Стихове и поезия от съвременни български автори
Скреж
А толкова горещо е сега
Не мога да си обясня
Това явление,
Докато вървях сама през тишината ...
Разбрал ли е?
отдавна няма място за въпроси.
А въздухът насилствено отнет е,
издъхва на проплакващи откоси.
Излюпена, невинността е пате ...
България
тя никога в сърцата ни не би причинила самота.
Ние горди по пътя ще вървим
и на трети март героите ще обичаме и ценим.
Ще си спомним за делото им върховно ...
Сигурно
Която се пие на глътки.
Безостатъчна. Тиха,
И непринудена.
Сигурно има такава любов ...
Щастлив съм, Боже
и лошото при мен го няма!
Да, случва се да съм увлечен
по някоя красива дама,
но туй в реда е на нещата, ...
Задачи
Думите
Само ги утешете.
Сънуваните безумия
по вятъра разпръснете.
Внимателно пипайте думите! ...
Ти мислиш, че аз съм пред тебе
но бъркаш ти... бъркаш... грешиш...
не виждаш ти мен, ами двойник...
(изкусно създаден от мен)...
Недей да ме търсиш и гониш... ...
Сърцето на поета
но ще ми дадеш ли своето сърце?!
Че моето без него силно страда,
а с любовта ти леко би било, като перце.
– Знай, красавице, сърцето на поета ...
Фикция
на онзи висок принц
със сапфири вместо очи...
Аз не ти ли приличам
на онова лястовиче, ...
Миниатюра
и птиците накацаха по остриетата
на думите.
Моят сън потече в океана
на нечии въздишки. ...
Поезийо
и гръмко пак наддаваш вой.
Любиш, лазиш, пазиш място.
За кой? За мен ли? Не постой!
Ний роби сме! И вълци! Хуни! ...
Вечер в село №2
край нея трепнат ли звезди,
във пазвата на тъмнината
си спомням мойте младини!
В Драгойново съм в мойто село, ...
Когато пътищата млъкнат
Забравен, пътят сам-самин говори,
че някога е стигал до небето,
че спирал е в дома на чужди хора
и че животът всъщност е пътека. ...
Заклещена във птичето цвърчене
заклещена във птичето цвърчене.
По тъмните ми ириси личат
неправилните опити летене.
Икар допива вино и мъгла. ...
Нови времена
а честен ли си вече си глупак.
Лъжа и алчност са в единство,
развели над главите ни байрак.
Да си учтив е смешен навик, ...
Пред Огледалото на твоето Мълчание
Скрива се във тебе с тишината
Ден след ден във плитка се оплита
За да изплува за последно до брега ти
Когато ни най-малко не очакваш ...
Навици
все да тича,
не може някога да лази.
Наученият
да обича, ...
Светът ми днес
И няма много време за мечти.
Обръщам се към себе си. Нарочно.
Рисувам дъжд, светулки и сълзи.
В небето има моя светлина, ...
Щастието
на щастието è!
О, щастие,
в душите и
сърцата ...
Напред към милиардите
сменял не жените, а сърцата си.
Искал много да достигне двеста,
но прехвърлил само сто. И нещо си.
Вижте, за милярдите не споря – ...
А времето сякаш е спряло
край мене цари тишина...
ъглѝте на бялата стая...
до* мене стените влекат...
Естествено... нищо не чувствам... ...
Съдба
Гордостта ми човешка
не търси милост
в този стих.
Яростта ми в тази криза ...
Клюркарката е лешояд
какво, защо, къде, кога и как?
И никога не ще го осъзнаеш,
с остатъци се храниш – лешояд.
Човешката тъга е твойта радост ...