Стихове и поезия от съвременни български автори
богати аматери 🇲🇰
богати во душата,
пред нас луѓето
се отворени весници,
ги читаме меѓу редови, ...
Необичаен час за песен
Р.Чакърова
Препих... От чаша вино само! Срам...
Днес до обяд върти ми се главата.
Че трябва с мярка, уж добре го знам, ...
Облог
„Алекс да бъде... с Нина нощес...“
На тайната някой „изпуснал вентила”
и който е трябвало, знаел от днес.
За среща със нея, във нула без двайсет, ...
С мисъл за мислите
минават дни, усещам се в каторга,
и мен са сякаш вътрешно пленили
във възли на прогаряща ме болка.
Те, мислите са буре със барут, ...
Завръщаш ли се?
в една такава нявга се изгубих,
и няма мостове със рози и цветя
и приказки от скърпени илюзии.
Завръщаш ли се, нямаш дом при мен, ...
Болка в минути
един имитиран начин на живот.
Внезапно крещят сирени и пеят на този
ден човек умря заради болка в минути.
Изведнъж хора мигом плачът, дървета веят своята песен зловеща, а дъжда бавно и сърдито п ...
Пролет има!
издигащи се в горда самота
се чувства у дома си там поета...
И с едри глътки пие красота.
Защото жаждата му е неутолима ...
Ако ти е насъщна Любовта
единственото място подредено
ще ти постеля, за да си полегнеш.
Ще те завия с одеало от тъга
Със слънчеви милувки напоено... ...
Тъжно-весела песен в пеон
в къща ниска
от приземния етаж света да гледам –
с дух потиснат,
с взор, притиснат ...
Въпрос към поетите
Р. Чакърова
Водата отказа от днес да полива мечтите.
Дъждът спотаи се зад облак, обхванат от страх.
Смутено шушукаха горе в небето звездите ...
Пролетно хайку
•
няколко щриха
шепа състояния
пролетна капка ...
Време за песен
Любов изповядват. В нея живеят.
Лъчите ги галят и нежно се смеят.
Те греят до връх за поискване.
Момче и момиче. Частици от рая. ...
Някъде там
седеше самотен хлапак,
нахлузил тъмен калпак,
а неговият часовник,
тик-так - тик-так, ...
Почти фатална история
той се събуди здравословно женен.
Разбра го по непознатата
четка за зъби в банята.
Три дни след ръкоплясканията и виковете ...
Как се разказва Душа...
И... има ли думи, в които тъга се облича...
О! – казвам – Не зная... Страхувам се – да не сгреша!
Душа не разказвам. Аз, само... до кръв я събличам.
Красива е! Аз... затова я събличам без свян! ...
Няма да обичам
Мечтите ми се ронеха на пепел сива.
Плача ли не знам. В очите все ми пари...
не виждам вече дали съм красива.
Сърцето ми разпадна се отдавна, ...
Добро и усмихнато утро
Звездичките вече ги няма.
Небето е светло от моята вяра.
Мракът в съня ми остава.
Кафето ухае на ново начало ...
Душата ми е есен
златиста, с дъх на кестени и мак.
Ту топла, ту прохладна и ранима,
но с обич като орис в полумрак.
Аз крия се в листата бледожълти ...
Изпепелен
ще дишам пáрите на пепелта.
Ще спя под въглените несломени,
след огъня жесток на есента.
Ще тичам сред гори изпепелени, ...
Епистаксис
забравих ти мустаците,
април минава бавно,
стоя затворена и гледам
през решетките. ...
Тъй както аз те нося за глухарче
С една октава повече преливат.
Обесих с перли хилавите дни.
Отляво ми е падналата мигла.
Не връзвай лодки в залив от мъгли! ...