Поезия

253,1 резултата

Змейова севда

Тръгва към слънцето Змейова севда,
тръгва по пътя си либе да търси.
Нейде отгоре луната я гледа,
нейде отдолу реди земетръси.
Някъде в тъмното шушне калина, ...
835 3 3

Моретата, небетата, тиретата

Ще пиша ли история с това,
че кървавите мои кулоари
събраха хора в пролетни нивя,
където не цъфтяха минзухари?
Кого ли не завари вечерта ...
580 1 1

Желание

Този свят без любов е загубен!
Всички пътища водят към нея,
и когато си в трънчето влюбен,
и в покоя на цветна алея.
Любовта! Вътре дълго пътува ...
740 12 13

#Пчелите ми изтриват името в сънища

Пчелите ми изтриват името, между сън и кошмари.
Не ще проходят фрезиите, така явно е малодушието на облаци.
Очаквам присъдата на лятото, в синьо утро и Божи завети.
И ангели пият вода, от кладенец на желания, че
морското конче е вълна на изпити спомени. ...
2.1K 16 20

Страстта е...актриса

Страстта - капризна, застаряваща актриса,
старателно подбира всяка своя роля.
Не се сработва с другите герои,
внимателно се взира само в режисьора.
Щом прожекторите грейнат за начало, ...
1K 8 10

Завръщане...3

Завръщане...3
на светлата памет на Майка ми...
Отново се връщам във Родния край,
не минала болка в душата дълбай:
за всичко, което Животът отстреля, ...
554 1 4

Видения в пролетната утрин...

Видения в пролетната утрин...
Със ябълката, от която брахме
със теб и грях, и сладост есенес
е чудо станало и не разбрахме,
как цяла в бяло тя сияе днес... ...
640 2 2

Есен...5

Есен...5
Хубавото време вече
свършва, вият ветрове -
страховито отдалече
като диви зверове... ...
494 1

Изгубена

На пролетни цветя ухае твоята любов
и на утринна роса прилича всяка твоя ласка.
На инстинкта животински мой положил си покров,
летния ти дъжд отмива мойта истинска окраска.
Пътя свой, който търсих, не открих, ...
909

Градът и ние

Градът и ние
Малка бяла звезда, има свой собствен свят
и за него начало и край е, и смисъл.
Като малка мечтаех да бъда голяма
и не мислех, че няма да имаме синьо. ...
630 7 5

Тя не е клюкарка

За местната клюкарка със любов
ще драсна ред или пък два.
Ще сложа рими или апостроф,
и всичко тъй с най-милите слова.
Простете ми! Ужасно аз сгреших. ...
1.1K 9

Завинаги

Изгубвам нещо, някой го намира,
а то… За него, нищичко не значи.
Той гледа как наоколо се взирам.
Как търся и опитвам да не плача.
Върти се пред очите ми светът, ...
2.1K 11 12

...но само сън е. И го знам...

В главата мислите се гонят –
замлъкнали щурци в нощта
и тихо думите се ронят –
хербаризирани цветя.
Изгрява в мрака цветен спомен, ...
737 10 9

Пáра

В плячкосаната тишина
не никнат зъбери,
а кариерни рифове.
Коралът е на изчезване.
Безплътни ...
528 1 3

Глътка от Парнас

На душата ранения зов
не намира земна утеха,
щом изгрее пълнолунна любов,
тя намира нощна пътека.
И поема без дъх и безспир, ...
813 10 11

Край

Ковчег. Пирони. Чук. Въже.
Земя. Трева. Народ. Небе.
Реч. Молитва. Поп и кръст.
Камъни и рохка пръст.
Музика. Последен марш. ...
704 3 3

Фрактура

Каква контузия?!.. (Лечима).
Направо да не вярваш, а се случва.
Едва ли да се чудиш, непростимо е.
Съдбата все в десетката улучва.
Не ме вини за страховете ми! ...
787 6 3

Песента на самодивата

Дивна е дивна самодива,
коса разпусна, танц затанцува,
танц затанцува, песен запяла,
песен запяла на самодивска поляна.
В очите й болка голяма ...
716

Мандолините на моето аз

Мандолино, на моите желания,
престани да туптиш все така,
сякаш целият свят се нуждае
от прегръдките твои
и от силна и топла ръка! ...
725 6 6

Смелият мравчо

На полянката до къпинака
бе на Мравчо мравуняка.
Мравчо след обяд добър
бе полегнал под листо - чадър.
Заедно с майка си Сърна ...
1.9K 2

Когато

Когато говоря с Бог,
Космосът влиза в мен -
тялото ме напуска.
1994
1.7K 2 4

Морето

Измий море,
на босите нозе сивата отрова,
и дивотията и нея, останала без мисъл.
Вземи море и остави я без опора,
вълните да и влеят смисъл. ...
708

Последно сбогом

Последно сбогом
Такъв какъвто бях ме запомни!
Какъвто си останах и до края.
Недей да плачеш! Твоите сълзи
едва ли ще ме пратят там, във Рая? ...
680 4 1

За нежност

Слова написани от мъка,
дълбоко от сърцето сътворени...
Делят безгрижното ни време
с часове загубени от бесове ни.
Сърцето, то тупти... защото, ...
689 3

Оптимизъм

Ако някога за тебе звездите угаснат,
и слънцето престане да грее.
Ако славеят замлъкне, стаен в тъмна дъбрава.
Ако месецът се крие зад облак,
и нощта е задушна, и тягостно тъмна. ...
708 1

Моят приятел дъжда

Доведе ме дъждът във този град
с надеждата, че няма да се върна,
че бурите останаха назад
и новите мечти аз тук прегърнах.
С годините се надпреварвах с тях, ...
1.4K 7 18

Емигрантско лято

Дочакали отново знойно лято
и като птиците отлитаме на юг.
О, сбогом, северни пространства,
гори във мене южния светлик.
Мен чака ме позната родна стряха, ...
865 1

Късно осъзнаване

Когато твоята любов шумеше,
Моята поиска тишина.
Не се замислих колко те болеше.
Чак когато дойде залез,
осъзнаваш, колко ценен ти е бил денят...
1K 1

В зеницата на утрото

Вълните галят с нежност утринта,
разплискват се в мига им мълчаливо.
И топъл повея прегръща песента
по пясъчните стъпки я разлива.
Приижда тихо ласкавия бриз, ...
748 2 5

Завръщане

Царевград намигна смело и в междата се стопи,
сто гори любов изплели, а студентите – мечти.
Всеки тук се бори тихо и отива си в нощта...
Тъй човешко е да искаш да целуваш по уста!
Аз оставям дните топли, заминавам си оттук, ...
448 1 2

Откровения

(Разговори с любовта)
Ти преминаваш през всички прегради,
влюбени срещаш с радостна вест...
Сродни души с хармонични заряди
с теб си споделят чувствата днес! ...
838 6 6

Графичен ескиз

Светът е само призрачен нюанс
от мълчаливата истерия на тишината.
Огромен пуст хангар, нощта в каданс,
поглъща с пипала невидими Земята.
...И ти живееш в тъмното око ...
879 23 8

Заровен в стих

Захлюпих времето си под капак
и исках някак то да спре.
И неграмотен аз, като хлапак,
помислих даже, че ще мре.
Но времето не спира никак то - ...
743

Кога?

Кога ще ме обичаш ти?
Когато склерите ми помътнеят?
И в лунен лъч, откъснат се превърна -
В залеза на посребрени струни.
Когато е безпомощна нощта ...
1.1K 3

Преглътнах слънчевите тайни

Изплаках слънчевите тайни
там от края на света.
Преглътнах истини незнайни,
посипали пустини с тъга.
Открих, чрез тях притчи давни ...
1.2K 1

Самотата

По-страшна е от рана самотата.
Не заздравява. И не я лекуват
ни пролетната влага на земята,
ни облаците. Те невинно плуват
по синята повърхност на небето. ...
807 6 8

Малък пейзаж

Юни е, прозорецът ни лъха летен полъх.
Върху лицата ни разхвърля нощна жега
на ситни пръски, сякаш е рисувал Полък.
Цигареният дим изпълва малкото пространство,
няма място от мен и теб, и лятото, и жегата, и него. ...
1.1K

Какви коне!

Ще погали росата слънцето,
ще търкулне дъх по равното,
а в очите на белите гълъби
небето ще е без граници.
Бели коне като призраци ...
565 6 6

Добрите сълзи

> "Защото нечестивият език
>
> е сив от прахоляк и трудно диша
>
> и трябва да валят добри сълзи, ...
640 8 15

Приказки за нас - Притча

С щастливата походка на дете
разхожда облак своето небе.
Наднича тук. Забравя го, ей там.
За него плаче и заспива сам.
В съня си все назад се връща ...
952 2 3