Стихове и поезия от съвременни български автори
Добро утро,Живот
същият съм си, не съм станал друг.
Събудих се, усмихнах му се на деня,
лъчите слънчеви огряха ме така,
че стоплиха ме, стоплиха и моята душа! ...
По пътя на миналото
стотици дни далече съм от тебе,
времето – това фатално разстояние,
подминава спомените като гари.
А понякога така ми се пътува ...
Конкурс
на тема - Вино, Любов.
Хиляда поета лирически,
откликнаха на техния зов.
Моливи хиляда подостриха, ...
Заченат извънземно
Р. Чакърова
Ще се намерим. Някъде.След век.
А може да е след хилядолетия...
Ти няма да си същият човек. ...
Рубая по „Любов на вятъра“от Андромаха (Белла)
от Андромаха (Белла)
Аз съм тази, която не искаш,
тази дето ужасно боли
и онази, която е близко, ...
Копнеж за миналото
а вчерашните идеали и мечти
като боклук захвърлени в калта,
ненужни вече са нали е ясно
и Феникс няма го в пепелта. ...
За братството на хората
Аз знам, че хората тук не са братя
и братски те не се държат
а от това човекът пати
и злобите му не ще спрат! ...
Аяуаска
какво чувствам към теб,
не опитвай поезията ми никога.
Разпъната душа
Ранна сутрин,
телефонен звън.
Побързах татко
да спася от мрака. ...
Изкуството да се живее...
ако днес кътчетата ми така трептят,
и душата ми композира сега живот,
то не е от страх, а неизбежно чувство...
И от сега осезава се целият този ураган, ...
Изход
разбрах в какво сме замесени,
разкъсваш се отвътре,
от гадните парчета карантия
правиш стихове, ...
Пътека
трябва да мина през тъмна гора...
Как да бъда добър и по-искрен?
Сенки и шепа светулки държа!
Зад гърба ми е страшното блато... ...
Разтегната пружина
не докосва стича се
по хлъзгавия купол на представите
без да срещне нито един ръб
на съмнение ...
Между разум и нагон
насилена и поругана,
щом от любов и интелект
се отърва,
настръхнал ставам да я посетя ...
18+ Снежен ден
Вятър духа силен тук,
баба долу връти пръжки с лук.
Сняг се сипе, ама чок.
А познай дали има ток: ааа-йок. ...
На един приятел
Когато сърцето сковано след дълга раздяла
посреща приятели първи на пир,
когато танцуват телата им с пулса метален
и после, когато те свеждат пияни глави – ...
Пясъчен часовник
и изкривява призмата на времето.
А аз ... незряща още от тъгата си,
сама съм в ъгъла на болката.
И си припомням въгленчета спомени, ...
В лодката
Животът по вълните се клатушка.
Не мога нищо повече да дам.
Илюзиите ронят дъх отлющен.
Всемирът - този властен командир - ...
Адски нежно
Р.Чакърова
По пътя ми останаха ТРОХИЧКИТЕ
от НЕЖНОСТТА , която бях събрала.
Нахраниха душичките си птичките, ...