Стихове и поезия от съвременни български автори
Вечният кръговрат
Животът тъй в ръцете ми обръгна
Стоварил цялата си мощ връз мен,
Душата утре ще ми вземе в плен.
И ще я прати горе във небето, ...
Let the nightmare go 🇬🇧
that grow up in the dark
will never reach the light,
will never reach the light,
but climbing them will bring ...
Sweet november...
Приветствам тази есен със тъга
и сещам се за онзи мъчен филм,
във който мъж се влюби във жена
ноември месец - сладък бил... ...
Доротея
прелитат птици.
Сенки рижи -
плъзгат се по кадифето
на спуснатите щори. ...
Същественото
е да имаш някой,
на когото да кажеш
и онова,
което не си могъл ...
Сладка илюзия
Но няма да усетиш, може би,
че си подвластна…
…докогато, устните ти моите посрещнат!
А вечер, ще пленявам аз за теб звезди ...
Последно
изплаши се във тоз живот да си до мен, усмихната, обичана, желана.
Да бъдеш нощен блян и сън и зов, да скиташ боса под звездите
и винаги когато те повикам да идваш с цвете във косите.
Разбирам, трудна беше таз любов, и се проточи много време. ...
Пътят към бездната
Ангели с крила обгорени, като метеорити падат в далечината.
Викове, смразяващи кръвта, ледено студени,
търсят с надежда късче лъч в тъмнината.
Души поробени във вечността проклети, закотвени в Ада, ...
Едно момиче
Че я обичаш някак си не личи
Едно момиче мисли за теб всеки ден и час
и иска да чува твоя глас.
Едно момиче трепери щом те вижда ...
Стъпка по стъпка към тебе море!
Морето от вечност с въздишки те гали...
Ала зная, окъпан от слънце,
а не от сняг
копнееш за безгрижие лятно, ...
Живот в листи
Как сладко звучѝ!
Дали е мечтател?
Или е гадател?
Човек на звезди… ...
По дъгата
Ще стигна незнайно къде.
Луната ще видя, ще станеме близки...
А някой звезди ще краде.
Вървя по дъгата. Насън и наяве. ...
Погледа ти ме усмихва...
че съм спряла вече да дишам...-
прегръщаш ме с диханието си...
и виждам цветовете на живота...
И когато съм дълбоко заспала... ...
Тапија од животот 🇲🇰
на лошите луѓе
што ќе ги сронат твоите добри дела
и од планини со злато
ќе направат прашина ...
Вече ми е студено
Щастието и Любовта.
Не помня реда кое първо, кое второ.
До тях висят отдавна
Радостта, Вярата, Надеждата. ...
Краткостишия – ХIV
След дългото ми хвъркане,
стъпих на земята.
Прекършен клон –
Любовта ми затвори телефона. ...
За разбитото ми сърце ли ме питаш?
За него мога да кажа твърде много,
че чак да ти доскучае
и все пак твърде малко,
за да разбереш точно коя съм. ...
Писмо до Халтмагийн Баттулга
много искам там да съм сега.
Има ли в Монголия магнолии,
мъча се това да разбера.
Чух, че не търпели своеволия, ...
Тъмният ми брат.
За минали любови също
За стотинки жълти не навеждам се!
Нищо, че душата ми е рана
Нищо, че съм свирчица без топче. ...
Танцувай с мен
бъди добър, бъди и лош!
Нека с този танц да се сближим,
нека ледовете между нас да разтопим!
Хвани ме с двете си ръце, ...
Призвание
да бъдеш, не да съществуваш...
За живота просто няма лек –
остава ти да го празнуваш...
Доспехи за сърцето.
и даже без да има нужда от вода
дори най-закалената стомана
превръща се завинаги в ръжда.
С какво тогава аз да го бронирам ...
Сбъдната мечта
и живей ти за мига.
Тя дава смисъл в живота
и изпълва те с охота.
С щастие пленява сетива ...
Любовта ни ме опиянява!
Ела в пòлета, да сме едно!...
Искренни и мили, пулса ни държи.
Но не на разстояние, а на дъх,
който ще прелее в чашите любими, ...