Стихове и поезия от съвременни български автори
Бал с маски
шум от ток отеква.
Из тишината вяла,
нечий дъх секва.
В поклон спрял ...
Монолог на един клошар
С лице по-мрачно и от здрача,
потънал в тежки мисли крачи
живота си в чувал помъкнал.
А в погледа, унил, помръкнал, ...
Обсада
Мълчим и вярваме на лумпени.
И слепите видяха, че загиваме.
Сами сме, а по навик все се бутаме.
Пред нас – скалà, зад гърбовете – пропаст. ...
Комарджия
нито първи оставам, нито последен,
искам от всичко, избирам си класни неща,
нищо не мога, бягам по ръба на света.
Комарджия в любовта съм, нищо не давам, ...
Събличат ме...
Свалиха всички дрехи.
Като гола истина.
Успях да запазя
своето Аз.
Хиляда и една Стокхолмски нощи
в лапите на безхаберни гости,
дошли са гостите да си наложат
правилата просто!
Дошли са пришълците ...
Костите помнят
като драсна два три реда
като знам, че ми е труден
словореда
дали ще бъда критикуван ...
Полунощно
от спирки тръгват – празни,
на пусти гари спират,
няма посрещачи.
Поле без край сънувам ...
Недовиждане
суетата съчетана с егоизъм!
Лицемерие и негатив – да погазвам,
в причините за поведение – да влизам.
Хората, излишно е, да съдим – ...
Люляково време
Люляков бе погледът ти чист.
Закопнях от него да си взема
ненагледна, засияла вис.
Гледах те, не вярвайки, че може ...
Още предизвикателства
като безопасна игла
и закопча своите краища –
онова, което тропоса
във младостта, ...
Надживях я!
казваше покойната ми баба
някога, в близкото минало.
Тя бе като ангел, макар и стара –
вървеше, работеше. Бе силна! ...
****
твоя, тихо тихо, ти
към мен пристъпвай,
и бавно ме целувай и
докосвай.
хиперпространствени небивалици
в заешка дупка.
Но, я виж – вече утро е,
а тя се опитваше да гони Слънцето.
Велик ден. ...
Женски свят
на пръсти влез.
Не разбивай дръзко тишината!
От тежки стъпки
птиците се скриват – ...
Продължение...
направени във шести клас
и преживяните от мене тръпки,
прохождането между нас.
Началото за мен бе трудно, ...
Искам те.
Докосвай ме с пареща мисъл
и душата ми ще разцъфтява.
Тихо ми кажи всяка нежност,
аз ще я приема обезумяла. ...
Бях
Жена, от която на глътки се пие.
Болях като парещо остро проникване
и се мъчех след теб свойта плът да зашия.
Бях твоя. Междинно. И асиметрично. ...
Прозрение
пристигаш, после в миг изчезваш.
Завихряш мислите ми в урагани,
подмамена съм, искам да те хвана.
Открехваш на душата си вратата, ...
Влюбена жена
Умирам от дългото чакане.
Желая те, до изпепеляване.
Цялата сега съм в очакване.
Равномерно вече не дишам. ...
Пулс
О, ето, че отново в Любовта горя
и заприличвам на любимия си Феникс.
Но тъй пламтящ, изпълнен с чувства, искам да умра.
Със спомена последен, да се понеса във унес... ...
Търговци в храма
несметните цветове на дъгата...
Монетен звън небето удря
и блясъкът ги заслепява.
Единствен Бог мълчи от болка ...