Вероятно е твърде себична
нуждата наистина да я опозная.
Всеки ден тя е с нещичко по-различна,
но с какво точно? Дяволът знае!
Той е приятел на моите изкушения. ...
... спи ли злото под камък... неубедимо неверие...
... спи ли злото под камък... неубедимо неверие...
Живея в гласа на тая сънна черница.
С тихи пръсти събирам сянка наронена.
Лепне поквара по мен на зла дяволица.
Дворът – кръгъл, а дуварът е с корен... ...
Облаци – ято от бели хамаци
няколко слънчеви лъча люлеят.
Пролетно, толкова бяло от краски
клоните вишневи звънко се смеят.
Две теменуги с лалета говорят. ...
Как бързо отлитат дните и се губят.
и остават неповторими нежни думи.
Как неусетно изписват историята на
една любов или едно приятелство е
достигнало последното стъпало на ...
Наивен съм до глупост и го зная,
и дяволът ме хваща за канарче.
Глупак наоколо ли се мотае –
и аз до него – да съм му другарче.
Рогатият със мен се забавлява. ...
Вкъщи дъждът ме прикова,
но не исках с него и аз да тъжа...
И представих си, напук на това:
пчелички край мен как жужат!
Прелитат от лале на иглика, ...
Опитвам се да бъда въздържана и силна.
По-силна от жената, която бях преди.
Опитвам се да гледам, без със око да мигна.
Но толкова живота самотен ми горчи.
Опитвам да се смея, опитвам да запазя ...
Колко много мислиш изживях?
Видях какво е нищо да нямаш.
Да се бориш, а да не ти стигат и за хляб
видях и плаках, но не ти го пожелавам!
Имах много и живях добре дори, ...
Оковите на любовта ми ще ги счупя
не мога да я моля за взаимност,
защото чувствата извират от сърцето,
а не като реципрочна благодарност и повинност.
Оковите на любовта ще счупя, ...
Усещам те част от всичко, от себе си
и мечтая да ти подаря нови звезди,
да ги нарисувам върху небето с лъчи,
да бъдеш гласа във сърцето ми.
И да живея всеки миг за теб, безкраен, ...
Най-обичния свят ми подари –
какво ли друго влюбен да очаква!
Потъвам тихо в твоите очи
и виждам как от щастие проплакват!
Разцъфваш в миг с усмивка на жена, ...
Искам да отмия всяка твоя зима от мен,
Да покрия душата си с есенни листа,
попарвайки я с кристалчета слана.
Сетне да посрещна катарзисния дъжд под дъгата
и накрая - жежкото слънце ...