В Европа - зло, гибел, кръв, сълзи...стига вече!
Кога най-сетне светът ще стане по-човечен!?
Докога насилието ще ни мъчи - отговор няма!
Кога любовта в нас ще спре подобна драма!?
Безсмислена жестокост явно, няма спор! ...
Мъж ли? Това е странно същество.
Орисано да бори проблемите човешки.
Орисано да сътворява правилата
и срещу рушителите им война да води, да въдворява и раздава човешката разплата.
Война ли казах? Да, война. Защото мъжът е войнът. ...
Приседнала до тебе, в нощта,
в изстрадалото ти лице загледана,
мислейки за хиляди неща
и от мисълта за болката - обсебена:
видях сълза, проблесна на луната ...
Прозорецът ми - рамка на картина.
Художникът й - винаги един и същ.
До болка хубост в багрите му има,
талантът му не ме е лъгал ни веднъж.
И всеки от годишните сезони ...
Любовта!? За нея ли да пиша?
Не знам!? За нея винаги копнея...
За нея, много пъти в сълзи съм бил облян.
Знам, че в откровения... Обръщат, повече
внимание на любовта и лунния пейзаж... ...
... ако забравя буквите, древността ще нахлуе в мен...
или: Как Природата пише...
Сигурно го пише по косите
и по устните навярно пише:
Пилите от пролет до насита, ...
ДО Париж и назад 2 част 5.04.2017
Започна гостуването в Париж по програма
и трябваше толкова много да видя,
но, че щеше да падне вървене голямо-
не можех преди да съм там да предвидя... ...
Не се завръщат изречените думи.
Мехлем или олово за душите,
политат волни те над друми,
поспират чак отвъд звездите.
Изплакани сълзи не се завръщат. ...
Различен
Кой си ти? Не си като нас, ти си различен,
не си като останалите, безличен.
Защо си такъв, а такъв не съм аз,
вижте хора, той е различен от нас. ...
Как влюбих се безумно така и не разбрах.
А бях дете разумно, но просто оглупях.
Събудих се. Потърсих те до мен.
Денят бе толкова студен. И исках да те стопля.
С две думи споделени. Сърцата ни сплотени. ...
Спри, обичам те, не бързай
мен да отминаваш като пътен знак
аз обичам те, не се обвързвай
с мъж който иска теб от суета.
Спри, обичам те, не ме оставяй ...
За мушитрънчето тъгувам нощем,
не толкова за щурия щурец.
Бродира ми сърцето с остри нокти,
натрапчив сън за трънния венец.
За него ми е жал. Не ми е работа, ...
Не питай мен защо те чакам.
Сезони преминават, равноденствия
и кръговратно Слънцето заменя се с Луна,
само сърцето ми без теб обезлюдява...,
като поломена камбана от круширал платноход. ...
Недей, да гониш вятъра.
Той волен е, и шета гдето ще.
Ала понякога променя кадъра,
на тишината с копитата на дивите коне.
Тогава се превръща във фурия. ...
Красота в природата днес.
И преобразена тя се настанява в тебе.
Нежността на музиката влиза в сърцето.
Изчезва тревогата! Лекота в душата!
И е ясно!... Обич разкъсва мрака!... И обич... да ! ...