Не искам да се превърна в безчувственица,
след такава буря на чувства към човешко същество.
Не искам да гледам цяла нощ към тавана и да не мога да изрека думичка,
след романите изписани към човешко същество.
Не искам да питам въпроса 'Защо?' , ...
Не си ти човек, но си кукла...
с десетки, стотици конци...
с конци не, но с хиляди чувства...
и с някого, кой ги държи...
не си ти човек, но си кукла... ...
„Омръзна ми!!... На гръб ли да те нося?!...
Какво ме зяпаш като смахнат?...
Но казвам ти, ще го реша въпроса –
от утре вече ще се махна!...”
Вратата се затвори подир нея, ...
Пак ще ме целунеш някой ден
Ще стоим с две преплетени ръце
И ще се радвам на мига в който си до мен
А за тебе тупти по-силно моето сърце
И ще се почувстваме желани ний тогава ...
Коледна вечер
Бели, пухкави снежинки падат от небето.
Като малки балеринки кацат по полето.
Студ притиснал е земята. Слънцето не грее.
Вятър скита из гората и в комина пее. ...
Започнах да пиша роман седемтомен.
Написах поема. И хайку дори.
Защо ли пропадна в мене поета?
Причината беше, че нямах пари.
Тече си живота. И все се променя... ...
Как да престана за теб да се моля,
когато в сърцето ми огън гори,
проклета да бъде онази неволя,
която сърцата ни две раздели.
Как да премахна тъгата от мене, ...
Години минаха, откакто те видях последно,
изтрих ти номера, адреса ти не помня вече.
Гордостта и спомените избледняха с времето,
да продължа и да не се обръщам се зарекох.
Изтече половин живот и ето, днес ме търсиш, ...
... валя в шушулката на спомена...
Валя. По пламъка, по ореолите.
По всяко гологлаво междуметие.
По цялата Вселена. И нагоре.
В мъглата. И по ветровете. ...
Стене тъмната сцена във стария градски театър.
А дъските-клавиши се разпяват от нечии стъпки.
Две завеси въздишат, разлюлени от спомен и вятър.
Тя ще влезе сега.
Както винаги смайваща. ...
Вълшебник пак рисува есента,
върху платно от ноемврийско сиво.
Погалва с четка жълтите листа
и ги превръща в пламъчета живи.
В палитрата прибавя щипка злато, ...
Много години провал претърпяха,
всички мостове след мен изгоряха
и сега, когато надежда почти не остана
аз срещнах жената тъй дълго желана:
умна, духовна, засмяна и дръзка ...
Селянка съм проста, но увряла:
пролет с кеф си боцкам зарзавати;
лятос бруля джанката узряла
и ракия правя, за да я препратя
към народа ми – едва-едва събуден... ...
Душата ми е тежка, закъснява.
Или не иска с теб да се прости?
От брега – раздяла пак отплава
кораб нов с несбъднати мечти.
Там, отвъд желания и слава, ...
Все далечна си. Моят мираж.
Като рожба те нося. В ръцете.
Недокоснат, невиждан пейзаж,
на замръзнало пролетно цвете.
Все не стигаш. Искам те цялата. ...
Нещо е спряно
Когато замръкна в последния „хан” –
кална и мокра, на ръце със Душата –
совалка, напуснала глухия стан –
ще запее по маси, пияна Тъгата. ...
Потънали са в багри планинските баири,
сред тях възцарила се е глуха тишина.
Над полетялото ято, храна да дири,
пробил е облаците лъч светлина.
Оголила високи си върхари ...
Предателите винаги са мили,
обсипват те с много комплименти,
с обещания са те дарили,
още в началото с аплодисменти.
Предателите вечно са подкрепа, ...