Може би вината се крие дълбоко в нас самите.
За разочарованията, сълзите, щастието, дори и любовта!
Изгарящата вина, че сме отблъснали стойностните хора,
затваряйки се дълбоко в себе си с крайна враждебност
и неспособност да оцениш истината. ...
Поисках да усетя пролетта,
да плисне сили в зимните ми вени,
но снежната вихрушка разпиля
надеждите за стръкчета зелени.
Навсякъде – виелици и мраз, ...
Ядрото на свободата е в окото на рибата,
побеляло от последния сняг.
Хвърчилата са хриле на небето
за командното му дишане,
когато от глухарчетата киха ...
Не ти ли дадох всичко, което можех?
Каквото носех в себе си бе все за теб.
Потъват в тъмното днес думите нищожни
и все съм тъй от Господ Бог проклет.
Откъснах ти парченца от душата си ...
Отивам на реката, не да плача,
аз искам да открия твоя лик
във бързеите чисти и да чакам,
за да дочуеш моя кански вик.
Отивам на реката, не да плача, ...
С пуканки накичиха дърветата
зеленото петно на сивия квартал.
Усмихват се загадъчно лалетата.
Градът пробужда се. Не е умрял.
От детски смях кънтят паветата ...
България!
Страна на шепа хора ти остана,
а историята те познава и като Империя голяма!
Та нали за нас Вазов " Аз съм българче " остави,
а после разни хора наши ни нарекоха славяни! ...
Ще бъде дълга и студена вечерта,
ела при мен, на топло пренощувай,
в живота има радост и тъга
но моля те, сега не се страхувай!
А после, ще посрещнем утринта, ...
Котаците ловят снежинки в полет,
трепери в снежни клони чинка сива
и двете чакаме те, свидна пролет,
но зимата не си, не си отива.
Висулки под стрехата ми сияят, ...
Научени са да крадат, те нямат муза и талант
не знаят и кога да спрат, те просто искат да блестят,
да светят в поетичната си нощ като луна,
макар и с отразена светлина.
Готови да платят цената на позора, ...
Невероятни пролетни поля летят
насреща ми, пречистено-зелени.
Извива светло и звънливо моят път
и пак изгрява пролетта за мене.
Пътуване – благословено време ...
от конче вихрогонче хвръкна стрела
и без да иска крилото на лястовица одра
три капки кръв капнаха от небето
върху момчето яздещо през полето
на ръката му имаше амулет ...
Честит рожден ден!
Светъл пример не бях, нито ясно небе –
все стремглаво обяздвах Пегас.
Но през целия път ти юздата ми бе,
мое кротко, премерено „аз“. ...
Хрупка снегът под случайните стъпки,
в бяло искри и ти спира дъха.
Сгушени клони, под него напъпили,
спят и сънуват днес цветна леха.
Неми са къщите, няма и улици, ...
Прости ми, не съм съвършена,
ти често го използваш срещу мен.
Натякваш слабостта ми и ранена
очакваш да остана в твоя плен.
Прощавай, но не мога аз да бъда ...
Какво дочух, не бе ли нежен шепот
от първите искри на пролетта?
Отново прозвуча – красива ехо
от стъпките на мека топлина.
Ела, за да събудиш красотата, ...
Ветре бурни, защо не заспиваш?!
Уморен си от дневният бяг.
Разкажи ми за вечната обич,
ще те скрия до външният праг.
Ветре мъдри, ти всичко разбираш! ...
Какво са книгите?
Мислите на писателя?
Моментното състояние на автора?
Или са огледало на целия вътрешен свят на създателите им?
Книгите са това, което искаме да бъдат. ...
Какъв за Бога беше тоя трясък
и тази вцепеняваща вълна?
Душата – скъпоценен камък с блясък,
разби се на стотици стъкълца.
А бе сапфир, сред каменна градина, ...
Сред късни часове агонизирам
и клада е последното ми време.
В руините на спомени се взирам,
дори надеждите са непосилно бреме.
Родилните води сега изтичат ...
Крета къщата – морна, самотна вдовица –
напоена от спомени с тежкия дъх на пелин,
а на покрива стар, като фар за изгубени птици
дуелира се с вятъра ням и опушен комин.
Поразбит от годините, килнат, без няколко тухли ...
Момиче: Ела... Ела до мен
Момче: Идвам, нали съм джентълмен
Момиче: От теб искам само уважение..
Момче: Ала дали го имам аз това умение?
Момиче: Ще ме обичаш ли? ...