСЛЕДНА КРЕПОСТ
> …посветено на Антония Полименова – изключителен човек, невероятен преподавател и животопроменящ фактор…
Приказката се бе превърнала в мрачна действителност, а думите приемаха тайнствен облик. Това, за което само бях слушал, бе пред мен, а опасността – близо. Всеки удар на сърцето ...
> …посветено на Антония Полименова – изключителен човек, невероятен преподавател и животопроменящ фактор…
Приказката се бе превърнала в мрачна действителност, а думите приемаха тайнствен облик. Това, за което само бях слушал, бе пред мен, а опасността – близо. Всеки удар на сърцето ...
1275
5
ЕСТЕТИКА НА КОЛЕЛА
Иван скочи от кабината на камиона и запъшка по стълбите към къщата. В оставения на портата вестник намери писмо. Беше от Павлинка, малката му дъщеря - ученичката, След кратко въведение, тя съобщаваше: "Татко, аз се омъжих..." По-нататък шофьорът не можа да продължи. Ръцете му затр ...
Иван скочи от кабината на камиона и запъшка по стълбите към къщата. В оставения на портата вестник намери писмо. Беше от Павлинка, малката му дъщеря - ученичката, След кратко въведение, тя съобщаваше: "Татко, аз се омъжих..." По-нататък шофьорът не можа да продължи. Ръцете му затр ...
706
ШЕГА
Двама от работниците, разтоварващи цимент, спряха да отдъхнат, а третият продължи да работи сам. Дрехите лепнеха мокри на гърба му. Той седна в каросерията на камиона, едва когато тръгнаха за следващия курс. Наметна дочената куртка върху потното си тяло и се отпусна на брезента. Почувства как с ...
Двама от работниците, разтоварващи цимент, спряха да отдъхнат, а третият продължи да работи сам. Дрехите лепнеха мокри на гърба му. Той седна в каросерията на камиона, едва когато тръгнаха за следващия курс. Наметна дочената куртка върху потното си тяло и се отпусна на брезента. Почувства как с ...
661
1
1
КЪСМЕТ
Слънцето клонеше към залез. Удължените сенки на прашните дървета полягаха в избуялата край пътя лайка. Цялата улица тънеше в тънкия мирис на билката. Две дългобради кози, изправени на задните си крака, подпираха дувара на Върбановия двор и с настървение прищипваха върховете на цъфналото бъзе. ...
Слънцето клонеше към залез. Удължените сенки на прашните дървета полягаха в избуялата край пътя лайка. Цялата улица тънеше в тънкия мирис на билката. Две дългобради кози, изправени на задните си крака, подпираха дувара на Върбановия двор и с настървение прищипваха върховете на цъфналото бъзе. ...
771
1
Не очакваше, че Ирина може да му вдигне такъв скандал – никога не беше повишавала тон. Отиде при нея след погребението, на което тя не дойде, защото и двамата се съгласиха, че присъствието ù ще е неуместно. Той искаше да избяга от зачервените и пълни с обвинения очи на тъща си. Жената се беше вкопчи ...
1032
8
НАПРАВИ ДОБРО ДА ТЕ ЗАПОМНЯТ
Цяла седмица отприщеното небе се излива над подгизналата земя. После лятното слънце пекна изведнъж и засмука с невидимите си хоботчета обилната влага. Блеснаха измитите листа на дърветата, светнаха фасадите на къщите, зацвърча веселият многообразен птичи свят. През тази ...
Цяла седмица отприщеното небе се излива над подгизналата земя. После лятното слънце пекна изведнъж и засмука с невидимите си хоботчета обилната влага. Блеснаха измитите листа на дърветата, светнаха фасадите на къщите, зацвърча веселият многообразен птичи свят. През тази ...
1609
1
Преди десетина дни качих на колата двамата си синове и сестра ми и отидохме на гроба на татко. Това, което видяхме там, ме потресе – всички гробове бяха плувнали във вода “подпочвена” и за да се стигне до татковия гроб, трябваше да ходим по тесните ивици на рамките на гробовете. Заснех три видеоклип ...
7000
11
Това, което ще прочетете тук, е една много истинска ( и ще се постарая да бъде съвсем кратка) история. История на един тъжен живот. Живот, в който рядко можеше да се случи нещо хубаво. За съжаление тази история е твърде истинска и нека всички родители, които прочетат долните редове, си направят поук ...
724
1
Слугите му приличаха на сенки, които следваха покорно сумрачния му силует - силует, който извикваше във всеки човешки разум противоречиви емоции. Някои го виждаха с осанка на величав исполин, други с явно отвращение го подминаваха и си пожелаваха никога да не стават като него. Имаше и завистници, ко ...
844
4
РАЗГРАЖДАНЕ
Бай Вакрил врътна копчето на радиоточката и гласът на говорителя секна. Старецът промърмори нещо под носа си, махна с ръка да прогони току-що чутото, като досадна муха от ухото. Подпирайки се на бастуна, заслиза бавно по стъпалата. "Никаква полза няма от много приказки. През дългия си жи ...
Бай Вакрил врътна копчето на радиоточката и гласът на говорителя секна. Старецът промърмори нещо под носа си, махна с ръка да прогони току-що чутото, като досадна муха от ухото. Подпирайки се на бастуна, заслиза бавно по стъпалата. "Никаква полза няма от много приказки. През дългия си жи ...
861
И на нея ù бяха отрязали крилете, като моите, пречупили сетивата ù. Учеше се да пълзи, пълзенето не ми харесва, случвало се е един-два пъти против волята ми. Колкото повече разцъфваш и летиш, толкова повече онези от долната земя те дърпат и влачат надолу, понякога успяват, но е само за миг. Не знаят ...
1036
4
Беше късна съботна вечер, в която повечето хора бяха навън, за да се забавляват. Какво по-нормално занимание за млади и неангажирани с житейските проблеми индивиди. На пръв поглед беше така, но понеже всяко правило си има изключения, така и тук имаше изключение. Нашият герой си беше вкъщи, седеше са ...
546
Животът – мръсна приказка
Много мразя фразата „човек е голям, колкото са големи мечтите му”. Ако искаш да станеш космонавт на десет години е нормално, но ако мечтаеш за това и на четиридесет, значи определено ти хлопа дъската. Аз нямам мечти или поне не толкова големи. Родих се без някой да се допит ...
Много мразя фразата „човек е голям, колкото са големи мечтите му”. Ако искаш да станеш космонавт на десет години е нормално, но ако мечтаеш за това и на четиридесет, значи определено ти хлопа дъската. Аз нямам мечти или поне не толкова големи. Родих се без някой да се допит ...
2125
18
Абитуриентският бал – чакаше го със страх и с надежда. Често сънуваше прекрасен сън – танцуваше шеметно унесена и фокусираше възхитени погледи. Музиката свиреше неземно, роклята ù блестеше прелестно – изискана, семпла черна рокля, дълга до глезените. Фини елегантни обувки и изящна малка чантичка дов ...
767
7
Историята, която ще ти разкажа, драги читателю, е по-реална, отколкото можеш да си представиш. Може би ще преобърне възгледите ти за някои аспекти от живота, а може би няма да го направи, но бъди търпелив и я прочети докрай.
Навън беше приказно красиво. Снегът беше затрупал всичко, но въпреки това с ...
Навън беше приказно красиво. Снегът беше затрупал всичко, но въпреки това с ...
707
3
АЙНУР
Слънцето бавно се издигна. Мъглата се разнесе и септемврийското слънце извади на показ махалата. Схлупени, разкривени, притиснати една в друга къщи, се бяха изсипали в безпорядък на хълма и колкото по към ниското се спускаха, толкова по- мизерни, приличащи на коптори изглеждаха. Разнебитени ог ...
Слънцето бавно се издигна. Мъглата се разнесе и септемврийското слънце извади на показ махалата. Схлупени, разкривени, притиснати една в друга къщи, се бяха изсипали в безпорядък на хълма и колкото по към ниското се спускаха, толкова по- мизерни, приличащи на коптори изглеждаха. Разнебитени ог ...
3067
1
40
ЛЮБОВ
Ангел излезе от стаята. Пролетта го посрещна с облак цвят от кичестата ябълка. Замириса му на хубаво, на здраве и младост. Пчели жужаха в цветчетата в магията на пролетния ден. "Какво време! Ще ида на лозето да изгоря пръчките" - помисли си. Сложи кибрит в джоба на дочената куртка и излезе на ...
Ангел излезе от стаята. Пролетта го посрещна с облак цвят от кичестата ябълка. Замириса му на хубаво, на здраве и младост. Пчели жужаха в цветчетата в магията на пролетния ден. "Какво време! Ще ида на лозето да изгоря пръчките" - помисли си. Сложи кибрит в джоба на дочената куртка и излезе на ...
669
2
Стоян беше на полето и изпълняваше „служебните" си задължения. Той беше овчар от близо двадесет години, неговият живот бе тук, на село, сред животните. Тази работа му харесваше, беше свикнал толкова много с нея, че едва ли би работил нещо друго. Но самотата бе най-лошото нещо в живота му. Тук, в тов ...
527
1
ПРОФЕСОРЪТ
Момчил посрещна поредната визитация с безразличие. Вече не хранеше надежда, че ще го излекуват. Докторът спря до леглото му и го изгледа така, сякаш го виждаше за пръв път. Той опипа с пръсти болното място на измършавялото му тяло и каза:
- Днес ще дойде професор от София да те прегледа - ...
Момчил посрещна поредната визитация с безразличие. Вече не хранеше надежда, че ще го излекуват. Докторът спря до леглото му и го изгледа така, сякаш го виждаше за пръв път. Той опипа с пръсти болното място на измършавялото му тяло и каза:
- Днес ще дойде професор от София да те прегледа - ...
622
1
Теодора седеше на края на леглото и гледаше през прозореца. Чуваше различни шумове около себе си, но не обръщаше внимание на никой от тях. Седеше и гледаше прекрасния славей, кацнал на перваза, как извиваше тънкия си врат към небето, как пееше с цяло гърло. Това беше неговата ария, изпълнението на ж ...
1037
2
Наближаваше полунощ! Повечето нормални хора отдавна бяха си легнали, но не и той. Отдавна не се причисляваше към графата с нормални. За него вечерта тепърва започваше, тепърва идваше любимото му време от денонощието, в което можеше да се усамоти, без да бъде притесняван от никой, без никакъв странич ...
580
Тъмнината бавно обгръщаше стаята, в която се намираше. Празният му изпит поглед беше втренчен в монитора на компютъра, но той сякаш не гледаше в него, сякаш погледът му минаваше през екрана и се спираше в стената срещу него. Това продължаваше от известно време. Дори той самият не помнеше точно кога ...
456
Преди повече от дванайсет-тринайсет години отидох с моя по-малък син на съботния пазар. Изведнъж той се загледа в един кашон с малки кутрета. Започна да ми се моли и плаче да му купя едно от тях. Аз, разбира се, му отказах, но от любезност поговорих с човека, който продаваше кученцата.
Разбрах, че с ...
Разбрах, че с ...
4012
16
разказ на ужасите! - да не се чете от лица под 18 години!
Когато преди тридесет години младата Калина стана кметица на малката община Бойница, тя се бе заклела да се справи с престъпленията и кражбите. Всички тези действия се извършваха от една група от десетина бездомници, които се навъртаха в цент ...
Когато преди тридесет години младата Калина стана кметица на малката община Бойница, тя се бе заклела да се справи с престъпленията и кражбите. Всички тези действия се извършваха от една група от десетина бездомници, които се навъртаха в цент ...
1481
1
На края на едно село в една триетажна къща живеел един триглав, пенсиониран змей, който останал само с една глава. Първата глава загубил по време на трудова злополука. Един юнак от ромски произход му я отсякъл, докато пазел един меден казан за дестилация на ракия. Втората глава я загубил по една зме ...
894
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
