6 400 резултата
Хиляди въздишки
В безкрая на тъмата, в светлина на звезда - малка синя планета бясно прелита с много въздишки нататък...
И многото слети тела в неудържимо любовно влечение. Хиляди въздишки - екстаз.
Голите страстни тела. Мъже, целуващи голата женска гръд, допира на ръцете. Възбудени, страстни проник ...
  904 
Той винаги ще ми липсва. Беше първата съвсем чиста и искрена любов… Но остана полуосъществена мечта. Беше приятелство. Истинско приятелство с дълги безсънни нощи с телефонната слушалка в ръка и хиляди споделени тайни, мисли и… чувства.
Ще ми липсва, защото е далеч. И преди не го виждах всеки ден, но ...
  1146 
Утрото бавно прогони Луната и с носталгична усмивка огря Слънцето, което беше вече прекрачило зеления хоризонт. То се огледа и протегна лъчи да прегърне всичко живо и всичко живо прегърна Слънцето. Тихият ромолящ дъждец поспря смутено и погледна към небето. Реши, че вече достатъчно е дал и повече ня ...
  1073 
Последния ден, преди да отпътуваме за България, посетихме Опатия - много известен курорт, населен с прекрасни австрийски вили. Времето бе слънчево, а панорамният път минаваше успоредно на морския бряг. Слънцето блестеше над морето. А наоколо - зеленина. Вече бях престанала да й се удивлявам.
Моите с ...
  619 
Колкото и да е прекрасна гледката през прозореца на автобуса, колкото и нова и интересна да е информацията, която споделяше с нас екскурзоводката, човешките сетива все пак си имат праг на насищане и се уморяват. Затворихи очи и покрай ушите ми преминаваха имена на известните певци, музиканти и творц ...
  665 
Не мисля лично аз, че парите те правят истински щастлив.
Вярно е - с пари можеш да си купуваш всичко, за което мечтаеш материално.
Да, с пари можеш да си направиш живота по-разнообразен, но не и по-щастлив...
Можеш дори да имаш приятели фалшиви и любов, но тя да е само заради парите, а не заради тов ...
  2139 
Дръж ме здраво или ме пусни...
На сваляй очи от мен или ги затвори...
Докосни ме без страх или в очите ми хвърли прах...
Лети до мен, криле да нямаш дори... или падни и с теб ме повлечи...
Удави ме в море от страст или изгори ме, за да няма "нас"... ...
  868 
Втори януари беше ден, предназначен за екскурзии. Времето беше ясно и студено. Силният вятър с настървеност плющеше по знамената на различните държави, високо веещи се на пилона между нашия и отсрещния хотел. Трябваше да тръгнем точно в 9 и автобусът отдавна бе пълен. Симеон търпеливо ни броеше за п ...
  727 
Малките часове… Часовникът на стената беше спрял преди ден – два и когато си го навих, отново не го сверих. Искам да си се чувствам извън времето. Тук, в моята стая, в която премина огромна част от безумно дългия ми и меланхоличен леко скучен живот.
Сега си лежа в леглото, имам половин свита цигара ...
  1803 
- От какво Ви е писнало най-много?
- От евтини хора в скъпите ми чаршафи.
Проницателността в погледа на събеседника ми беше типична само за две същества на тази планета - породистите ротвайлери и кинорежисьорите.
  888 
Смяна на предназначението
Всеки кипи в динамичното ежедневие. Старае се да избягва недоразуменията. Дистанцира се от възникнали скандали. Напрежението го залива от всички страни… Хапва на крак. Роптае срещу абсурдите и безумствата на управниците. В службата става все по-мълчалив – да не би случайно ...
  808 
Очите ми са пълни със сълзи,
а неспирно камерата ме следи.
Водещата гледа и мълчи,
защото знае как боли...
Актриса стана в любовта, ...
  922 
Силните Винаги се усмихват, дори животът да им поднася трудни моменти. Нормално е - животът не може винаги да е розов. Но силните хора не се предават... Те винаги се борят с трудностите и да достигнат своята цел в живота... И обичат истински, а ако са наранени, те изправят гордо глава и продължават ...
  1689 
ТАЗИ ДРЕВНА, ПРЕДРЕВНА МОДА
Към какво се стреми модата? Тя се стреми да подчертае и преувеличи онези особености, с които природата ни е надарила!
Така казва Дарвин в книгата си "За произхода на човека". А за когото е интересно, ето още нещо от тази книга:
Според професор Вайтц, колкото и човек да е ...
  1325 
♥ Питам се, когато срещаш любовта с хилядите и лица, какво ли виждаш!? -слънце, музика, лъчи от светлина! Ангелски криле понасят ли нагоре възродената ти за любов душа!?
Какво е, ти ми кажи!?
Кажи, Сърцето тупти ли в ритъма на любовта, носи ли го песента?
Гладната за любов Душа нахранена ли е сега - ...
  1358 
Тишина. Единствено самотното туп-туп на сърдечния ритъм просичаше периодично мълчаливата стая.
Празнота. Тя можеше да разбере погледа, взиращ се в нищото, което обгръщаше цялото помещение.
Тик - так, тик - так, плачеше часовникът на стената, срещу който стоеше седналата жена - сама. Механизмът му ся ...
  865 
Все нещичко остава от този свят разпилян... Онова нещо, което наричаме чувство преплетено с размисъл върху битието...!
И пак започват тревогите за ежедневието за това как, къде, кога? Вечните въпроси на нас творенията.
Но когато се издигнем над сивотата се появяват цветовете на дъгата, а дъждът е пр ...
  1209 
РАЗКАЯНИЕ
Събуждали ли сте се някога с чувството на срам и разкаяние...
макар и да не си спомняте какво сте правили предната вечер?
Дори... не сте направили нищо...
само и просто обикновените неща! ...
  914 
Нощ. Гора. Сърце. Самота. Болка. Сълза. Спомен. Тъга. Луна. И пак самота. Още болка. И друга сълза...
Луна. И звезди. Спомен. Сърца. Усмивка. И още сълзи. През усмивка...
Нощ. Борба. Продължавам напред!
Утро...
  850 
Затвори очи. Легнала върху меката трева, тя се наслаждаваше на хубавото време. Обожаваше да е сред природата. Цялата тази зеленина наоколо, топлото слънце, синьото небе, по което тук-там се мяркаше по някое облаче, променящо формата си постоянно...
Радваше се, че откри тази поляна. Намираше се сред ...
  1116 
(участие извън класирането)
До последната дисциплина всичко вървеше като по вода. Моят кон Пегас се справяше отлично, дори надмина себе си; при гонката изпревари съперниците си с няколко дължини, при препятствията мина без грешка; очертаваше се пълен триумф. В действителност, в тази кушия участваха ...
  699 
И ето, пак в този мрачен ден, стоях не за първи път сама, в самотната стая. И вече дори не знаех, коя съм аз коя е моята цел. Стоях тиха в стаята самотна... Може би студена бях към хората, но сърцето беше изстинало отдавна не усещаше вече любовта, беше празно. И то се надяваше скоро някой да го доко ...
  645 
Намерих пръстен. "Щастливка," ще си кажат някои. Да ви призная, и аз си помислих така и побързах да го пробвам. О, късмет! Все едно беше правен за мен. Така пасна на безименния ми пръст, че не можех да отделя поглед от него.
В бляскавата му повърхност видях око. Голямо, топло, човешко. Привличаше ме ...
  849 
Борбата, както казват, е епична,
борбата, както казват, е типична.
Борба за чест, борба за слава,
борба кат някаква си драма.
И пада първият ранен в боя, ...
  515 
Някога живеех вдън гори Тилилейски. За тези, които не знаят, горите Тилилейски са горите на остров Туле. Намира се на един ден път от края на Света и през лятото дневната светлина не се губи, можеш да си чистиш въшките от ризата и нощем. Е, днес в Туле няма гори, но мястото наистина съществува. Там, ...
  2362 
Дете в нощта
За едно дете е по-лесно да се чувства чудовище,
иначе би приело, че чудовищата са другите...
и да си измисля хиляди истории, за да забрави...
Защо винаги ще казвам неща, които не са истина? ...
  791 
Тя е голямо момиче и не се страхува да се бори с живота, с драконите, с вещиците и с всички други знайни и незнайни митични и не чак толкова митични същества и вещества. Не се бои и от булеварди, разбити мечти, счупени сърца и мечове. На нея не и пука за черния конник или за принца на бял кон, прост ...
  868 
Понякога истината става неистина, после може неистината
отново да стане истина...
Виждаш старицата, която с вдървени нозе се опитва да качи бутилките минерална вода в трамвая. "Да помогна, а може би не?"... И просяка, който ти протяга ръка, а аз спестявам желязното си левче.
Спира те инвалидът на ко ...
  653 
Тази нощ пълната луна пак изгря. Обградена от звезди, тя никога не е сама. Тя не знае що е самота. Винаги има до себе си все една звезда, която да ú прави компания в тъмната нощ. Никога не върви своя път сама. Никога не чувства що е болка. Всеки път щом я погледна, виждам теб. Твоите очи не могат да ...
  744 
Няма ги великите философи. Нищо не се връща назад. Цели епохи минаха от тогава. А днес хората се научиха да мислят наготово. Тръгват след някого и не знаят дали трябва да вървят след него. Дали той ще ги поведе по най-верния път! Нали делата говорят за дадения човек? А кой да ти мисли за това? Карат ...
  603 
Букет от странни лица...
Преплетени отговори,
жалък смях.
Идват и си отиват...
Буквите греят отдалеч... ...
  587 
Като ненужна, амбалажна хартия.
Мачкана по няколко пъти на ден...
От чуждия срам - презирана...
На чудовищната завист - да, в нейния плен!
Дума подритвана, като похабена вещ... ...
  592 
Великата Френска революция даде свобода на хората, братство, равенство. Или поне им даде понятието за това. След нея революции и "еволюции" се опитваха да отстояват "висшите ценности", но и до днес те си остават философски размишления и обществена нагласа.
Противоречиви и носейки противоречия, все п ...
  1309 
Тишината – мисли за теб
Тишината прониква в мен. Води ме до мисълта за теб. До несигурността, която изпитваш. Искам да ти покажа това, което чувствам. Искам да вярваш в мен. В тишината виждам твоя образ. Как седиш до мен, мълчиш, гледаш ме. Тогава, в това мълчание, изплуват толкова много мисли в съз ...
  1512 
Раздяла, облечена в бяло
Serene... like a frozen stream
The flowing beauty in thy tears
(Tristania)
Сняг се сипе над града вече ден или може би два. Монотонно, бавно падат белите кристали на земята. Погребват всичко под своя леден покров. И Земята, покрита със сянката на снега, агонизира едва чуто п ...
  1048 
Дали, прегърнала гнева си, ще скоча в Ада мой...
Или целуваща ръцете на Изида, ще плача, просеща прозрение...
Дали ще викам в транс - ухаеща на мускус и ванилия...
Или ще блъскам гневно в раменете твои, че аз съм тук - а Ти отчаян търсиш към хоризонта тъмен...
Дали изритала бих всички свои скрупули ...
  814 
А времето... то няма да избяга...
В първи клас аз вече бях стара... после малко по малко умрях... сега бездушна вървя нацапана от пръстта... Запознах се с времето и то не ме хареса... пречупи всичко детско и всичко детско днес е спомен... И играх си само няколко години... после остарях... защо ме на ...
  992 
Казвали хората някога имало добър свят, а къде е сега, питам, като все едно живеем в ад.
Не, ние не живеем в пъкъла, по-скоро живеем в един свят на материалното, където парите са най-важната част от нашия живот. Те изместват дори и семейството, а за любовта има ли смисъл да говорим?
Всеки трезво раз ...
  902 
Мащабни открития, политизирано мислене, забравена връзка с природата и човекът-робот. Такава е нашата действителност.
Ограничил се в рамките на пашкула си, ти не виждаш и не чуваш. Това неминуемо води до твоето духовно падение. А Любовта, онази космическа сила, която те кара да летиш към незнайни ви ...
  1034 
Всички жени търсят Единствения. Някои от нас го намират, други не. Още от деца ние имаме представа за това какъв точно трябва да бъде той и макар че не винаги си го признаваме, ние търсим неговите черти в нашата половинка. Като започнем от външния вид, преминем през дребните неща, които ни карат да ...
  838 
Предложения
: ??:??