Стихове и поезия от съвременни български автори
Докато телата ни спят...
душите пътуват в безкрая
и срещат се, тихо мълвят
слова неспокойни и тайни.
Което наяве боли, ...
Клетва
Къс земя ми стига
за да се почувствам твоя.
Родино моя, с нежност да те покрия.
Поздрав с шепот тих стига ...
Цветове на чувствата
изгубен блясък на раздран порцелан,
фалшиво-усмихнат или сериозен,
с тъп нож разрязана длан!
Когато за нещо си крив и си тъжен- ...
Снежна тишина
Сняг заваля, снежинки се гонят сега,
дебел килим застла студената земя.
Една зимна, прекрасна бяла картина,
рисува скрежа по прозорците красота! ...
За човека
И ей така, от памтивека
пълзи по стълбата човека
и трупа пари и имоти
със хора и със идиоти. ...
Божествено чудо
представата за обич до полуда,
през портите на ада ще внеса
божественото наше чудо,
което с теб сме сътворили ...
Не съм жива!
смеха, залял сълзите ми,
пищя неразбираемо насън
или пък ходя сомнамбулесто
без страх и грях, и мисъл, ...
Любов ли бе да я опишеш?
Завръщат се птиците, отиде си зимата
А той без теб броди самотен
Слънчеви лъчи озаряват хоризонта
Стой тук, сякаш завинаги заедно сме ...
Полет
за юмрюк е тя готова
за поздрав със другар
за ласка непозната, топла
за писане ...
Черга
Като пролетна черга, просната на снега.
Около мен са цъфнали нежни кокичета.
И аз грея и топля, радвам и блестя.
Ще бъда пъстра и безгрижна. ...
Люлякова надежда
Кокиче се показа. И сред снега натрупал,
раздипли скромно бялата си рокля.
Разпърпан февруари, към края си, издухал,
остави преспи, дъжд, мъгли и локви. ...
Бяла смърт
тихо обгърна те с бели ръце,
нито снегът я довя, нито вятърът,
просто отпусна до теб колене.
На бялата истина в скутите бели ...
Изящно
Р. Чакърова
Животът крие своето изящество
из нишките на белите коси
и не достига в тебе настоящето, ...
Пристигането на пролетта
с неземната си красота!
Цъфнаха кичести цветя
и се показа многоцветната дъга.
Пчеличките жужат ...
Виждам те!
в които моливът по листа скрипти.
Някъде там – във косите ти гъсти
птица Поезия тихо гнезди.
През очите прозорци някой тайно наднича ...
Безмълвие
но когато я няма ми липсва.
Усамотението - без хора и празни приказки
ми харесва повече отколкото
фалшиви думи и проблеми. ...
Откровение
Във скуката на времето открих те,
сред маски и паради най-фалшиви.
Касива като сън, но сън в добрите -
отдавна минали, забравени години. ...
...
в това, едничкото,
оттърся ли се пак от нищото
пулсът ми да бие до полуда,
напук на вятъра и всичките илюзии, ...
Утеха
когат' до тебе нищо не достига - само зимната тъга.
И като дете в уплаха в пазвата ти се е свряла,
търсеща утеха, а всъщност търсиш я сама, нецяла.
И я откриваш пак у майчините длани, ...