Стихове и поезия от съвременни български автори

254.5K резултата

Плавам в мечти благолепни

Благодарение на А*
Когато попита ме някой
дали аз си имам мечта...
усмихвам се и отговарям:
„Далеч не е само една... ...
527

Сън

Любовта ни удари се в тъмния ръб
на времето, странно замръзнало
и хладно се гледахме, обърнали гръб
на чувствата в трепет избързали.
Над нас вежди сключи огромната нощ, ...
2.2K 23 15

***

Набъбват
като борови връхчета
гърдите ми.
Няма ли да ти избодат
очите?
449 2 1

Добре, че съм за гъби!!!...Боже!!!

Един ловец в гората бродил,
заредена пушката държал
и хоп, следи -- глиган тук ровил,
слуха наострил, за миг поспрял...
Стъпки от копита на сърна, ...
1.7K 7 12

Посред нощ

Ден пореден и чувства крадени.
а аз не казах нито дума, нищо.
Останаха въпроси незададени
заровени във нашето бунище.
При все, че пак така стоят нещата, ...
666 1

Намерен

Той мълчи със уюта на вечер.
А в брадата му мисли гнездят.
Той научи сърцето на вечност.
И е среща пред нас всеки път.
Колко нежно припламват очите ...
610 3 2

Когато светът отеснее

Отесня ми светът от сезоните есенни,
от зародиши, в тъмно до въглен ожарени,
от шумá на тълпите, тревожните вестници,
от лъжите, превърнати в истини алени,
от каляване в твърдост, мечти непожалени, ...
608 2 5

***

Един единствен мак сред детелини
разбуди зашумелите поля.
Под взора на брезите любопитни
в до кръв червена роба засия.
С перце от лебед повей го докосна ...
1.2K 2 7

Вещица

Мъжете ме обичаха, не крия
бях извор на наслада и любов,
бях вещица, бях истинска магия,
мъжете ме обичаха, до гроб.
Възползвах се от ориста, която ...
1.3K 2

Сълзи за тебе не намерих

Нищо от тебе не остана,
даже огъня отдавна не гори.
Да си сама, това ти се полага -
да те обичам пак не ме моли!
Да мразя знам не ми отива, ...
621 1 1

Виж ме

Виж ме, погледни ме, любов!
За тебе сложила съм си очи - зелени изумруди!
Виж ме, погледни ме, любов!
За тебе сложила съм си коси от сутрешни лъчи!
Виж ме, погледни ме, любов! ...
1.3K 1 2

Обичаме май

Те имат нужда от близост-
тъй както облаци в небето
събличат слънчевите ризи,
преди да се излеят в битието.
Те имат необятната вяра, ...
826 11 12

Закъсняла Любов

Закъсняла Любов
Закъсня, Любов, но дойде при мен,
а аз те чаках, чаках ден след ден.
Дойде почука ти на моята врата,
млада, красива девойка една. ...
716 2 1

Росни цветя

На пролетта цветята росни
стоплят моето сърце -
твоите очи прекрасни
на ангелското ти лице.
И свеж зефирен лъх ...
719

Стон

Видях за първи път, видях очите ти,
усетих тръпка от любов, с пориви и мечти!
Чух гласа ти, в мен да издига,
чух сърцето ти да стене...
и в целувката ти да ме вплита ...
1.8K 4 4

Но щастието е капризна птица

Аз този пъзел цял живот редих…
С фрагментите се смях и роних сълзи.
И с толкова неща се примирих
за да е равновесието дълго.
Внезапно духна вятър единак ...
1.2K 13 21

Липсваш ми

Не, света не е побъркан!
Явно, отново пак съм аз...
Някак си съм много сбъркан,
усещам, че ни има НАС...
Реално мигът ни стига ...
732 1

Нощ

Завиваш я, но тя е будна
и мъжкия ти профил гледа скришно,
очаква те с притихнала възбуда
и й е някак нежно, романтично.
Не иска тя върху себе си завивка, ...
922

Поспи, Мария

Мария е отвикнала да спи,
будува между страници на книга,
в която нацъфтелите липи
ядосан смерч със сабя е остригал.
Последен цвят с единствена пчела ...
1.9K 14 19

Само за мен

Слънце в косите.
В облачен ден.
Слънце в очите.
Отново съм в плен.
Цветни петна. ...
924 2

Вятърът

Защо така е луднал вятърът,
все тича някъде и търси вещо?
Листа и клонки вдига в шепите
и птици прави ги, от нищо нещо!
Ухажва палаво дърветата, ...
1.8K 4 4

Вярвай, поете

Това, че умееш да пишеш поете,
не значи, че грееш от доброта.
Вехнеш като неполивано цвете,
когато откъснат от теб любовта.
А хората вярват, че можеш поете, ...
658 1 3

Пътят на сълзите

... и припомних си аз нощи други.
В тях щастлив,не бях ли тъжен?
Бях добър,но бях и лош.
Не бях ли лош?
Видях те теб, ти гаснеща надеждо! ...
1K 1 1

Кратка вечност

Дори да обичам, аз няма да кажа,
защото е трудност и много боли.
От думите тичам, събирам багажа
на чувствата остри в нелепите дни.
Не знаем какво е, пилеем и трием. ...
554 3

Помни ме

Помни ме! Не ме забравяй!
Помни ме, такава каквато бях.
Усмихната, щастлива.
Помни ме, но не такава, каквато съм днес.
Помни моето първо Аз. ...
643

Мъжете никога не плачат

Мъжете никога не плачат
Не се срамувай. Поплачи си
на крехкото ми, нежно рамо.
Тук няма никой да те види.
Спокойно! Двамата сме само. ...
1K 3 4

Цар Бабун

Размножение, храна, доминантност –
еволюция стара в нашия век.
Скъп костюм, очила, елегантност –
животинска фасада, проформа човек.
Разширява контакти, умело лавира, ...
1.1K 1

На този, който ми написа най-наред прощалното си п

(за да е сигурен, че ще го има, когато му дойде редът)
Иска ми се
да ти напиша любовно писмо,
защото ми позволяваш да те обичам
в нашия, паралелния на реалния свят, ...
445 1

На моите*

На моите
баба Марийка и дядо Стоица Рабохчиеви,
пред къщата на които някога оРÀЙваше тя –
розово-алената роза!
Розичко красива, ...
467 1

Колко

Розичко, колко
си хубава, БОЖИЧКО,
розичко, болко!...
436

Една промяна

Една жена навънка аз видях,
какъв човек е тъй бързо разбрах,
прегриза тя недъгавост, изпитах страх,
необяснимо колко силен беше моят страх.
Изсмя се на сълзите, тъй бързо се изсмя, ...
777

Пролет е! Радвай се ти!

Южен вятър над полята,
топли слънчеви лъчи,
килим застлали са цветята.
Пролет е! Радвай се ти!
Многобройни птичи ята ...
748

Кой си?

Кой си?
Ако никой не те гледа,
ако не съществуват пари...
Ако животът е песен,
ако теб не те боли? ...
781

Рожденическо

На Емо
Празнувай днес! Наливай звездно вино
и нека дансинг бъде ни Луната!
Не брой горчилките, не брой годините -
за любовта ни няма срок и дата. ...
481 2

Болка си ми ...

/посветено/
Нещо дали има,
което да боли
повече от катрана в ада,
топло да се пие, ...
582 1

Единствено за теб ...

Единствено за теб ... ще бъда тиха обич.
Дар, който ти се сбъдва късно ... С пролетта.
Една въздишка утринно полепнала
по устните, като копринена роса.
Ще бъда слънчево, потръпващо начало ...
982 9 16

Небесен полъх на моите съзерцания

Небесен полъх на
моите съзерцания,
блещукащ лъч през
всичките страдания,
крилата музо, ангел ...
919

Венеция

Остави малко от червената боя за накрая.
Когато изчерпаш портретите на венециански гълъби,
Гондоли, куполи, сънено утро и дъжделива мъгла.
Остави в палитрата една капка от светлия кармин.
Когато изхарчиш лимоненото и небесния кобалт. ...
1.6K 5 4