Стихове и поезия от съвременни български автори
Безсмислието на думите
щом зад тях стои една лъжа,
щом прокрадва се макар и скришом,
алчност, лицемерство, суета.
Не желая думите да слушам, ...
Моето тяло
Стреснах се от новината,
подкосиха ми се краката,
кожата си раздирах...
и се появи, моето тяло, ...
Вечната Мадона
по-силно е от всичко!...
Защо мълча ли?...
За да те обичам вечно!
Във тишина и съкровеност, ...
В моето сърце
свободна и готова за нов устрем напред.
Обичаща както преди и така всеотдайна,
допирам се плахо и с надежда до теб.
Понякога мога да бъда дива, необуздана, ...
Описвах сивотата
Отворих дебелия дневник...
описах как мина денят...
но текстът ми просто изчезна...
погълна го сякаш листът...
Поетите
и мълчаливо след това умират!
След тях остава словото им живо,
мечтите им които не намират!
Поетите обичат самотата, ...
Вълшебно огледало
се къпят в слънца-водопади.
- Здравей! На момиче приличаш! -
ухажва ме вятърът. - Млада?
Какво ти момиче! - смутено ...
Морска звезда
загниваща морска звезда
била отдавна красива
а в симетрия на дъното
безжизнено вече се свива ...
Бъди!
на ласки, на трепет, мечтан,
лъжи във нощта се изливат,
а вярата става капан.
И пада с надежда сърната, ...
Кирил и Методий
достигна той мощ и слава,
от погърчването се спаси,
азбука своя той притежава!
Солунските братя Кирил и Методий ...
...
със стъпки леки като балерина.
Не осъзнаваме какво влече.
Бедата е незрима.
Не подозираме кога и как ...
На моята майка с нежно сърце
A обичта на едно порастнало дете в неволя?
Прощавай, мамо, че искам по свой си начин да живея,
А този начин за теб е непонятен!
Обичам те и искам с теб да остарея! ...
Сън
в мрак през девствена гора.
Страх душата завладя,
и със призрак за ръка –
все вървях, вървях, вървях. ...
Толкова малко и толкова много
Днес ти е слънчево, утре вали.
Няма и смисъл от много оплакване.
Просто стани и се усмихни.
Трудното винаги е само отгоре. ...
Внимавай с тази брадва Юджин (част едно)
Безкрайност, събрана във шепи на миг.
С необятната нощ, вместо ден,
към края безпътен на път младолик,
крачат стъпки, те влачат следи. ...
Среднощно кафе
и тревожно ме будят –
среднощното кафе
ми е спасение
и в тишината на нощта ...
Hell is other people
с родителите
на самотата си
и те да те харесат за снаха.
Танц - дуел
партнират си сърцето и душа.
Аз, този танц отдавна го сънувам –
тангото страстно на една съдба.
Сърцето смело в стъпките повежда ...
Неизменно
безтегловен товарът е, веднъж изоставен.
Тишината кълбо е от забравени думи,
заплитани в пяната, но накрая нечути.
Отминали крачки по един път изчезнал, ...
Спонтанно
сякаш беше вчера,
мисълта я няма,
но ще я намеря.
Дотогава останали без план ...
Влюбен, вдъхновен и тих
усещам как клепачите ми натежават
запътили се в среща със съня.
Заглъхват тихо делничните стъпки
с тревогата която се отдалечава ...
Агорафобия
имам чувството, че мога
да бъда навсякъде,
достатъчно адекватна,
да се правя, че съм част от това, ...