Стихове и поезия от съвременни български автори
The Violent Awakening 🇬🇧
endless pieces of scattered dreams
haunt the mind of the observer,
who must now become a staunch preserver.
As paradise is smothered in ash ...
Изречено от Заратустра
за себе си отплата не търсете,
най-първом следвайте това,
което в сърцата ви написал съм!
Преди да тръгнете ...
Намерих гласа си, намерих песента му...
Не може да забрави сърцето ми,
очите и мили, тъжни, нежни,
весели страстни, дълбоки,
радостни, усмихнати, ...
Мога
а болния да излекувам с песни,
на всяка мравка път да чиня...
И да целуна Слънцето във устни!
Мога да се разлея по тялото ти ...
На сина ми
моля се в душата да те свия.
В храм да те положа, в който мога
само аз, единствена да вия.
Никой да не вижда, да не чува, ...
Още кървеше
(все още кървеше)
в кутия от детски обувки
с няколко книги
тетрадка със стихове ...
В търсене на Луната
буря препълни всички реки,
от вълни се задави морето,
земята обля се цяла в сълзи...
Пронизващ студ попари цветята, ...
Враг
и звездите се покажат.,
твоето тяло
ще сънувам пак.
Твоите устни ...
До Париж и назад 3 част
3 част 06.04.2017
Свърши прекрасната приказка - Париж
и се връщам отново на родна земя.
Тогава си мислех - "последно е, но току-виж ...
Завинаги
Защо не искам да те пусна?!
Трудно защо, дишат гърдите?
Защо в душата ми е пусто
и не мога да си спра сълзите? ...
Тъжно
домовете ни погледнати от горе!
Дали е просто някаква случайност!?
Или е истина, реалност?
Чужденци във собствена държава... ...
Мой си/Твоя съм...
Мое е
твоето сърце.
Мои са
твоите сънища. ...
Не препускай време!
по кални пътища и друми,
още имаме какво да вземем,
седни - да поговорим ний със тебе.
Стремглаво ти препускаше, забързано, ...
Въмездие
ето ме...
искахте ме смирен, отчаян..
ето ме...
искахте ме беден ...
Какъв бе Той
небесен лъч, дошъл
от някакъв далечен свят
една съдба определена или орисия.
А ярката звезда гореше ...
Съдба
Чувствам се в затвор, в нищета.
И как да изляза не зная аз, но зная
ще изляза все някога...
Да изляза от дупката, в която ...
Лабиринт
Като един лабиринт.
Все се лута и се мъчи
Да излезе свободен от
Собствената си къщурка. ...
Роди се ден
Нощта притвори сънните ресници
и в облаците пухкави се скри.
Угаснаха в небесните зеници –
последните бледнеещи искри. ...
Продължение...
145/Със писането ми накрая,
аз искам да ви осветля,
с това което и днес правя...
На Музата да дам цветя! ...
Намерих си
покрито и носещо стари следи.
Изглеждаше някак си много познато –
удобно, уютно… тук била съм преди.
Сред тези стени от любов изтъкани, ...