14 357 резултата
ИЗ "ДНЕВНИКЪТ"
Събота:
Животът е това, което не открих. Преследвах смъртта, за да открия себе си. Някъде там, отвъд дверите на възприятията. Следвах сянката ù, предизвиквах я, за да разбера, че дори и да не видя очите ù - пак съм мъртъв.
Неделя:
Усмихвам се в огледалото. Днес ми е ужасно тъжно. Усми ...
Събота:
Животът е това, което не открих. Преследвах смъртта, за да открия себе си. Някъде там, отвъд дверите на възприятията. Следвах сянката ù, предизвиквах я, за да разбера, че дори и да не видя очите ù - пак съм мъртъв.
Неделя:
Усмихвам се в огледалото. Днес ми е ужасно тъжно. Усми ...
740
6
Един ден Анн се събуди с нова, страхотна идея. Облече се набързо и излезе. Беше се запътила към един малък водопад, безизвестен, в близост до дома ù. Когато стигна там, тя разбра, че някой друг бе уловил нейните мисли и бе сторил същото нещо, в същия момент, на същото място. Това беше нейният толков ...
1131
3
Велизара мразеше всичко около и в себе си – домa, колата, работата, името, а от този ден – и възрастта си. Колкото и да обясняваха, че „Животът започва на четиридесет”, тя знаеше, че сравнението между живота на хората и просперитета на марка дрехи е, меко казано, неуместно и със сигурност двете бяха ...
1007
15
Този маратон се оказа по-тежък, отколкото очаквах. Бягам през години и илюзии; финалът е близо – виждам го. Там никой не ме чака и аз не бързам; излишно е това бързане, понеже съм единствен състезател в надбягването. Така или иначе ще стигна пръв на финала, което ми гарантира титлата; много е впечат ...
670
1
Той беше готвач. Изкусен готвач. Можеше да направи най-изискано блюдо, можеше да изпълни най-сложна рецепта. Правеше кулинарни шедьоври, за които се говореше после месеци наред, дори години. Той разбираше храната. И я превръщаше в изкуство.
Той беше самотен. Ужасно самотен. Нощем вперваше очи в бяла ...
Той беше самотен. Ужасно самотен. Нощем вперваше очи в бяла ...
909
3
Мишо и Огнян седяха в кафенето и смъркаха сутрешното си кафе. Разговаряха дълго за своите проблеми, когато Мишо насочи разговора в друга посока.
- Утре ще дойде твоята любов. Сигурен съм, че ще я намериш - започна той.
- Няма свестни момичета, братле. Светът се е извратил. Виж Пепито! Израснахме зае ...
- Утре ще дойде твоята любов. Сигурен съм, че ще я намериш - започна той.
- Няма свестни момичета, братле. Светът се е извратил. Виж Пепито! Израснахме зае ...
1244
4
НЕЩОТО, КОЕТО…
Годините си вървяха, а тя не предприемаше нищо. Лудият им бяг отмиваше блясъка в очите ù, цвета на косите ù, силата на чувствата ù и смисълът на много неща, които преди смяташе за важни и за които би се трудила до припадък, за да постигне.
Трябваше ù нещо, нещо, което да запали душата ...
Годините си вървяха, а тя не предприемаше нищо. Лудият им бяг отмиваше блясъка в очите ù, цвета на косите ù, силата на чувствата ù и смисълът на много неща, които преди смяташе за важни и за които би се трудила до припадък, за да постигне.
Трябваше ù нещо, нещо, което да запали душата ...
1098
1
Видения
- Обичам да прекарвам летните нощи на терасата... прохладата на нощта ми дава спокойствие.
- И същевременно те е страх, така ли?
- Да. Много ме е страх – виждам странни неща...
- Карла, обясни ми какво точно те плаши, когато излезеш на терасата? ...
- Обичам да прекарвам летните нощи на терасата... прохладата на нощта ми дава спокойствие.
- И същевременно те е страх, така ли?
- Да. Много ме е страх – виждам странни неща...
- Карла, обясни ми какво точно те плаши, когато излезеш на терасата? ...
715
Наближаваше рожденият ден на майка им. Седемдесетият. Събра се домочадието да решат – какъв подарък да ù направят.
- Сервиз! – плесна с ръчици, все едно отупваше тесто от месестите си пръсти, снахата Мира. – На Кауфланд има едни…
- Глупости! – сряза я мъжът ù. – За какво ù е сервиз на нея, бе? Кого ...
- Сервиз! – плесна с ръчици, все едно отупваше тесто от месестите си пръсти, снахата Мира. – На Кауфланд има едни…
- Глупости! – сряза я мъжът ù. – За какво ù е сервиз на нея, бе? Кого ...
896
3
- Колко струва този букет?
Гласът, който напомняше повей на пролетен вятър в студения ден, извади момичето от вцепенението, в което беше изпаднало. Въпреки това, остана с наведена глава и промълви:
- Левче, господине, заповядайте!
- И защо да си купувам тези плевели?
- Не са плевели, господине, това ...
Гласът, който напомняше повей на пролетен вятър в студения ден, извади момичето от вцепенението, в което беше изпаднало. Въпреки това, остана с наведена глава и промълви:
- Левче, господине, заповядайте!
- И защо да си купувам тези плевели?
- Не са плевели, господине, това ...
845
8
Прашно и потно време, върволица от клиенти пред камиона. Както е тръгнало, след час-два стоката ще свърши, той ще се прибере на село и ще удари една ледена ракия. Мъжът примлясва замечтано, но бързо се усеща и вика към каросерията: три килограма чушки каза госпожата, не чуваш ли, не два! И шест кило ...
1252
4
Беше около 8 часът , когато се събудих. Татко отдавна беше тръгнал за града. Тъкмо бях започнала да си приготвям закуска в кухнята, когато чух познат звук от мотор. Това беше Сет. Идваше, както се бяхме уговорили снощи, за да ме заведе в бърлогата на "Отхвърлените". Чух как Сет спря до къщата, изгас ...
628
1
Предчувствие
Първият работен ден. И сега какво? Нищо! – седиш и работиш. Работиш, работиш, работиш, а забележките те връхлитат една след друга като градушка в пролетен ден. Първата ти мисъл е: „Няма да се справя”, но после осъзнаваш, че не е чак толкова невъзможно. Що се отнася до теб – ти се старае ...
Първият работен ден. И сега какво? Нищо! – седиш и работиш. Работиш, работиш, работиш, а забележките те връхлитат една след друга като градушка в пролетен ден. Първата ти мисъл е: „Няма да се справя”, но после осъзнаваш, че не е чак толкова невъзможно. Що се отнася до теб – ти се старае ...
771
2
Вампир
Вампир.
Така я нарекоха те. Вампир!
Беше по залез слънце. Пръстта върху ковчега на мъжа ù още не се бе слегнала, когато Невена ги чу. Блъскаха по дворната врата и крещяха. От всички обиди тя запомни само тази – вампир. Хората нахлуха в дворчето. После влязоха в къщата. На прага се смълчаха и ...
Вампир.
Така я нарекоха те. Вампир!
Беше по залез слънце. Пръстта върху ковчега на мъжа ù още не се бе слегнала, когато Невена ги чу. Блъскаха по дворната врата и крещяха. От всички обиди тя запомни само тази – вампир. Хората нахлуха в дворчето. После влязоха в къщата. На прага се смълчаха и ...
1130
3
4
Румито отдавна е прехвърлила 60-така, ама гледана в гръб, никой не ù го признава. Слаба, с къси панталонки, с къса черна косица... Румито е Секретарката на Професора. Той, и Професора, както се сещате, не е по-млад, ама думата ми сега е за Румито.
Повече от 30 години работи на онзи полусрутен таван, ...
Повече от 30 години работи на онзи полусрутен таван, ...
644
Пътуване из ада
Част 1
“Криеш се зад ъгъла, виждам те, усмихваш се, не мога да се сдържа, краката ми се разтапят и светът се върти, аз не знам къде съм, но знам ти къде си, там, на крачка от мен, така блестяща и искряща, заслепително красива. Аз те гоня, но тичаш бързо, бягаш, криеш се по малките ул ...
Част 1
“Криеш се зад ъгъла, виждам те, усмихваш се, не мога да се сдържа, краката ми се разтапят и светът се върти, аз не знам къде съм, но знам ти къде си, там, на крачка от мен, така блестяща и искряща, заслепително красива. Аз те гоня, но тичаш бързо, бягаш, криеш се по малките ул ...
961
Тя беше сред малкото успели жени в този мъжки свят, в който се беше озовала. На пръв поглед имаше всичко - увереност, дързък и пленителен поглед, сила да посреща всяка трудност и да я превръща в малко и увлекателно предизвикателство... Мъжете се опитваха да си спечелят одобрителен поглед със засукан ...
956
Видях снимката ù в едно списание. Още тогава ми хареса. Лицето ù бе в сянка, но овалът му, красиво отметнатата глава, пилеещите се като водопад коси, ме впечатлиха. Не знаех нито коя е, нито откъде е, но загадъчността ù ми напомняше за някого, за нещо, може би за сън, изпълнен с копнежи, част от фан ...
1011
7
Три котки нападнаха селото.
Три котки - напълно бели.
Едната - дебела, другата - слаба, третата - средна.
Дебелата беше много тъпа.
Слабата много умна. ...
Три котки - напълно бели.
Едната - дебела, другата - слаба, третата - средна.
Дебелата беше много тъпа.
Слабата много умна. ...
966
Зимна история
Зимното слънце весело ни намигаше иззад дърветата. Наоколо - борова гора, свеж въздух, приятно студено. Вървяхме в ранния следобед по тясната пътечка в индианска нишка. Те - група врели и кипели по баирите планинари и аз – почти начинаеща туристка. Те четиримата са опитни туристи, по п ...
Зимното слънце весело ни намигаше иззад дърветата. Наоколо - борова гора, свеж въздух, приятно студено. Вървяхме в ранния следобед по тясната пътечка в индианска нишка. Те - група врели и кипели по баирите планинари и аз – почти начинаеща туристка. Те четиримата са опитни туристи, по п ...
1056
3
Себастиян лежеше в леглото си, буден и загледан в нищото на тавана, и чакаше да стане време за ставане. Сякаш след цяла вечност тихият звън се разнесе сред стаята – настъпваше утрото. Той седна на ръба, провеси краката си и погледна през прозореца. Терминаторът бавно пълзеше към дома на мъжа и бавно ...
658
Иван и Георги седяха на върха на света и гледаха ярките светлини на огромния град. Иван се обърна към приятеля си:
- Кажи ми, Фантоме, какво виждаш?
- Нищо – отвърна фантомът. – Виждам един студен свят без никакви ценности, виждам глад и мизерия. Не знам, Гарване, те ли са жертвите или ние. Ние ги т ...
- Кажи ми, Фантоме, какво виждаш?
- Нищо – отвърна фантомът. – Виждам един студен свят без никакви ценности, виждам глад и мизерия. Не знам, Гарване, те ли са жертвите или ние. Ние ги т ...
707
Нещо лепкаво ме е обляло. Като сапун, ама катранен. Трудно се измива и мирише много, много гадно. Бая ще има да се търкам, докато го изчистя. А още по-лошото, че се е полепил не по кожата ми. По душата ми се е полепил. И всеки път като усетя вонята му, ми иде да повръщам.
..........................
...
..........................
...
775
2
Тъжният Клоун
Празно.
Празно и тъмно.
А един глух шум пронизва тишината.
Червено, червено и бяло. ...
Празно.
Празно и тъмно.
А един глух шум пронизва тишината.
Червено, червено и бяло. ...
1650
3
Проглеждане
Студено е! Снежинките се стелят толкова красиви… Носят се от вятъра, сякаш са свободни… но за кратко. И въпреки това те се наслаждават на свободата си, докато не се превърнат в шепа студена вода. Колко кратък е техният живот!...
Навън, опряла гръб в едно дърво, стоеше една жена. От очите ...
Студено е! Снежинките се стелят толкова красиви… Носят се от вятъра, сякаш са свободни… но за кратко. И въпреки това те се наслаждават на свободата си, докато не се превърнат в шепа студена вода. Колко кратък е техният живот!...
Навън, опряла гръб в едно дърво, стоеше една жена. От очите ...
776
Двамата се гледахме няколко секунди. Аз реагирах първа и се изправих.
- Здравей, казвам се Мари. Франк ме покани да остана за обяд.
Усмихнах се и го огледах, като се опитах да прикрия любопитството си. Вероятно беше на моята възраст, по-висок от мен, с късоподстригана кестенява коса. В чертите на ли ...
- Здравей, казвам се Мари. Франк ме покани да остана за обяд.
Усмихнах се и го огледах, като се опитах да прикрия любопитството си. Вероятно беше на моята възраст, по-висок от мен, с късоподстригана кестенява коса. В чертите на ли ...
637
2
СЛАДОСТТА ОТ БОЛКАТА
Някой изрече полугласно в главата ми - „Бягай!“
Стомахът ми се сви. Устните ми трепериха. Краката ми се движеха сами, по спомен. Явно смътен, защото не знаех накъде. Изпречи ми се врата, отворих я и слънцето ме блъсна, като стена, готова на всичко, но да ме вижда пред себе си. Н ...
Някой изрече полугласно в главата ми - „Бягай!“
Стомахът ми се сви. Устните ми трепериха. Краката ми се движеха сами, по спомен. Явно смътен, защото не знаех накъде. Изпречи ми се врата, отворих я и слънцето ме блъсна, като стена, готова на всичко, но да ме вижда пред себе си. Н ...
808
1
Кавал свири на поляна…
Един ръб, на един скат.
Надвиснал над околните дворове и къщи. На върха му поляна. На нея камък, като купа сено, къща с едничка стая и до тях един дръглив, крив салкъм…
Настане вечер, месец изгрее…
Всичко притихне. Опустява! ...
Един ръб, на един скат.
Надвиснал над околните дворове и къщи. На върха му поляна. На нея камък, като купа сено, къща с едничка стая и до тях един дръглив, крив салкъм…
Настане вечер, месец изгрее…
Всичко притихне. Опустява! ...
762
3
Берит се загледа дълго в малката кална локва пред него. Сякаш там, във мътната вода, минаваше целият му живот и всички страдания. За миг той видя малкия си син. За миг видя и съпругата си. Очите му се напълниха със сълзи. Осъзна, че те са вече минало.
- Може би ако има живот след смъртта – помисли с ...
- Може би ако има живот след смъртта – помисли с ...
729
1
Сказание за неизбродните векове
В ден първи на овена, който е четвърти след липеца, от дванадесетата мишка на родословието, във великия век на билите...
Когато степите и горите не знаеха размирие, когато вси властници се покориха на боговете...
Големият Конник гореше сред сините пламъци, пророкът Мо ...
В ден първи на овена, който е четвърти след липеца, от дванадесетата мишка на родословието, във великия век на билите...
Когато степите и горите не знаеха размирие, когато вси властници се покориха на боговете...
Големият Конник гореше сред сините пламъци, пророкът Мо ...
500
1
Уханието на скара, усещащо се сигурно и в съседните села, се стеле като мъглица над гълчавата и тарапанатa, събирайки мухи, кучета и полуголи, мърляви хлапета с балони, свирки и пиратки. Картината завършва с Екстра Нина на макс. И отгоре над това шарено многообразие от породи, полове, вкусове и дреб ...
866
4
МЪДРОСТТА НА ПЕПЕРУДИТЕ
В едно далечно царство през девет планини в десета, в години незаписани от никого, живеела една пеперуда. Никое божие създание не можело да се мери с нейната ненадмината красота. Крилата ù били с изящна форма и цветове по-ярки от тези на дъгата. И както казват „Преливали и см ...
В едно далечно царство през девет планини в десета, в години незаписани от никого, живеела една пеперуда. Никое божие създание не можело да се мери с нейната ненадмината красота. Крилата ù били с изящна форма и цветове по-ярки от тези на дъгата. И както казват „Преливали и см ...
2029
3
Легенда за пръстена
„Любовта влиза плахо, но царува със сила.”
Навън беше облачно и мрачно независимо, че бе краят на лятото. Тя седеше в кабинета си и правеше последни корекции на статията си за списанието, за което работеше. Беше в края на работния ден, когато звънна телефонът. Обаждаха й се от ре ...
„Любовта влиза плахо, но царува със сила.”
Навън беше облачно и мрачно независимо, че бе краят на лятото. Тя седеше в кабинета си и правеше последни корекции на статията си за списанието, за което работеше. Беше в края на работния ден, когато звънна телефонът. Обаждаха й се от ре ...
1440
Никой от вас не знае колко е хубав животът погледнат отгоре – надолу. Прекрасен е, макар и несъвършен. Пълен с красоти и вълшебства – по-вълшебни от ония в приказките. И изненади! Много изненади. Най-голямата от тях е тая, за която всеки от нас мечтае, но разбира, че я е имал, едва когато си отиде – ...
734
3
[ From Yesterday. ]
На ръба. Може би на целия му живот, а може би началото на края... Угризения. Болка. Заблуда. Самосъжаление. Обвинения. Посегнал към живота си веднъж, няма връщане назад, само страх. Лентата на живота, минаваща пред очите му. Не е сам, никога не е бил сам... но се чувстваше отхвър ...
На ръба. Може би на целия му живот, а може би началото на края... Угризения. Болка. Заблуда. Самосъжаление. Обвинения. Посегнал към живота си веднъж, няма връщане назад, само страх. Лентата на живота, минаваща пред очите му. Не е сам, никога не е бил сам... но се чувстваше отхвър ...
562
10:22
Замотах се в тоалетната. Почти винаги я посещавам след третата или четвъртата биричка. Кеф. Докато освобождавам мехура си от баласта, се сещам за рекламата на „Простамол Уно”. Напушва ме смях. Сигурен съм, че няма да се справи с честото уриниране.
Докато си мия ръцете, в главата ми се промъква ...
Замотах се в тоалетната. Почти винаги я посещавам след третата или четвъртата биричка. Кеф. Докато освобождавам мехура си от баласта, се сещам за рекламата на „Простамол Уно”. Напушва ме смях. Сигурен съм, че няма да се справи с честото уриниране.
Докато си мия ръцете, в главата ми се промъква ...
881
5
Беше началото на лятото и края на учебната година. Денят беше мрачен и дъждовен, но въпреки всичко аз отпътувах към Пловдив. Към едно интересно и незабравимо място.
Тръгнах с влака от Плевенската гара. Първо щях да мина през София, а от там да хвана влака до Пловдив. Първата част от пътя, тази до на ...
Тръгнах с влака от Плевенската гара. Първо щях да мина през София, а от там да хвана влака до Пловдив. Първата част от пътя, тази до на ...
751
555
- Заповядай! - каза младата дама, подавайки на стария скитник току-що закупената от нея закуска, прилежно увита в мека салфетка.
Скитникът само я погледна с празен поглед, в който нямаше никаква благодарност към направения му жест. Грабна закуската, премахна набързо салфетката и буквално напълни уст ...
Скитникът само я погледна с празен поглед, в който нямаше никаква благодарност към направения му жест. Грабна закуската, премахна набързо салфетката и буквално напълни уст ...
1601
2
Втора глава
Писмото
Мила мамо,
Реших да направя нещо. Не се паникьосвай - не е като да се запиша за следващата мисия до Антрактида и да плувам с пингвините и тюлените (макар да мисля, че всичко това е страхотно - на мен идеята много ми допада). Знам, че не обичаш екскурзиите и екстремните преживяван ...
Писмото
Мила мамо,
Реших да направя нещо. Не се паникьосвай - не е като да се запиша за следващата мисия до Антрактида и да плувам с пингвините и тюлените (макар да мисля, че всичко това е страхотно - на мен идеята много ми допада). Знам, че не обичаш екскурзиите и екстремните преживяван ...
918
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
