14 356 резултата
СЕКС ЗА ЕДНА НОЩ
Никога не съм имал късмет с жените. Не, че съм искал много от тях. Не могат да ме обвинят и че малко съм давал. Но каквото и да правех, накрая винаги аз бях прецаканият. Краят на една връзка винаги ме сварваше неподготвен, като пътник на гара, който с почуда наблюдава как влакът тръ ...
Никога не съм имал късмет с жените. Не, че съм искал много от тях. Не могат да ме обвинят и че малко съм давал. Но каквото и да правех, накрая винаги аз бях прецаканият. Краят на една връзка винаги ме сварваше неподготвен, като пътник на гара, който с почуда наблюдава как влакът тръ ...
5296
1
23
*гюпка – циганка - диал.
Преместихме се от малкото село в града. Бе чудно и страшно. Бях на седем и трябваше да отида в предучилищна възраст. Още на входа думата „селянче” бе залепена с презрение на лицето ми. Гордо отговорих, че съм от едно малко селце, на чийто баир цъфтят жълти и алени кактуси, а ...
Преместихме се от малкото село в града. Бе чудно и страшно. Бях на седем и трябваше да отида в предучилищна възраст. Още на входа думата „селянче” бе залепена с презрение на лицето ми. Гордо отговорих, че съм от едно малко селце, на чийто баир цъфтят жълти и алени кактуси, а ...
1501
13
Те бяха две момчета. Едното - шумно и популярно, а другото - тихо и самотно. Шумното винаги имаше най-ниските оценки, ала никой не му се подиграваше. Всеки го харесваше, всеки искаше да му бъде приятел. Тихото винаги имаше най-високите оценки, винаги прав, винаги перфектен. Но все пак, когато имаше ...
716
1
на М...
Странен шум... Обърна се. Огледалото усмихнато надзърташе в смахнатото и напоследък ежедневие. Този път бе оцветено в бяло и момичето се учуди, понеже рядко виждаше този цвят в погледа му... сякаш желаеше да я подготви за нещо...
Не след дълго обичливото създание срещна Най-Добрата. Може би ...
Странен шум... Обърна се. Огледалото усмихнато надзърташе в смахнатото и напоследък ежедневие. Този път бе оцветено в бяло и момичето се учуди, понеже рядко виждаше този цвят в погледа му... сякаш желаеше да я подготви за нещо...
Не след дълго обичливото създание срещна Най-Добрата. Може би ...
557
Сънувах нещо... Сънувах как... Не помня вече, не помня какво сънувах, но помня как се събудих.
Просто отворих очи. Сякаш бях машина, на която са й натиснали копчето за включване. Нещо ми тежеше, притесняваше ме, имах чувството, че ще се случи нещо лошо. Мразя да описвам чувствата и усещанията си, за ...
Просто отворих очи. Сякаш бях машина, на която са й натиснали копчето за включване. Нещо ми тежеше, притесняваше ме, имах чувството, че ще се случи нещо лошо. Мразя да описвам чувствата и усещанията си, за ...
1266
10
Гар Ван, Ко Та Рак и Но Щен Вълк седяха под клоните на чинара, където се бяха скрили от дъжда, който валя допреди малко и мълчаливо се наслаждаваха на великолепната дъга, появила се преди минути.
"Колко красива дъга" - помисли Гар Ван и се усмихна.
"Истинските приятели са тези, с които ти е приятно ...
"Колко красива дъга" - помисли Гар Ван и се усмихна.
"Истинските приятели са тези, с които ти е приятно ...
743
1
Сама се прибра. Бе оставила в ръбестата кошница на здрача днешното очакване. Мина равнодушно, оглеждайки за пореден път люлката - онази, която едно време едва не завърташе в кръг. Тогава не познаваше още болката на любовта. Бе влюбена в някакво тайнствено чувство за предстоящо величие. За разлика от ...
674
- Много е студено днес, Недке, и хората не купуват цветя.
- Да, права си, но на мен не ми стигат парите да се прибера.
- Ето, вземи! Аз ще ти дам пари - каза старата жена без да се замисли - Така и така лекарство няма да мога да си купя!
Жените продължаваха да стоят на тротоара с надеждата, че все н ...
- Да, права си, но на мен не ми стигат парите да се прибера.
- Ето, вземи! Аз ще ти дам пари - каза старата жена без да се замисли - Така и така лекарство няма да мога да си купя!
Жените продължаваха да стоят на тротоара с надеждата, че все н ...
622
3
(С намигване към Славян Радев)
... Напоследък все по-често се отбивам там да ям шкембе чорба. Това се налага не толкова поради финансови проблеми (все още не са ме изгонили от работа), а най-вече поради пристрастяването ми към чесъна. Употребявам го редовно и в значителни количества заедно с чорбата ...
... Напоследък все по-често се отбивам там да ям шкембе чорба. Това се налага не толкова поради финансови проблеми (все още не са ме изгонили от работа), а най-вече поради пристрастяването ми към чесъна. Употребявам го редовно и в значителни количества заедно с чорбата ...
1488
4
Превърнала се от красив изгрев в тъжен залез, търся те навсякъде, но те няма. Превръщам се във вятър, после в слънце, в тъжна луна, но те няма. Или може би те има? Може би ти си там някъде, но сърцето ми такъв не те позна. Аз не търся този, в който се превърна, а този, който беше, но... прав си, нев ...
1356
1
Там, където светят нашите звезди...
Там, където вечно ще те обичам...
Не знам за кое си мислеше повече - за теб, или за мисълта да бъде твоя. Дори когато бе далеч, винаги надничаше през рамо, но ти продължаваше да изглеждаш все толкова далечно и недостижимо. Не веднъж ти бе посвещавала цялата си ене ...
Там, където вечно ще те обичам...
Не знам за кое си мислеше повече - за теб, или за мисълта да бъде твоя. Дори когато бе далеч, винаги надничаше през рамо, но ти продължаваше да изглеждаш все толкова далечно и недостижимо. Не веднъж ти бе посвещавала цялата си ене ...
866
Горещият августовски ден напредваше бавно към своя край. Виктор реши да се разходи след уморителния работен ден и се отправи към Двореца на културата. Преди залеза лъчите на лятното слънце се пречупваха красиво във водните струи на подскачащите фонтани. Наближи входа на подлеза и там вниманието му п ...
936
15
Очите й бяха изпълнени с омраза и гняв, а всяка сълза носеше аромат на болка и тъга. Не можеше да заспи. Стоеше до прозореца и наблюдаваше тихата есенна нощ. Дори танцът на красивите листа не успя да я накара да се усмихне... Дори за миг. Не, болката беше много по-силна от красотата. Цялата се тресе ...
1185
4
ПОСЛЕДНИЯТ ДЕН
Старецът се огледа. Улицата беше обичайна за този час на деня. Минувачите бързаха нанякъде по своите работи. Повечето, кой знае защо, носеха черни дрехи - и младите, и старите. Небето сивееше. Лъхаше студ - повей на късна есен. Предиобедното време предразполагаше към меланхолия.
Мъжът ...
Старецът се огледа. Улицата беше обичайна за този час на деня. Минувачите бързаха нанякъде по своите работи. Повечето, кой знае защо, носеха черни дрехи - и младите, и старите. Небето сивееше. Лъхаше студ - повей на късна есен. Предиобедното време предразполагаше към меланхолия.
Мъжът ...
1105
5
Отново е зима. Отново е Коледа. Отново се раждат звезди, отново думите са малко, за да опишем чувствата и красотата около нас. По Коледа всички са щастливи, но има и хора, които не сещат тръпката от радостта по Коледа от семейните мигове. Какво е Коледа без семейство? - Това се питаше едно момченце ...
862
2
Беше много тихо. Единственният шум, който се чуваше от време на време, беше плясъкът от крилете на някой гарван. Из целия град се бяха разстлали тези красиви и мрачни птици. Градът бе пуст. Единствените му жители бяха тези гарвани, а демоните и призраците рядко се завръщаха, защото обикаляха навред ...
777
Тази вечер в кръчмата на Хо се бе появил нов персонаж - топчест хуманоид, висок около метър и петдесет, с две малки рогчета на главата. Това е грингърът Уа Шо Ро. Той седеше заедно с двамата премъдри Дърт Пън и Кух Че Реп и оживено дискутираха нещо високо философско, като не пропускаха да си подквас ...
644
1
... Тя стана, облече черната сатенена рокля и седна на малката тоалетка пред голямото огледало.
Взе четката за коса и започна да сресва бавно и лежерно дългите си черни коси: ”Какво имам аз ?”
Какво имаше тя? Според всички други тя имаше „Всичко” - работеше като модел и разбира се - имаше хубаво тял ...
Взе четката за коса и започна да сресва бавно и лежерно дългите си черни коси: ”Какво имам аз ?”
Какво имаше тя? Според всички други тя имаше „Всичко” - работеше като модел и разбира се - имаше хубаво тял ...
1099
1
Тази декемврийска вечер беше характерна с кучия си студ и силна виелица.
При всяко отваряне на вратата на дискотеката, проникваше студен въздух, който напомняше за своето бездушие… А той бе един от господарите на зимата, и вилнееше както и когато си иска.
Марков, или както му казваха „шведския”, сед ...
При всяко отваряне на вратата на дискотеката, проникваше студен въздух, който напомняше за своето бездушие… А той бе един от господарите на зимата, и вилнееше както и когато си иска.
Марков, или както му казваха „шведския”, сед ...
790
Преди много, много години, когато хората са нямали нито Интернет, нито телевизия... когато книгите са били притежания само на богатите аристократи, обикновените хора се събирали всяка вечер и си разказвали истории. Днес тези истории ги наричаме митове и легенди, но преди те са били приказки. Те - на ...
6342
1
1
Искам да върна дните, в които не ме нараняваше... в които не исках да ти причиня болка. Но това е само мечта... реалността е пагубна! Да можех само да те хвана за ръка и да се върнем назад във времето и да ти покажа, че беше толкова специално и незаменимо съкровище. Как ме гледаше в очите, и с крива ...
754
Падат листата на отминалите дни, както падат последните капки дъжд от нашата любов. Остана само облак тъга над нас... и вали този черен дъжд, грозен дъжд, отровен дъжд, приличащ на последните ни моменти заедно, на последните думи, които казахме, на последните погледи, които си разменихме, на последн ...
790
1
Малкото родопско селце беше на километър-два от планинската хижа. След няколко дневната експедиция из гората и пещерите накрая решихме да помързелуваме един ден, да се изперем и измием, да хапнем човешка храна. Срещу хижата се кипреше мъничко барче, в което предлагаха всичко необходимо за изгладнели ...
1296
17
Пук. И последния розов балон се спука. Остатъците от него се пръснаха на около по тротоара. Сега в ръката й останаха само шарените панделки. с които беше завързала снопа балони.
А те бяха толкова много.. и толкова шарени. Сини, бели, зелени, червени, розови, вълти... Бяха накарали толкова много хора ...
А те бяха толкова много.. и толкова шарени. Сини, бели, зелени, червени, розови, вълти... Бяха накарали толкова много хора ...
780
2
- Аз ще отида - каза Филип.
- Добре, но бъди внимателен. Аз ще включа компютъра.
- Възможно е да е всеки.
- Да, всичко е в възможно - отвърна Кристиян, докато натискаше копчето на машината.
Филип излезе от стаята. Междувременно си сложи маската. Светлината блесна под нея, докато тя прилепваше по лиц ...
- Добре, но бъди внимателен. Аз ще включа компютъра.
- Възможно е да е всеки.
- Да, всичко е в възможно - отвърна Кристиян, докато натискаше копчето на машината.
Филип излезе от стаята. Междувременно си сложи маската. Светлината блесна под нея, докато тя прилепваше по лиц ...
665
Джейн
Понякога миналото е толкова дълбоко, че то се превръща в настояще и поглъща бъдещето. То още повече ни завладява, когато не искаме да го изхвърлим от съзнанието си, когато станем негови пионки. Един отминал живот ни обсебва и ние започваме живеем с този призрак. Сила, която е толкова могъща, ч ...
Понякога миналото е толкова дълбоко, че то се превръща в настояще и поглъща бъдещето. То още повече ни завладява, когато не искаме да го изхвърлим от съзнанието си, когато станем негови пионки. Един отминал живот ни обсебва и ние започваме живеем с този призрак. Сила, която е толкова могъща, ч ...
726
7
Събуждам се мързеливо. Аз не се подчинявам на никого, дори и на времето. Защо да се боря за него, след като го има в излишък?
Протегнах ръка за кафето си. Бях го оставила там от вчера - студено, гъсто, горчиво.
Горчиво, защото горчилката на времето спира да напира, когато горчиво е нещо друго.
Гъсто ...
Протегнах ръка за кафето си. Бях го оставила там от вчера - студено, гъсто, горчиво.
Горчиво, защото горчилката на времето спира да напира, когато горчиво е нещо друго.
Гъсто ...
1107
4
Трагедия
-Липсваш ми - промълви момичето в телефонната слушалка. - Цяла седмица не сме се виждали, с какво толкова си зает, нека се видим! Не ти ли липсвам, поне малко?
- Разбира се, че ми липсваш - отвърна той и въздъхна. - Виж, наистина имам ужасно много работа напоследък. Ще ти се обадя, когато с ...
-Липсваш ми - промълви момичето в телефонната слушалка. - Цяла седмица не сме се виждали, с какво толкова си зает, нека се видим! Не ти ли липсвам, поне малко?
- Разбира се, че ми липсваш - отвърна той и въздъхна. - Виж, наистина имам ужасно много работа напоследък. Ще ти се обадя, когато с ...
933
2
Моята история за нашата среща
Вървиш си сама по улицата... Мъглата показва и състоянието на ума ти - напълно неясна мисъл, която както влагата прониква във всички кътчета на съзнанието ти - човърка и наводнява застоялата сила на ума ти... Вятърът преминава през тялото ти, пронизва душата ти и отнася ...
Вървиш си сама по улицата... Мъглата показва и състоянието на ума ти - напълно неясна мисъл, която както влагата прониква във всички кътчета на съзнанието ти - човърка и наводнява застоялата сила на ума ти... Вятърът преминава през тялото ти, пронизва душата ти и отнася ...
1470
1
"Мерцедес за SMS "
или
" Отмъщението на една Снежанка"
Имало едно време в сегашно време една Снежанка, на която всички и викали Снежка, а на галено Снежето. Тя работела като секретарка без договор във фирмата на Дядо и Мразов с название „Лапландия" - ООД, но той си имал и ЕТ под прикритие като дъщер ...
или
" Отмъщението на една Снежанка"
Имало едно време в сегашно време една Снежанка, на която всички и викали Снежка, а на галено Снежето. Тя работела като секретарка без договор във фирмата на Дядо и Мразов с название „Лапландия" - ООД, но той си имал и ЕТ под прикритие като дъщер ...
1767
5
Да те накарат да бачкаш 10 часа и да не ти дават да пиеш вода - Кипър.
Да си 148 кила и да сложиш розов клин и ток 15 см - пак там. После аз съм била розов балон!
Да си на 85 години с кожа увиснала като слонска и да се печеш топлес - англичанка в Кипър през ноември. Дързост и... дързост.
Да си на 68 ...
Да си 148 кила и да сложиш розов клин и ток 15 см - пак там. После аз съм била розов балон!
Да си на 85 години с кожа увиснала като слонска и да се печеш топлес - англичанка в Кипър през ноември. Дързост и... дързост.
Да си на 68 ...
1032
1
Още малко и ще бие звънецът. Какво се мотах цял час и не отидох за закуска? А, да - директорката ни пак се е побъркала преди празниците и в учителската стая е опънала един "чаршаф" - пет листа справки за отсъствията на учениците за първия и последния час от всеки ден на декември, за всеки клас. Дано ...
905
8
В открития космос е тъмно. Каквото и да си мислите, каквото и да си представяте. Тъмно е и въобще не е толкова романтично, колкото звучи. Всъщност колко неща ти се струват романтични, когато знаеш, че ще умреш след няколко часа?
Хората все разправят, че в такива моменти виждаш цветовете по-ярко, пти ...
Хората все разправят, че в такива моменти виждаш цветовете по-ярко, пти ...
859
3
Уа Шо Ро се почеса притеснено по левия рог и гледайки озадачено в посоката, в която си тръгна странния му посетител, промърмори:
- Това пък какво беше?! - после няколко минути се взира в чашата си, след което се почеса замислено по десния рог и каза - Абеее, май не трябваше да пия чак толкова уграрг ...
- Това пък какво беше?! - после няколко минути се взира в чашата си, след което се почеса замислено по десния рог и каза - Абеее, май не трябваше да пия чак толкова уграрг ...
713
6
Хубава януарска сутрин. Витоша беше наметнала снежния си кожух. Беше прекрасна в своя воал със снежнобелите дървета, големите къщи и почивните станции.
В санаториума "Черни връх" току-що бяха пристигнали две момичета от Бургас. Дадоха им прекрасна стая със западно изложение, изгледът от стаята им от ...
В санаториума "Черни връх" току-що бяха пристигнали две момичета от Бургас. Дадоха им прекрасна стая със западно изложение, изгледът от стаята им от ...
1042
3
Езерото
Ето ме отново пред тази дилема - дали да се върна, или да остана в този мизерен град. Eсенният вятър носеше падащи листа и ми навяваше спомени, както весели, така и тъжни... Есента беше един от любимите ми сезони. Дните преди училище и последното сбогуване с радостното време на моята свобода ...
Ето ме отново пред тази дилема - дали да се върна, или да остана в този мизерен град. Eсенният вятър носеше падащи листа и ми навяваше спомени, както весели, така и тъжни... Есента беше един от любимите ми сезони. Дните преди училище и последното сбогуване с радостното време на моята свобода ...
1286
1
За момента, когато Венера срещна Марс
На Лекси.
Алекс дълго стоя втренчен в тавана. Тъмните му очи не трепкаха, дори не се отлепяха от точката, в която бяха застинали преди часове. Може би беше някъде към полунощ, или пък вече се зазоряваше... Не можеше да определи. И без това нямаше звезди. Щеше да ...
На Лекси.
Алекс дълго стоя втренчен в тавана. Тъмните му очи не трепкаха, дори не се отлепяха от точката, в която бяха застинали преди часове. Може би беше някъде към полунощ, или пък вече се зазоряваше... Не можеше да определи. И без това нямаше звезди. Щеше да ...
1201
2
- Ало?
- Видях те!
- Моля?
- Видях те!
- Извинете, сигурно има грешка, кой е? ...
- Видях те!
- Моля?
- Видях те!
- Извинете, сигурно има грешка, кой е? ...
1587
5
- Стремежът към Хаоса е гибелен за индивида в частност и за общността като цяло, обаче именно Хаосът е двигателя на развитието. Стремежът за сигурност е това, което тласка напред индивида и общността в тяхното развитие, но абсолютната сигурност Утопията е гибелна и за отделната личност, и за групата ...
668
Бледото сияние на луната огря вече посинелия труп, безпомощно лежащ върху скалите. Морските вълни хвърляха бяла пяна отгоре му. Раната върху гърдите му отдавна бе изсмукала всяка капка кръв от тялото. Вятърът безмилостно се гавреше с дрехите и косите му. Чертите на лицето му бяха така изваяни, сякаш ...
1008
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
