Стихове и поезия от съвременни български автори
Коридор
една необозрима и потайна
възможна истина, която, няма спор,
не би успял човекът да обхване
със тези свои сетива, дори. ...
На жената ретро
позабравен, за някой и смешен,
прожектираш ти с думи и с много любов,
за да стигнат до всички по спешност.
Да научат, че има и отговор "Не!", ...
Къде ли е той
тихо плача и не разбирам,
къде си обич, живот мой,
питам къде ли, къде ли е той...
Мисля че от лятото, не съм те виждала, ...
Ще ме накараш отново да се влюбя!
в полета на нежния ти вятър!
И да почна да чувствам до полуда
твоя страстен от очите блясък!
Ще ме накараш отново да танцувам ...
Мисли
Когато някой ме обиди –
и той ще е приятел – знам...
понякога се чувствам сам.
Когато си отидат двама млади ...
На порасналите ми деца
щъкаха по пясъка деца.
Нямаше забрани да мируват,
да не газят в мътната вода.
Имаше и замъци, и миди, ...
Не съм!!!
Не съм гара, на която
влаковете само преминават!
Не съм и спирка с налепени некролози!
Аз вятър съм, летя, ...
С ангелски крила
боли гредореда
обграждащ сърцето,
а в саркофага
на спомените ...
Първият сняг
Не дъжд,
а истински сняг.
И как изведнъж
навън побеля ...
Неподправеност
дори по време на сън.
Всяка сутрин, обед, вечер
да показваш колко си сърдечен.
Целувка тук и целувка там, ...
Урочасник.
И сливам се нарочно със тълпата.
Започвам да звъня по всички къщи
и търся си, загубена душата...
И в Адът съм живял. Не беше там. ...
Кървав декември...
Ще се опомниш щом стане твърде късно. /
Кървав ми е декември -
по ръцете ми кожа на прах.
Усещам още по тях студените ...
Суета
нищо, че сърцата ни кървят.
Обгърнати с фалшиво благородство,
те, думите и в изгрева скърбят.
Заключваме си спомена в ковчеже, ...
ххх81
на Емо
Не, любовта не се губи.
Тя просто се трансформира.
Надвила пространства груби, ...
Коледни въжделения
и в душите ни изгрява
на НАДЕЖДАТА звездата -
с чудна мощ са днес словата
и, от устни промълвени, ...
Снежно
че ако вкарам нотки песимизъм
ще предизвикам
някой сняг ентусиаст.
Гледам го в очите ...
Сън
със формите му тленни по стъклата,
превръщах се във капка на брега,
попила в тежкия и мокър пясък.
Обръщах се назад и пак така, ...
Безумен тост
защото е различен
и така пословично е символичен
и за Твореца също вдигам тост
нищо, че е вече рядко срещан гост ...
Следобедна утрин
когато клепачите ти натежават...
Признавам си,
повече искам да съзерцавам
сънено лицето ти, ...
***
прозата си сме окичили,
че напук на вълче време,
по човешки сме обичали.
И нещата всъщност прости, ...
Лей
л ю б в е л è й ... вместо — бъдѝ
щастлив — щ а с т л и в è й