4 178 резултата
Лятна командировка
Най-после на пътя. Мисля се за подреден човек и винаги, когато се захващам с нещо, това означава, че съм го обмислил порядъчно, имам някакъв план за изпълнение и съм оставил нещо в резерв за непредвидени ситуации. Накрая се получава обикновено, че планът е бил нереалистичен, обмис ...
  695 
БАНДАТА
Вулгарен риман - втора част
1.
В наши дни
Черната лимузина паркира пред входа на малкия, сгушен между две нови кооперации ресторант. Улицата беше тиха и спокойна, далеч от големите булеварди и рева на хилядите автомобили. Дървената дограма на заведението и голямата, масивна, орехова врата му ...
  559 
Приятели, това е началото на новата ми книга, която засега съм озаглавил ,, Бандата,,. Не съм написал още нищо друго освен това, но реших да го публикувам. Жанра отново ще е криминален и се надявам, когато я завърша да ви хареса. Случките в нея, разбира се са единствено плод на моето въображение.
БА ...
  822 
...
Бързах да се приготвя. Обух къси розови панталони. Имах страхотни бедра. С тен като моя, можех да завъртя главата на всеки. Мислех да си сменя потника, но ми харесваше. Облякох го отново. Под него сложих розов сутиен. Виждаха се презрамките и това ми изглеждаше чудесно. Почнах да се гримирам. Оч ...
  1147 
Това не е история за любов. Не е история за хора, завладени от страстите на своето време. Няма да срещнете състрадание, подкрепа или най-малък признак на човещина. Защото това е разказ за омразата. Силна, разтърсваща и завладяваща, господарка във всяко едно отношение. Горда е и капризна, твърде взис ...
  665 
Зак беше облечен в изряден тъмносив костюм, катраненочерната му коса беше подредена назад от красивото му, аристократично лице. Той държеше лед в черните си очи, но плашеща усмивка на устните си. Погледна ме за кратко, но не изрази никаква друга емоционална реакция към присъствието ми. Те-хьон го гл ...
  728 
Поканата от Културния дом при Завод 12 – Казанлък за театрална постановка, е неочаквана и изненадваща – какъв театър, каква културна дейност в едно военно предприятие, което бълва смърт!...
След едночасов разговор по телефона със завеждащият културно-масова работа, разбирам, че това съвсем не е така ...
  786 
Зак стоеше пред голямото огледало в спалнята си и пооправяше за последно външния си вид, преди да се отправи към Заседателната зала, където планираше да се опита да възстанови позициите си или поне донякъде. Вече беше пил известно количество успокоителни, заради неспиращото треперене на ръцете му и ...
  669 
С огромно извинение за огромното закъснение!! Не стига, че учене, пък и да взема да се разболея... но вече съм по-добре и да се надяваме, че ще мога да качвам редовно по-нататък от историята! Благодаря на всички за търпението!
Глава 14
Намирах се в студена и мрачна килия до едно момче, което ме прег ...
  529 
Книгите са хубаво нещо. Те съдържат знание за целия свят, че и извън него. Носят различни послания, идеи, мъдрост. Могат да ни посочат пътя, да ни дадат просветление, насоки, да ни накарат да мислим, но рядко в тях се съдържа точният отговор на това, което ни тревожи. Няма универсали, които можем да ...
  553  11 
Нейтън се върна в библиотеката, а отец Себастиян тръгна към издателството, за да осъществи идеята си.
Няколко часа по-късно духовникът се върна във видимо добро настроение. Нейтън все още четеше.
- Как си, моето момче? – попита отецът с усмивка – Интересно ли е четивото?
Нейтън въздъхна.
- Интересно ...
  481 
Нейтън посегна да прегърне приятеля си и тогава се сблъска със неприятната действителност. Вместо приятелски поздрав, Брус извади полицейска палка, опря я в гърдите му и се развика.
- Кой си ти? Как влезе тук? Напусни незабавно!
Нейтън вдигна ръце.
- Брус, не ме ли позна? Аз съм Нейтън, твоят прияте ...
  615 
Съдби
Епизод шестнадесети
-Родена съм в богато семейство. Баща ми, Кемал Авджъ, беше кмет на Карахисар. Дядо ми също е бил кмет дълги години. Имахме голяма къща на три ката на “Чичек” джаддеси, най-престижната улица на града. Бяхме осем деца, седем братя и аз най-малката. Баща ми много искал да има ...
  789 
- Виж, момче – заговори отеца с успокояващ тон – със сестра Инес ходихме до издателството. Поразпитахме за теб, но никой не беше чувал за човек с твоето име. Дори собственичката, а познавам Даяна Донован от години. Тя е един от основните дарители в нашата енория и...
Отец Себастиян не можа да довърш ...
  566 
Нейтън агонизираше в полусъзнание, когато някъде от далеч до него достигна звукът на сирена, после два чифта ръце го вдигнаха и го понесоха на някъде.
Мъртъв ли беше?
Не, не може да е мъртъв! Трябваше да стигне до издателството, трябваше да разбере какво се случва...
Мислите му отново потънаха в без ...
  607 
Понеже до сега съдбата на Нейтън му беше поднасяла всичко с пълни шепи внезапно реши да промени отношението си към него. Точно, когато всичко изглеждаше съвършено тя се намеси изненадващо и разби света му на парчета. Около година след като Даяна запълни празнината в живота на Нейтън, в него зейна ощ ...
  567 
Съдби
Четиринадесети епизод
Тази есен беше необикновенно топла. Даже прелетните птици я усетиха и отложиха с две седмици своето пътуване към топлите страни. Из полето тревата беше пожълтяла от летните горещини, но тук там се бяха запазили малки зелени островчета. Гората беше облекла есенната си прем ...
  749 
Бети седеше в ресторанта и очакваше Нейтън с нетърпение. Загадъчния тон, с който я помоли да се видят на тяхното любимо място леко я притесни, но пък разпали и любопитството ú. Тя за трети път нервно погледна часовника на стената, когато вратата на заведението се отвори и през нея влезе очарователна ...
  458 
Рано сутринта, леко уморен, но в прекрасно настроение от изминалата нощ, Нейтън бързаше към издателството. С влизането повика Майкъл да докладва до къде е стигнал с поставената му задача. Редакторът видимо притеснен кършеше безпомощно ръце.
- Господин Девъро, направих всичко, което ми беше по силите ...
  527 
Глава 13
Пътувахме в силната рок-музика на Рин и плашещото му пеене, заради което дори да се опитах да поспя, нямаше да успея дори да затворя очи. Не след дълго мъчение обаче спряхме на една бензиностанция и когато Те-хьон отвори вратата на колата, радиото млъкна. Въздъхнах тежко и се облегнах назад ...
  674 
На гробището беше пълно с хора, които бяха дошли да изпратят покойния към вечния му дом.
Четирима от мъжете свалиха лъскавия ковчег с дървен обков и изписан със златни букви на земята.
Дъщерята на Дейвид, Кармен, се свлече в калта до ковчега и заплака неудържимо. Вятърът се блъскаше в лицето й, а ед ...
  524 
Глава 12
Зак ме видя веднага, тъй като аз пристигнах на бегом, задъхан и потен. Той стана от бетонната си пейка с неразгадаемо изражение на красивото, аристократично лице. Зак имаше наистина благороднически правилни черти, а тази гарвановочерна коса подчертаваше бялата му кожа. Слънцето го обгръщаше ...
  640 
Глава 11
По новините нищо не дадоха за инцидента в базата на Зак. Никаква информация за тях.
Беше се наложило да се катеря по дърво за да стигна до прозореца на апартамента си, тъй като нямах ключ, но веднъж влязъл сред всичките вещи, които си бяха мои, се бях почувствал сякаш нищо от случилото се н ...
  630 
Съдби
Дванадесети епизод
Есента беше обагрила природата в най-благородните цветове. Преобладаваха злато и пурпурно червено. Тесният път от града до вила “Армира” беше покрит с пъстър килим от изпадалите листа на крайпътните дървета. Дикран вървеше бавно, съзерцавайки красотата на природата в този ти ...
  708 
Новината за летящият старт на новото издателство бързо се разнесе. С няколко добре преценени хода, малко помощ от приятели и очакваното финансиране от банката, Нейтън и чичо Чарли успяха да вдигнат „старата дама” на крака. Сградата беше ремонтирана и разширена, издъхващата техника бе подменена, а с ...
  523 
„На ти – злорадо мислеше Райна, докато се носеше по улиците стремително като СУ – 35, острият й нос пореше напористия майски вятър. В ръката стискаше своето ново Аз – бледосиния лист хартия, който й даваше правомощия на квалифицирана масажистка. – Ако ме вземат, довечера ще му сложа тапията в чиния ...
  868 
Глава 10
Лиса беше облечена само в някаква бяла ношница и беше в безсъзнание в ръцете на Рин, но не изглеждаше сякаш й бяха причинили страдание. Рин поведе по коридора, а аз хвърлих тревожен поглед към Те-хьон. За мой ужас той се беше подпрял на стената с една ръка и продължаваше да диша дълбоко.
-Б ...
  539 
Интуицията му и този път не го подведе. С много безсънни нощи и още повече труд от страна на двамата съдружници, романът на Бети стана факт. На края на силите си и почти там на средствата, „Животът е дар с уговорка” нетърпеливо чакаше своята премиера. Всичко подробности около представянето бяха уред ...
  728 
Глава 9
Спри ги. Спри ги. Спри ги. Спри ги.
Изправих се на крака, без да примигвам и под фокуса на погледа ми се появи лицето на непознат млад мъж с изрусена коса. Той ме гледаше с вдигнати високо вежди и изненада в сините очи.
-Фера? – произнесе той бавно. В ръката му имаше пистолет.
Пистолетът. Пр ...
  784 
Той вече знаеше какво трябва да направи. С уверени стъпки тръгна към дъното на залата, където се намираше остъклена кабинка, а в нея се виждаше фигура. Нейтън почука на стъклото и с жест помоли човекът отсреща да излезе. Появи се възрастен мъж с дълга кожена престилка, черни ръкавели и каскет. С инт ...
  577  11 
Ръждясалите вериги на отдавна изядената от времето детска люлка тихо проскърцаха. Нейтън се приближи до стария орех и му се стори, че те сякаш плачат по изгубеното минало.
Тридесет години. Толкова бяха изминали, от както майка му го бе люляла тук за последен път. Беше на пет, когато баща му загина в ...
  653 
Глава 8
Зак полудяваше от гняв и смътно си даваше сметка за отминаващия ефект от успокоителните, които бяха замаяли главата му и го караха да се чувства сънен и уморен. Гневът в него беше по-силен и той блъсна чашата с вода от бюрото, която Стела беше поставила.
-Какво си направила?! – не се сдържаш ...
  563 
До последен дъх
Безкрайна е вълната наречена любов -
обхожда цялата земя
не я плаши вятър, небе, дълбочина.
гр. Перник, 2007г. ...
  690 
Глава 7
Отворих очи. Бях в нечие широко двойно легло и стреснат се огледах. Отново промяна в местоположението... и чак тогава си спомних всъщност, че се бяхме преместили докато аз бях в неопределено заспало състояние.
Зак!
Грабнах бързо телефона си и набрах номера, който бях измъкнал от спомените на ...
  709 
Събуди го неприятен хлад обгърнал тялото му като наметало. Посегна да се завие, но странен шумолящ звук го накара да отвори очи. Това, което видя направо го накара да скочи от мястото, където лежеше. Огледа се, разтърка невярващо очи и отново се огледа. Какво беше това място? Как се беше озовал тук ...
  653  13 
Честит Свети Валентин!!!!!!!!
  580 
Реших да сляза в кафето на фирмата, преди да се кача при г-н Филипов. Ненавиждах да го наричам така, защото въпреки всичко той беше мой баща и дори да не му е приятно моето присъствие тук, то той трябваше да ме търпи, защото аз Антон Демиров бях единствен наследник на империята. И ако имаше други пл ...
  586 
Съдби
Десети епизод
-Ела, момчето ми, ела дядо да те прегърне. Лина, виж какъв левент е станал внукът ни, момче за женене. Машалла, машалла! - не можеше да скрие възторга си Дикран, прегръщайки току що пристигналия от София внук.
-Ела Хари, ела и баба да те прегърне. Божичко, доживях пак да прегърна ...
  707 
Глава 5
Послушах го без да мисля особено и се метнах на задната седалка на големия джип. Не знаех дали въобще някой ни преследва, но в момента можех единствено да се доверя на близнака си. Той седна зад волана – о, не, сигурно щеше да кара ужасно откачено – а до него на предната седалка седна азиате ...
  643 
Отварям тефтерчето си и след цифрата"едно" и точката, изписвам едро буквата "Ф".
Всички останали след това, пиша аз бавно и четливо. Научих този номер в университета по време на краткото ми студенстване, когато на една лекция чух от преподавателя думата "сугестия"и тя ми хареса. И когато по-късно на ...
  569 
Предложения
: ??:??