6 392 резултата
Беше загубил вече... Но не го осъзнаваше все още. В стремежа си да я запази, просто я изгуби... някъде по пътя. Загуби я сред мечти, очаквания, желания, нагласи, предразсъдъци... Дали щеше да му липсва!? Все още не знаеше, но предстоеше да разбере. До тогава нищо не можеше да направи. Само безкрайна ...
511
Усети ли сълзите в тoва приятно слънчево утро?
Бяха за теб, а не от нещо друго.
Чудех се как да ги спра, накрая се покрих и ги пуснах на свобода.
Това е най-гадното усещане.
И то не е да си излишен. ...
Бяха за теб, а не от нещо друго.
Чудех се как да ги спра, накрая се покрих и ги пуснах на свобода.
Това е най-гадното усещане.
И то не е да си излишен. ...
485
РОДЪТ (Кратка хроника на един тракийски род) част пета
***
Вече е 1919 година. Помъдрял е българският селянин след войните. По друг начин иска да живее. Гласува доверие на Земеделския съюз. На власт идва правителството на Александър Стамболийски. В село Тракия вече е изградена силна земеделска дружб ...
***
Вече е 1919 година. Помъдрял е българският селянин след войните. По друг начин иска да живее. Гласува доверие на Земеделския съюз. На власт идва правителството на Александър Стамболийски. В село Тракия вече е изградена силна земеделска дружб ...
867
4
Усмивката е магическа пръчица, която прави чудеса...!
Ако си претендент за добър магьосник:
Опитай се да я използаваш върху себе си. (как и кога... ти знаеш!)
Ако си чирак:
Никога не я забравяй, тя е в основата на занаята ти! ...
Ако си претендент за добър магьосник:
Опитай се да я използаваш върху себе си. (как и кога... ти знаеш!)
Ако си чирак:
Никога не я забравяй, тя е в основата на занаята ти! ...
738
1
Дали думата "миг" идва от "мигване"? Но докато второто е условен рефлекс, то първото може да бъде наситено с много богато и разнообразно съдържание. Животът ни е изтъкан от мигове; от такива, които искаме никога де не бяха идвали, и такива, които искаме никога да не си отиват... Някъде по средата ме ...
797
3
Не мога да се стърпя да не ти разкажа подробно за това мое внезапно хрумване да хвана автобуса за Русе и да се озова в прегръдките на моята приятелка. Шест дни празници са страшно много!...
И така, обадих се на Петя, че ще я навестя за 1-2 дни, и тя силно се зарадва. Отърчах на автогарата и си купих ...
И така, обадих се на Петя, че ще я навестя за 1-2 дни, и тя силно се зарадва. Отърчах на автогарата и си купих ...
596
Спомням си, когато го видях за първи път. Беше в началото на учебната година. От съвсем скоро бях започнал да си позволявам да се заглеждам по разни мъже. Дори за секунда не ми минаваше през ума да загледам жена. Реших, че е нещо, което ми е забранено и недостъпно и че човек като мен е загубил спосо ...
1091
1
Свикнах да ми подрязват по някое перо – ту щръкнало от опашката, ту от крилете ми. Подхвръкнех ли малко по-високо от мярката, която ми бяха определили, Те веднага грабваха голямата ножица и ме моделираха. Докато в един момент започнах да се побирам в одобрената от Тях клетка. През нейната мрежа, отл ...
888
6
Откровеността е неподправеност в съжденията и изразяване за истинската същност на нещата, ситуациите, поведението, качеството да даден продукт, или произведение на конкретна личност.
Целта за откровеността в конкретния диалог е разкриване на истината, стига да бъде пожелана от другата страна.
В случ ...
Целта за откровеността в конкретния диалог е разкриване на истината, стига да бъде пожелана от другата страна.
В случ ...
782
2
Тъкмо когато си мислим, че вървим напред, правим най-много крачки назад.
Вървим и напредваме, точно когато не се сещаме, че се случва това.
Лесно се самозабравяме, трудно притихваме, бързо се стремим, бавно губим, силно желаем, трудно обичаме...
Задъхваме се.
Замръкваме... ...
Вървим и напредваме, точно когато не се сещаме, че се случва това.
Лесно се самозабравяме, трудно притихваме, бързо се стремим, бавно губим, силно желаем, трудно обичаме...
Задъхваме се.
Замръкваме... ...
580
3
РОДЪТ (Кратка хроника на един тракийски род) част четвърта
***
През 1906 година предстояло на малкия брат Михал да иде в казарма. Най-старите преселници от Ипчелий казвали за момъка, че много приличал на прадядо си Михал (Дели Михал) - бил му „одрал кожата“. А и по нрав момъкът напомнял на едновреме ...
***
През 1906 година предстояло на малкия брат Михал да иде в казарма. Най-старите преселници от Ипчелий казвали за момъка, че много приличал на прадядо си Михал (Дели Михал) - бил му „одрал кожата“. А и по нрав момъкът напомнял на едновреме ...
698
2
Господи, през всичките тези години Ти си ме изпитал и знаеш, знаеш, че те обичам. Какво или кой ще ни раздели? Пари ли? Ако се налага, ще живея, като просяк, контейнерите ще бъдат мое жилище и аз там ще живея, ще умра от глад, но за пари няма да се откажа от Теб и от моята любов към Теб! Коли, къщи, ...
722
Вървях по така познатите улици, сърцето ми се свиваше, тишината ме обземаше, чувах бавните си стъпки към домът ти. Вървящи за пореден път към изпепеляващата ти любов.
Знаех, това бе най- силното ми изпитание. Бях безсилна, трябваше да направя това, за да мога някак да продължа напред. Не искам да те ...
Знаех, това бе най- силното ми изпитание. Бях безсилна, трябваше да направя това, за да мога някак да продължа напред. Не искам да те ...
667
Червена рокля
Аз съм червена рокля. На бели точки. С червена сатенена панделка. Нежно обгръщам тялото ù. Обичам парфюма ù. Слушам сърцето ù.
Най-мразя онзи момент, когато той ме съблича и пръстите му заемат моето място. Чувствам се толкова празна и ненужна. Тогава искам да се преобразя. Да стана бял ...
Аз съм червена рокля. На бели точки. С червена сатенена панделка. Нежно обгръщам тялото ù. Обичам парфюма ù. Слушам сърцето ù.
Най-мразя онзи момент, когато той ме съблича и пръстите му заемат моето място. Чувствам се толкова празна и ненужна. Тогава искам да се преобразя. Да стана бял ...
1087
5
РОДЪТ (Кратка хроника на един тракийски род) - част трета
***
Синът на Христо, Костадин, е бил около 22 годишен момък по време на преселването. В родното Ипчелий бил сгоден за красива девойка – черноока гъркиня, но тя починала преди войната. Тъгувал младият Костадин за милата си годеница, за погинал ...
***
Синът на Христо, Костадин, е бил около 22 годишен момък по време на преселването. В родното Ипчелий бил сгоден за красива девойка – черноока гъркиня, но тя починала преди войната. Тъгувал младият Костадин за милата си годеница, за погинал ...
658
2
03:45
Понякога лежа между 4 стени и отворен прозорец и чакам. Чакам чудо... или приказка... по-скоро чудесна приказка... или приказно чуден край... на всичко. Кой знае, може би приказката е пред мен, малко преди да скоча в кладенеца да помагам в къщната работа на разни бабички от обикновенните небив ...
Понякога лежа между 4 стени и отворен прозорец и чакам. Чакам чудо... или приказка... по-скоро чудесна приказка... или приказно чуден край... на всичко. Кой знае, може би приказката е пред мен, малко преди да скоча в кладенеца да помагам в къщната работа на разни бабички от обикновенните небив ...
540
Р О Д Ъ Т
(Кратка хроника на един тракийски род)
***
Видях красиво изрисувано дърво в дома на мой италиански познат. Мощен ствол, огромна корона и яки, жилести корени, надписани с имената на предците му. Под най-дълбоките корени написано „около 1380-1400 година сл. Христа“.
Знае и почита моят италиа ...
(Кратка хроника на един тракийски род)
***
Видях красиво изрисувано дърво в дома на мой италиански познат. Мощен ствол, огромна корона и яки, жилести корени, надписани с имената на предците му. Под най-дълбоките корени написано „около 1380-1400 година сл. Христа“.
Знае и почита моят италиа ...
766
3
Питаш ме какво е любовта... Ами, ако ти кажа, че няма да разбереш, докато не я изпиташ? Ами ако ти кажа, че изпиташ ли я, никога няма да можеш да я обясниш? Мога да те накарам да я усетиш, но ти се страхуваш... Би прочел за нея в учебник, но не би рискувал да я изживееш. Как така ще и се оставиш?! Т ...
453
780
2
И тази нощ отново те сънувах - облечена в бели одежди, ти стоеше там и плачеше. Търсеше помощ, но наоколо нямаше никой друг, освен мен, а нощта беше зловеща, търсеща жертвите си, криеща хиляди опасности. Бях само аз - този, който се закле, че винаги ще те обича, пази и помага, и ти - тази, която го ...
616
Съни Старк
Съни Старк е една моя приятелка, с която се запознахме, когато бяхме 3-годишни в детската градина. Макар и тепърва да прохождаше в големия, колкото мрачен, толкова и светъл свят, тя вече беше будна за него и с нетърпение очакваше пътешествието, наречено живот. Ясно си спомням как, докато ...
Съни Старк е една моя приятелка, с която се запознахме, когато бяхме 3-годишни в детската градина. Макар и тепърва да прохождаше в големия, колкото мрачен, толкова и светъл свят, тя вече беше будна за него и с нетърпение очакваше пътешествието, наречено живот. Ясно си спомням как, докато ...
639
Ще те изтръгна с ярост от гърдите си
и ще те хвърля злобно на белия лист.
В съда сме: Аз, Ти и една
любов
с (?) въпросителна. ...
и ще те хвърля злобно на белия лист.
В съда сме: Аз, Ти и една
любов
с (?) въпросителна. ...
552
До читателите: Здравейте, това, което ще ви представя, не е приказка за деца. В него няма нищо фантастично или хумористично. Няма романтика. Няма дори нотка смях. То е по-скоро "разказ за едно писмо". Не е никак бляскав. Не е и много скъп. Но не се продава. Но пък е първият, който публикувам. Та... ...
454
В някое от миналите си прераждания трябва да съм бил от лявата страна на Разпятието. Разбойникът отляво не е много почитан сред вярващите, поради изявен атеизъм и в този смисъл за него не е предвидено място в „царството небесно”. Неговото присъствие (тоест – моето) се споменава съвсем бегло в еванге ...
750
4
За рая и ада
"Докъде стига лодкарят... докъде ще стигна аз? Докъде ще ме отведе... до рая, до ада? Можем ли да го подкупим със златна монета? Не-е, не-е... никой не може да подкупи съдбата си, никой. По един или друг начин... който и да си, ти винаги ще стигнеш до края на твоя път... до единствения ...
"Докъде стига лодкарят... докъде ще стигна аз? Докъде ще ме отведе... до рая, до ада? Можем ли да го подкупим със златна монета? Не-е, не-е... никой не може да подкупи съдбата си, никой. По един или друг начин... който и да си, ти винаги ще стигнеш до края на твоя път... до единствения ...
1665
9
Имам ли ум?
Anyways! (Както и да е!)... Имам ли ум? Вчера го изпуснах на връщане, от тълпата някой го настъпи, хрумна ми да го посадя в градинката отпред, но пък го препишка кучето, дойде едно коте и го изрови, кучето го погна и разпиля изровеното... Взех си го обратно, стана ми жал, на нищо вече не ...
Anyways! (Както и да е!)... Имам ли ум? Вчера го изпуснах на връщане, от тълпата някой го настъпи, хрумна ми да го посадя в градинката отпред, но пък го препишка кучето, дойде едно коте и го изрови, кучето го погна и разпиля изровеното... Взех си го обратно, стана ми жал, на нищо вече не ...
862
6
Синьочервено
Вътре нещо в гърдите ми биеше, но не, не беше сърце... Туптенето бе болезнено и объркващо. Синята феерия, която ме прегръщаше и караше дъхът ми да спира, щом я зърнех, сега със всяка изминала секунда отнемаше живота от мен. Бях сам и Самотата ми се смееше саркастично, сякаш се радваше н ...
Вътре нещо в гърдите ми биеше, но не, не беше сърце... Туптенето бе болезнено и объркващо. Синята феерия, която ме прегръщаше и караше дъхът ми да спира, щом я зърнех, сега със всяка изминала секунда отнемаше живота от мен. Бях сам и Самотата ми се смееше саркастично, сякаш се радваше н ...
535
1
Някои хора казват, че е трудно да си приятел в трудните моменти. Тогава трябва да пренебрегнеш щастието си, за да си съпричастен.
Други казват, че е по-трудно да си приятел в щастливите моменти. Тогава трябва да забравиш мъката си и да нарисуваш усмивка на лицето си, за да запазиш чуждата.
Но когато ...
Други казват, че е по-трудно да си приятел в щастливите моменти. Тогава трябва да забравиш мъката си и да нарисуваш усмивка на лицето си, за да запазиш чуждата.
Но когато ...
666
1982-1984 – пускане на устройството, модел „Newborn Baby” с базови възможности – сигнализация за крашове, полуавтоматично захранване и поддържане на хардуера. Залагане на неограничени възможности за персонификация и ъпдейт от облачния сървър.
1984-1986 – инсталиране на пакет „Езици“, подобрено разпо ...
1984-1986 – инсталиране на пакет „Езици“, подобрено разпо ...
771
1
Карлсон, който живее в мазата на покрива ми!
След 23.11 часа имаше известни промени. Мисли по мечтата отново го налегнаха. По-скоро обаянието, замъгляващо прозаичния му поглед в размит фокус на стената, наподобяваше неадекватен субект на първи ред в киносалон. Тия инспирации циклично кръстосваха съз ...
След 23.11 часа имаше известни промени. Мисли по мечтата отново го налегнаха. По-скоро обаянието, замъгляващо прозаичния му поглед в размит фокус на стената, наподобяваше неадекватен субект на първи ред в киносалон. Тия инспирации циклично кръстосваха съз ...
1117
1
За никого не беше тайна, че е нещастен. Но никой не можеше да си го обясни това. И не стигаше в размишленията си по-далеч от „какво му липсва?“ и „има си покрив-храна-мрана“. А на него – на нещастния – много му се искаше някой, ако ще и последния прошляк на улицата, да го РАЗБЕРЕ от-до, в детайли, з ...
735
2
Едно момче завладя целия ми свят.
Едно момче плени сърцето ми.
Едно момче върна усмивката на лицето ми.
Едно момче ме погледна в очите и спря дъха ми.
Едно момче ме научи да обичам. ...
Едно момче плени сърцето ми.
Едно момче върна усмивката на лицето ми.
Едно момче ме погледна в очите и спря дъха ми.
Едно момче ме научи да обичам. ...
888
Запъхтяно се обръщам назад и се поглеждам в огледалото. И несресано някак се заобичвам с очи. Разпилени пера върху коленете ми. Напомнят за ожулени криле.
Усмивки ухаят по пътя към прилива. Напомнят за прикрито разлистване и теменужки в чужди коси... А тя ме гледа отсреща. Неловко, страхливо... С въ ...
Усмивки ухаят по пътя към прилива. Напомнят за прикрито разлистване и теменужки в чужди коси... А тя ме гледа отсреща. Неловко, страхливо... С въ ...
869
8
Откога не си сядал на пейка?! В зеленото на тревите, в бриза на полъха. Отпуснати сетива, някоя приказка, в детска страна? Вестник, пъстра новина. В града на стария площад. Под сенки на вековни дървеса. Забъбрил лудо смисъл, миг споделени вълнения и любовно докосване…
В отчуждените скорости и нищожн ...
В отчуждените скорости и нищожн ...
791
2
Камъни
Ние сме камъни. По нас се разхождат различни хора. Сега е пусто. Идва момиче. Върви бавно и спокойно. Сякаш за нищо не мисли. Почива си. Вглъбява се. Докъде ли ще стигне? Когато се уплаши, ще спре. Всички така правят. Е, има и луди, които продължават. Точно това ни трябва. Малко дух. Ние сме ...
Ние сме камъни. По нас се разхождат различни хора. Сега е пусто. Идва момиче. Върви бавно и спокойно. Сякаш за нищо не мисли. Почива си. Вглъбява се. Докъде ли ще стигне? Когато се уплаши, ще спре. Всички така правят. Е, има и луди, които продължават. Точно това ни трябва. Малко дух. Ние сме ...
756
2
Наскоро видях една жена в парка да люлее на люлка внучето си. Познах я веднага. Беше " красавицата на квартала". Изящен профил, лек грим, плътни устни, бръчиците около които не ги правеха по-малко красиви; все същата дълга, макар и вече боядисана коса, която отмяташе с характерен жест; позакръглена, ...
794
1
- За кого гледаш?
- За него.
- Липсва ли ти?
- Трябва ми.
- Но вие почти не се познавате... ...
- За него.
- Липсва ли ти?
- Трябва ми.
- Но вие почти не се познавате... ...
526
2
СВАТБЕН ЗАРЕЗАН
Зъл беше Пèтльовден, зъл беше февруари, чак до Св. Трифона. Рано стана той тази сутрин, влезе в мазето при буретата, опита с канчето от всичките. И петте му харесаха, взе една добра стомна и наля по малко от всяка, за да стане букет, с който да закичи всеки вид от лозовите коренчета, ...
Зъл беше Пèтльовден, зъл беше февруари, чак до Св. Трифона. Рано стана той тази сутрин, влезе в мазето при буретата, опита с канчето от всичките. И петте му харесаха, взе една добра стомна и наля по малко от всяка, за да стане букет, с който да закичи всеки вид от лозовите коренчета, ...
828
13
А/ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЖЕНАТА:
Днес е един нов ден, съвсем нов и неповторим. Утре той вече ще бъде вчера. Затова не го пропущай, без да му се насладиш.
Слънцето още не е изгряло, а ти отваряш очи. И какво от това? Важното е да е слънчево в душата ти. От снощи си си дала обещание, че днес няма да се ядос ...
Днес е един нов ден, съвсем нов и неповторим. Утре той вече ще бъде вчера. Затова не го пропущай, без да му се насладиш.
Слънцето още не е изгряло, а ти отваряш очи. И какво от това? Важното е да е слънчево в душата ти. От снощи си си дала обещание, че днес няма да се ядос ...
974
2
МАЛЪК СЕЧКО
Познаха, ей, познаха зевзеците му недни, ама не за навсякъде. За нашия край не можаха. Тука Сечко продължи да размахва ледената си брадва. Покажеш ли се навън, де види голо място хапе го с острите си зъби чак до посиняване. Хруп, хруп, хруп.
– Дебел сняг – голям комат – казват старите хо ...
Познаха, ей, познаха зевзеците му недни, ама не за навсякъде. За нашия край не можаха. Тука Сечко продължи да размахва ледената си брадва. Покажеш ли се навън, де види голо място хапе го с острите си зъби чак до посиняване. Хруп, хруп, хруп.
– Дебел сняг – голям комат – казват старите хо ...
575
4
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
