14 362 резултата
Първо действие:
Ставам от леглото и се приготвям за училище. Трябва да се облека и то не първата попаднала ми дреха, а нещо хубаво. В противен случай фрапиращата разлика ще провокира твърде много въпроси от страна на околните. Същото важи и за косата и грима. Истината е, че въобще не ме е грижа дали ...
Ставам от леглото и се приготвям за училище. Трябва да се облека и то не първата попаднала ми дреха, а нещо хубаво. В противен случай фрапиращата разлика ще провокира твърде много въпроси от страна на околните. Същото важи и за косата и грима. Истината е, че въобще не ме е грижа дали ...
906
10
СБОГУВАНЕ С НИКИФОР
Такъв дъжд селото не помнеше. Нямаше нито вятър предния ден, нито облаци, нито пък се затопли – усетиха го през нощта да чука по ламарините. На сутринта старчоците завиха крачоли и нахлузиха ботушите. До обяд по улиците тръгнаха кални реки и всичко живо излезе да ги отбива. Продъ ...
Такъв дъжд селото не помнеше. Нямаше нито вятър предния ден, нито облаци, нито пък се затопли – усетиха го през нощта да чука по ламарините. На сутринта старчоците завиха крачоли и нахлузиха ботушите. До обяд по улиците тръгнаха кални реки и всичко живо излезе да ги отбива. Продъ ...
1486
11
Беше притъмняло. Оловно тежки облаци с грохот сблъскваха чела. Заваля. Гръмотевици разкъсваха на парчета тишината... Валерия пълзеше с колата си бавно по хлъзгавото шосе. Преди половин час бе побягнала от живота си, в който насилствената обич я убиваше...
Внезапно тя угаси двигателя. С безпокойство ...
Внезапно тя угаси двигателя. С безпокойство ...
1075
7
Апатия.
Седя си сгушена на стола и не мисля за нищо друго, освен за собствената си апатия. Вече няколко седмици съм толкова апатична, че не мога да се понасям. Не ми се диша - изисква толкова усилия. Някъде дълбоко в главата ми процесорът ми е гръмнал, знам си го. И толкова гадории се случиха... Сиг ...
Седя си сгушена на стола и не мисля за нищо друго, освен за собствената си апатия. Вече няколко седмици съм толкова апатична, че не мога да се понасям. Не ми се диша - изисква толкова усилия. Някъде дълбоко в главата ми процесорът ми е гръмнал, знам си го. И толкова гадории се случиха... Сиг ...
1946
9
Мъглата беше ужасна. Гъста и лепкава, влажна, създаваше впечатлението, че се придвижваш през гъста пелена. Въпреки че бе включила специалните фарове, Диана виждаше едва на няколко метра пред колата. Караше бавно вече часове, а непрекъснатото взиране в млечната мъгла пред нея я уморяваше невероятно. ...
1660
10
Екипът от журналисти се качиха в голям военен джип и потеглиха кум сърцето на Грозни. Соня се настани до Исмаил - искаше да поговори с него за независимото сепаратистко движение водено от Шамил Басаев.
- Познаваш ли го? - запита го Соня, докато джипът шумно се тътреше към Грозни.
- Виждал съм го няк ...
- Познаваш ли го? - запита го Соня, докато джипът шумно се тътреше към Грозни.
- Виждал съм го няк ...
1730
6
Не мога без твоето рамо
Обожавах дядо си Георги. Имах две баби, но един-единствен дядо, който ме караше да се чувствам най-щастливото дете на света. После татко го замени, когато дядо си отиде. Ако майка се грижеше да съм нахранена и чиста, папа ме възпитаваше. Той ме учеше как да рецитирам Ботев. Н ...
Обожавах дядо си Георги. Имах две баби, но един-единствен дядо, който ме караше да се чувствам най-щастливото дете на света. После татко го замени, когато дядо си отиде. Ако майка се грижеше да съм нахранена и чиста, папа ме възпитаваше. Той ме учеше как да рецитирам Ботев. Н ...
2056
31
Другият живот на Виктория
Два часа след пладне се изви вятър. Неочаквано въздухът стана тежък и мазен, небето зацапа синьото си и легна като капак над града. Вихрушката разнасяше по тротоарите пластмасови чаши, лъскави бонбонени опаковки и ланшни листа. По оглозгания от вятъра площад две кучета душе ...
Два часа след пладне се изви вятър. Неочаквано въздухът стана тежък и мазен, небето зацапа синьото си и легна като капак над града. Вихрушката разнасяше по тротоарите пластмасови чаши, лъскави бонбонени опаковки и ланшни листа. По оглозгания от вятъра площад две кучета душе ...
1570
10
- Ъм... Стив, какво е това?!
- Червило. Червено червило.
- Да, това го виждам. Но защо си... Наистина ли ще си сложиш от него?!
- Не ставай глупава, Сид. Разбира се,че ще си сложа! Виж този цвят и...
И аз излязох от банята. Гаджето ми щеше да използва моето червило. Страхотно. Как се случи?! ...
- Червило. Червено червило.
- Да, това го виждам. Но защо си... Наистина ли ще си сложиш от него?!
- Не ставай глупава, Сид. Разбира се,че ще си сложа! Виж този цвят и...
И аз излязох от банята. Гаджето ми щеше да използва моето червило. Страхотно. Как се случи?! ...
1128
3
КОГАТО ПОЛУДЯВАШ
"Когато си помислиш да скочиш през
прозореца и не се изплашиш...
значи наистина си полудял"
Една леко шантава зъболекарка. ...
"Когато си помислиш да скочиш през
прозореца и не се изплашиш...
значи наистина си полудял"
Една леко шантава зъболекарка. ...
1584
11
Сега ме мразиш. Под душа, в колата, в офиса... мразиш ме навсякъде и по всяко време. Заспиваш и се будиш с една-единствена дума: "Кучка!". Вчера дори и пред приятелите си призна:
- Онази кучка ме заряза!
Първият ти съветник махна с ръка:
- Остави! Стига си опявал. Голяма работа! Да не ти е за първи ...
- Онази кучка ме заряза!
Първият ти съветник махна с ръка:
- Остави! Стига си опявал. Голяма работа! Да не ти е за първи ...
971
3
Ако видите жена, седнала на пейка в парка, с изправен гръб и прибрани колене, да чете класически роман, можете да бъдете сигурни, че е самотна романтичка, излязла на светло и слънчево, с едничката цел да си намери мъж.
Точно това правеше и Калина, през оня късен съботен следобед в средата на юни, до ...
Точно това правеше и Калина, през оня късен съботен следобед в средата на юни, до ...
1281
9
ПРЪСТЕНЪТ НА КЛОШАРЯ
... Ке се престорам на църна чума,
жена ке уморам, дечиня ке гледам,
вечно твоя ке бида.
Назад, назад, моме Калино... ...
... Ке се престорам на църна чума,
жена ке уморам, дечиня ке гледам,
вечно твоя ке бида.
Назад, назад, моме Калино... ...
1177
10
Соня Крисенко нервно потропваше с крак и отдръпваше силно от запалената си цигара, докато чакаше колегите си на Московското летище. Поглеждаше часовника си на всеки две минути - защо, по дяволите още ги нямаше? Бяха се разбрали всички да са тук час и половина преди полета им за Чечня! Соня загаси ци ...
2124
5
Юлското слънце немилостиво палеше тревата. Горещината танцуваше по морната земя. Душеше до премала малката група археолози. От време на време те вдигаха морни чела, с надеждата, че денят ще свърши... Но краят му не идваше... Само слънцето ги убиваше тогава... но те не спираха, заслепени от някаква н ...
1309
7
Фил и Джина Мей тъкмо привършваха вечерята си, когато на входната врата се позвъни. Фил отвори и вътре заедно със студения въздух влезе колегата му Лио.
- Хайде, стягай се! Тръгваме веднага!
- Чакай, Лио! Къде?
- Обадиха се по телефона. Всички, които са свободни, да тръгват. Циклонът е бил силен. В ...
- Хайде, стягай се! Тръгваме веднага!
- Чакай, Лио! Къде?
- Обадиха се по телефона. Всички, които са свободни, да тръгват. Циклонът е бил силен. В ...
1867
41
Вече е късно през нощта, а тя все още не ме оставя. Силно стиска ръбовете ми и не осъзнава, че ме мачка. От време на време ме мокри с горещи, солени капки. Какво му става на това момиче?! Как може в продължение на един час да се взира в мен и да слуша все една и съща песен?! Даже и не говори. Въпрек ...
991
6
Събуди се. Както винаги отново сам. Навън валеше - от тези тъжни мрачни дъждове, които те карат сериозно да се замислиш дали да не съобщиш на шефа, че си болен и че няма да ходиш днес на работа. Все пак той стана с неохота и не след дълго бе на път към офиса.
Хората в рейса бяха по-мрачни и от време ...
Хората в рейса бяха по-мрачни и от време ...
1014
1
- Оо, обичам Michael Monroe!
- А аз обичам теб!
- Аз те обичам повече, идиоте!
- Не, аз!
- Не спори с мен бе, аз съм велика! ...
- А аз обичам теб!
- Аз те обичам повече, идиоте!
- Не, аз!
- Не спори с мен бе, аз съм велика! ...
1185
2
Слънцето бавно напичаше над Кабул, оцветявайки града в ярка оранжева светлина, като по този начин предупреждаваше за поредния горещ ден. Лятото в Кабул бе като в Ада - температурата се покачваше, въздухът пареше, а прахта по отъпканите пътища се сливаше с маранята и пареше на очите. Африама се връща ...
1449
6
Беше циганско лято. В неспокойствието на душите дори цветната феерия на есенните дървета не можеше да внесе нежност и мир. Есенните души са напрегнати... тревожни са, вълнуват се за подготовката на своето презимуване, на зимното си втвърдяване и вглъбяване. Душите, също както природата, се стапят на ...
1034
9
- Утре денят ще бъде хубав - така каза снощи танте Елфриде. Клаус вървеше бавно по дългия коридор към трапезарията и разсъждаваше какво ли означаваха нейните думи.
Тук дните винаги бяха еднакви като близнаци. Ставане в шест, закуска в осем. Учебни занятия от десет до дванайсет, обед точно в дванайсе ...
Тук дните винаги бяха еднакви като близнаци. Ставане в шест, закуска в осем. Учебни занятия от десет до дванайсет, обед точно в дванайсе ...
1309
21
Натежала сива завеса се спускаше от горе... Толкова гъста бе мъглата, че запречваше пътя на безбройните дребни хорица, които все на някъде бързаха... Не спираха! Шестваха като призрачни силуети по скованите улици, с премръзнали сърца и ръце... Бяха се запътили нанякъде, а някаква дълбока пустота зас ...
1165
10
Тя можеше да мисли, но не и да чувства, защото нямаше сърце. Беше го забравила някъде при някого, както се случваше с всичко излишно в живота й - онази стара жилетка в кафенето, чадъра, който никога не отваряше или шарената чанта, останала на счупената пейка.
Та нямаше си тя сърце, но си имаше малко ...
Та нямаше си тя сърце, но си имаше малко ...
757
3
Излезе от банята. Направи диря от вода след себе си, а Отчаянието беше чело Хензел и Гретел и бързо се ориентира. Опита с тласък да влезе в нея. За малко беше. Седна на пода и реши, че има време, обикновено душът действа тонизиращо, затова трудността да я похити се бе завишила. Като стигне до 'Оле з ...
1404
7
СОБСТВЕН ИЗБОР
Паркът беше слабо осветен, но това не му пречеше да се движи бързо. Знаеше мястото наизуст, а и лунната светлина му помагаше да се ориентира безпогрешно. От десет години насам това беше неговият дом. Той доста се различаваше от предишното му жилище в тихия квартал, предназначен за хор ...
Паркът беше слабо осветен, но това не му пречеше да се движи бързо. Знаеше мястото наизуст, а и лунната светлина му помагаше да се ориентира безпогрешно. От десет години насам това беше неговият дом. Той доста се различаваше от предишното му жилище в тихия квартал, предназначен за хор ...
977
1
Циркът винаги пристигаше в градчето по едно и също време. Това беше онзи вълшебен сезон, когато натежалото лято носеше предесенна сладост и отвсякъде от китните дворчета ухаеше на пъпеши и дюли. Жените приготвяха всевъзможни сладка и конфитюри под увисналите от грозде асми, мъжете вечер се събираха ...
1287
3
Момичето се прибра от университета. Предстояха и пет дълги часа до срещата. Не й се стоеше вкъщи. На кого да се обадя - тя прехвърли през ума си няколко телефонни номера. Сети се за Веселин. Отдавна не съм се виждала с него. Сигурно ще се зарадва. Вдигна слушалката и набра номера.
- Ало, ало! - дочу ...
- Ало, ало! - дочу ...
1129
11
Нощта беше прохладна и влажна. Улиците пустееха - тук-таме минаваше някое бездомно куче, замръкнал пияница или ловуваща котка. Чуваха се падащите капки от улуците, тихото шумолене от поклащащите се и натежали от следобедния дъжд листа. На безлюдната улица се чуваше тих, аматьорски джаз, идващ от отв ...
3534
8
Огънче
Мъж, над трийсетте, беше излезнал пред входа на многоетажния си блок и спокойно пушеше, зяпайки в залязващото небе. В градинката пред блока на полусчупена пейка седеше младеж с уморен и напрегнат вид. Нещо странно в начина, по който момчето поглеждаше от време на време кьм входа, привлече вни ...
Мъж, над трийсетте, беше излезнал пред входа на многоетажния си блок и спокойно пушеше, зяпайки в залязващото небе. В градинката пред блока на полусчупена пейка седеше младеж с уморен и напрегнат вид. Нещо странно в начина, по който момчето поглеждаше от време на време кьм входа, привлече вни ...
826
3
Скалата се издигаше високо, високо, погледнах нагоре, слънцето ме заслепяваше и сякаш върхът й бе забит високо в облаците. Приличаше на айсберг забит в ситния морски пясък. Вълните се опитваха безрезултатно да стигнат до нея. Блъскаха се в пясъка, оттегляха се и отново неуморно се втурваха към нея. ...
1017
3
Преди малко се събудих - малко следобеден сън. Ако трябва да бъдем точни, събуди ме телефонът... и вече половин час не мога да спра да се мръщя. Не, не защото не си доспах. Просто се сетих за нещо... Имаше време, в което спях всеки следобед и знаех, че в определения час ти ще ми се обадиш, за да изл ...
805
2
Дядо Георги седеше в парка пред Народния театър и гледаше тъжно в наредените шахматни фигурки, които чакаха да бъдат преместени. Извърна уморения си поглед и огледа скования от ноемврийския студ парк. Зимата убиваше радостта в хората и опразваше парковете. Георги нямаше с кой да играе шах. Постоя ощ ...
1413
9
ФИЛМЪТ
Спомняше си чудесно времето, когато беше дребно хлапе, въпреки, че доста вода беше изтекла от тогава. В съзнанието му ясно изплуваха неделите, в които баща му го водеше на детски филми в градското кино, недели, които с нетърпение чакаше. Не беше забравил за прекрасните летни дни в малкото сел ...
Спомняше си чудесно времето, когато беше дребно хлапе, въпреки, че доста вода беше изтекла от тогава. В съзнанието му ясно изплуваха неделите, в които баща му го водеше на детски филми в градското кино, недели, които с нетърпение чакаше. Не беше забравил за прекрасните летни дни в малкото сел ...
748
3
СЕЛОТО
Този ден слънцето процеждаше лъчите си през две отметнати дъски на прогнилия вече покрив. Тази щърба усмивка от ден на ден ставаше все по-голяма и сякаш старата плевня се надсмиваше над времето, макар че то не даваше прошка на никой и по никакъв повод.
Големият куп сено беше разстлал златни к ...
Този ден слънцето процеждаше лъчите си през две отметнати дъски на прогнилия вече покрив. Тази щърба усмивка от ден на ден ставаше все по-голяма и сякаш старата плевня се надсмиваше над времето, макар че то не даваше прошка на никой и по никакъв повод.
Големият куп сено беше разстлал златни к ...
1018
10
За да се съчини музика, е необходимо преди всичко да има музика в душата.
(Верди)
Лекокрили като като пегаси, пръстите му препускаха в упоение по чернобелите клавиши на пианото. Душата му бе полетяла, сякаш с крилете на божествената мелодия... Лееше се като звезден дъжд „Лунната соната". Нощта беше ...
(Верди)
Лекокрили като като пегаси, пръстите му препускаха в упоение по чернобелите клавиши на пианото. Душата му бе полетяла, сякаш с крилете на божествената мелодия... Лееше се като звезден дъжд „Лунната соната". Нощта беше ...
1047
13
Взех моя четиригодишен син от детската.
- Тати, ще ми купиш ли една пръчка и кибрит и като я запаля, тя да гръмне? – невинно ме попита той.
Младият пироман отново беше гледал образователни анимационни филмчета на Уолт Дисни. Доста се обезпокоих. Утехата ми бе, че все пак желанието му не беше толкова ...
- Тати, ще ми купиш ли една пръчка и кибрит и като я запаля, тя да гръмне? – невинно ме попита той.
Младият пироман отново беше гледал образователни анимационни филмчета на Уолт Дисни. Доста се обезпокоих. Утехата ми бе, че все пак желанието му не беше толкова ...
1121
2
Беще преди 3 години, когато я видях за първи път. Красива двадесетгодишна девойка. Очите й бяха поразително сини, косите й с огромни къдрици, падащи като вълни под кръста й, сияеха на яркото слънце, бузите й розови, бели като сняг зъби и леко мургав тен. Беше толкова идеална. До нея крачеше красиво ...
2309
7
- Ела на портала! Има доставка за теб и... а честит Рожден ден!
- Благодаря ти! Идвам.
Доставка. Някак служебно звучи и студено... като в хладилна камера. Имам бегъл спомен за една хладилна камера.
Момчето от фирмата се усмихва официално. Поздравява ме и подава огромен букет от хризантеми. Не ги бро ...
- Благодаря ти! Идвам.
Доставка. Някак служебно звучи и студено... като в хладилна камера. Имам бегъл спомен за една хладилна камера.
Момчето от фирмата се усмихва официално. Поздравява ме и подава огромен букет от хризантеми. Не ги бро ...
995
6
Вървя по лъскава централна улица. Витрините блестят. Рекламите светят лъскаво, но безлично. Безлично поне за мен. Наоколо минават лъскави къси полички, с лъскави крачета и ботушки. Гримирани мъже с женски походки си говорят нещо, твърде разлигавено. От лъскавите кафенета се чува силна чалга. Влязох ...
1049
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
