Стихове и поезия от съвременни български автори
Утопия
Трудна е, но не и непосилна.
Съвършенството във теб видях,
красиво тяло, но и буйна, силна.
Влюбих се - в идея - ...
* * *
Не се колебай, когато си хванал посока!
Шансът си тръгва, нехайно изпуснеш ли срока.
Понякога Бог е до теб и те потупва по рамото!
И лесно е всичко, дори да е цел висока. ...
Разсъмване
в скованата беззвучност на стъклата.
Последната искра се угаси
и даде своя блян на топлината.
Изстинал върху черното кюмбе, ...
Бяла памет
и видимо ги прави помъдрели.
Откривам се зад стари полоси.
Намирам се зад свършени предели.
Не зная как и колко съм вървял ...
Жажда
Гори ме!
Пих отрова от пепелянки,
пих сок от дяволска гъба и лудо цвете
на планините пих от усойните нянки ...
Към живота единствен на слънцето
Давя се и нямам спомен за възраст.
Някъде нагоре се веят ръцете ми
към живота единствен на слънцето.
Може би ме очаква там в огледалото ...
Къде е смисълът
(Из NatGeo Wild)
Най-важното в живота
не открих,
а той се сурна вече по наклона ...
Бих се преродила
изпълнена със приказни слова,
борейки се, стигайки далеч,
водейки свещената война
срещу опетнилите езика, ...
Откривам светове и необяти
на две минути разстояние от болката,
едно безлико чувство на комфорт,
което незабавно огладняваше...
и вечно искаше внимание и грижа. ...
Среднощен купон
Тъмна нощ припадна над града.
Скриха мрачни облаци звездите.
Възцари се пълна тишина.
Нощни твари дебнат зад ъглите! ...
Раковина
обсипва го с хиляди галещи ласки,
аз искам да тръгна към тебе така,
да бъдат ръцете ти топлия пясък.
И както снегът от сърце се топи, ...
Ария от Лучано
изпята от Лучано може би.
Отварят днес безплатна трапезария
за хората със смачкани съдби.
Ликуй народе! Жив по подразбиране. ...
Мит от стари времена
със плебеи, съсипани от скръб,
живеел цар, подобен на пиявица,
връз техния, подут от рани гръб.
От сутрин чак до вечер в кръволочене - ...
Звездни семенца
Вселената разхубави се!
А вселенските цветя –
за искряха с цветовете
на дъгата... ...
Рицар на бял кон
Цял живот ли ще чакаш рицаря на бял кон,
застанала замечтано на своя балкон!?
Не виждаш ли пред себе си влюбените очи,
в които напират мъжки, истински сълзи. ...
Любов като наркотик
чувстващи сълзи
Ох, моя любима
отиде твърде далеч
дълбоко в душата ми ...
Съвсем не ми беше до теб
и стигнахме в миг кръстопът...
безмълвна в страни се отдръпна...
в миг пръкна се есенен дъжд...
След месеци в скитане дълго ...
Гургулица ли беше?
Насъбра ли си съчките - в топло гнездо да ме къташ?
Недолюбена още. От груби ръце неизписана,
как си тръгваш от мен, и след вратника плаха престъпяш?
Гургулица ли беше - перата ти тънки из стръмното, ...
О, свещена простота
или това е подозрение,
да не харесваш тая или тоя
направо е болно въображение!
Сноб, от годините прегърбен, ...
Клишето
но ни мами то „проклето".
Кат на скарата кюфтето,
де цвърчи със глас напето.
То е старо и народно. ...
Фанари
Край езерото с розови надежди.
Изтрива с кърпичка скръбта
и из-под вежди ме поглежда.
Напролет лъч ще изсуши ...
Под диктовка на...
джамии ще строи глупакът балкански.
Утре и фесове ще заместят калпака.
Европата знае да ласкае глупака.
Камбаната вече не иска да бие. ...
Признание
Не мога и не прося милостиня
Обичам те, но споменът тежи
Няма да пребъда в светиня!
Грешница и подла съм била ...