Стихове и поезия от съвременни български автори
Вик и зов
Задушава ме човешката злоба,
задушава ме лицемерието, неискреността,
която като плевел живее в гърдите на хората.
Унижават ме смесеният поглед на омраза и лъжа. ...
Плагиати
обрасъл с троскот и пелин.
И грак на врани, пролет-есен
звучи в простора светлосин..
От песни чужди пощуряват. ...
Див кон
върху нетърпението на полята
и в гъстотата им зелена
издиша кадифено-гривестата си позлата.
Див кон се сля с ...
Съдба
защото живота си не мога,
понеже времето плете съдбите,
а твоята остави паяжинка тънка,
появата ти беше кратка, ...
Откровено
теб звездна, истинска жена!
Еоните на търсене приключиха,
с теб вече сме и тука и сега!
Преражданията за нас се сливат, ...
Риска ти си го поемаш
че вземеш и да ме обикнеш?...
А пò натам?... Дали ще издържиш
и с нрава ми дали ще свикнеш?
Чешит голям съм и това го знам. ...
Аз не бързам
Търпението взима висока отплата!
Защото мълчах си свих се в черупка
и тайничко плачех в нощта от безсилие!
А разперените пръсти на мрака... ...
Есенни слънца
грейнали са есенни слънца,
осем минзухара с брой сакрален
срещнаха ме, рожбо, с вечността.
Погалих ги, тъй сякаш галех тебе. ...
По мръкнало - преди да съмне
Да ме приспиват песни на щурци.
И да флиртуват с мен звездите нощем.
Ти - надали, но Бог ще ми прости
за сънищата, еретично-пошли. ...
Дългата ръка на надзаконието
като хора без съвест, без чест и без срам.
По партийна поръчка мълчаха от КАТ,
а виновният въобще не бе споменат.
После разбра се като в лоша шега, ...
xxx
е безсмислено вече.
И крещят отмъщения
с кървави пръсти.
Всеки стон е светкавица. ...
На добър час, приятелю!
Правя опит да дишам спокойно.
А душата буквално крещи.
Скъпи, останали са ни само спомени!
Бяхме два свята, събрани в едно. ...
Напразно
с най-простото ключе,
а ние търсим под небето
все златното звънче.
Небето пазви да разтвори, ...
HomoInteritus
И гасне със гримаси маскарада.
Аз бързам.
Ще си отида пеш.
Каква е тази улица с червените фасади? ...
Бодил и мед
че ще е от магарешки бодил.
“Защо ли?”, питаш. Толкоз е прозрачно! -
Да ми напомня с тебе че съм бил.
Не бидейки ни Марко, ни пчеличка, ...
Тръпка
щом до мен застанеш ти,
толкова зашеметяващо действаш ми,
като погледна твоите красиви очи.
През призмата на любовта поглеждам, ...
Прах от роза
а пък аз на прах
листата й ще стрия,
него ще затворя
в медальон, във който ...
Трагедията в Своге
след като автобусът се обърна.
Той на тринадесет години едва е,
а повече нивга няма да се върне.
Седемнадесет души, ще си спомним ли за тях, ...
Сред шепота на морските вълни
с най-дългата целувка на нощта,
с която лятото
дари ни безвъзмездно
и в топлите зеници на страстта ...