Поезия

253,1 резултата

Откровено

....
Ще тръгна по света с едни обувки,
с едно вързопче само,
ще откривам нови светове,
а може би и някъде,приятелско рамо. ...
903

Той не остана

Парещо чувство с връх на игла
нежно бродира по мене чрез устни.
Приказни трепети миг издълба
в моето време със обич изкусна...
Още се крия стаила мечти ...
1.1K 6 9

Реката с кехлибарения мед

И въпреки големите различия
в една и съща къща ще заспим -
без покрив, без прозорец и вратичка,
без печка, без часовник и килим.
В очите ми ще диша свечерена ...
883 7 9

По следите на паничките на мечтите

Привлича ме магнитно неочакване.
Какво е любовта ни – бряг ли, мрак ли е?
Към корена съм тръгнала, а червеят
сънува змии под земята, черната –
как се припичат в злака по Задушница, ...
479 2 3

Фонтан

В града, на площада,
сред хора, а сам.
Дарява с прохлада,
малък фонтан.
Красива картина край него се ражда, ...
714 3 3

Злoбa

Koгaтo xвъpляш кaмък във кaлтa,
нe oчaквaй дa ocтaнeш чиcт.
Koгaтo чуcтвaш злoбa към cвeтa,
нeдeй дa я изливaш въpxy лиcт.
Зaпиcaнa тя тpae вeкoвe ...
918 1

Научи ме, майчинко

Посвещавам на Стефка Манева
Камък ми е легнал, майчинко,
на сърце ми, на душа ми.
Камъкът - олово, майчинко,
огън, разтопена лава. ...
1.8K 4 19

Нощен крадец

От всеки облак взимах капка дъжд,
в среднощна лекота на лунен полет.
Събирах часовете наведнъж
и сънни приливи отпращах с полъх.
Разстилах лунен прах по сто пътеки, ...
524 4 7

"Мяра, според мяра..."

На дясното си рамо ангел носим,
и с дявола на лявото си рамо,
в охолство тънем, а коматче просим,
трохичка обич ни е нужна само.
Забиват се в плътта ни думи тежки, ...
1.8K 20 22

Една история в анданте

Положила на теб глава,
прегръщам мократа трева.
Листата треморно се люшкат
и галят сгърбения дъб.
На повея отронен дъх ...
2K 9 8

***

И нервни тръпки побиват цялото тяло.
И страшни импулси тресат ме в мъгла.
Аз тичам над бездни - надничам в безкрая,
но тайни вековни не ще разплета.
Ще виждам в безкрайните бездни под мене ...
1K 3 2

Божествена приказка за Началото...

Божествена приказка за Началото...
... Най-първо дойдоха при нас Боговете
и те ни научиха как да се любим,
и с тях заживяхме щастливо, обзети
от общата Страст към красиви заблуди... ...
605 2

Етюд ин блек

Защо ли казвам - вятър...?
За да знам -
на вятъра съм верен и мъглата.
В деня когато скитам лъкатушно сам,
защото е безветрена душата. ...
1.1K 16 8

За Илияна

Когато утре падне мрак,
не ще ме видиш ти отново.
А тъй силно те желая, но
твърде грешни сме
за да отидем в рая.
915 1

Вятър работа

Где си, ветре,
дето щеше
за колана си да ме вържеш;
да ме влачиш
по сипеи и голо върше; ...
644

За какво съм ти аз

За какво съм ти аз? - рече в здрача.
Виж в очите ми - само тъга!
Черни птици в небето ми грачат
и пропъждат далеч радостта.
За какво съм ти аз?... Модна дреха ...
1.5K 2 4

От върха

Да се изкачиш до върха и да погледнеш надолу незабравимо, е кратък начин за да го опишеш. Осъзнатите в тебе истини идват после.... Благодарностите също, но усещанията, които нахлуват - безценни.
Ето така се случва, когат немаш вера у тебе пък живота, силите, ти казват друго.
Не вярваш у сърцето а в ...
839

И халка

л ю б о в т а
световен
ред
е
и ...
527 3

Думи неизказани

Не искам да мълча!
Толкова дълго мълчах,
че оглушах.
До болка в тъмнината се взирах,
че ослепях. ...
569 3

Автобиографично... 4

Автобиографично... 4
Аз нищо по-вълнуващо не зная
от синята примамност на Безкрая
и тайните зад хоризонта скрити,
където люби Вятърът вълните!... ...
1.2K 1

Стрък сред пустошта

Малко е тъжна и тази история:
път калдъръмен, над него – небе,
схлупени къщи, увиснал прозорец,
с шепите времето само гребе.
Някъде – спретната, малка градина, ...
1.6K 15 13

Неосъществена среща с чакана гостенка (Музата)

Кога я чакам, тя не пристига,
присънва ми се, че ми намига...
Затуй реших си да я поканя...
......
Търсих я, виках я, китка й китих, ...
1.2K 1 5

Буря

Как си?
Добре съм.
Всеки път един и същ въпрос
И всеки път един и същ (лъжлив) отговор.
И всеки път с него се идва и буря. ...
890

Лека нощ, деца

Разказ за вечната любов Марко да напише,
Мариана с порой от емоции лошотията да избрише,
Синчецът да грейне с многоцветната дъга,
Иржи да ни усмихне с някоя комшийска шега,
Младен да ни въздигне в космични висини, ...
777 11 18

Шепот

Дори да падна на колене,
да шепна колко твоя съм още...
Да моля мъничко за време,
като скитница бездомна нощем...
Дори да чуеш,че те искам ...
1.1K 2 3

София

София, виж романса днес,
Фалшиви думи, дори усмивки.
Лъжи, поднесени с финес,
Тънки и прозрачни обвивки.
Настана грохотна тишина. ...
1.7K 1

Бесило за грях нероден

Безкрайно равновесен е денят,
изпил насила чаша целомъдрие.
Простете ми, не искам да виня
послушника ни - слънчогледче къдраво.
Прилича на юдейски херувим ...
734 7 17

Голяма харманска метла

И чупя метлите хармански,
в гърба на живота и пак,
и точно защото е лански,
не жаля за ланския сняг.
Издрала на тръни ръцете, ...
824 6 9

Колко ли

Колко ли кармин събира залезът на лято бяло,
че от лъч един всемирен пламна чувство отболяло!?
Колко ли лазур прикрива облакът на вятър бурен,
че небето се разкрива в цвете никнало зад бурен!?...
Колко още равно злато ще посяват слънчогледи, ...
1.8K 8 21

А Шекспирт повече не драсна ред

Шекерчо Спиртов е от наше село.
Той гордост ни е! И голям поет!...
Е, има странност, пусто-опустело,
и зиме, лете – все с един каскет!...
Морят ни жеги или урагани ...
1.4K 13 20

Поетите са счупени играчки

Луната е в краката на поетите,
а също част от техните миражи.
Небето мрази силно самолетите,
че хората са в тях като в кофражи.
Блондинките се крият в стари вицове, ...
860 9 24

Благословено...

стихотворение —
благословено е
Богообщение
416

***

жена с крила а как боли от нея
сърцето плаче като слон
умът не иска да е с нея
а душата прави и поклон
правдиво ли е да я искаш ...
595 2

Децата ми

Понякога съм твърде пеперуден.
Понякога съм повече зъбат.
В неземна приказка! Дори прокуден,
мастилото е кръвния ми брат!
Пресичат граници и дишат рими. ...
868 10 14

Мракът светлина буди

Да се смеем под стон небесен,
ярко като светло утро да блестим,
да тръпнем в мрака на вечерта,
да дочакаме нашата падаща звезда.
Тъй вярно звездички да броим ...
796

Шейсет секунди мълчание

Мълчим, когато здрачът се сгъсти
и зейне жива черната му рана.
Когато звездобройният пастир
съзвездия събира твърде рано.
Мълчим, когато хлябът ни горчи ...
2.5K 20 36

Защото те обичах

Защото те обичах с всеки дъх,
затуй не съм ли полъх самороден?
В подножието бях, ти беше връх,
но нямам от изкачването спомен.
Обрулваха ме гневни ветрове, ...
612 5 9

Диагноза - Гравитация

Когато се заключи беше малък,
а пръстите му – мънички ключета
тогава още можеше да бяга
и клетки да разбива на парчета.
Тогава още можеше да вярва, ...
701 4 11

Спомняй си

Спомняй си ме понякога, когато от мъка си луднала,
когато в светла тъга зазвъни листопадът.
Зная, не станах твоето нечакано Чудо,
но те обичах... а ти беше Божа награда...
Колко е пусто в плен на тъгата любима... ...
1.4K 4

Клетка на нощта

Приседна август. Тихо проговори:
"Бъди до мен, неземна красота!
Очите ти. Момински, лунни двори.
Съня си дадох – с тях да полетя!
Бъди ми ден, красавице на звяра. ...
1.1K 16 24