Стихове и поезия от съвременни български автори

257.6K резултата

Луна

Бродирай нощите ми във лилáво,
Луна! Сестра по скръб и по страдание.
Ти знаеш колко и кога съм права,
но отминаваш грешките с мълчание.
Повеждаш ме към здрачните си истини. ...
838 1 1

В ръцете ти

В ръцете ти една мечта ще сложа,
отдавна пазена дълбоко в мен.
Духът освободи от тая кожа
и път ми дай, до тебе отреден.
Че моят дух докрай ще те последва, ...
684 4

СЯНКАТА НА СПОМЕНА

СЯНКАТА НА СПОМЕНА
Споменът... сянка... времето пропътувала
в облачност скрита, светлинно уловена,
плакала пролет, черни вини изкупувала,
прошка поискала, прошка дала смирена. ...
494 1

Уших хвърчило синьо от небето....

Уших хвърчило синьо от небето
и всяка птица даде по перце,
в опашката му звездни синци вплетох
от вятъра измолих му сърце.
На всеки кръстопът запалих клада, ...
838 11 22

Облог

На бас* със дявола се хващам,
че мога от порóци да се отърва.
Но пак деня с винó изпращам,
събуждам се при чуждата жена.
На бас със дявола се хващам, ...
740 1 7

Единодушие

Сред хилядите звуци на вселената
съм влюбена в един.
И той е точно като бялото,
препълнен, но незапълним.
Обичам да потъвам в необята му, ...
1.2K 9 10

На добър път

Децата ни... децата заминават---
Билетите им – все еднопосочни...
След тях остава... болката остава...
Ала не знаем тя къде е точно...
Дали в ума ни или пък в сърцето, ...
3.6K 20 27

Космос

Дълбочината му безкрайна,
раждаща великия живот.
Мракът му със силата незнайна,
виновен за не един потоп.
В него пилеят се безброй, ...
915 1

Саксофон

Умората взела връх,
никотин из краден дъх,
със нокти драскащ,
отровно душата ласкащ.
Ласкан и тихо стене, ...
1.2K

Прометей

Клечка кибрит –
нито пламъкът стигна до вас,
нито кибритопродавачката
успя да се стопли...
Векове съм прикована ...
686 2

Делфините

Делфините с очите си засмени,
проправят своя път към хоризонта.
Обяздили вълните несломени,
завръщат се с осанката си горда.
Делфините не вярват на заблуди ...
762 3

Минаха години

Бузи,бружи, свят лъжлив...
вятър носи порив жив!
Време, хората променя!?
А мечтите тихо дремят.
Носят облаците хлад... ...
699 1 2

Или си ти,или не си

Не мога повече да те търпя,
аз искам грижа и внимание.
Ти не ми ги даваш,
и затова си заминаваш.
856 1

След

Преди теб... беше тъжно, мрачно, сиво.
Преди теб... сякаш след пожар, всичко беше черно, прашно, гнило.
Преди теб... да се усмихвам аз не знаех как.
И преди теб... живеех напразно и във вечен ад.
Но срещнах твоите очи... дълбоки, ярки и зелени. ...
1.2K 1

Когато ме няма

На дъщеря ми
Останал самотен, ключът от умора
ще сложи в ръката ти своята власт.
Ще скръцне вратата с ръждивия глас
на някой, привикнал наум да говори. ...
1.5K 7

Чакай ме през май

В зноя ярък на живота се окъпах с вятър чист,
и направих си подарък – свежа мисъл в аметист.
Нежно лято ме докосва с пръсти топли и дъга.
Нося злато и въпроси, кръст и риза от роса̀.
За красивото момиче съм препатил сто беди. ...
608 1

Ден след ден времето минава, а любовта си заминава

Ден след ден времето минава,
а от любовта ни нищо не остана.
Душата ми тегне, сърцето ме стяга,
Тишината между нас ме подлудява.
Ден след ден дните ми се сливат, ...
1.1K

Лавандула

Носи се лек, едва доловим лъх на лавандула,
нагрята от юнското слънце,
в долината, през средата на юни е така,
гюлът отдавна вече е течен,
земята трепери от жад, ...
2.1K 2 5

По пълнолуние

И тази нощ е пълнолуние,
отново в мен пълзи тревога,
докрай опънати са струните
и чух мотив от зла прокоба...
Настъпи нощ на пълнолуние – ...
1.5K 4 13

Татуираното море

Вуйчо ми се завърна от казармата с татуирано море на гърдите си,
над него имаше жена с рибя опашка,
каза, че се наричала сирена, но не миришела на риба,
а на подмишници,
а под морето – котва, така че корабът да е по средата на морето, ...
2K 6 8

Молба

Пианото, толкова дълго бе мълчало,
недокоснато, самотно,
усетих как душата му крещи,
точно като моята,
тихо, уязвимо, ...
1.8K 2

Отговор на "Камбаните без покрив" – Мая Нарлиева

Да! Цял живот кафето ми горчи.
Добре дошла! Говорим, а мълчим...
Поглеждам те с пресъхнали очи,
не плача. Не! Проклет цигарен дим...
И шалът бял, като дочакан миг ...
941 11 19

Стъпки

> Казаха ми, че този път ще ме отведе до океана на смъртта и аз насред пътя свърнах обратно. И оттогава пред мен извиват само криволичещи и глухи околно пътеки…
>
> Стругацки "Милиард години до свършека на света"
I
Първа стъпка – пролет. ...
652 3

Но не под индиго

НО НЕ ПОД ИНДИГО
Зеници на сърна – кладенец дълбок,
прозорец луннен, светъл към душата,
светлина от залез ярък, пъстроок,
пясък речен, проблясващ в тъмнината. ...
601 1

Камбаните без покрив

на Надето (Patrizzia)
... и на душа съвсем не случих, а падна ми се игленик...
Надежда Ангелова
Постой минута – пет... Сварих кафе
и по цигара да запалим двете. ...
1.1K 13 27

Диагноза

Като бич изплющя диагнозата.
Стана тихо край мен. Непривично.
Заприиждаха сънища грозни.
Жива бях. Но различна.
И смирена – зачаках ремисия. ...
951 4

Зимен монолог

Иди си сега!
В сърцето ми също те няма!
От онзи скъпернишки сняг
заледил се е пътят към мен!
Безсмислено ринеш ...
666

Забрави ли?

Благодаря ти, бе последната ти дума,
промених се, но, повярвай ми, с причина.
Нима забрави всичко толко бързо,
навярно имаш някаква причина.
Забрави ли за болката в моето сърце? ...
1.2K 1

Понякога

Понякога съм тъжен, защото остарявам.
Понякога не спя, защото не забравям.
Понякога се вглеждам в нощното небе
и чувствам се тогава наистина добре.
Понякога ви мразя, защото сте такива, ...
1.6K 1 2

Концерт

Песен пеят пъстри птици,
в куп събрани на черница,
а отдолу две лисици
легнали са на тревица.
Слезте долу, мили, сладки, ...
598 4

Светлина

1. Вечерта навън
отвътре те навява,
слабост сеща гръд, сърце.
Жално ти е за зората,
га милно Слънцето изгрява. ...
1.2K 1 1

Братко

БРАТКО
Бурният вятър отвя далече сълзите ти.
Отливът отнесе страданието завинаги.
Мъката огнена първо взе очите ти,
а после и теб в последните мигове. ...
612 1

Хвърли ми залък – любов го наречи

Хвърли ми залък – любов го наречи,
прескъпо ще ми струва този дар
и опакована в страдание ми я връчи,
да бъде тя болезнена като шамар.
Грижливо с панделка я завържи – ...
866 5 11

Ракета

Бъди ти за мене опора стабилна,
аз тиха ще бъда постеля,
за мен ти зората на светлия ден –
аз пристанът нощем последен!
Покори ти за мен планини и реки, ...
1.5K 1

Червената Шапчица

– Къде си тръгнала в гората,
Червена шапчице, сама?
– При баба ми, че тя, горката,
лежи болнава у дома.
За бъбреците уморени ...
1.2K 1 4

Леден репортаж

Днес ме инжектира новина
и попаднах в шоковата зала.
Тръпки ме побиха, хладина
за виновност, пипала подала.
От екрана, сдържайки сълзи, ...
901 3 11

След сто години.... II

Стоте години самота не са достатъчни за да ме върнат
обратно в руслото на така наречения мой живот.
Дори със сетни сили света с крака на горе да обърна,
не бих могъл отново да почувствам истински любов.
Дорде тече реката на живота и хвърля пръски в оня водопад, ...
740 4

На хълма

И ето – тръгнах.
С едно парче дърво и с два пирона,
с една раница остаряла,
в която сложих моето "АЗ"
С безброй планове, вини и грешки, ...
1.7K 1 5