4 177 резултата
Елизабет продължи да спи и да яде през следващия ден, но основно спеше. Струваше й се, че никога няма да се отърве от постоянната умора, която усещаше чак в костите си. Странните сънища, които знаеше, че сънува, но за щастие никога не помнеше, само я караха да се буди дезориентирана и с някакво непр ...
1183
3
1
Нона седеше на стълбището пред къщата на майка си и наблюдаваше дъщеря си, която почистваше зайчарника. Момичето се навираше в клетките, местеше дългоухите обитатели от един ъгъл в друг и метеше с малка метличка. Понякога прекъсваше работата си за да вземе някой от тях в ръцете си. Говореше му нежно ...
444
– Елизабет, какво, в името на Боговете, правиш там?
Лизи подскочи стреснато и си удари главата. Отнякъде се чу стреснат грак. За момент този въпрос силно вълнуваше и нея, защото последното, което си спомняше, бе как… изчезва. Сърцето ѝ щеше да се пръсне, а дрехите бяха залепнали за гърба й от пот, н ...
Лизи подскочи стреснато и си удари главата. Отнякъде се чу стреснат грак. За момент този въпрос силно вълнуваше и нея, защото последното, което си спомняше, бе как… изчезва. Сърцето ѝ щеше да се пръсне, а дрехите бяха залепнали за гърба й от пот, н ...
890
1
Част1
"Вечер"
Иван се прибираше към дома си. Беше леко хладно. Запали цигара сякаш повече, за да топли на ръцете му отколкото му се пушеше. Вървеше и мислеше как бе минал денят му. Днес имаше повече работа от обикновено. Беше доволен. Леко се усмихна сякаш на себе си. Това значеше, че е спечелил доб ...
"Вечер"
Иван се прибираше към дома си. Беше леко хладно. Запали цигара сякаш повече, за да топли на ръцете му отколкото му се пушеше. Вървеше и мислеше как бе минал денят му. Днес имаше повече работа от обикновено. Беше доволен. Леко се усмихна сякаш на себе си. Това значеше, че е спечелил доб ...
744
1
- Мамо! - извика Тони от тоалетната - Ела!
Нона, вече приготвена за път /беше малко преди Коледа и щяха да пътуват за нейното село/, видимо недоволна, влезе вътре за да види причината за забавянето. Дъщеря ѝ държеше в ръце гащичките си с тъмно петно на тях.Раздразнението ѝ изведнъж премина.
- Накисн ...
Нона, вече приготвена за път /беше малко преди Коледа и щяха да пътуват за нейното село/, видимо недоволна, влезе вътре за да види причината за забавянето. Дъщеря ѝ държеше в ръце гащичките си с тъмно петно на тях.Раздразнението ѝ изведнъж премина.
- Накисн ...
535
1
Зи беше гневен и изплашен. Дали Аная беше отвлечена? Или просто му бе била шута? Толкова я желаеше... Беше видял в очите ѝ същото желание, което той изпитваше към нея. Но къде изчезна така ненадейно тогава? Ако не беше тъпият му шеф, тя нямаше да се измъкне.
Спря пред къщата и слезе от колата. Оглед ...
Спря пред къщата и слезе от колата. Оглед ...
641
4
3
Тони никога не се замисляше как точно майка й присъстваше в живота й.не се питаше дали е тук или там,дали е добре или няма настроение.Не я интересуваше дали е уморена или сърдита.Нито дали ще е в къщи когато се прибере.Беше свикнала да не го взема под внимание.Просто нямаше нужда.
Когато й беше необ ...
Когато й беше необ ...
431
2
Посвещавам на дъщеря ми ТЕОДОРА – прекрасна и непозната както всичко, близко на сърцето ми. С моята закъсняла признателност, че ми позволи да бъда нейна майка.
АКО НЯКОЙ СРЕШЕ ЕЛЕКТРА,
Косите ѝ да позлатят гребена
И той да събере лъчите на лънцето...
АКО НЯКОЙ СРЕШЕ ЕЛЕКТРА, ...
АКО НЯКОЙ СРЕШЕ ЕЛЕКТРА,
Косите ѝ да позлатят гребена
И той да събере лъчите на лънцето...
АКО НЯКОЙ СРЕШЕ ЕЛЕКТРА, ...
1061
3
5.
Тогава за пръв път ходих на Ботевия поход.
От училището го уредиха. Трактор с ремарке, палатки, лекар… Ние – с раниците. И някой грош в джоба, де.
Та заминахме за Козлодуй. На сутринта се появи „Радецки”. Аз вече го познавах, Нейде в шести-седми клас ни водиха на конференция на младите читатели в ...
Тогава за пръв път ходих на Ботевия поход.
От училището го уредиха. Трактор с ремарке, палатки, лекар… Ние – с раниците. И някой грош в джоба, де.
Та заминахме за Козлодуй. На сутринта се появи „Радецки”. Аз вече го познавах, Нейде в шести-седми клас ни водиха на конференция на младите читатели в ...
641
3
10
6.
А, та щях да ви разправям за нашата тимуровска команда, ама се отплеснах. Така е – нали ви предупредих? Свободен полет…
Направихме я… И се отказахме бързо
Най-напред дружинната ръководителка ни намекна, че не е добре тая работа, ако има нещо – ще кажат другарите, не бива да се цепим от колектива, ...
А, та щях да ви разправям за нашата тимуровска команда, ама се отплеснах. Така е – нали ви предупредих? Свободен полет…
Направихме я… И се отказахме бързо
Най-напред дружинната ръководителка ни намекна, че не е добре тая работа, ако има нещо – ще кажат другарите, не бива да се цепим от колектива, ...
1079
1
3
IV. - Средна възраст
1.
Почвам с два портрета. Интересни. И съществени в живота ми.
В шести клас станах приятел с Пламен.
Баща му беше художник. Майстор на портрета. Но не беше партийно активен, някак си се дърпаше от обществения живот. С изключение на изкуството. И бохемството, разбира се. Не беше ...
1.
Почвам с два портрета. Интересни. И съществени в живота ми.
В шести клас станах приятел с Пламен.
Баща му беше художник. Майстор на портрета. Но не беше партийно активен, някак си се дърпаше от обществения живот. С изключение на изкуството. И бохемството, разбира се. Не беше ...
581
1
Елизабет стоеше в кръг от светлина, обграден от стена от мастилен мрак. Сух вятър развяваше косата й. Бялата рокля, в която бе облечена, плющеше около босите ѝ крака. Устните ѝ бяха изпръхнали до кръв и усещаше миризмата на боклук – по-остро, отколкото би трябвало, заради сухия си нос. Фин прах поле ...
916
1
2
6
Когато спряха пред портала, къщата на Ротингер не се виждаше заради гъстата мъгла. Хари отключи и тримата тръгнаха по студената алея. След малко силуетът на сградата се очерта, а щом наближиха шадравана, цялата й гротескна външност се разтла пред очите им.
- Усещам го с всяка фибра на тялото си - ...
Когато спряха пред портала, къщата на Ротингер не се виждаше заради гъстата мъгла. Хари отключи и тримата тръгнаха по студената алея. След малко силуетът на сградата се очерта, а щом наближиха шадравана, цялата й гротескна външност се разтла пред очите им.
- Усещам го с всяка фибра на тялото си - ...
1242
3
11
Това стана в пети клас, но ще го разкажа сега.
Имах късмета, че литература ми преподаваха двама мъже. Истински. Свестни, умни, разбиращи учениците, със самочувствие и професионализъм.
Васил Станчев в прогимназията и Игнат Николов в гимназията. Станчев през 2015 – почина. Лека му пръст! Николов почин ...
Имах късмета, че литература ми преподаваха двама мъже. Истински. Свестни, умни, разбиращи учениците, със самочувствие и професионализъм.
Васил Станчев в прогимназията и Игнат Николов в гимназията. Станчев през 2015 – почина. Лека му пръст! Николов почин ...
700
2
7
5.
Те станаха в следващата ни къща.
Баща ми и майка ми посъбрали пари – къде спестени, къде заеми. И решили да вземат самостоятелна къща. Избрали я. На „Васил Коларов” 107. Двор голям. Къщата отпред. Две стаи, килер. Клозет – в двора. Дупка, заобиколена от подредени ластуни /царевични стръкове, на с ...
Те станаха в следващата ни къща.
Баща ми и майка ми посъбрали пари – къде спестени, къде заеми. И решили да вземат самостоятелна къща. Избрали я. На „Васил Коларов” 107. Двор голям. Къщата отпред. Две стаи, килер. Клозет – в двора. Дупка, заобиколена от подредени ластуни /царевични стръкове, на с ...
660
2
9
Усетих прилив на енергия. Няма да лъжа, не знаех как да продължа, или знаех, но го използвах като оправдание. Когато нещата са в застой, не обичам да говоря за тях, какво мога и да кажа. Времето не е в застой, ние сме. Отидох в градската библиотека. Жените там винаги са били мили, особено когато вид ...
802
Глава 9
Беше ми горещо, толкова горещо в грамадното легло. Гневът вреше в мен, докато държах в ръцете си тъмносиния тефтер. Прелиствах го и не спирах да го прелиствам, но не можех да повярвам на написаното там. В един прилив на гняв го хвърлих през стаята и той се блъсна във вратата пред мен.
-Слуга ...
Беше ми горещо, толкова горещо в грамадното легло. Гневът вреше в мен, докато държах в ръцете си тъмносиния тефтер. Прелиствах го и не спирах да го прелиствам, но не можех да повярвам на написаното там. В един прилив на гняв го хвърлих през стаята и той се блъсна във вратата пред мен.
-Слуга ...
711
III. – Ранна младост.
1.
И така – стигнахме до оня велик ден в историята на човечеството…Е, не чак на цялото човечество…Дори май не на по-голямата част от него…То и от останалите кой ли е научил…Ама поне за мен е бил знаменит ден…
Нали и аз съм част от човечеството…Даже по-голямата част за себе си…И ...
1.
И така – стигнахме до оня велик ден в историята на човечеството…Е, не чак на цялото човечество…Дори май не на по-голямата част от него…То и от останалите кой ли е научил…Ама поне за мен е бил знаменит ден…
Нали и аз съм част от човечеството…Даже по-голямата част за себе си…И ...
624
1
5
Глава 8
-Не съм ти представила останалите двама членове на Червената змия – каза Виктория, след като се върнахме в бараката – това е Стефани, тя е военен лекар и е работила в Ирак с българските войници, които бяха изпратени там преди няколко години.
Стефани ми се усмихна мило.
-Приятно ми е да се за ...
-Не съм ти представила останалите двама членове на Червената змия – каза Виктория, след като се върнахме в бараката – това е Стефани, тя е военен лекар и е работила в Ирак с българските войници, които бяха изпратени там преди няколко години.
Стефани ми се усмихна мило.
-Приятно ми е да се за ...
659
***
На сутринта се събуди с главоболието, с което се събуди и предишната сутрин. Вчера бе дълъг и изпълнен с емоции ден - той имаше чувството, че оттогава са минали няколко седмици. Стана и отиде до другата стая, където Карла му бе приготвила кейк и кафе за закуска и му бе оставила бележка:
"Разпола ...
На сутринта се събуди с главоболието, с което се събуди и предишната сутрин. Вчера бе дълъг и изпълнен с емоции ден - той имаше чувството, че оттогава са минали няколко седмици. Стана и отиде до другата стая, където Карла му бе приготвила кейк и кафе за закуска и му бе оставила бележка:
"Разпола ...
1166
3
4
6.
Сещам се как една година другарят бай Тошо идва в Бяла Слатина.
Той не обичаше нашия край. Не само заради хората от отряда „Гаврил Генов” и Горуня.
Легендата казваше, че веднъж – когато идвал с кола, нейде между Баница и Борован по него стреляли. Кой, защо, дали…Просто дочувахме…
Но тогава дойде. ...
Сещам се как една година другарят бай Тошо идва в Бяла Слатина.
Той не обичаше нашия край. Не само заради хората от отряда „Гаврил Генов” и Горуня.
Легендата казваше, че веднъж – когато идвал с кола, нейде между Баница и Борован по него стреляли. Кой, защо, дали…Просто дочувахме…
Но тогава дойде. ...
607
2
5
Не успяха да изгонят гарвана. Опитаха да размахват една нощница на Меридит, за да го накарат да изхвърчи навън, Елизабет му се караше, а после дори му се помоли, но досадната птица невъзмутимо се местеше от единия край на стаята до другия, кацайки или на гардероба, или на огледалото, откъде грачеше ...
839
1
Глава шеста,Подмяната
Вече го беше казал.Преди да го реши окончателно.
-Сам ли ще отидеш?
-Не знам.Много неприятно ли ще ти бъде ако ме придружиш?
-Неприятно?Не.Само непривично.Искаш ли да дойда? ...
Вече го беше казал.Преди да го реши окончателно.
-Сам ли ще отидеш?
-Не знам.Много неприятно ли ще ти бъде ако ме придружиш?
-Неприятно?Не.Само непривично.Искаш ли да дойда? ...
583
II. – Градът.
1.
Пред мен е Бяла Слатина.
Фактически – пред мен е картата на града. Днешният. Която е украсена с нови имена на улиците, та в съзнанието ми се оплитат названията им отпреди и сега. Сегашните, впрочем, ме интересуват дотолкова, доколкото понякога поглеждам табелките.
Иначе си ги знам о ...
1.
Пред мен е Бяла Слатина.
Фактически – пред мен е картата на града. Днешният. Която е украсена с нови имена на улиците, та в съзнанието ми се оплитат названията им отпреди и сега. Сегашните, впрочем, ме интересуват дотолкова, доколкото понякога поглеждам табелките.
Иначе си ги знам о ...
902
3
6
– Имаме две минути, Ян! Време е да побързаш, преди да те изключат.
– Искаш да кажеш, че ще ми спрат мислопотокът и ще съм загубен отново?
– Не, Ян. Ще те изключат и ще бъдеш изтрит. Моля те, побързай.
– Но …
– Ян, моля те. Включи старият си компютър. Моля те, запомни името ми. Когато отново отвориш ...
– Искаш да кажеш, че ще ми спрат мислопотокът и ще съм загубен отново?
– Не, Ян. Ще те изключат и ще бъдеш изтрит. Моля те, побързай.
– Но …
– Ян, моля те. Включи старият си компютър. Моля те, запомни името ми. Когато отново отвориш ...
696
4
1
Глава пета,Иван-един мъж на върха
Беше преди около две години и половина.Искаше да отиде на изложбата на Джини с тайната надежда да я види.Разбра ,че се движела трудно ,с инвалидна количка след прекарания инсулт.За нея се грижела дъщеря й ,която се върнала от Израел след категоричния отказ на майка ...
Беше преди около две години и половина.Искаше да отиде на изложбата на Джини с тайната надежда да я види.Разбра ,че се движела трудно ,с инвалидна количка след прекарания инсулт.За нея се грижела дъщеря й ,която се върнала от Израел след категоричния отказ на майка ...
558
Харесва ми да те гледам. Да те наблюдавам. Да те събличам. Да те докосвам докато спиш. Да бдя над теб. Харесва ми да те слушам как дишаш. Харесвам аромата на тялото ти. Искам те. И те правя моя. Защото получавам всичко, което желая. Аз те притежавам. Макар още да не го знаеш. Ти си моята малка мръсн ...
628
3
3
5.
Голямата къща наричам „нова” и слагам в кавички. На единия камък до входа й пишеше „ГК – 1952 година”. Дядо ми и годината на строежа. За баща ми е била. Но той остава в града, среща майка ми и…
Къщата си рухна така – недозавършена. Бял як камък, после червени тухли, три етажа /единият полумазе/. ...
Голямата къща наричам „нова” и слагам в кавички. На единия камък до входа й пишеше „ГК – 1952 година”. Дядо ми и годината на строежа. За баща ми е била. Но той остава в града, среща майка ми и…
Къщата си рухна така – недозавършена. Бял як камък, после червени тухли, три етажа /единият полумазе/. ...
607
4
8
Глава 7
Сърцето ми се вледени – разбира се, че не бяхме избили цялата армия, която бях видял в халюцинацията. Явно те получаваха подкрепление, също както и ние. Звукът от хеликоптера вече не се чуваше и не се и съмнявах, че се беше изтеглил. Все още имахме Мария, но оръжието явно не беше заредено. П ...
Сърцето ми се вледени – разбира се, че не бяхме избили цялата армия, която бях видял в халюцинацията. Явно те получаваха подкрепление, също както и ние. Звукът от хеликоптера вече не се чуваше и не се и съмнявах, че се беше изтеглил. Все още имахме Мария, но оръжието явно не беше заредено. П ...
656
… Точно тази сутрин, се случи безветрена и топла.
Слънцето огряваше източния склон на скалата и оцветяваше стария камък в меко гранитено жълто.
Един по-смел лъч се прокрадна навътре в пещерата и погали ръбестото лице на Ииаан.
Ииаан се протегна, отвори очи и бавно проследи лъчът.
Не му се ставаше. Б ...
Слънцето огряваше източния склон на скалата и оцветяваше стария камък в меко гранитено жълто.
Един по-смел лъч се прокрадна навътре в пещерата и погали ръбестото лице на Ииаан.
Ииаан се протегна, отвори очи и бавно проследи лъчът.
Не му се ставаше. Б ...
687
2
2
Из ефимерните синьо-розови облаци на спомените, покриващи езерата и блатата на времето, скриващи поляните и дебрите на миналото, залъгващи ни със случили се и нестанали събития, украсени с портретите на отдавна забравени хора, които смятаме, че винаги ще помним, налагащи камуфлажа на днешния ден вър ...
948
3
6
4
Когато телефонът му звънна, той извика стреснато. Търсеше го Карла:
- Здравей Хари. Искаш ли днес да те водя на езерото? Бях планирала да съм с една приятелка, но тя се отказа.
- О, да. Да, разбира се… - объркано изрече той.
- Тогава след половин час ще те чакам пред къщата. Вземи си шорти. ...
Когато телефонът му звънна, той извика стреснато. Търсеше го Карла:
- Здравей Хари. Искаш ли днес да те водя на езерото? Бях планирала да съм с една приятелка, но тя се отказа.
- О, да. Да, разбира се… - объркано изрече той.
- Тогава след половин час ще те чакам пред къщата. Вземи си шорти. ...
1187
4
4
Някога, някога, толкова някога, колкото пъти звездите се отразяват по всяка плочка от люспестата муцуна на слънчев Змей*, в една китна котловина, свита насред полите на планината, в селце на име Мало Хорово, живеела чудно хубава девойка.
В горният край на селцето, точно преди да влезеш в гъстата, ст ...
В горният край на селцето, точно преди да влезеш в гъстата, ст ...
784
3
1
Глава трета, Иван миналото бъдеще
Гарата беше тъмна и почти безлюдна.Никой не очакваше никого по това време и от тази посока.Чуваха се щурчета досущ като преди много години, когато беше ученик в тукашната гимназия.Нона щеше да пристигне след няколко минути.Иван се поколеба дали да не остане в колата ...
Гарата беше тъмна и почти безлюдна.Никой не очакваше никого по това време и от тази посока.Чуваха се щурчета досущ като преди много години, когато беше ученик в тукашната гимназия.Нона щеше да пристигне след няколко минути.Иван се поколеба дали да не остане в колата ...
580
Уили преплиташе крака. Отключи апартамента след няколко неуспешни опита. Най-накрая се озова вътре. Метна ключовете на масичката и се наведе да събуе обувките си. Прекатури се и падна на колене. Отчаян стон излезе от устните му. Имаше нужда от помощ. Не трябваше да се одрънква чак толкова. Завъртя с ...
665
1
1
Слънцето изгря на хоризонта, толкова красиво, вълшебно дори, стоейки над водата, под небето. Изглеждаше сякаш жълто ярка линия разделя двата образа-тихите и малки вълни на океана и синьото небе, което розовееше от появата на Слънцето.
Стоях будна през нощта, с неговото писмо в ръка, лежаща върху сър ...
Стоях будна през нощта, с неговото писмо в ръка, лежаща върху сър ...
1438
1
1
Глава втора. Бялата птица
“В парламента се завръща депутатът от опозицията Иван Кондов който преживя тежка спешна операция и се озова на косъм от смъртта преди четири месеца. Може би, философски погледнато, той пренесе върху собственото си физическо състояние времетръсите на обърканата ни държава.
Р ...
“В парламента се завръща депутатът от опозицията Иван Кондов който преживя тежка спешна операция и се озова на косъм от смъртта преди четири месеца. Може би, философски погледнато, той пренесе върху собственото си физическо състояние времетръсите на обърканата ни държава.
Р ...
851
Глава 6
Теодор рязко обърна джипа и натисна газта, обратно към София, докато сърцето ми щеше да изскочи от гърдите. Халюцинацията беше предварителна, знаех го, защото също като първата ми халюцинация нещата все още не се бяха случили. Не знаех с колко време разполагахме, но се надявах поне на няколк ...
Теодор рязко обърна джипа и натисна газта, обратно към София, докато сърцето ми щеше да изскочи от гърдите. Халюцинацията беше предварителна, знаех го, защото също като първата ми халюцинация нещата все още не се бяха случили. Не знаех с колко време разполагахме, но се надявах поне на няколк ...
763
Глава 5
Събудих се, когато нежни сутрешни лъчи погалиха кожата на лицето ми. Бях в леглото си, преоблечен с копринената ми пижама. Ръцете ми бяха чисти, както и цялото ми тяло и имах страшно главоболие.
Събитията от вчера ме удариха с пълната си сила и мислите ми нахлуха като пороен дъжд. Главата ми ...
Събудих се, когато нежни сутрешни лъчи погалиха кожата на лицето ми. Бях в леглото си, преоблечен с копринената ми пижама. Ръцете ми бяха чисти, както и цялото ми тяло и имах страшно главоболие.
Събитията от вчера ме удариха с пълната си сила и мислите ми нахлуха като пороен дъжд. Главата ми ...
857
САМОТАТА НА СИЛНИТЕ,част втора
ТРЪН ОТ РАЯ
Забележка.Всяка съпоставка между героите и действителни личности от българския политически връх е неудачна,неуместна и съвършено произволна.Някои от тях са политици и управници просто защото и това е професия.Някои са нещастни и излъгани,боли ги и се отчайв ...
ТРЪН ОТ РАЯ
Забележка.Всяка съпоставка между героите и действителни личности от българския политически връх е неудачна,неуместна и съвършено произволна.Някои от тях са политици и управници просто защото и това е професия.Някои са нещастни и излъгани,боли ги и се отчайв ...
436
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
