Стихове и поезия от съвременни български автори
Не те зазидах
изпуска тъмнината на талази.
Луната ѝ – посърнала виновно,
зад гъсти облаци в небето лази.
В такава нощ сънят ми е наказан ...
С бяг лудешки
Мая:
По стъпките, гравирали брега,
не спирах своя бяг лудешки.
Русалките извиваха снага, ...
На късмет
Нямате ли си деца,
че слугувате на шайка
в мафиотската страна?
Милички са ви парите ...
След време
разпитваш мислите си за причини...
Не се научи да броиш,
разкъсани от теб картини...
Аз не наказвам лошото с подобно! ...
Сезонът стартира
остава някъде ей там далеч...
И на лятото пътя пресече,
Сезонът есен е веч.
Учениците на 15-и започват, ...
Без избор.
когато любовта е
дрипава
какъв е смисълът
от чувствата ...
Почти любовна история...
есента е красива и щедра
макар
и самотна
и всичко си има… разплакано слънце ...
Кутията с най-вкусниете бонбони е една...
Когато свърши кутията с най-вкусните бонбони,
аз зная от какво най-много те е среах,
изяде последния, но пак с надежда я отвори,
знаейки, че няма отново да вкусиш от тях... ...
Вълк единак
сам, небрежен, понякога трезвен.
Почти необръснат…
По паважа на самотната улица,
пореден ден от живота откъснат. ...
„Приятел“
Любовта със патерици ли ще я превързваш?!
Аз измяната ти имам да преодолявам!
Как смееш?! Как изобщо дръзваш?!
Как предлагаш след предателство, ...
Есента рисува с жълти акварели
с аления цвят на залеза тих,
уморения полет на листа умрели,
шепнещи с вятъра нежен стих.
Есента рисува стъпки по плажа, ...
Another li(f)e
от тънки мрежички,
съдба след съдба
се движа към живота,
където ще съм само кукла на конци ...
Безмълвие
И никога самотникът не е един.
Не е мълчание или смълчаност.
Не е затихнал вятърът. И слънцето
в него не угасва. ...
Човечки мети 🇲🇰
што сакаат да ме земат
во прегратката на злото
за да му служам на ѓаволот.
Пукам во човечки мети ...
...
Сюрреализъм, провиденчески следи.
Грехопадения, молитви, омерзения,
безумието днешно е видял преди.
Наяве си измислям обяснения. ...
Лимонада
на лабораторията на светлината.
Какво е станало с нея, не знам,
но вече не е там.
А, тя била всъщност тука, ...
Не си виновна ти...
не слушай злобната тълпа,
то няма да е болка за умиране,
голямо чудо! Нека си врещят...
Не си виновна, не тъгувай! ...
Енигма със изваян профил и изящен крак
Син облак дим над нея се изви...
Разчетох: „К`во ли правя с тебе тука?!...”
Досада на лицето се яви...
И трябваше да предприема нещо, ...
Вероятни невероятности
ще те срещна най-сетне
в кварталното бистро, а не във нета.
Ще е невероятно
да си там, но аз ще дойда. ...
Зад своята маска лицето си крия
( незнаен се скитам в градà ).
След мен се обръща и гледа ме злобно
невежата сива тълпа.
В очите ѝ аз съм нелепа издънка ...
Косите влюбени във вятъра
Думи въпростелни редиш:
обича ли те някой, обичаш ли и ти?
Листата късаш със очакване.
Разперила коси, ...
Сивота
Ох! Омръзна ми от тая сивота!
Уж слънце сутрин весело изгрява,
разсипва вредом свойта топлина,
а от нажежено бреме тежко стене ...
Момичето от Париж
Виждал съм те някъде,
разпознах веднаха лекия финес.
Изтъкана с елегантност,
с широкия ти поглед. ...
Баба Неда спечели победа
Автор: Генка Богданова
Селото ни е голямо,
но ергени в него няма.
Не е женен само Коста, ...
Този свят
не спира
да ме удивлява.
Държа в ръцете си
част от раковина. ...