Стихове и поезия от съвременни български автори
Безпределно
в пълен плен на собствения мир
и търся в смисъл безметежен,
пророк разливащ мъдрости с потир.
Вселената е кратко място, ...
Желание
вижда ми се толкова красиво.
Щом погледна го за миг
и сърцето ми забива диво.
Очаквам онзи мил момент, ...
Доверие
Просто се довери на себе си.
Така, както аз ти вярвам – без граници.
И мога да нося всички последици.
Ти си смисъл сам по себе си. ...
Ефирен валс
В сърцето рана отворена боли.
неизбежно слънцето изпраща своите лъчи.
Слънчевите бури докосват мислите горещи.
Един поглед не спира да се взира в моята осанка ...
Преплетен
от мисли.
Разлиствам
в дните лъчисти
мъниста от идеи ...
Моят Свят
Моят Свят не е твоя,
да той си е само моя!
Да бъдеш в него ти не пожела,
да бъдем заедно, да срещнем Любовта! ...
Обещавам, ще съм за малко...
Отварям ти вратите до една...
За никоя от тях не искам ключ...
Не се страхувай... От мен недей...
За малко ще съм ти на гости... ...
А колко те обичам...
В съня си търся те от малък,
та до мен наяве да застанеш!
В друмите житейски
моята ръка да водиш! ...
Българийо, на три морета си
съм пак на Ларгото в Бургас –
излязох в творческа ваканция
и, пишейки, отдъхвам аз.
Но чувам разни политичета ...
Не подвластна на мрака
а покрай мен прокапват мечтите...
недокоснати, несбъднати, отминават
с дните... затова изковах щит от обич
и все така през кални пътеки вървя ...
Няма да си тръгна...
Кой красотите ти лъчисти няма да познай?
Твоите високи сини небеса
ил твоите нежни огледални езера...
Планините ти високи, свободни, непокорни, ...
Виртуална любов
губим се от залеза до здрач,
"любим" наричаш, който днес те мрази –
с чувствата нелеп играч.
През всички кабели и жици ...
Целенасочено
се нуждаеш
споменът
да те подпре
сякаш е стена? ...
Кръговрат ли е
не изпълнявай непожелавани желания,
не доливай чашата на пияния,
не въздишай по нощта на ранина!
Път се извървява, ...
През май.
като палави момичета
сто череши ранозрейки
ококорени надничат.
Устничките начервяват, ...
Писмо на баба до Америка
Пиша ти просто така, без да има причина,
че не сме се чули, откакто дядо ти почина.
Аз съм добре, не се оплаквам,
седя си и смъртта очаквам. ...
Душа..
плачат и листата на дърветата
когато на душата ми е тежко
няма я глъчта на дечицата
в градинката ...
Още в джоба си ги слагам!
Автор: Генка Богданова
По пантофи и по риза,
от тавана баба Дана,
като облак тъмен слиза ...
От очите ми трохи
се трупат върху жълтите павета,
от очите ми си пази тя трохи,
заключени зад няколко резета.
Предсмъртните туптения на кит ...