Стихове и поезия от съвременни български автори
Де се е чуло и видяло, петък - работен ден
Е, работен... и за мен.
Само че ме тъй мързи,
едва местя си очи.
Едва мърдам, да ви кажа. ...
Раздяла
ти вече си тръгна.
Не искам да срещам
погледът ти хладен.
Защо ми е такава любов, ...
Сонет
тешиш ме тъй, когато съм в тъма.
О, моля те, върви си... и прости!
За мен съдба е в мрак да съм сама.
Ти гледаш ме, за теб съм цветен мак, ...
Ти ме остави
Видя ме, когато бях сломена и плаках.
Но ме остави и си тръгна,
точно както и всички други.
Стоях затворена в апартамента си с месеци. ...
Любов и Старост
Не, не! Това не е артрит.
Похлопва ли от вятъра вратата ти?
Не, не! Това е динамит.
А Любовта ви нежна не е ли експлозия? ...
На своя връх
а пътят води винаги натам...
И ни е равен, нито пък е гладък,
но страшно е да бъдеш вечно сам.
Какво самичък можеш да направиш? ...
Стръкче душа
бликват пречистени мислите.
Стръкче душа избуява,
нова надежда разлистило.
Слънчева брошка от спомен ...
Развълнувани дъги
останали без капка светлина,
превърнати в отчупени кристали
със кратери от адска самота.
И там ще се обвия във безкрайна, ...
Минута презир 🇲🇰
а ми вратија со минута презир.
Си ја гледам несреќата
во истуреното кафе
си го живеам животот ...
Потока
а някъде далече бе нощта!
С прибежки бързаше "Потока хора",
за нощен отдих у дома!
Той призори в тъмата бе оставил, ...
Приказката за ездача...
яздеше с трепета на вятъра ездача
отдавна скиташе се сам из света
и желаеше да намери смъртта си...
Сърцето в гръдта му вече тежеше ...
Времето питай
че Българите са диви и прости,
не му се сърди – покани го на гости!
Ако някой ти каже, че няма у тебе
капчица доблест, гордост и ти липсва култура, ...
В търсене на другия
не търпят много думи.
Една е достъпна само.
Силните страсти
не изискват безброй хора. ...
Мистериозна красота
защото винаги към тебе ще се завръщам,
за да преосмисля път извиващ се без край
в спомени, които един по един обръщам.
Без да мога да успея да те разбера докрай, ...
Импулс
е импулс за сърцето.
Предсърдията съхнат,
а камерите стиснати
в желязна систола изтласкват ...
Навреме заваля
Като длан.
И камъните ѝ блестят.
Виновно гладки.
Сълзите на тълпата не горчат, ...
Вълшебство
усмихната природата дарява,
тих ветрец, нежни ласки и любов..
децата със силен вик приемат съдбата.
А аз радвам се на времето, ...