... пламъчета по клепачите на тъжните снежинки...
Или: Как се погребва Луна...
"Може ли един пламък да се извива в друг?"
Мирабай
Мъжът, който прави дъжда - заваля. ...
Обичаме ли с душа - сме светли и добри.
Помежду ни не избуяват, не цъфтят лъжи.
В градината на добрия градинар - казват,
не никнели троскот и магарешки бодили.
Самадхи
Защо напускаш ме? Къде си тръгваш?
Със теб споделях моите мечти.
Аз искам още дълго да прегръщаш
мен, с галещите слънчеви лъчи.
Ти трябваш ми сега, как да те пусна? ...
Синьото огледало се счупи –
бях си го купила срещу уроки.
Красота нова кой ще ми купи
и ще ме пази от замъци с хурки?
И ще заспя пак за сто години – ...
За любовта ни няма да ни хвалят!
Венеца трънен вместо туй ще сложат!
Не ни е нужна тяхната похвала!
Да ни оставят само, ако може!...
Да ни съчувстват ли?!...Недей да вярваш!... ...
Останахме един във друг - ками забити,
в една вековна и бездънна празнота.
Извади ли ни бог ще рукне скритото
и под руини ще ни погребе света.
И страшната си тайна ще я носим, ...
Една любов остава най-последна –
последната не знаела прегради.
Потърсиш ли следата и́ „безследна“,
ще блесне насред звездни водопади.
И колкото звездите на небето – ...
БЕЗВРЕМИЕ
Прекосила всички болки на времето,
любовна пепел, житейси ужасии,
изпаднах на живота тежък от стремето,
попаднах всред кал, пепел, мръсотии. ...
Понякога се сгушвам мълчаливо
в ръцете ти - най-нежни и любими.
За мене няма нищо по-значимо
от туй че ти шептя, че шепна в рими.
Понякога избягвам те нарочно - ...
Харесвам всички простички неща.
И семплата до болка истина.
Очи, в които има много светлина,
за мен, са вече предпочитан пристан.
Обичам даже глупавите драми, ...
Обвързан със представата за “мое”,
талантът даровете си съзнава.
На вдъхновението топлото сърце
премисля колко малко му остава
и бърза да извае, точно в този миг, ...
Българийо, ела към вишневи градини.
Страна на чудеса – издигана с години.
Отрече те другар, замина за чужбина.
Костюм и господар сияят в лимузина.
Дали е Аспарух целунал небесата? ...
Момчето за пръв път тръгва да се учи
Но няма представа във какво трябва да сполучи
Че влизайки неохотно във стаята голяма
ще има за него изненада толкова голяма
че едва ли ще смята повече,че най-красива е мама ...
Във моите ранни и слепи недели,
със твоите бивши и нови любови
ще мерим на глътки секундите спрели,
ще трием следите от твойте окови.
Ще пием кафета, ще сърбаме думи, ...
Мълчанието сякаш е наука
и с теб се състезаваме жестоко.
Тъй както ти си там, а аз съм тука,
със чувствата играем си на покер.
Безпомощност и нежност се преплитат, ...
Погребете тъгата в бездънните ями
на студени мълчания, ялови страсти.
Нека споменът само самотен остане
като фар да премигва над нечие щастие.
А нощта , щом обеси лицето си черно ...