2 733 резултата
Той се носеше бавно из свободното космическо пространство. Не е правилно да се нарече той, нито тя или то, но той му приляга дотолкова, че да е смилаем за ограничения човешки мозък. А Той беше нещо голямо - космическа мъглявина - сбор от енергия и материя. През тялото му от лед, прах и газ пробягвах ...
1065
1
6
23.
- Я да видим, как зараства? – посегнах с ръка към лицето на Мирна 3, поотместих обицата и огледах кожата на долната й устна. Вече почти нямаше корички.
- Винаги мога да кажа, че съм го захапала случайно при ядене и се е възпалил пак. – каза тя небрежно, отмятайки любопитната ми ръка. – И без тов ...
- Я да видим, как зараства? – посегнах с ръка към лицето на Мирна 3, поотместих обицата и огледах кожата на долната й устна. Вече почти нямаше корички.
- Винаги мога да кажа, че съм го захапала случайно при ядене и се е възпалил пак. – каза тя небрежно, отмятайки любопитната ми ръка. – И без тов ...
690
4
22.
- Не там. – натъртих аз, а Наум ме погледна плахо, отлепяйки поглед от монитора. Вече бях добила завиден имунитет към погледа му и присъствието му до мен като цяло. Сигурно защото много ме ядосваше на тези уроци. Току-що го бях спряла преди поредния „Game over” поради надничане в компютърната си ...
- Не там. – натъртих аз, а Наум ме погледна плахо, отлепяйки поглед от монитора. Вече бях добила завиден имунитет към погледа му и присъствието му до мен като цяло. Сигурно защото много ме ядосваше на тези уроци. Току-що го бях спряла преди поредния „Game over” поради надничане в компютърната си ...
658
1
21.
Появих се пак при Мирна 2, чиято реалност се беше превърнала за мен в щаб-квартира за доклади и за кратка умствена почивка преди завръщането в реалността, в която лъжех толкова умело и с толкова нежелание. Преди това за пореден път наблъсках с информация темпорално несхватливите тикви на Наум 3 ...
Появих се пак при Мирна 2, чиято реалност се беше превърнала за мен в щаб-квартира за доклади и за кратка умствена почивка преди завръщането в реалността, в която лъжех толкова умело и с толкова нежелание. Преди това за пореден път наблъсках с информация темпорално несхватливите тикви на Наум 3 ...
830
1
Нощта узряваше и беше готова да роди нещо ново и невиждано до момента. Това беше обещала на една специална приятелка.
Небцето на Вълчицата залепваше от привкуса на тази нощна рожба. Тя не знаеше какво точно да очаква, но инстинктът на ловеца събуждаше у нея познати страсти.
Вълчицата обърна козината ...
Небцето на Вълчицата залепваше от привкуса на тази нощна рожба. Тя не знаеше какво точно да очаква, но инстинктът на ловеца събуждаше у нея познати страсти.
Вълчицата обърна козината ...
1009
2
Беше горещ юнски следобед, в самото начало на лятото. Малката Даниел Смит играеше в задния двор на къщата, край лехата със зеленчуци, когато внезапно я стресна силен звук от мегафон. Гласът, който идваше от улицата, извади малкото и скучно градче от следобедната дрямка. Мощният глас на мегафона съоб ...
1459
3
20.
Този път наистина й се обадих, преди да й се стоваря на главата. Някак си не се чувствах удобно да „надничам” непрекъснато в живота й, за да й връхлетя изневиделица в по-удобен момент. Мирна 2 имам предвид. Онази, която ми пише биографията. На нея май й се стори странно, че й се обаждам по телеф ...
Този път наистина й се обадих, преди да й се стоваря на главата. Някак си не се чувствах удобно да „надничам” непрекъснато в живота й, за да й връхлетя изневиделица в по-удобен момент. Мирна 2 имам предвид. Онази, която ми пише биографията. На нея май й се стори странно, че й се обаждам по телеф ...
763
3
Обещание за завинаги
Тя никога не бе вярвала на думата „завинаги”. Това бе един твърде дълъг период, за да може да бъдеш сигурен, че можеш да оставиш нещата непроменени. Вече не вярваше в нищо. Нямаше смисъл. Защото каквото и да бъде изречено, то може никога да не стане реалност.
Тя го обичаше. Той ...
Тя никога не бе вярвала на думата „завинаги”. Това бе един твърде дълъг период, за да може да бъдеш сигурен, че можеш да оставиш нещата непроменени. Вече не вярваше в нищо. Нямаше смисъл. Защото каквото и да бъде изречено, то може никога да не стане реалност.
Тя го обичаше. Той ...
1049
Идват извънземните. Отварят ми една ей такава дупка в гърдите, забиват някакви много тъпи игли и между иглите прескачат някакви искри и пука и мирише на прогорена плът – аз горя!
…
…тия дни извънземните бяха много милички. Цял ден ме държаха надрусан в една стая и ми пускаха песни на Азис. Баси шита ...
…
…тия дни извънземните бяха много милички. Цял ден ме държаха надрусан в една стая и ми пускаха песни на Азис. Баси шита ...
1173
6
19.
Погледнах за пореден път часовника, закачен на стената над бара и помахах на сервитьора за сметката. Време беше. 11:35 ч. Ако изчисленията ми бяха верни, при Наум 2 в момента беше около 16:50 ч. Всъщност, сигурно трябва да го нарека Наум 3- Все пак Наум 2 е бащата на детето ми, пък този, при ког ...
Погледнах за пореден път часовника, закачен на стената над бара и помахах на сервитьора за сметката. Време беше. 11:35 ч. Ако изчисленията ми бяха верни, при Наум 2 в момента беше около 16:50 ч. Всъщност, сигурно трябва да го нарека Наум 3- Все пак Наум 2 е бащата на детето ми, пък този, при ког ...
672
1
2. Срещата
Беше един съвсем обикновен летен ден, само лекият ветрец успяваше да пребори тягостната жега, а студената речна вода беше едно от малките спасения за живите твари през този горещ период на годината. На една от поляните, непосредствено до малко поточе лежаха две огромни котки. Златистата и ...
Беше един съвсем обикновен летен ден, само лекият ветрец успяваше да пребори тягостната жега, а студената речна вода беше едно от малките спасения за живите твари през този горещ период на годината. На една от поляните, непосредствено до малко поточе лежаха две огромни котки. Златистата и ...
978
2
Ето един опит от мен да пиша нещо подобно. Нямам конкретен сюжет, затова ще пускам кратки части и накрая ще видим какво се е получило.
1. Поглед към Земята
Първите слънчеви лъчи бавно се промъкваха между голите клони, галеха сухите треви и потъваха в сърцевината на Черната Гора. Според легендите гор ...
1. Поглед към Земята
Първите слънчеви лъчи бавно се промъкваха между голите клони, галеха сухите треви и потъваха в сърцевината на Черната Гора. Според легендите гор ...
1007
4
Рой гледаше сградата на Академията прехласнат. Огромните стъклени стени отразяваха следобедното слънце и просветваха като кристали. Тишината на прелитащи облаци се протягаше мързеливо над небостъргачите, усмихвайки се примамливо на нощта.
Тук щеше да прекара 4 години от живота си. Още чуваше похвали ...
Тук щеше да прекара 4 години от живота си. Още чуваше похвали ...
1167
16
Имперска заповед номер: 5348
От: Вътрешноимперска сигурност
До: Преториански легион (легион 17).
Резюме: Да се придвижи до Облачния проход и да укрепи гарнизона там.
Пълен текст: Началникът на Облачния гарнизон пет поредни години иска подкрепления. Поради вътрешните проблеми с узурпатора досега бяха ...
От: Вътрешноимперска сигурност
До: Преториански легион (легион 17).
Резюме: Да се придвижи до Облачния проход и да укрепи гарнизона там.
Пълен текст: Началникът на Облачния гарнизон пет поредни години иска подкрепления. Поради вътрешните проблеми с узурпатора досега бяха ...
1202
2
Ако искате да побелеете от страх, тази книга е самата врата към вашите кошмари. Никой не може да избегне истината и това което го грози.
Никой не може да излъже реалността, защото тя е около него. Да се разминеш с всичко, това постигаш само по един начин... Красивото в живота се издирва вечно. Топли ...
Никой не може да излъже реалността, защото тя е около него. Да се разминеш с всичко, това постигаш само по един начин... Красивото в живота се издирва вечно. Топли ...
871
1
18.
Обикалях коридорите на опустелия „Диспансер” с някакво нелепо чувство на носталгия. Уж беше преди броени месеци, пък сякаш бяха минали стотици години, откак киснахме тук двамата с Йохан в спрялото време. Тогава нещата бяха толкова по-сложни, пък изглеждаха далеч по-прости и ясни. Неочаквано възв ...
Обикалях коридорите на опустелия „Диспансер” с някакво нелепо чувство на носталгия. Уж беше преди броени месеци, пък сякаш бяха минали стотици години, откак киснахме тук двамата с Йохан в спрялото време. Тогава нещата бяха толкова по-сложни, пък изглеждаха далеч по-прости и ясни. Неочаквано възв ...
838
Сребърен рог се движеше из сенките по улиците на предградието. Опитваше да се спотаява и да се оглежда за преследвачи. Събитията от последния час бяха объркали мислите му. Бе се измъкнал от смъртта на косъм, но също така не бе успял да спаси Пълнолуние от похитителите й. Смяташе, че с идването си на ...
907
ВЕЧЕРЯ В РЕСТОРАНТ "ОРАНЖЕВОТО АГНЕ"
(ненаучна фантастика)
Отскоро бях на тази оранжева планета. Бях решила да се преместя на нея, защото според онова, което прочетох в страницата й, тук атмосферата трябваше да е чиста, наситена с животворен кислород, а климатът - топъл през цялата година. Планетата ...
(ненаучна фантастика)
Отскоро бях на тази оранжева планета. Бях решила да се преместя на нея, защото според онова, което прочетох в страницата й, тук атмосферата трябваше да е чиста, наситена с животворен кислород, а климатът - топъл през цялата година. Планетата ...
1099
2
Свободен. Най-после съзнанието му се изясни. Вече можеше сам да контролира думите си. Жаркото слънце изгаряше кожата му. Раните му го сърбяха жестоко. Опита се да не мисли за тях... Опита се да не показва колко много болка изпитваше насиненото му тяло. Ръцете му бяха вързани. Дишаше тежко, погледът ...
1107
2
17.
Здравей, график! Ставане по будилник. Преговаряне на плана. Пълноценно хранене, все пак съм бременна. Никакво кафе (ужас!), камо ли цигара. Няколко часа работа по сайтовете на Петер, с прекъсване за обяд (пак пълноценно хранене). Никаква бира (още по-голям ужас). Междувременно – строяване на веч ...
Здравей, график! Ставане по будилник. Преговаряне на плана. Пълноценно хранене, все пак съм бременна. Никакво кафе (ужас!), камо ли цигара. Няколко часа работа по сайтовете на Петер, с прекъсване за обяд (пак пълноценно хранене). Никаква бира (още по-голям ужас). Междувременно – строяване на веч ...
680
2
16.
- Добре де... Не е моментът да те поучавам, но ти чувала ли си за понятия като отговорност и самоконтрол? – попита ме Йохан примирено.
Поклатих глава обезнадеждено. Той май го разбра този жест като „Не, не разбирам от тези неща”... Йохан просто нямаше да ме разбере и това си е. Каквото и да каже ...
- Добре де... Не е моментът да те поучавам, но ти чувала ли си за понятия като отговорност и самоконтрол? – попита ме Йохан примирено.
Поклатих глава обезнадеждено. Той май го разбра този жест като „Не, не разбирам от тези неща”... Йохан просто нямаше да ме разбере и това си е. Каквото и да каже ...
729
1
15.
Ново двайсет, не знам, да се радвам ли, или да плача... Май все пак ще се радвам, де. Йохан за сметка на това е бесен, и то не само заради провалилите се научни изследвания. Мисля, че вярата му в здравия ми разум рухна окончателно и безвъзвратно. Това и аз не го очаквах, камо ли той, дето няма п ...
Ново двайсет, не знам, да се радвам ли, или да плача... Май все пак ще се радвам, де. Йохан за сметка на това е бесен, и то не само заради провалилите се научни изследвания. Мисля, че вярата му в здравия ми разум рухна окончателно и безвъзвратно. Това и аз не го очаквах, камо ли той, дето няма п ...
746
1
13.
Прибрах се без гръм и трясък. Тихо и кротко. Първо отидох да видя Хесусита, после всички останали. Чувствах се до голяма степен виновна, че съм си направила непредвидена отпуска, докато всички тук се занимаваха с нещо. От друга страна осъзнавах, че имам право на повече почивка от останалите след ...
Прибрах се без гръм и трясък. Тихо и кротко. Първо отидох да видя Хесусита, после всички останали. Чувствах се до голяма степен виновна, че съм си направила непредвидена отпуска, докато всички тук се занимаваха с нещо. От друга страна осъзнавах, че имам право на повече почивка от останалите след ...
697
Mиранда паркира аеромобила на покрива на сградата, в която живееше и преди да влезе в нея погледна нагоре към небето. Измежду въздушните магистрали, разположени на няколко нива една над друга, то изглеждаше ясносиньо и чисто, осеяно само тук-таме с бели пухкави облачета. Аеромобилите препускаха по ш ...
1351
1
8
Всички идваха и си отиваха от живота й. Така беше преди, така беше и сега. Смъртта съпътсваше винаги близките й хора, а самотата ....Нещо нормално за сангуинката. Тъгата я придружаваше винаги. Чувството за глад идваше и отминаваше така бързо, както безбройните бури, минали през очите й разрушаваха с ...
993
3
----
Лукреция отвори големите си червени очи и усети силното желание за кръв, което я обхвана неочаквано. Положи огромни усилия да го притъпи, но усещаше как организма й изнемогва. Втора седмица вече не бе пила кръв, заслабваше с много бързи темпове. Дори виното не й помагаше да се закрепи.
С огромн ...
Лукреция отвори големите си червени очи и усети силното желание за кръв, което я обхвана неочаквано. Положи огромни усилия да го притъпи, но усещаше как организма й изнемогва. Втора седмица вече не бе пила кръв, заслабваше с много бързи темпове. Дори виното не й помагаше да се закрепи.
С огромн ...
995
1
----------------------------------
Лукреция затвори с изящните си дълги бели пръсти поредната книга, която четеше. Стана, разходи се из огромната, изпълнена със скъпи, антични мебели и ограяна от хиляди свещи, стая, стигайки до прозореца. През тежката червена завеса преминаваше лека светлина - може ...
Лукреция затвори с изящните си дълги бели пръсти поредната книга, която четеше. Стана, разходи се из огромната, изпълнена със скъпи, антични мебели и ограяна от хиляди свещи, стая, стигайки до прозореца. През тежката червена завеса преминаваше лека светлина - може ...
1318
4
Времената сигурно са полудели
1.
Още първият ритник ме свали на земята. Може би защото беше изненадващ. А може би защото беше в коленете. На кого му пука? И без това се надявах да ме убият. Все пак ми стана неприятно – от един момент в живота ми насам бях добила достатъчно опит, за да осъзная, че мр ...
1.
Още първият ритник ме свали на земята. Може би защото беше изненадващ. А може би защото беше в коленете. На кого му пука? И без това се надявах да ме убият. Все пак ми стана неприятно – от един момент в живота ми насам бях добила достатъчно опит, за да осъзная, че мр ...
3259
1
8
- Свободно, сержант. Седнете тук, моля. Вие сте сержант Раул Ернандес, личен идентификационен номер UF3885536S016327, така ли е?
- Да, сър. Сектор "Мохаве" от Базата на Обединените Сили, втори батальон.
- Аз съм полковник Дезмънд Колман, началник-щаб на Сектор "Мохаве".
- Да, сър. Искам да кажа, тов ...
- Да, сър. Сектор "Мохаве" от Базата на Обединените Сили, втори батальон.
- Аз съм полковник Дезмънд Колман, началник-щаб на Сектор "Мохаве".
- Да, сър. Искам да кажа, тов ...
801
Равнината на смъртта част 1
Последната танкова бригада на „Конфедерацията” минаваше през разрушени град. Тази военна част можеше да се приеме за ничия, тъй като държавата, за която тези хора воюваха, вече не съществуваше. Последната заповед, получената от вече не съществуващия генералски щаб, гласеш ...
Последната танкова бригада на „Конфедерацията” минаваше през разрушени град. Тази военна част можеше да се приеме за ничия, тъй като държавата, за която тези хора воюваха, вече не съществуваше. Последната заповед, получената от вече не съществуващия генералски щаб, гласеш ...
1023
Глава първа
Шикамару бягаше...
- Наруто...!
- Ух... да - отвърна момчето и се заозърта за приятеля си.
- Тсунаде-сама те вика... мисля, че ще е за мисия. ...
Шикамару бягаше...
- Наруто...!
- Ух... да - отвърна момчето и се заозърта за приятеля си.
- Тсунаде-сама те вика... мисля, че ще е за мисия. ...
2371
2
Белезникавите капки дъжд забързваха барабаненето си, по покрива на рикшата, в която се возеше Елинор. Напъпилите дървета изпускаха съблазнителен, сладък аромат, който сякаш я викаше, а хладният пролетен ветрец палаво си играеше с дългите и кичури катранино черна коса. Елинор почувства тръпките студ ...
1195
3
Детинското в мен
*****
Адам стоеше легнал на дивана и държеше торбичка с лед на главата си, слушайки безкрайното мърморене на бившата си приятелка.
... „Как не те е срам? Как може така?" - повтаряше Мег и сякаш думите и обидите и нямаха край... Без да иска Адам се усмихна - никак не се беше променил ...
*****
Адам стоеше легнал на дивана и държеше торбичка с лед на главата си, слушайки безкрайното мърморене на бившата си приятелка.
... „Как не те е срам? Как може така?" - повтаряше Мег и сякаш думите и обидите и нямаха край... Без да иска Адам се усмихна - никак не се беше променил ...
978
2
Принц на нощта
Кръв се стича от сърцето и рисува с блясък твоите устни.
Усмивка бегла пробягва по лицето и сякаш всичко е наред.
Очи безмълвни гледат те с блясък.
Очи без страст - със страх и трепет. ...
Кръв се стича от сърцето и рисува с блясък твоите устни.
Усмивка бегла пробягва по лицето и сякаш всичко е наред.
Очи безмълвни гледат те с блясък.
Очи без страст - със страх и трепет. ...
984
1
Петнадесет години преди пробива
На второто позвъняване мъжът отвори вратата. Пред него стоеше един ликос. Беше облечен с човешко яке и дънки, макар да му стояха смешно, обгърнат с обичайното за расата му спокойствие, а малко зад него имаше двама притеснени лекари в бели престилки.
Противно на широко ...
На второто позвъняване мъжът отвори вратата. Пред него стоеше един ликос. Беше облечен с човешко яке и дънки, макар да му стояха смешно, обгърнат с обичайното за расата му спокойствие, а малко зад него имаше двама притеснени лекари в бели престилки.
Противно на широко ...
1143
Прасето или онова, което беше останало от него, лежеше на една страна върху покритата с роса трева. Близо до останките росата имаше наситения кафеникав цвят на засъхваща кръв.
- Кога се е случило? - попитах, оглеждайки пораженията.
- Към четири и половина сутринта - отвърна ми един от фермерите. - Х ...
- Кога се е случило? - попитах, оглеждайки пораженията.
- Към четири и половина сутринта - отвърна ми един от фермерите. - Х ...
988
6
-Господи, Боже наш, като благ и човеколюбец, прости ми каквото съгреших през този ден с думи, дела или помисъл. Дарувай ми мирен и спокоен сън. Прати твоя Ангел-пазител да ни закриля и пази от всяко зло, защото ти си пазител на душите и телата ни, и на Тебе - Отца, Сина и Светия Дух, въздаваме слава ...
1189
2
Надпревара за живот
Лъскавите ми черни обувки тихо и равномерно потропваха по асфалта на път за работа.
Живеех в сравнително малък и спокоен квартал в разрастващия се мегаполис и всеки ден си повтарях колко голям късмет съм извадил, че съм успял да се установя в този район. Особено бях горд от запоз ...
Лъскавите ми черни обувки тихо и равномерно потропваха по асфалта на път за работа.
Живеех в сравнително малък и спокоен квартал в разрастващия се мегаполис и всеки ден си повтарях колко голям късмет съм извадил, че съм успял да се установя в този район. Особено бях горд от запоз ...
836
2
Прелюдия
Пчелата се разхождаше по вътрешната страна на прозореца и последните лъчи на аления залез се отразяваха в крилцата й като парченца рубин. Насекомото обикаляше нагоре, после надолу, после поемаше вляво или вдясно, после пак нагоре и така в безкраен кръговрат.
Първата му реакция беше да потър ...
Пчелата се разхождаше по вътрешната страна на прозореца и последните лъчи на аления залез се отразяваха в крилцата й като парченца рубин. Насекомото обикаляше нагоре, после надолу, после поемаше вляво или вдясно, после пак нагоре и така в безкраен кръговрат.
Първата му реакция беше да потър ...
817
2
***
С един-единствен удар палачът отсече главата на осъдения. Кръвта, червена като лятно вино, плисна по сочната трева. Един от конете се изправи на задните си крака и изцвили пронизително. Наложи се неколцина мъже да го укротяват, за да не побегне. Арврен не можеше да откъсне очи от кръвта.
Тълпата ...
С един-единствен удар палачът отсече главата на осъдения. Кръвта, червена като лятно вино, плисна по сочната трева. Един от конете се изправи на задните си крака и изцвили пронизително. Наложи се неколцина мъже да го укротяват, за да не побегне. Арврен не можеше да откъсне очи от кръвта.
Тълпата ...
879
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
