14 355 резултата
Като одеяло, нощното небе завиваше къщурките. Разкъсани на парцали, облаците се щураха. Светваха и угасваха звезди, сякаш бяха пламъци на свещи, задушени от изсипалия се дъжд. Земята бе изровена отвъд оградата, за пречистване.
Спящото куче на съседката – баба Вълкана, забърчи нос. Глух писък се блъс ...
Спящото куче на съседката – баба Вълкана, забърчи нос. Глух писък се блъс ...
1237
53
Минаваше полунощ. По прозореца потропваха уморени пролетени капки дъжд. Бях потънал в поредната онлайн битка. Нещо силно и рязко изтрополи. Не може да бъде. На тавана на къщата ни не живееше никой. Всички спяха в този час. Бях сам в стаята и много объркан. Тези игри изглежда започваха да ми се отраз ...
1466
1
НЕОЧАКВАН ОБРАТ
- Така ли? Ами аз къде да отида?
- Където си искаш. Само изчезвай от тук!
- Нима аз не струвам нищо за теб?
- Не разбра ли? Айде, чао? ...
- Така ли? Ами аз къде да отида?
- Където си искаш. Само изчезвай от тук!
- Нима аз не струвам нищо за теб?
- Не разбра ли? Айде, чао? ...
861
Седях и го гледах. В кафенето почти не бяха останали хора, а и с него седяхме толкова отдавна тук, че ми беше писнало да се крия.
Той забеляза, че го гледам. Май се притесни, странно, не правеше впечатление на срамежлив. Не ме поглеждаше, гледаше само в тефтера си и не пишеше. И не мислеше какво да ...
Той забеляза, че го гледам. Май се притесни, странно, не правеше впечатление на срамежлив. Не ме поглеждаше, гледаше само в тефтера си и не пишеше. И не мислеше какво да ...
945
15
БЪДИ КАКЪВТО СИ
Никола искаше да накара Милена да му повярва. Но щеше ли да се овладее, дали нямаше да се издаде, че разиграва театър? “Светът е една голяма сцена. Всички сме актьори и играем, кой по-добре, кой по лошо – мислеше си младият мъж. Животът е пиеса с разпределени роли – за едни са главни ...
Никола искаше да накара Милена да му повярва. Но щеше ли да се овладее, дали нямаше да се издаде, че разиграва театър? “Светът е една голяма сцена. Всички сме актьори и играем, кой по-добре, кой по лошо – мислеше си младият мъж. Животът е пиеса с разпределени роли – за едни са главни ...
1232
2
В Република Мозамбик чудесата са много, но две от тях поразяват: царството на дивите животни в резервата "Горонгоза" и хидровъзела "Кабора баса", построен на река Замбези.
След язовир "Масанджир", програмата на групата ни от енергетици включва посещение на един от най-големите язовири с водно-електр ...
След язовир "Масанджир", програмата на групата ни от енергетици включва посещение на един от най-големите язовири с водно-електр ...
1358
2
Денят се търкулна като кълбо прежда. Смрачи се. По небето полазиха облаци. Каруцата се поклащаше в глухото дъждовно поле. Трепетликите клюмаха. Като безнадежност, под колелата летяха кални пръски. Чичо Евтим замахна припряно над кончето. Бързаше да превари слънцето, преди небето да го похлупи. След ...
1029
27
През живота си съм имал много любовници. Но нито една не беше като Мадлен.
Още помня тежкия ù аромат, полепнал по вътрешността на ноздрите ми в крайпътните хотелски стаи. Помня как палех цигара след цигара с единствената мисъл цигареният дим да изличи миризмата ù от дрехите ми. Помня как исках да из ...
Още помня тежкия ù аромат, полепнал по вътрешността на ноздрите ми в крайпътните хотелски стаи. Помня как палех цигара след цигара с единствената мисъл цигареният дим да изличи миризмата ù от дрехите ми. Помня как исках да из ...
779
Започнах да викам, надявайки се, че наблизо има хора, които биха могли да дойдат да ми помогнат. Нищо. Прозорците на близката къща продължаваха да светят, но явно никой не ме чуваше. Замълчах, беше безсмислено да си дера гласа. Сълзите отново започнаха да напират в очите ми. Бях страшно ядосана, че ...
604
- Тук пише - посочи с нокът Ко Та Рак мястото в книгата, което го бе заинтригувало - че гравитацията е сила, действаща между две тела, които имат маса.
- Е, и? - сви рамене Гар Ван. - Така е и какво от това?
- Това твърдение ми изглежда погрешно! - заяви котакът.
- Защо?! - учуди се сенчестата.
- За ...
- Е, и? - сви рамене Гар Ван. - Така е и какво от това?
- Това твърдение ми изглежда погрешно! - заяви котакът.
- Защо?! - учуди се сенчестата.
- За ...
467
Иван Хаджидимитров
ВЪНШНАТА И ВЪТРЕШНАТА СИЛА
Топла пролетна вечер е. Залязващото слънце губи от силата си, а в зелените клони на дърветата припяват влюбени славеи. Мирише на цвят и млада зеленина. Двама съседи са седнали в малка беседка в градинката и се черпят.
- Ха, наздраве. Да изпратим с чашка ...
ВЪНШНАТА И ВЪТРЕШНАТА СИЛА
Топла пролетна вечер е. Залязващото слънце губи от силата си, а в зелените клони на дърветата припяват влюбени славеи. Мирише на цвят и млада зеленина. Двама съседи са седнали в малка беседка в градинката и се черпят.
- Ха, наздраве. Да изпратим с чашка ...
758
Денят на Мартина протичаше както всеки друг ден. Еднообразието в училище и вкъщи я убиваше. Спомените, които я връхлитаха, когато останеше сама, бяха нейното спасение. Беше прекарала незабравими лета с приятелите си, но в този момент беше сама, вече беше голяма и нищо друго не й оставаше, освен да с ...
1115
Беше облачна и безлунна нощ, Но Щен Вълк се бе усамотил в ъгъла на кръчмата на Хо и гледаше през прозореца.
- Какво правиш? - примъкна се на неговата маса по някое време Път Ник.
- Взирам се в мрака - отговори вълкът, без да прекъсва заниманието си.
- Хъм - изсумтя човекът, поглеждайки и той за моме ...
- Какво правиш? - примъкна се на неговата маса по някое време Път Ник.
- Взирам се в мрака - отговори вълкът, без да прекъсва заниманието си.
- Хъм - изсумтя човекът, поглеждайки и той за моме ...
440
КОГАТО ЗАВАЛИ ДЪЖДЪТ
Залезът втъка златни нишки в посребряващата коса на бригадира Захари. Потънал в мислите си, този път майсторът остана безразличен към красотата на гаснещия ден. “Момчетата ще ме разберат – си рече той. – От толкова време ги водя от обект на обект и не съм ги подвеждал, винаги до ...
Залезът втъка златни нишки в посребряващата коса на бригадира Захари. Потънал в мислите си, този път майсторът остана безразличен към красотата на гаснещия ден. “Момчетата ще ме разберат – си рече той. – От толкова време ги водя от обект на обект и не съм ги подвеждал, винаги до ...
1007
5
Гледах го как потъва. В очите му гледах и нищо не направих.
Знам, че вече ме обвинихте, но чуйте историята ми. За всичко си има причини, моят случай не е изключение. Не ме съдете, това не беше краят на човешки живот. Изпълних молбата на едно болно сърце. Не е от омраза или безразличие, а истинска и ...
Знам, че вече ме обвинихте, но чуйте историята ми. За всичко си има причини, моят случай не е изключение. Не ме съдете, това не беше краят на човешки живот. Изпълних молбата на едно болно сърце. Не е от омраза или безразличие, а истинска и ...
1561
9
Хубаво щеше да е да започна така: Родена съм като птица и затова мама и тате... ама няма да е вярно. Това да не е разказче?! Нали поне малко от малко трябва да има достоверност – автобиография е най-накрая.
Истината е, че съм се родила самотна. И самотна си отраснах То и името ми едно такова.... Каз ...
Истината е, че съм се родила самотна. И самотна си отраснах То и името ми едно такова.... Каз ...
694
СВЕТУЛКАТА
(простичка приказка)
Както...
Както във всяка приказка, така и в тази, всичко се случи в една гора. Голяма гора. С много, много дървета. Най-различни. В която всеки можеше да се загуби...
В тази гора живееше един вълк. Не много стар, малко самотен, сравнително весел, леко общителен и поня ...
(простичка приказка)
Както...
Както във всяка приказка, така и в тази, всичко се случи в една гора. Голяма гора. С много, много дървета. Най-различни. В която всеки можеше да се загуби...
В тази гора живееше един вълк. Не много стар, малко самотен, сравнително весел, леко общителен и поня ...
3733
2
Търсене на безсмъртния... Васил Левски
И до днес по нашия край думат история страшно чудна и трижди пъти по-странна. Ако идете да питате някоя от бабите, дето навънка плетат под чардака, ще ви я разкажат сякаш тяхна е, и те са я видели. Но всичко се случи отдавна, преди ази да се родя и преди тейко ...
И до днес по нашия край думат история страшно чудна и трижди пъти по-странна. Ако идете да питате някоя от бабите, дето навънка плетат под чардака, ще ви я разкажат сякаш тяхна е, и те са я видели. Но всичко се случи отдавна, преди ази да се родя и преди тейко ...
754
Бях отегчена и разстроена от караниците с нашите. Нали бях отличничка, бях добра, различна от другите, тогава защо не ме разбираха..
Изведнъж в съзнанието ми изскочи Той - човекът, който исках да е до мен в най-трудните ми моменти, но го нямаше и сега, той беше зает да е с "приятелите си" и отново д ...
Изведнъж в съзнанието ми изскочи Той - човекът, който исках да е до мен в най-трудните ми моменти, но го нямаше и сега, той беше зает да е с "приятелите си" и отново д ...
1184
6
Последните три-четири месеца прекарах у дома. Цигарите ми ги носиха на крака и питаха – „Вино ли ти се пие или ракия?”. „И двете – отговарях лениво”. Мина Никулден, мина Коледа (по нов и по стар стил), мина Нова Година (по стар и по нов стил). Тъкмо се каних да отпразнувам Василица (Банго Васил) ког ...
880
Моят роден баща пръв открил в мен скрити музикантски заложби. Разбира се, по това време съм бил съвсем малък. Не съм можел още да говоря, а целият ми песенен репертоар бил сведен от нежно гукане в моменти на радост до грозни вопли, когато негодувам. Едва ли някой би повярвал, че в крехкото ми телце ...
673
5
Жената, която изглежда фатална
Някой каза, че в квартала имаме такава жена. Бил я видял.
– Каква жена – не повярва на ушите си Симо Патака.
– Която изглежда фатална, бе!
Кварталът ни е един от най-крайните и бедните в София. Там всичко изглежда иначе. Местните пияници се чувстват Лордове. Местният п ...
Някой каза, че в квартала имаме такава жена. Бил я видял.
– Каква жена – не повярва на ушите си Симо Патака.
– Която изглежда фатална, бе!
Кварталът ни е един от най-крайните и бедните в София. Там всичко изглежда иначе. Местните пияници се чувстват Лордове. Местният п ...
1125
Стегнатото въже висеше на площада, тръпнещо да се увие около врата на жертвата си и да ù отнеме дъха. То изстиваше самотно с всяка минута, в която Ивет препускаше бясно пред полицията. Тя бе толкова сръчна и ловка като дива коза, че не позволяваше на преследвачите си да си поемат дъх. Въпреки почерн ...
771
Червеният сутиен
Казваше се Добролюб. Освен доброто, любеше страстно хубавите жени и качественото вино. По равно. Без да залита по едно от двете. Според теорията на дядо му, виното и жените бяха неразривно свързани, като скачени съдове. Това възприемане за нещата от живота споделяше и той. Поради та ...
Казваше се Добролюб. Освен доброто, любеше страстно хубавите жени и качественото вино. По равно. Без да залита по едно от двете. Според теорията на дядо му, виното и жените бяха неразривно свързани, като скачени съдове. Това възприемане за нещата от живота споделяше и той. Поради та ...
2332
28
Слязох от автобуса и с бързи крачки се отправих към къщи. Времето се разваляше; небето беше оловно сиво, очевидно всеки момент щеше да завали. Първите снежинки вече танцуваха във въздуха. Реших да мина по прекия път – през лабиринта от малки улички зад пазара. Бях уморена и исках поне за половин час ...
791
Отминаха празниците... Каквото беше, беше. Имаше няколко дни с богати и пребогати даже находки, ама всичко приключи.
Тук-таме се намира останал по някой гнил мандаринов плод или скапан банан. Сух, мухлясал хляб,напазаруван в повече заради домашните пирове по Нова година все още се намира, ама той св ...
Тук-таме се намира останал по някой гнил мандаринов плод или скапан банан. Сух, мухлясал хляб,напазаруван в повече заради домашните пирове по Нова година все още се намира, ама той св ...
432
Аарон Евреинът беше неприлично черен като чифт лъснати лачени обувки. Смуглата му физиономия привличаше неверните съпруги и отчайваше напористите гейове. Обичаше сам в неделя, след службата в синагогата, да мачка любимата си салата табуле и да разказва пикантни истории на съседите, с които споделяше ...
720
- ... естествените рефлекси на живите организми са неразривно свързани с логаритмуваната орбита на Луната... - обясняваше Про Фе Сор. - ... правопропорционална на синусоидалната крива между... - и така нататък и така нататък.
- Леле! - шепнешком възкликна Гар Ван, която заедно с приятелите си съвест ...
- Леле! - шепнешком възкликна Гар Ван, която заедно с приятелите си съвест ...
429
Усещам, че съм много променена.
Онази Коледа ме промени.
Болеше ме много, неподозирано много. Сълзите пареха по лицето ми и оставяха огнена диря по поруменелите ми от студа стени. Навярно защото дълго време напираха да се родят в очите ми, сега властно бяха поели контрола над съзнанието ми.
С неподо ...
Онази Коледа ме промени.
Болеше ме много, неподозирано много. Сълзите пареха по лицето ми и оставяха огнена диря по поруменелите ми от студа стени. Навярно защото дълго време напираха да се родят в очите ми, сега властно бяха поели контрола над съзнанието ми.
С неподо ...
827
2
Седях в колата и мълчаливо гледах преминаващите покрай нас дървета. Бледата лунна светлина се процеждаше зловещо през клоните им, които приличаха на ръце, протягащи се, за да ме сграбчат.
В този миг се сетих за Него. Дали беше нормално все още да си мисля за това? Може би полудявах, но в мозъка ми с ...
В този миг се сетих за Него. Дали беше нормално все още да си мисля за това? Може би полудявах, но в мозъка ми с ...
539
Влакът спря на малка гаричка. Покривът й се криеше в обагрените от есента корони на няколко стари високи липи. Пожълтелите листа блестяха ослепително под яркото слънце и пълнеха очите със златни отблясъци. В края на ливадата до гарата няколко попски круши, останали съвсем без листа, стърчаха тъжно и ...
910
3
Стамат почина внезапно. Млад мъж беше, нямаше и 40. В три през нощта парализираната му дъщеря звънна ужасена на вратата на съседите. Извикаха “Бърза помощ”, но той вече беше свършил.
Събраха се бабичките от входа да приготвят всичко – тъй, както си му е редът. Дядо Радой и Петър го окъпаха и облякох ...
Събраха се бабичките от входа да приготвят всичко – тъй, както си му е редът. Дядо Радой и Петър го окъпаха и облякох ...
1829
14
Маделин лежеше в балдахиновите завивки и превърташе песните в CD плеъра. Минаваше полунощ, а тя все още не можеше да заспи. Дали беше заради предстоящото контролно по математика, или партито у Джейк – най-популярното момче в училище, идния уикенд, никой не знаеше. Въпреки че Мади беше едно доста доб ...
677
- Не ме гледай така, моля те! В погледа ти чета укор. Караш ме да се чувствам виновен, а дори не знам в какво… Какво е, а? Защо на теб да ти е по-лесно?... Застрашена ли се чувстваш с мен, кажи?... Престани да мълчиш, за Бога, просто кажи нещо… Нещичко…
В сумрачния бар бе полупразно. Барманът мързел ...
В сумрачния бар бе полупразно. Барманът мързел ...
1181
5
Опитах се да разкажа една история.
Силата на бурята
Вятърът идваше на талази и вълнението на морето подмяташе малкия кораб. Той жално прискърцваше и се накланяше ту на едната си, ту на другата си страна. Морската стихия се опитваше да погълне корабчето, което не бе успяло да стигне брега навреме, въ ...
Силата на бурята
Вятърът идваше на талази и вълнението на морето подмяташе малкия кораб. Той жално прискърцваше и се накланяше ту на едната си, ту на другата си страна. Морската стихия се опитваше да погълне корабчето, което не бе успяло да стигне брега навреме, въ ...
968
15
Ще избягам от себе си...
(На Игн.)
Няма я тази любов по улиците на стария град… И зомбирано вървя и сякаш сляпа съм за всичко и за всички… Отминават ме хората – близки и далечни, отминавам ги и аз… И клепачите не трепват от студения въздух, който се сблъсква с тях, кожата дори не настръхва… Каква си ...
(На Игн.)
Няма я тази любов по улиците на стария град… И зомбирано вървя и сякаш сляпа съм за всичко и за всички… Отминават ме хората – близки и далечни, отминавам ги и аз… И клепачите не трепват от студения въздух, който се сблъсква с тях, кожата дори не настръхва… Каква си ...
1003
ПРОСЯКЪТ
Утринната служба в катедралата свърши. Храмът се изпразни и просещите отвън, поеха към подлеза - там потока от хора беше по-голям.
Симо понечи да тръгне, но се отказа. Загледа се в минаващите. Знаеше кой ще подхвърли монета в движение, кой ще се бръкне по-дълбоко, заглушавайки угризения на ...
Утринната служба в катедралата свърши. Храмът се изпразни и просещите отвън, поеха към подлеза - там потока от хора беше по-голям.
Симо понечи да тръгне, но се отказа. Загледа се в минаващите. Знаеше кой ще подхвърли монета в движение, кой ще се бръкне по-дълбоко, заглушавайки угризения на ...
1929
22
"неРомантично"
Забравих някъде романтиката си… Там зад ъгъла, в задънената улица, която приема такива като мен, които подаряват празнотата си на вятъра… А може би нарочно я оставих да си тръгне?…
Тъжно е, когато се опитваш да направиш някого щастлив, а той не вижда това. Тъжно е, когато даваш любов, ...
Забравих някъде романтиката си… Там зад ъгъла, в задънената улица, която приема такива като мен, които подаряват празнотата си на вятъра… А може би нарочно я оставих да си тръгне?…
Тъжно е, когато се опитваш да направиш някого щастлив, а той не вижда това. Тъжно е, когато даваш любов, ...
718
1
2
Не бях виждал толкова тъга, събрана в едни очи... Сякаш болката на цялата Вселена се бе събрала в тях и ме накара да потръпна. Спрях се, защото никак не можех да подмина подобен поглед. Лежеше до изгнилата от времето дървена ограда без да помръдне, без звук. Само очите му ме следяха и сякаш казваха: ...
567
2
- Какво виждате? - попита ги Пси Хи Атър, тиквайки едно мастилено петно под носовете им.
- Сандвич! Не, бутилка - веднага отговори Ко Та Рак, обаче разколебан добави миг-два по-късно: - А дали не е крава?
- Хъм - изсумтя Атър, записвайки нещо в тефтера си. - Ами ти?
- Бутнал сте мастилницата си и ст ...
- Сандвич! Не, бутилка - веднага отговори Ко Та Рак, обаче разколебан добави миг-два по-късно: - А дали не е крава?
- Хъм - изсумтя Атър, записвайки нещо в тефтера си. - Ами ти?
- Бутнал сте мастилницата си и ст ...
490
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
