4 180 резултата
Посрещна ги весел камбанен звън и тежка миризма, от която главата й се замая. Първоначално Лизи реши, че е на парфюм, но когато очите й привикнаха със сумрака вътре, осъзна, че идва от десетките горящи свещи и кадилници, наредени по всяка повърхност, свободна от книгите, разноцветните кристали, малк ...
782
1
2
Ако излизането трябваше да е някакъв опит за извинение от страна на страшника, никак не струваше. Беше пълно с хора, излезли след жежкия ден да се насладят на прохладния ветрец, идващ от морето, но Калахан правеше всичко възможно да ги избегне. По уличките малките сергии все още бяха отворени, претъ ...
723
Глава 22
Бях в стаята на Елисавета, като тя си беше легнала в леглото и плачеше, а аз се опитвах да я успокоявам. Не си бях давала сметка до каква степен момичето е било влюбено в сина на опасен мафиот и нямах никаква представа дали приказките за Доктор Вреден са истина. Предполагах само Димитър мож ...
Бях в стаята на Елисавета, като тя си беше легнала в леглото и плачеше, а аз се опитвах да я успокоявам. Не си бях давала сметка до каква степен момичето е било влюбено в сина на опасен мафиот и нямах никаква представа дали приказките за Доктор Вреден са истина. Предполагах само Димитър мож ...
666
2
5
Щом се отдалечиха достатъчно, Елизабет издърпа ръката си и се отдръпна от страшника. Този път той не се опита да я хване отново, може би осъзнал, че е прекалил. А може би ръмжащия от рамото й Франк имаше нещо общо.
Колкото и да се опитваше да не си спомня и да не мисли за това, гледката на мъртвата ...
Колкото и да се опитваше да не си спомня и да не мисли за това, гледката на мъртвата ...
737
1
ПРОЛОГ
Нощта бавно спускаше черните си ръкави над планината. Слънцето се предаде с един последен лъч светлина, преди да падне под тъмния натиск зад хоризонта. Бавно, малко по-малко, веселите чуруликания замлъкнаха, заменени от мъртвешка тишина. Вятърът отдавна се беше отказал да навестява това про ...
1812
4
Елизабет не можеше да разбере какво се случи. В единия момент се смееха, а в другия се появи този остър шум, Калахан пребледня, изражението му се вкамени и я завлече след себе си. Опитите й да се отскубне или да забие пети в земята и да спре изобщо не го притесняваха, а за въпросите й оставаше глух. ...
1130
ЩЪРКЕЛОВИЯТ СНЯГ
Тази година щъркелите подраниха заради хубавото време още преди да дойде астрономическата пролет. И това им изигра лоша шега.
Температурите рязко спаднаха до -10 градуса под нулата и на сутринта вече валеше сняг. Едри, гъсти снежинки затрупваха нивата, водоема и двойката възрастни п ...
Тази година щъркелите подраниха заради хубавото време още преди да дойде астрономическата пролет. И това им изигра лоша шега.
Температурите рязко спаднаха до -10 градуса под нулата и на сутринта вече валеше сняг. Едри, гъсти снежинки затрупваха нивата, водоема и двойката възрастни п ...
475
1
Финиан
Елизабет премига и още две сълзи се търкулнаха по бузите й. Веждите й бяха свити в объркано изражение, докато се отърсваше от съня. После объркването я напусна, заменено от нещо друго. Момичето седна рязко в леглото и с учудваща сила избута страшника назад, като едната й длан го уцели точно в ...
Елизабет премига и още две сълзи се търкулнаха по бузите й. Веждите й бяха свити в объркано изражение, докато се отърсваше от съня. После объркването я напусна, заменено от нещо друго. Момичето седна рязко в леглото и с учудваща сила избута страшника назад, като едната й длан го уцели точно в ...
956
Чернотата се отдръпна и Минди отвори очи. Гробището беше изчезнало. Намираше се в светъл офис, с много прозорци, големи бюра и празни столове. Нямаше никакви хора, липсваха и вещи по сивите бюра. Изглеждаше ѝ призрачно, но и познато.
Огледа се. Никой. Ослуша се. Нищо.
Сънуваше ли? Беше ли припаднала ...
Огледа се. Никой. Ослуша се. Нищо.
Сънуваше ли? Беше ли припаднала ...
1230
1
17.
Дланите й започнаха да овлажняват и гърдите й да се стягат още докато беше в колата му. Когато я остави до входа на блока и потегли, цялото й тяло бе мокро от пот и едва дишаше. Единствената мисъл в главата й беше: „Боже, дано да се е измъкнал, ако е бил там. Дано вече да на път за насам, и да м ...
Дланите й започнаха да овлажняват и гърдите й да се стягат още докато беше в колата му. Когато я остави до входа на блока и потегли, цялото й тяло бе мокро от пот и едва дишаше. Единствената мисъл в главата й беше: „Боже, дано да се е измъкнал, ако е бил там. Дано вече да на път за насам, и да м ...
751
3
5
Елизабет не усети почти нищо от вкуса на вечерята си. Дори не можа да изяде всичко – не само й присядаше, но и стомахът й се бе свил от гладуването през последните седмици. Въпреки това се почувства по-добре. Поне физически. Точно в момента обаче не искаше да се чувства добре. В главата й не спираше ...
672
2
3.
Тайлър не можеше да повярва колко бърза беше тази жена. От малкото което успя да зърне, ставаше въпрос за възрастна дама, вероятно прехвърлила петдесетте години. И въпреки всичко успя да им се измъкне.
Докато двамата с Л се качваха по основното стълбище, жената се беше изнизала през аварийното. З ...
Тайлър не можеше да повярва колко бърза беше тази жена. От малкото което успя да зърне, ставаше въпрос за възрастна дама, вероятно прехвърлила петдесетте години. И въпреки всичко успя да им се измъкне.
Докато двамата с Л се качваха по основното стълбище, жената се беше изнизала през аварийното. З ...
1264
Глава 21
Дими се върна в стаята със сериозно изражение и остави пистолета на масата, като аз вече цялата треперех от нервите.
-Събери си нещата, Ани – каза ми той сърдито.
Ококорих очи.
-Къде отиваме? ...
Дими се върна в стаята със сериозно изражение и остави пистолета на масата, като аз вече цялата треперех от нервите.
-Събери си нещата, Ани – каза ми той сърдито.
Ококорих очи.
-Къде отиваме? ...
622
1
2
15.
Николай седеше на ръба на канапето. С едната си ръка стискаше спрея в джоба си, с другата придържаше отворената тетрадка и четеше. Нарочно беше оставил вратата на терасата полуотворена, за да чува всеки звук отдолу. Същевременно се напрягаше за шумове и откъм площадката и асансьора отвън. По едн ...
Николай седеше на ръба на канапето. С едната си ръка стискаше спрея в джоба си, с другата придържаше отворената тетрадка и четеше. Нарочно беше оставил вратата на терасата полуотворена, за да чува всеки звук отдолу. Същевременно се напрягаше за шумове и откъм площадката и асансьора отвън. По едн ...
762
3
Беше тъмно, но светлината от коридора бе достатъчна, за да й позволи да види, че е най-обикновена стая. Имаше прозорец право срещу нея, малка маса точно под него, легло в единия край и скрин в другия. Но най-важното от всичко бе, че нямаше хора вътре.
Лизи веднага посегна към стъклото, скрито в кола ...
Лизи веднага посегна към стъклото, скрито в кола ...
736
2
2.
Минди се опитваше да преживее поредния депресиращ ден, въпреки че утрешният нямаше да донесе нищо добро. Нито следутрешният. Положението ѝ ставаше все по-отчайващо и изход от безпаричието нямаше. Тя беше свикнала с това. Беше свикнала с всичко.
Да живееш на ръба на бедността беше ежедневие за мно ...
Минди се опитваше да преживее поредния депресиращ ден, въпреки че утрешният нямаше да донесе нищо добро. Нито следутрешният. Положението ѝ ставаше все по-отчайващо и изход от безпаричието нямаше. Тя беше свикнала с това. Беше свикнала с всичко.
Да живееш на ръба на бедността беше ежедневие за мно ...
954
1
13.
Николай лежеше в леглото в квартирата си. За двете години откакто се бе пренесъл тук, никога не се беше чувствал по-самотен.
„Само да можеше да кажеш на някого, нали? Да споделиш с някого какво смяташ да правиш – например с Виктор. Да ти каже, че си напълно луд. Да те спре.“
Николай знаеше, че п ...
Николай лежеше в леглото в квартирата си. За двете години откакто се бе пренесъл тук, никога не се беше чувствал по-самотен.
„Само да можеше да кажеш на някого, нали? Да споделиш с някого какво смяташ да правиш – например с Виктор. Да ти каже, че си напълно луд. Да те спре.“
Николай знаеше, че п ...
680
1
2
12.
„Трябва да кажеш на Юрий.“
Тази мисъл не излизаше от главата й цял ден. Работеше напълно механично и направи няколко глупави грешки, които накараха асистента да й се скара и да я освободи. Останалата част от деня прекара в кафенето, сама, наведена над чашата горещ ментов чай.
Все още не й беше з ...
„Трябва да кажеш на Юрий.“
Тази мисъл не излизаше от главата й цял ден. Работеше напълно механично и направи няколко глупави грешки, които накараха асистента да й се скара и да я освободи. Останалата част от деня прекара в кафенето, сама, наведена над чашата горещ ментов чай.
Все още не й беше з ...
696
2
4
Чаровник, мислеше си Лизи, докато се опитваше да пробие дупка в гърба му с поглед. Не можеше да повярва, че всъщност й се бе сторил чаровен, и то цели два пъти. Единият обаче беше, след като плъховете бяха единствената й компания за седмица, така че не се броеше.
Трябваше да измисли как да се измъкн ...
Трябваше да измисли как да се измъкн ...
678
11.
Когато се събуди на другата сутрин не знаеше какво точно се е случило. Сякаш бе прекарал пиянска нощ. Спомняше си Адриана и вълнението, което го бе накарала да изпита, но преживяното му се струваше нереално. Като сън. Не бе ли станало просто някак съвсем набързо? Беше ли Адриана сигурна в чувств ...
Когато се събуди на другата сутрин не знаеше какво точно се е случило. Сякаш бе прекарал пиянска нощ. Спомняше си Адриана и вълнението, което го бе накарала да изпита, но преживяното му се струваше нереално. Като сън. Не бе ли станало просто някак съвсем набързо? Беше ли Адриана сигурна в чувств ...
719
2
6
Когато Финиан научи, че го изпращат на първата му мисия извън Фриниа, беше във възторг. Ентусиазмът му обаче започна да се изпарява, когато се оказа, че въпросната мисия е дипломатическа, и изчезна съвсем, щом му казаха, че ще се състои в Рива. Беше се присъединил към редиците на страшниците точно з ...
696
Една чаена лъжичка болка, три супени лъжици гняв,
една щипка близост
И ето че наближиха пътеката, която ги отвеждаше право към Дейри.
- Не мога да дойда по-далеч, Йона.
- Зная. – каза тя. ...
една щипка близост
И ето че наближиха пътеката, която ги отвеждаше право към Дейри.
- Не мога да дойда по-далеч, Йона.
- Зная. – каза тя. ...
443
9.
- Не се виждате, а? – подхвърли Юрий, когато тя влезе в стаята и затвори вратата. Стоеше прав до бюрото. Ръцете му си играеха нервно с купчината бели листове, които Адриана използваше за бележки върху лекциите си. Ясните му, студени очи я стрелнаха за момент, после той погледна към прозореца.
Адр ...
- Не се виждате, а? – подхвърли Юрий, когато тя влезе в стаята и затвори вратата. Стоеше прав до бюрото. Ръцете му си играеха нервно с купчината бели листове, които Адриана използваше за бележки върху лекциите си. Ясните му, студени очи я стрелнаха за момент, после той погледна към прозореца.
Адр ...
812
2
1
Франк издаде звук, какъвто Елизабет не бе чувала да прави досега. Беше като ръмженето на огромно куче, което прерасна в пронизителен крясък, докато се спускаше с ноктите напред към лицето на страшника. Калахан инстинктивно вдигна ръце, за да се предпази, а Лизи не загуби и секунда, за да избяга. Вту ...
722
КЕРКЕНЕЗ[1] В ГНЕЗДОТО
Лятото едва бе почнало. Желяз често се въртеше около щъркелите, които вече мътеха и гнездото им. И което бе по-странно – те не се плашеха от него, а го приемаха едва ли не като член на ятото.
Една заран той заговорнически извика Мирея и като й показа едно яйце й рече:
-Како, т ...
Лятото едва бе почнало. Желяз често се въртеше около щъркелите, които вече мътеха и гнездото им. И което бе по-странно – те не се плашеха от него, а го приемаха едва ли не като член на ятото.
Една заран той заговорнически извика Мирея и като й показа едно яйце й рече:
-Како, т ...
503
1
8.
Беше самият той, но превърнат в жена. Усещаше го толкова естествено, сякаш се беше родил такъв. Всъщност съзнанието му си беше същото, само тялото му-женско, и беше влюбен – влюбена – в някого. Слизаше надолу по стръмна стълба, за да намери мъжа, когото обичаше – сигурен бе, че е мъж, въпреки че ...
Беше самият той, но превърнат в жена. Усещаше го толкова естествено, сякаш се беше родил такъв. Всъщност съзнанието му си беше същото, само тялото му-женско, и беше влюбен – влюбена – в някого. Слизаше надолу по стръмна стълба, за да намери мъжа, когото обичаше – сигурен бе, че е мъж, въпреки че ...
715
1
4
Колкото и голямо разстояние да я делеше от мъртвия, Елизабет не можеше да се успокои. Щом го изгуби от погледа си, направи един широк полукръг и тръгна в противоположната посока. Мозъкът й отчаяно се опитваше да намери някакво логично обяснение на видяното, но не успяваше. Може би халюцинираше? Със ...
708
1
6.
- Николай? – чу глас съвсем близо до ухото си – искаш ли да отидем да изпушим по една цигара?
Николай се обърна и видя Юрий до себе си. Явно току-що се беше измъкнал от блъсканицата.
- Искам да изляза малко на въздух – каза Юрий.
Николай се наведе към Светла, която стоеше облегната до него на сте ...
- Николай? – чу глас съвсем близо до ухото си – искаш ли да отидем да изпушим по една цигара?
Николай се обърна и видя Юрий до себе си. Явно току-що се беше измъкнал от блъсканицата.
- Искам да изляза малко на въздух – каза Юрий.
Николай се наведе към Светла, която стоеше облегната до него на сте ...
708
1
2
„Шейа, какво си мислиш, че правиш?“
Елизабет се зачуди как така черната фигура се е озовала в пустинята. После отвори очи и осъзна, че е в кръга светлина, а горещият вятър и пясъка идват от тъмнината отвъд. Мрачният силует се отдели от нея, късайки с лекота лепкавите нишки, които се опитваха да го з ...
Елизабет се зачуди как така черната фигура се е озовала в пустинята. После отвори очи и осъзна, че е в кръга светлина, а горещият вятър и пясъка идват от тъмнината отвъд. Мрачният силует се отдели от нея, късайки с лекота лепкавите нишки, които се опитваха да го з ...
1032
1
Част 3 Двете страни на монетата
„Това лапе още виси тук“ – мислеше си Доротея докато се прибираше с дремещия Боян на задната седалка. Те често ходеха до града, защото момчето си искаше детска компания и на моменти подлудяваше целия параклис. Имаше си и приятели, с които се събираха редовно и играеха ...
„Това лапе още виси тук“ – мислеше си Доротея докато се прибираше с дремещия Боян на задната седалка. Те често ходеха до града, защото момчето си искаше детска компания и на моменти подлудяваше целия параклис. Имаше си и приятели, с които се събираха редовно и играеха ...
983
1
2
5.
Беше десет и половина вечерта, когато той най-сетне се разплака.
Беше напълно сам и не се притесняваше, че някой може да дойде, защото беше зима и дяволски студ. Седеше на пейката в най-затънтеното място в Южния парк; на мястото, което си беше разчистил от снега и постлал с вчерашния брой на „24 ...
Беше десет и половина вечерта, когато той най-сетне се разплака.
Беше напълно сам и не се притесняваше, че някой може да дойде, защото беше зима и дяволски студ. Седеше на пейката в най-затънтеното място в Южния парк; на мястото, което си беше разчистил от снега и постлал с вчерашния брой на „24 ...
1000
2
7
Топлината в почти празния кабинет и ароматната пара на чая в нащърбената синя чаша караха Елина да се чувства като носена от вълни на мързелива река. Усещаше, че сърцето й се отпуска в отмалата на сладка и поглъщаща умора и че й е все по-трудно да държи очите си отворени. Наистина й се искаше да зас ...
660
3
4
4.
В “Изгрева” нямаше никой познат, но те седнаха на една усамотена маса в отделението за пушачи и си поръчаха по бира с картофки. Беше полутъмно, по стените висяха графики и рекламни плакати на различни марки алкохол. Дълъг дървен бар се виеше в далечината, през редиците от дъбови маси, зацапани от ...
В “Изгрева” нямаше никой познат, но те седнаха на една усамотена маса в отделението за пушачи и си поръчаха по бира с картофки. Беше полутъмно, по стените висяха графики и рекламни плакати на различни марки алкохол. Дълъг дървен бар се виеше в далечината, през редиците от дъбови маси, зацапани от ...
1082
2
2
Пеещият дворец - 2
Седмият принц
ПЪРВА ГЛАВА
Да си Седми принц на Фейринда не е магически знак, който да носиш гордо на челото си.Седмият принц, всъщност беше най-далечната брънка на магическо потекло за един Крал, като баща му,а и въобще по законите на Фейринда. Магическите канони бяха неотменими, ...
Седмият принц
ПЪРВА ГЛАВА
Да си Седми принц на Фейринда не е магически знак, който да носиш гордо на челото си.Седмият принц, всъщност беше най-далечната брънка на магическо потекло за един Крал, като баща му,а и въобще по законите на Фейринда. Магическите канони бяха неотменими, ...
660
3
12
3.
- Честита Коледа! – той я прегърна още на вратата. Силата, с която я притисна показваше колко много му е липсвала. През тялото й премина обичайната тръпка, но този път беше много по-лесно да я игнорира. Изведнъж изпита страх от срещата си с него. Отдръпна се и го погледна – засмян, стиснал розови ...
- Честита Коледа! – той я прегърна още на вратата. Силата, с която я притисна показваше колко много му е липсвала. През тялото й премина обичайната тръпка, но този път беше много по-лесно да я игнорира. Изведнъж изпита страх от срещата си с него. Отдръпна се и го погледна – засмян, стиснал розови ...
1165
2
2
1.
Това е история за една любов.
Нещастна любов.
„Добре. Изчистено, ясно. Точно така трябва да започнеш.“
Казват се Наташа и Андрей. Тя много му напомня за майка му. И в същото време е съвсем различна. Като обратната страна на луната. ...
Това е история за една любов.
Нещастна любов.
„Добре. Изчистено, ясно. Точно така трябва да започнеш.“
Казват се Наташа и Андрей. Тя много му напомня за майка му. И в същото време е съвсем различна. Като обратната страна на луната. ...
936
1
3
Две щипки докосване, една чаена лъжица извор
Беше около дванадесет часа на обед. Със всяка крачка, Йона наближаваше мястото където срещна друида Ренар. Тя забързва крачката си. До водопада не оставаше много. Слънчевите лъчи минаваха през клоните на дърветата. Беше тихо наоколо. Чуваше мислите си. Пр ...
Беше около дванадесет часа на обед. Със всяка крачка, Йона наближаваше мястото където срещна друида Ренар. Тя забързва крачката си. До водопада не оставаше много. Слънчевите лъчи минаваха през клоните на дърветата. Беше тихо наоколо. Чуваше мислите си. Пр ...
435
Глава 23
-Мръсно чудовище!! – разкрещях се аз срещу зелените очи на Лидера, раздирайки гърлото си. Двамата войници ме държаха за ръцете, но аз впрегнах всичките си сили да се изтръгна от тях. – КОПЕЛЕ!!!
Той ме наблюдаваше спокойно с извратена усмивка и тръгна бавно към мен.
-ЕЛА МИ! – крещях аз и с ...
-Мръсно чудовище!! – разкрещях се аз срещу зелените очи на Лидера, раздирайки гърлото си. Двамата войници ме държаха за ръцете, но аз впрегнах всичките си сили да се изтръгна от тях. – КОПЕЛЕ!!!
Той ме наблюдаваше спокойно с извратена усмивка и тръгна бавно към мен.
-ЕЛА МИ! – крещях аз и с ...
595
1
2
Глава 20
На сутринта се събудих преди Димитър – той кротко спеше по гръб, светлината на сутрешното слънце осветяваше красивото му спокойно лице. Загледах се по изваяните черти на този мъж – правилния нос, меките устни, тази леко набола брада… исках да го докосна, но не исках да го събуждам, затова с ...
На сутринта се събудих преди Димитър – той кротко спеше по гръб, светлината на сутрешното слънце осветяваше красивото му спокойно лице. Загледах се по изваяните черти на този мъж – правилния нос, меките устни, тази леко набола брада… исках да го докосна, но не исках да го събуждам, затова с ...
694
3
8
ТАЙНСТВЕНИЯТ РЪКОПИС
Всяка сутрин, след закуска, дядо Добри засядаше по час-два на масата под асмата и пишеше нещо в дебела тетрадка. На децата им бе забранено да разпитват и пипат дебелата книжица.
И тази сутрин двамата се навъртаха около дядо си и незаинтересовано му хвърляха по един поглед през р ...
Всяка сутрин, след закуска, дядо Добри засядаше по час-два на масата под асмата и пишеше нещо в дебела тетрадка. На децата им бе забранено да разпитват и пипат дебелата книжица.
И тази сутрин двамата се навъртаха около дядо си и незаинтересовано му хвърляха по един поглед през р ...
567
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
