Стихове и поезия от съвременни български автори

254.6K резултата

Стихотворение

Човек понякога е удивителен.
Откриваш го във всички срички.
Понякога е въпросителен.
Понякога е две кавички.
Понякога е точка той. ...
1.5K 7 13

Ли(ри)чни драми

Понякога, когато теб те няма,
аз сядам и поглеждам през прозореца навън
и сякаш до сега била съм сляпа,
и сякаш непознат и чужд ми е светът,
а клетката в сърцето ми полека се отваря, ...
1K

Есенно

Имаме си лозе! – диво-подивяло,
легнало на хълбок гледа към небето.
Свирка си и рони гроздето си бяло
в пясъчни усои, в трънени гърнета.
Ей го, върху хълма, кучета го пазят, ...
1.1K 4 5

На училище

На училище
На училище изпратих моите деца,
днес първият е учебен ден, незаменим.
Хора, стихове и песни, голяма веселба,
един ден в живота незабравим. ...
688 4

Усещане

Усещам твоя аромат
сред толкова лалета,
от хубави, по-хубави на цвят,
но само ти си моят свят.
Усещам топлия ти дъх ...
794 3 11

Разочарован

Басня от Генка Богданова
Влюби се Петелът в Кукувица –
пъстра, гласовита хубавица.
Та, влюбеният, скромен, стар ерген,
след месец само, нежен и смутен, ...
1.2K 9

Птица

В клетка съм със теб...
Аз съм птица – искам да летя!
Планините да обиколя,
на всяка клонка да се спра,
на тишината да се насладя. ...
1K 2

Петък

Вадя от пералнята
пет чифта изпрани
сиви чорапи.
Оцелях още една
работна седмица.
592 7

Kокиче

Кокиче бяло, тънколистно
с листенца мънички, зелени.
През сняг към слънцето лъчисто
расте, край преспите големи.
Забравило, че люта зима ...
1.1K 1 8

До писък

За него ли пееш, кажи ми, щурче,
в разгара на моята есен?
Защо ли така този глас ме влече,
попивайки толкова лесно?
Но пътят към него – измамно е къс, ...
1.5K 10 14

Не се седи край огъня последен

Защо ми обеща, че ще са южни всички полюси,
че плюшеното мéче две морета ще преплува,
че ще се учи на въже да скача вече волята
и че големите неща се крият в малко чудо?
А то било известно на всички бавни залези, ...
888 5 9

Не съм безгрешен

Разбира си не съм и аз безгрешен.
Човекът е създаден да греши!
А кажеш ли противното – си смешен
и истината искаш да рушиш.
Зачеваме със акта си греховен, ...
821 1

Рилски пориви


Ситни стъпчици сред каменисти отливки,
назад остана и последният клек,
пред очите ми неземните рилски извивки,
усещам се малък, незначителен и лек. ...
1K

Моята непозната

Бяхме близко и толкоз далече
в тоя дъжд неочакван, пороен...
Ти - с мъжа, елегантно облечен,
аз – отсреща, за теб недостоен...
Той галантно отвори вратата - ...
1.1K 4 15

Песните ми са истински!

Като цвят на минзухарче вятърът ме вее.
Но аз не съм глухарче!
Аз дишам, страдам и пея!
Какво да направя? Не мога да се смея!
Но песните ми никой не чува! ...
1.4K 3 18

Влюбени, добри познати (Вчера)

Очите ми за тебе се изгледаха
във дни и нощи, дето те очаквам
след всяко, преживяно "вчера"
сълзи все още имам да изплаквам.
Отново "вчера" ти не ми се сбъдна, ...
956 4 8

Аз няма да те стрелям

Внезапен изстрел –
в точната мишена.
(Аз знаех, че отдавна ме следиш.)
Издебна ме,
видя ме повалена. ...
2K 12 35

Утре

Утре
Ти утре пак ще бъдеш тъй щастлива
и толкоз млада, както и преди!
Защото младостта не си отива.
В сърцата ни не спира да гори. ...
615 2

Ще се науча

Остави ме да си тъжа.
Ей така - нерабрано и тихо.
Да вали върху мен дъжда.
По дланта си да пиша стихове.
Остави ме. Не ми пречи ...
662 1 3

За нея

Отново към теб се обръщам в стиха си,
но вече напуснал дома на поетите.
Бавно прекрачи, денят се усмихна,
и заедно с него усмихват се стихове.
Нищо обаче аз не променям. ...
520 1 2

Сътба или път

Съдби човешки –
тъпи грешки...
Сълзи на похот и към проход,
Когато слънцето угасва или съдбата пак проблясва...
Не знак, какво е туй, що чувствам... ...
823

Exit

В няколко часа сутринта
любовта стига колкото
да отвориш прозореца,
да полетят телата ни
към лудницата.
468

Истина

Казват цървулите били
изчезнали от мода!?
А не... Не е така, те тук са
с нас, но правят се на мачкат лак.
Те правят се на хрисими, такива ...
730 12

Очите ѝ вече не виждам

Аз бавно превръщам се в пепел
( не мога да бъда спасен ).
Очите ѝ вече не виждам...
( те бяха едничък ми лек ).
487

Самотна есен

Теменуги вехнат в есента,
чувам зова на нощта
и сетен лъч чезне в мрака –
душата ми по тебе плака.
Далеч съм от теб, о, ангел свят, ...
738

Категорично

И някой ден
ще ни надвие тишината...
Телефонът ще мълчи,
не ще похлопаш на душата.
Ще погребем дори това, ...
1K 1 1

Отронена сълза

Твоя, някога бях..
и в сънища дори...
Виждах слънце,
което за теб свети.
Слънце, ех... ...
546 1

Лудата

Жена с приведен силует,
забрадена със кърпа – шарен плат,
навела своята глава напред
кръстосваше по селския площад.
Познаваха я хора от селото, ...
597 4

Живот в черупка

Засявам дните си с мълчание.
И наблюдавам. И обмислям
сърдечните си разстояния
и облаците, в мен надвиснали.
Вървя по острото на ножа. ...
831 4 5

Пилот без самолет

Нощес дойде ми неочакван гост.
Събуди ме,
красива беше,
каза: пасажер съм...
моля те... качи ме на небето... ...
746 1 12

Светлината

Следвай светлината.
Тя чертае път
от очите до душата
и сгрява плът.
В мрака непрозрачен ...
533

Средба во огледало 🇲🇰

Еден ден ќе се сретнеме
со доза на сомнеж и неверување
и ќе го премолчиме нашето предавство.
Ќе го видиш моето уморно лице
од некој претходен живот ...
483 2 5

В сърцето ми докрайно ще прелееш…

В сърцето ми докрайно ще прелееш…
Прибрана е във мене любовта,
скътана във дълбокото не мига,
спокойна съм във тази тишина,
душата ми просторите намира. ...
579 2

За облаците

За облаците
Заблъскаха се облаците във небето
и горе стана страшна крамола!
Тъмата облачна се плъзна по полето
и дъжд заплиска в близките села... ...
607