14 350 резултата
Бутилираше сънища и морска вода, продаваше концентрирани мечти, чужди мисли и спомени със солен привкус, търсеше своята русалка в океан от протрити страници, зад борда на поредната книга, давеше се в предположения и потъваше в съмнения. Ноам беше писател - от вечно неразбраните, и като такъв често т ...
623
Полет над себе си
Никой не знаеше коя е. Никой не знаеше през какви повратности я прехвърли живота й. Колко време мина оттогава? Има ли значение, те така или иначе нямаше да научат... Нямаше кой да им каже. Най-малкото тя смяташе да го стори. Защо ли? Има ли смисъл? Всеки е потънал в своето собствен ...
Никой не знаеше коя е. Никой не знаеше през какви повратности я прехвърли живота й. Колко време мина оттогава? Има ли значение, те така или иначе нямаше да научат... Нямаше кой да им каже. Най-малкото тя смяташе да го стори. Защо ли? Има ли смисъл? Всеки е потънал в своето собствен ...
1126
Беше късно вечер, когато дойдох до твоя пристан, за да те отведа надалеко, където ти и аз щяхме да бъдем сами. Появих се пред твоята врата, с роза в ръка. Подадох ти я, а после ти казах:
- Заповядай, принцесо! Тази роза е символ на моята изпепеляваща и неугасима любов към теб. Знам, че тази роза за ...
- Заповядай, принцесо! Тази роза е символ на моята изпепеляваща и неугасима любов към теб. Знам, че тази роза за ...
4304
2
Къщата издигаше снага високо на хълма, островръхите й кули сякаш се готвеха да разпорят надвисналите небеса. Някога огромната сграда била притежание на Софи Лукас - богата и красива, известна с безпрекословната си обич към децата - може би защото самата тя нямала деца и дарявала с обич чуждите. След ...
1053
7
Глед Слънчо
Тя седеше на ръба на метеорита и си клатеше краката. Носеше се скоростно из пространството. Навсякъде около нея беше тъмно, но това не я плашеше. Лилюлия обичаше да пътува. Затова си седеше спокойно и си тананикаше полугласно неизвестна мелодийка. От време на време, когато минаваше край ...
Тя седеше на ръба на метеорита и си клатеше краката. Носеше се скоростно из пространството. Навсякъде около нея беше тъмно, но това не я плашеше. Лилюлия обичаше да пътува. Затова си седеше спокойно и си тананикаше полугласно неизвестна мелодийка. От време на време, когато минаваше край ...
1313
Исках да й откъсна цвете
Беше дъждовен майски следобед, макар че дъжд вече не валеше, облaците като пелена бяха покрили небето. Аз се разхождах из мокрите пътечки на любимия ми парк. Обичах да усещам уханието на въздуха след дъжд, толкова е различен, сякаш измит и по-хубав, а и сега бе смесен с прия ...
Беше дъждовен майски следобед, макар че дъжд вече не валеше, облaците като пелена бяха покрили небето. Аз се разхождах из мокрите пътечки на любимия ми парк. Обичах да усещам уханието на въздуха след дъжд, толкова е различен, сякаш измит и по-хубав, а и сега бе смесен с прия ...
1158
5
Подлудяваш ме! Кажи какво направих, че така ме наказваш... влюбих се точно в теб... точно в най-неподходящия.
Хората биха нарекли всичко това „несподелена любов"... а аз го наричам просто тъга...
Видя ли те с нея, полудявам. Изглеждате толкова... толкова щастливи... за разлика от мен... сега сърцето ...
Хората биха нарекли всичко това „несподелена любов"... а аз го наричам просто тъга...
Видя ли те с нея, полудявам. Изглеждате толкова... толкова щастливи... за разлика от мен... сега сърцето ...
1996
4
Тя излезе от къщи сама. Беше тъмно. Почти не усети приближаващия се камион. И той не я видя. При сблъсъка видя само фаровете му... като нечии очи.
Събуди се някъде. В началото не разбра къде. Не можеше нито да се помръдне, нито да отвори очи. Можеше само да чува. Гласовете идваха като спомен от дале ...
Събуди се някъде. В началото не разбра къде. Не можеше нито да се помръдне, нито да отвори очи. Можеше само да чува. Гласовете идваха като спомен от дале ...
1003
2
На Стивън Кинг,
и на всички членове на нашия ка-тет,
които са познали Кулата
и наричат себе си Стрелци.
“А сега, край на рекламата. ...
и на всички членове на нашия ка-тет,
които са познали Кулата
и наричат себе си Стрелци.
“А сега, край на рекламата. ...
2809
4
Те бяха заедно от малки. Животът им бе преплетен още от деца, когато отначало играеха на улицата с топка, учеха се да четат вкъщи книжки и до вървенето по училищните коридори с хванати ръце. Обичаха се много. Когато бяха заедно, се чувстваха щастливи, изпълнени с радост. Учеха, излизаха навън заедно ...
1032
2
От първия миг, в който се докосна до мъж, усети, че желанието й към мъжете минаваше през отвращението, което изпитваше към тях.
В началото за нея мъжът беше просто едно усещане. Нещо отдавна познато, но като че ли наскоро забравено. Беше като слепец, който откриваше света около себе си само с върхов ...
В началото за нея мъжът беше просто едно усещане. Нещо отдавна познато, но като че ли наскоро забравено. Беше като слепец, който откриваше света около себе си само с върхов ...
959
3
Навън брулеше студеният вятър и сякаш стържеше по душите на хората. Но не и моята. Сякаш бях недосегаем. Какво ли имах, дарба ли имах? Но аз вътрешно бях щастлив. Нещо от дълбините на душата ми ме подтикваше да се усмихвам. И напук на мен, всички ме гледаха злобно, сякаш искаха да ме изпият, да ме и ...
786
3
> Ангелите на забравата
>
> "Късно е вече,
> а тя не дойде.
> Аз - глупакът, я чаках ...
>
> "Късно е вече,
> а тя не дойде.
> Аз - глупакът, я чаках ...
711
2
Стаята
Не знам как съм дошла тук. Нито пък помня живота си отвъд това място. Не знам дали има нещо отвъд тези стени или може би наистина това е целият свят. Или поне моя свят.
Седях на земята в един от ъглите и гледах към сивите стени – гладки и студени. Светлина имаше, но тя идваше от една единстве ...
Не знам как съм дошла тук. Нито пък помня живота си отвъд това място. Не знам дали има нещо отвъд тези стени или може би наистина това е целият свят. Или поне моя свят.
Седях на земята в един от ъглите и гледах към сивите стени – гладки и студени. Светлина имаше, но тя идваше от една единстве ...
647
Камъкът
Лазар Глишевски стоеше разкрачен пред побития гранитен камък насред селското гробище и го гледаше с омраза. В едната ръка стискаше тежкия стоманен лом, а в другата преполовената бутилка ракия. В краката му се търкаляше торбата с чука и длетата. Час по час надигаше шишето и отпиваше големи гл ...
Лазар Глишевски стоеше разкрачен пред побития гранитен камък насред селското гробище и го гледаше с омраза. В едната ръка стискаше тежкия стоманен лом, а в другата преполовената бутилка ракия. В краката му се търкаляше торбата с чука и длетата. Час по час надигаше шишето и отпиваше големи гл ...
1583
1
4
Естагон - Какво става, когато не слушаш? Наказват те!
Разказът не се препоръчва за лица под 18-годишна възраст!
Какво става, когато не слушаш? Наказват те! Това би отговорил всеки нормален малък човек. Но не винаги е така и това всеки възрастен човек го вижда всеки ден и отдавна го е разбрал. Разбир ...
Разказът не се препоръчва за лица под 18-годишна възраст!
Какво става, когато не слушаш? Наказват те! Това би отговорил всеки нормален малък човек. Но не винаги е така и това всеки възрастен човек го вижда всеки ден и отдавна го е разбрал. Разбир ...
2317
4
Лежах си на почти моето канапе в дома на Писателката. Бяхме се разбрали, че ще стане мое, когато й събера десет хиляди любовни изречения. Когато се уточнявахме, си мислех, че ще ги събера изключително бързо. Но после тя постави няколко условия, които усложниха неимоверно задачата ми – изреченията тр ...
1064
8
Разговор във виртуала
Седях пред компа и пишех една весела история за първият китайски астролог или космонавт, който с помощта на 48 ракети, направени от бамбукови пръчки, напълнени с барут и добре привързани към стола му-трон, се опитвал да излети в космоса. Така говори митът от онези времена. Казв ...
Седях пред компа и пишех една весела история за първият китайски астролог или космонавт, който с помощта на 48 ракети, направени от бамбукови пръчки, напълнени с барут и добре привързани към стола му-трон, се опитвал да излети в космоса. Така говори митът от онези времена. Казв ...
1050
4
Една тънка червена линия
Обикновено се срещаха преди началото на уикенда, да се почерпят, да побъбрят, особено за женската част от обществото.
Отдалеко си помахаха.
- Хей, приятелю! Къде си? Какво правиш?
- Добре съм. А ти? ...
Обикновено се срещаха преди началото на уикенда, да се почерпят, да побъбрят, особено за женската част от обществото.
Отдалеко си помахаха.
- Хей, приятелю! Къде си? Какво правиш?
- Добре съм. А ти? ...
1072
3
Дали ще намерим това, което търсим или може би то ще ни намери. Всеки от нас иска да открие причината за толкова много неща и събития в живота си. Аз обаче искам да разгадая само онези мистерии, които аз пожелая. И дали наистина всичко в този живот има смисъл, и дали на нас обикновените хора ни е от ...
670
Гуакамолето цъфти веднъж в годината. Тогава, когато земята се спича тъжно от жегата, а дърветата надигат тежко глави, за да проверят дали има облаци. Дали има надежда за дъжд. Гуакамолето дава плод веднъж в годината. Тогава, когато топлите дъждове са лиснали в лицето на земята, измили са праха по ул ...
951
4
“ Звезда - зелено заблестяла.
Зъзнеща…”
Д-р Кирилов (Zen)
Всъщност, отложих умирането си за по- благоприятни времена. Най- напред- преди да започне последното действие си измислих една Еос*, което беше много важно, предвид настъпващите събития. Това се наложи поради обстоятелството, че измислената Е ...
Зъзнеща…”
Д-р Кирилов (Zen)
Всъщност, отложих умирането си за по- благоприятни времена. Най- напред- преди да започне последното действие си измислих една Еос*, което беше много важно, предвид настъпващите събития. Това се наложи поради обстоятелството, че измислената Е ...
857
1
Всички имаме души. Но тези на поетите са по-нежни, по-мили. За жалост никой не ги разбира... Почти никой. Малко хора могат да гледат през душите на хората. Да усещат какво се крие вътре в тях, да разбират какво точно ги боли... Всички страдат малко или много, но нараненото сърце на поета много повеч ...
740
4
Мама
- Хайде, рожбо, ставай от леглото вече, ще закъснееш за училище!
Aх, това е милата ми майчица! Надвесила се над леглото ми, тя оправяше с топлата си ръка разрошената от съня ми коса и ме милваше по лицето.
Усетих, че мама отвори прозореца и през него влезе чист въздух и слънчеви лъчи. Очите и г ...
- Хайде, рожбо, ставай от леглото вече, ще закъснееш за училище!
Aх, това е милата ми майчица! Надвесила се над леглото ми, тя оправяше с топлата си ръка разрошената от съня ми коса и ме милваше по лицето.
Усетих, че мама отвори прозореца и през него влезе чист въздух и слънчеви лъчи. Очите и г ...
1377
3
Сватбата
Войн Петков Баятурски продължаваше да обработва с ожесточено усърдие земята си, като не се мешаше много-много в политиката.
Ристода Клингов, който му бе комшия по парцел в Черниче и само една улица ги делеше, му бе рекъл в деня, когато бе тръгнал за Брежани и бе арестуван в Ракитна, заради ...
Войн Петков Баятурски продължаваше да обработва с ожесточено усърдие земята си, като не се мешаше много-много в политиката.
Ристода Клингов, който му бе комшия по парцел в Черниче и само една улица ги делеше, му бе рекъл в деня, когато бе тръгнал за Брежани и бе арестуван в Ракитна, заради ...
2405
3
Чалга е - по улицата, на работа, в училище, в къщи. Навсякъде. Звучи. Розови дрешки, бретончета, изрусени коси, силикони, 5 пласта грим - това са днешните хора. Младите. Началото на 21 век - ера на водолазните очила, връзките от тоалетно казанче и синдромът "пилешки анус".
Роби на еднаквостта и на т ...
Роби на еднаквостта и на т ...
1715
29
П Р О С Я К
Пети ден Лазар седеше на плочника пред общината и вяло поглеждаше към преминаващите, вглъбени дълбоко в себе си хора.
Някой ще се спре за миг, ще порови в полупразните си джобове или изтънялото си портмоне и ще хвърли скромна двулевка в кашона, поставен пред краката му.
Сега вече, след т ...
Пети ден Лазар седеше на плочника пред общината и вяло поглеждаше към преминаващите, вглъбени дълбоко в себе си хора.
Някой ще се спре за миг, ще порови в полупразните си джобове или изтънялото си портмоне и ще хвърли скромна двулевка в кашона, поставен пред краката му.
Сега вече, след т ...
922
2
Да срещнеш ангел
Всички мисли, които минаваха през главата и, я накараха да заплаче. Сълзите потекоха по лицето и и изгаряха кожата и. Не искаше да плаче. Не сега. Стана и отиде в банята. Пусна студената вода и наплиска лицето си. Искаше да спре сълзите. Но тя продължи да усеща соления им вкус върху ...
Всички мисли, които минаваха през главата и, я накараха да заплаче. Сълзите потекоха по лицето и и изгаряха кожата и. Не искаше да плаче. Не сега. Стана и отиде в банята. Пусна студената вода и наплиска лицето си. Искаше да спре сълзите. Но тя продължи да усеща соления им вкус върху ...
1112
3
- Благодаря ви, господин Марков, за изключителното удоволствие да сте гост в пилотното ни предаване "В Петък вечер". Време е да се разделим, но преди това искам да ви задам един последен въпрос. Винаги съм искала да ви питам каква всъщност е тайната на вашата огромна работоспособност ... - водещата ...
1235
И с всеки изминал миг на нея и ставаше все по-ясно, че той няма да се обади. Пулсираше в нея една душа, която беше толкова объркана и бистра, толкова разбита и щастлива. Един абсурд беше белязал всичко до сега, дори и настоящия момент. Като че ли всичко, което бе желала - да свърши този ад - сега бе ...
898
ТЪРСЕЩИЯ
"Постави, Господи, стража на устата ми"
Пс. 140 : 3
"Защото ако нашето сърце ни осъжда, колко повече Бог, понеже Той е по-голям..."
Йоана, I Посл. 3 : 20 ...
"Постави, Господи, стража на устата ми"
Пс. 140 : 3
"Защото ако нашето сърце ни осъжда, колко повече Бог, понеже Той е по-голям..."
Йоана, I Посл. 3 : 20 ...
797
2
Сега ще ви разкажа една история. Историята на една капка вода. Не си мислете, че този разказ е като другите - не! По-различен е, защото тази капка съм аз.
Преди много, много време аз и сестра ми тръгнахме от сладководните води на една река. Не си спомням къде сме били преди това, защото ние, капките ...
Преди много, много време аз и сестра ми тръгнахме от сладководните води на една река. Не си спомням къде сме били преди това, защото ние, капките ...
2180
1
Солунската митница
Виктор се изкачи по стълбата опряна до сградата на митницата.
Прехвърли на плоския покрив куфарчето с инструментите, кутията с дюбелите и болтовете за закрепването на прожекторите.
Слезе да вземе и осветителните тела, но реши да изчака колегата си и през това време да се напие вод ...
Виктор се изкачи по стълбата опряна до сградата на митницата.
Прехвърли на плоския покрив куфарчето с инструментите, кутията с дюбелите и болтовете за закрепването на прожекторите.
Слезе да вземе и осветителните тела, но реши да изчака колегата си и през това време да се напие вод ...
1826
1
Буря
Бурята е метеорологично явление, свързано със силно раздвижване на атмосферата, засягащо земната повърхност. То може да включва силен вятър, гръмотевици и светкавици (гръмотевична буря), силни валежи или различни материали, носени от вятъра (пясъчна буря, снежна буря и други).
Или сънува, или ц ...
Бурята е метеорологично явление, свързано със силно раздвижване на атмосферата, засягащо земната повърхност. То може да включва силен вятър, гръмотевици и светкавици (гръмотевична буря), силни валежи или различни материали, носени от вятъра (пясъчна буря, снежна буря и други).
Или сънува, или ц ...
2399
10
Там, горе на хълма, тя се издигаше над полето като гигатска вятърна мелница. Смилаше всички чувства на хората, видоизменяше ги и ги правеше подвластни на своята господарка. За владетелката на тази призрачна кула се носеха различни слухове, но най-интересен от тях бе, че тя е неспособна да изпитва лю ...
923
1
Красотата на нощта
„Не пей ми песни за деня,
Слънцето е враг на любовта.
Попей за сенки, за тъма,
За спомени от полунощ” ...
„Не пей ми песни за деня,
Слънцето е враг на любовта.
Попей за сенки, за тъма,
За спомени от полунощ” ...
1688
2
Х р и с т и н а
( Грешница )
Христина вървеше по стръмната павирана уличка в миньорската част на селището, разделено на две от бързата малка рекичка. Зави покрай първия блок след детската площадка, поогледа се вляво и вдясно, и бързешком прекоси площадката пред входа. Там вече не бе толкова страшно. ...
( Грешница )
Христина вървеше по стръмната павирана уличка в миньорската част на селището, разделено на две от бързата малка рекичка. Зави покрай първия блок след детската площадка, поогледа се вляво и вдясно, и бързешком прекоси площадката пред входа. Там вече не бе толкова страшно. ...
1700
4
"Verba volant, scripta manent."
- "Не са нужни думи. В такива моменти те са безсилни. Хората преувеличавате значението им. На нещо, породено от разума, не може да се вярва, а човешкият разум винаги ще е под съмнение."
Стори му се, че стои стои цяла вечност на прага на вратата и не смее да пусне дръж ...
- "Не са нужни думи. В такива моменти те са безсилни. Хората преувеличавате значението им. На нещо, породено от разума, не може да се вярва, а човешкият разум винаги ще е под съмнение."
Стори му се, че стои стои цяла вечност на прага на вратата и не смее да пусне дръж ...
1129
7
Беше Коледа и всички около мен бяха развълнувани от предстоящият празник. Слушах кой къде ще празнува и почти ми беше безразлично, понеже аз и без друго бях решила да се затрупам с работа. На моменти се дразнех от всички лигави приказки колко голямо е вълшебството и как ако си пожелаеш нещо, това е ...
1389
6
Старата любов ръжда не хваща!
Тя... Тя се върна изморена и седна пред телевизора... Уж да се разсее от еднообразното си ежедневие. Загледа се в една точка, но... Изведнъж чу тяхната песен... Веднага смени канала, стана, преоблече се и седна над учебниците... Но как можеше да мисли за нещо различно о ...
Тя... Тя се върна изморена и седна пред телевизора... Уж да се разсее от еднообразното си ежедневие. Загледа се в една точка, но... Изведнъж чу тяхната песен... Веднага смени канала, стана, преоблече се и седна над учебниците... Но как можеше да мисли за нещо различно о ...
2783
2
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
