Стихове и поезия от съвременни български автори

258.8K резултата

Рефрен

Той е огън, тя е вода.
Той я гори, тя го гаси.
Такава е тази странна игра
и никой не може да се спаси.
Който не знае, крачи смутен, ...
1.5K 2 3

Аз и Ти

Ще се върна там където
за първи път усетих дъха ти
и се вгледах в погледа ти,
ще седна и ще те чакам
да се върнеш и да ме погледнеш ...
1.1K

За поети

Не ща оръжия-перата птичи!
По-остри са от меча на Атила,
а мисълта ти много бързо тича!
Не мога да я стигна – нямам сила!
Забили нос в бюрата орехови, ...
1.1K 4 14

Жената в мен

Сънят ми бавно си отиваше и сякаш
ме караше да го запомня днес:
„Защо от мене искаш за избягаш?
Върни се тук, при мен, обратно влез!“
Отпуснах се, потънах в тишината, ...
1.8K 1 3

Вода съм

ВОДА СЪМ
Вода съм. - Устремена в руслото си река.
Събирам на ручеи бързи бистрите води.
Изпълнена със слънчева любов, все тека
прегръщам на бреговете светлите мечти. ...
827 1

Съдбата

Нощта е половината на времето.
Обърнатата чаша под капчука.
Ухание на щастие от семето
на срещите ни. Още ли си тука?
А мен ме няма. Тръгнах си отдавна ...
815 3 7

Шантаво стихотворение

Като лястовица
влетя в стаята
и се заблъска
между стените
и хората. ...
676 2

Ако изчезна

Понякога се чудя ако, хей, така изчезна-
дали ще забележат...
Хей, така да се превърна в морска пяна
и да се нося безцелно по гребена на някоя вълна,
но във всяко мое мъничко мехурче ...
2.3K 3 5

Красивият танц на кристалите

Защо не остана до мен?
Какво те прогони, за бога!
В студения есенен ден –
отново творя с изнемога.
Обичах да бъда до теб, ...
717 3 9

Епитафия

На плочата му пише: "Да се знае -
душата му докрай остана жадна.
Той приживе отказа се от Рая.
Невинен, на ментета жертва падна.”
990 9 11

По памет

Извикай ме в съня си тази нощ,
по памет в него аз ще дойда
поне за малко нека бъда гост,
във него, а после ще си ходя...
Извикай ми: "Неканена ела!" ...
1K 2 10

Свят на Вълшебство

Дори през Декември цъфтят маргаритите
там дето Слънце целува Земята.
Песента на щурците дори без да питате
тихо възпява Любовта им по вятъра...
Дали е поезия или пък проза? ...
750 2 5

Старост

Едно люлеещо се пред прозореца кресло,
Карирано одеяло върху безсилните крака.
Един следобеден лъч се размазва на стъклото.
Навън се сипе порой от разноцветни листа.
Толкова романтична ли е старостта? ...
884 1

Химера съм. Посмей да мигнеш....

Такава съм, все нямам мира,
от хулите ми става смешно,
един от двеста ме разбира
и както винаги – погрешно.
Такава съм и всички плаша, ...
881 12 23

Молитва

Позволи ми да правя на другите,
това което ти правиш за мен
да обичам така другите
както ти обичаш мен.
Да обичам своя ближен ...
988 1 1

Усещане

Здравей, септември!
Много време мина
от онзи бриз
в онази хладна сутрин!
И тази есен ...
1.4K 1 2

Петелът трети път изкукурига…

Сънувам ли? Навярно те сънувам…
Щом спра дали земята ще изстине?
Ще спра ли песента на птичките да чувам?
Дали ще имам нещо важно и значимо?
Знам. На масата ще има празни чаши, ...
833 2 12

Комплименти

Понакога си мисля: "Твоят Бог е толкова далече,
не вижда как звездите му флиртуват с тебе мой човече,
а ти ги сваляш с плетеното ти от мен елече -
чаровник палав! – Лъжи, че нямаш сили вече!...
Коя от тях написа ти писма тринайсе?... ...
1.1K 2 2

Причината да продължа

Изпълнен с гняв и самота
нараняван и изоставян на смърта
Тормозен и потъпкван в калта
разрушен и самотен в тази тъмнина
Ти си моята малка блестяща звезда ...
913 1

Сто ризи

За стотен път
ми чупеха крилата
лепях ги
със парченца
от дъга ...
1.3K 14 32

Младостта отминава

Младостта отминава,
мимолетна и кратка.
Оставя си по една
нерешена загадка.
Преметнала дръзко ...
629 3

Аскетика

Вода и въздух, въздух и вода –
това му само трябва на човека –
и в мрака ярко-гаснеща звезда,
сияеща над прашната пътека.
Вода и въздух, въздух и вода – ...
652 6

Импорт

Оглеждат се във новата витрина
кокошките на селския мегдан.
Тълпата днес щурмува магазина
с име екзотично – ,,Ин и Ян".
,,Китайски стоки" – тропна със копито ...
1.9K 3 4

Признание

В кръга на моето отиване
някак си се връщам неусетно.
По пътя има падане и спиране
и още много, много нещо.
Има полет, който свършва в драките ...
820 1 2

Пръстена

ПРЪСТЕНА
Захфърлен е годежният пръстен.
Ценният камък, от мъка, потъмня.
Черни сажди в него се пръснаха -
останки от пламъка на любовта. ...
754 1

Шепти тишината

Слънцето е спряло и не грее,
една любов изпепелена немее.
Притихва природата при чувства святи,
песни галят нежно, но вече изпяти.
Самотна луната изгубила звездите, ...
732 2

В тоя град ...

И вече никак не е важно,
кой всъщност в тоя град живее.
Прозвънват ниските етажи,
а тротоарите немеят.
Бях тук. И бях различна.бБяла. ...
781 4

Монолог по ирландски

Допивам второ питие.
(Ирландците разбират от уиски).
Със две цигари за мезе,
докато, ей така ми
липсваш... ...
832 5 4

Зорница

Небето и земята са далече.
Лъчите и света на океана.
Но всички те са част от бяла вечност,
в която все са неделимо заедно.
Така и с тебе също сме далечни. ...
1.2K 3 4

Не дойде...

Морето беше тъжно този ден
и сякаш искаше да го попита
защо е сам. Във погледа смутен
безмълвно се люлееха вълните.
Той чакаше. А времето напук ...
2.5K 16 31

Присъда

Ако ме срещнеш в нечии очи,
писма за мене не оставяй,
върви си, времето вземи,
а миналото, то потъва във забрава!
Пожела си ледено сърце, ...
1.4K 2 5

Септемврийско утро

Отдавна е настъпила зората
и хлопки отдалеч подрънкват...
На паша тръгват пак стадата
и еква птича песен звънка.
От хрàлупата във дървото - горе, ...
1.3K 7 17

Небе

Отправим ли неволно взор нагоре –
пред нас се ширва синьото небе.
Изчезва всяка капчица умора,
неистово сякаш то ни зове.
Денем облято е с лъчите златни ...
855 3 6

Дело(ви)

Следствено дело под номер 15...
Подсъдимо ме гледаш от първия ред,
а незнайно защо ми е дадено право
да си нося оръжие, явно късмет...
И изваждам го бавно от джоба си прашен, ...
1.3K 2 3

Приличаш ми

На огнен пламък ми приличаш.
На кокиче във пръста.
На пролетта която си облича
дрехите, като листа.
На чаша вино и на бряг. ...
1.6K 3 2

Да плачеш от щастие

Само един път в живота си плаках от щастие,
плаках от радост,
плаках със страст,
беше, когато за първом поех кислород,
вдишах дълбоко, ...
785 1 4

Тя-няма да съм аз

Не и разказвай никога за мене,
дори да ти се иска да споделяш,
изтрий спомена за онова време,
днес с мен ти завинаги се разделяш!
Не си мисли в нощите как нежно ...
974 2

За опозорената любов и градския ад

Отекваха кухите стъпки в паважа,
сред бледите сенки на градския дух
в нощ неприветна през третата стража –
тогаз скръбен вой дойде в моя слух.
Из нежната гръд със кървава рана, ...
682 1 2

Завинаги

Когато в душата ми се захласва мрака
и пие капките на сетните ми чувства,
албума в сърцето си отварям, чакам
да поникне цвете - твоето присъствие.
Светлина извира от образа ти скъп ...
694