3 397 резултата
Обсъждаме с братовчеда живота. Разбира се – този път основна тема е киселото зеле. Обяснявам му как съм го сложил, как претакам…
А той е по-мързелив и, значи, по-умен, та ми обяснява чорап, а как може да се направи без много зор.
Наредил го, метнал вътре куп морска сол в един чорап и оставил на прир ...
  131 
- Е, колеги, ето задача. Инфлацията е нараснала с 30% за година. Заплати и пенсии не са увеличени. С колко е спаднало жизненото ниво?
- С 30%?
- С 40%?
- С 50%?
- Не! Верният отговор е – с 3%. Не питайте мен защо… ...
  151 
Полковник Манолов, началник-щаба на бригадата в Ормана остана твърде млад вдовец,след като съпругата му Олга, рускиня от Ленинград (тогава), когато учеше във Висшата Артилерийска Академия там, се разболя след раждането на Десислава и почина, когато щерка им беше на пет години.
Естествено, родителите ...
  252 
На Нова година – мани, мани… Обещаха, че ще минем нормално, без бомбардировки, а като почнаха… Рекох, че преврат става, то пък по-лошото било. Кретените избиват комплекси. Като гръмнат в един-два часа - и им обърнат най-после внимание. Е, повече майките им споменават, ама какво им пука на дебилите? ...
  157  10 
Две неща са вечни – Вселената и женски разговор по телефона…
хххх
През остъклената витрина се виждат щъкащите момичета – по къс ръкав в топлата баничарница…
Навън е як студ. И комшията вика:
- Ха ти се разхвърляй така… ...
  206 
Такааа… Джони… Фамилията не ме интересува, скоро ще ги отменим. Джони 567/890%... Арестуван сте в магазина заради опита да платите с банкноти…
Да, да, да… Все още са разрешени, не са фалшиви, официално действат…
Но са отменени! Получили сте съобщение, публикуван е законът, вашият банков надзирател… ...
  292 
Ден първи след интервенцията – живи сте. И сте се наспали за първи път от месеци насам – отпускът си е отпуск, макар и леко помрачен / хм, леко ли?/ от остатъчната болка и тръпненето в челюстта. Тъй като не сте скочили в тъмни доби, както в обикновен работен ден, кафето не е толкова животоспасяващо ...
  130 
-
Чук-чук-чук…
Пиленцето разби черупката, измъкна се, отръска се от парченцата и каза:
- Сега ще ви науча как се живее…
- И се огледа с интерес… ...
  103 
Временен финал – за туй-онуй, като за „довиждане”
Та, викам аз, хайде малко да се разделим, да си починем. Защото цененото днес изкуство е това, което те отвежда далеч-далеч от реалността. Пък аз – какво? Занимавам ви с Митето, с Ванката, с кака Дана…Абе, изобщо – показвам ви хора и случки, които са ...
  107 
"И таз добра! Сега с този ваш дивеч, ако река да ви го сготвя и опека, ще трябва две каргонски фурни да наемам!" Гласът на Сия звучеше недостоверно, уж еуфорията от лова на софийските тузове я владееше...
"Нищо подобно! След като надзирателите ви свършат дране и обезкостяване, твойта задача е плешки ...
  313 
Глава четиридесет и седма – питанки и чуденки
Едно време другарката Андреева ни учеше, че тези знаци се наричали въпросителни и удивителни. Но май пак са питанки и чуденки. Защото само те помагат да се ориентираш в днешния ден. Питаш, чудиш се, пак накрая махаш с ръка и намираш отговора в полупразна ...
  123 
Такааа… Свържи ме с Мишев… Здрасти! Кажи как върви производството? Аха, аха… Тоя защо се мотае? Трябва утре да е готов! Машинит се освобождават в десет заранта и веднага пускаме неговото производство…
Време няма! Пазарът чака… Абе, обясни му, че това е бизнес! Нищо лично… Да пие хапове и сиропи и да ...
  106 
Глава четиридесет и шеста – изкуството да си жена днес
Ех сега да бях на двадесет! Щевше да види моичкият дали така лесно ще му падна в сърцето и ръцете. Защо то времето ни е хем интересано, хем женски полезно. А на нас, жените, е трудно е да угодиш със забава. Е, на възрасните им е по-леко. За майк ...
  120 
КОЛЕДЕН ХОРЪР - ЧАСТ 1
По Коледа е модерно да се консумират всякакви литератури, независимо какви бози са, важното е сюжетът да се върти около празника и съответното коледно чудо. То са офисни романси, то са случайни сблъсквания по летища и гари, то са срещи със стари съученици в родното малко градч ...
  216 
Глава четиридесет и четвърта – за Пепеляшко
Казахме си някоя дума със Стоян - Стоянка. И се разделихме набързо. Щото нас не ни интересува колко са гадни мъжете, а нея – новите играчи в отбора ни.
Та после се забързах към последната глава и дома. Хапнах, пък викам на внучето:
- Хайде, дядовото, да ти ...
  139 
Глава четиридесет и пета – кой какъв е
Както обикновено, курсистите се появиха в залата с няколко минути закъснение. Уж все зрели хора – мениджъри, юристи, директори… Но несериозни.
„Може би – мислеше си Лина – ако сами си плащаха курса, щяха преди поне десет минути да са тук“…
Но не… Курсът по англ ...
  114 
Само след един ден и се усети едно раздвижване в резервата. Лай на гончета и на глухо ръмжене изостри вниманието на лейтенант Генчо Турсунов. Той хладнокръвно обходи постовете, които сам беше назначил и на денонощие сменяше войниците, като не жалеше преди всичко себе си, защото не допусна да разчита ...
  371 
Рай…
Много, много, много по-красив от всички опити за описания на великите творци. Та кое перо, коя четка, кои звуци могат да предадат неповторимото? Кой може да разкаже неописуемото, стоящо твърде високо над човешките усещания и възприятия?
Пгледът не може да обхване Божественото, устата не могат д ...
  271 
Глава четиридесет и трета – за модерните смени
И тъкмо се канех да се прибирам у дома – едно, че мръкваше, второ – че трябваше да разкажа приказка на внучето в последната глава на тоя роман, гледаме – идва наш Стоян. За него не съм ли ви разказвал? О, добре.
Голям женкар беше наш Стоян. Или, както е ...
  130 
Глава четиридесет и втора – за безсмъртието
Седим си Митето комшията в парка следобеда, никому нищо не правим, само дето мрачно се гледаме, защото пенсията не е политическо понятие, не можеш да я разтегляш безкрайно.
- Снахата вчера ме извика да й помогна, че щяла да ходи на пазар, пък и прахосмукач ...
  256 
Коледни мечки
- „Фаст деливъри сървис“, добър ден!
- Ало, куриерската служба ли е?
- Да, ние сме куриерска фирма „Фаст деливъри сървис“
- Ало, от „Бългериън фуудс анд дринкс“ съм. Ще може ли да пратим спешно по Вас едни документи за чужбина, за Франция, де. ...
  311 
Любовта търси нови изживявания.Тя не следва логиката на живота, но се съобразява само привидно, когато скланяме да я търсим в определен момент и в определени състояния.
Докато една ранна утрин лейтенант Турсунов не зяпна от удоволствие да наблюдава в изнесената си напред позиция, как две камуфлирани ...
  383 
Глава четиридесета – интермецо за сигурността
- Да се запознаем – кварталният отговорник. Арестуван сте за кражба. Имате право да мълчите, имате право на адвокат, но запомнете – чистосърдечното признание облекчава вината. Момент, телефонът... Да... да... идвам! Сержант! Постойте малко при арестанта! ...
  128 
Глава четиридесет и първа – за привличането
Та като рекох за глада и нещо ме престърга отвътре. И тръгнах към дома. Обаче, трудно се влиза. Отпред, на пейката, се разположил целият ККП. Демек – квартален клюкарски пункт. И не пускат овек да мине току-така. Ако е непознат – тоя пък какъв е, що е, как ...
  206 
Глава тридесет и девета – за гладолечението
В това време покрай кафенето мина някакво модерно девойче. Девойче – разбрахме го от дългата коса, иначе не личеше. Слабо, кльощаво – да кихнеш, ще се разпадне.
Модерна мацка – на диета. Кой й е казал, че мъжете са кучета и обичат кокалите, а?
Та след смър ...
  142 
Глава тридесет и осма – за бардака и спасението
Та си приказваме така сладко-сладко, а аз въртя очи, оглеждам се. И да видя нещо хубаво и младо /то само виждането ми остана/, и да се поразтоваря от тежките разговори. Макар че у нас напоследък леки са само въздушните беседи на политиканите пред избор ...
  121 
Едната кокошка изкудкудяка, след нея кучето залая и уплаши другите кокошки, които също се включиха. Петела и той закукурига в тихия преди това късен следобед. От къщата се чу тежко изкърцване последвано от отваряне на вратата. От там се показаха белите чорляви коси на старата кьорава вещица. Тя се о ...
  148 
На пръв поглед това е заден двор. Другият е за пред хората – цветенца, пътека, зидана чешма, малка, но удобна къща.
Там стопаните посрещат гости, там се хвалят с красотата. А после идват в задния двор и започва истинското представяне.
Щото на село цветя не се рупат. И красота не се пие.
А всичко тов ...
  304 
Глава тридесет и седма – за желанията и пожеланията
Та си седим ние в кафе-гаража на Ванката, пием си оригинални ментета и за жени вече си приказваме.
- Аз ги обичам така - по-пухкави, по-сочни - вика Кольо. И разказва за бившата си приятелка (по модерному), дето била необхватна като сибирската земя ...
  295 
Приказно фентъзи
От земята се показа малко зелено растение. Вятъра го разклати леко. От малкото растенийце се показа пъпчица, която веднага разцъфна. В цветчето спеше малко насекомо, което се събуди от приятните слънчеви лъчи. Те ласкаво го подканиха. Но то не ставаше, въргаляше се в жълтия прашец и ...
  240 
Глава тридесет и пета – за вълшебните учебници
На обяд, разбира се, се разделяме. Прекалено скъпо излиза храненето навън – и от икономическа гледна точка, и поради психиатрични причини ха не си се прибрал овреме. Та си хапвам хубавичката в къщи, дремвам геройски за десет минути, зяпам някакви не зна ...
  183 
Глава тридесет и шеста – за медицината и нас
Обаче, слънцето пак излезе иззад облаците – като разярен китаец. И реших да се скрия на сянка. Защото не ми се ходеше пак в болницата. А пък имам едни спомени от леченията…Мани, мани!
Отидох, например, зимъс при джипито на квартала. Оплаках се -нещо гърло ...
  214 
Трета финална част
Вещицата погледна към обличащия червеното си палто дядо Омраз и му каза:
- Не бързай с кмета. За него има още шанс.
- Аз ще му дам шанс, хо-хо-ха-ха-хра-хра... – засмя се дядо Омраз.
- Добре нека дойда с теб тогава? ...
  214 
Командирът на ракетната бригада полк.Иван Крачунов все по-често се замисляше...Като какъв човек може да стои зад онова "фазанче",младият лейтенант Генчо Турсунов,познат в бригадното и гарнизонното общество на Ямболската мотострелкова дивизия с явно не дотам лицеприятното прозвище "Гуньо Турсуна"?!
В ...
  193 
Глава тридесет и трета – за дребните разговори, ползата от разделното хранене и чистенето на инсталациите
И тогава дойдоха двама – мъжът на булката-мазохистка и Митето. Първият я спаси, отвеждайки я набързо, вторият седна при мен. Ние с Митето, както се сещате, сме стари дружки. Ех, кога бяха ония м ...
  168 
Глава тридесет и четвърта – за мъжката воля и свобода
Обаче, дойде Кольо и ни отърва от политиканстването рано-рано. Бръкна в джоба, извади някакви банкноти и рече, че ще черпи. Имало за какво. Ние се опитахме плахо да възразим. Плахо, защото внимателно крепяхме халбите. А той вдигна своята:
- Е, на ...
  146 
Глава тридесет и втора – за разните мъже и господарките им
И ето – на другия ден вече сме. Познайте къде? Правилно – пак при Ванката. Ама съм само аз, нещо избързал часовникът. Тъкмо викам едно кафе и се стряскам. Самотната дама на съседната масичка се надига, разкрещява, заразмахва ръце. Непознаващ ...
  148 
Втора част
Кокалчо отново даде тон за песен, но този път италианска:
- „Cerco l'estate tutto l'anno e all'improvviso eccola qua... (Търся лятото през цялата година и изведнъж тя беше там...). – домакините знаеха текста и продължиха, а концесионера и работника пригласяха. Не смееха да опитат да ската ...
  352 
Глава тридесет и първа – за Гъливер и пазарната икономика Е, заспа детето – още в началото. Иначе как щях да ви разкажа тая приказка, подходяща за „Лек ден, възрастни!”? Аз пък се сетих за още една – пак модерен вариант. За Гъливер. Та, след като се люшкал седмица по вълните, блъскан от ветровете, м ...
  124 
Бях се замислил пред двете чаши мастикомента.
Някой ме тупна по рамото.
- Наборе, много от рано си я подкарал. Едно време до обяд не даваха алкохол по заведенията, коняка го слагаха в порцеланова чаша за чай, все едно няма по-освежаващо сутрин от чаша топъл чай, и после стъпяш в паници, аха страх те ...
  154  12 
Предложения
: ??:??