Стихове и поезия от съвременни български автори

257.6K резултата

Море в душата ми

Обичам да се смея, обичам да се радвам
на деня светъл, на живота тъй прекрасен.
Не спирам и за миг да вярвам
че тъй ще бъде и на пролет, зима и на есен.
Морския бриз щом по тялото усещам ...
1.6K

Пясъчно утро

Нощта куплети композира.
Невидим полъх в мен прозира.
Изпъквам в пясъчната стая,
броя на пръсти ,без да зная,
как стар часовник ме отброява, ...
740 1

Ти ела!

Ти ела!
Ти ела, любов, вън не стой на прага,
седни до мен, тук е празен стола
и в стаята студее самота. Чакам те!
От обич ти ела! Няма с теб да споря! ...
749 1

Скрита

Скрита под тревата
е светулката
на нашата душа.
Пее,
свири ...
1K

През ехото на тишината

Нали така ми казваш вече да си тръгна –
с това бездумие, като полуплесница,
не вярвам, и не искам...
все се прокрадвам
през ехото на тишината да се върна, ...
973 4

Необуздано

Необуздано
Докосвай ме с нежност,
гали ме с очи,
разливай по мен сок
от топли, искрящи, прозрачни сълзи. ...
1.9K 1

Силата на любовта

Автор: Генка Богданова
В началото на месец февруари
се срещнаха съперниците стари –
богът Бакхус с бога Купидон,
без поздрав мил, или поклон. ...
1.1K 5

Властта

Ако джобът ти е празен –
стани политик, а не газен!
За лидерите България е рай
и туй, уви, просто няма край...
Затуй алчният се стреми към нея, ...
580

Вещерско

Две очи ми бяха клада,
вещицата в мен предадох.
Хвърлих вехтата си шапка,
наметалото, метлата,
в казана вече правя сладко ...
1.3K 2

Дрън

Събудих се. Нещо се хлопа.
Кой пак ми разваля съня?
Дрънчи каруцарски Европа
и в пепел превръща калта.
А бяхме замесили глина ...
797 3

Не съм дошъл

НЕ СЪМ ДОШЪЛ
Не съм дошъл на този свят,
Като през турско да премина...
И аз да нося ялов цвят…
Да ме забравят за година ...
504 2

И някога, когато си отида

И някога, когато си отида,
забулена от мрак и тъмнина,
забравила и болка, и обида,
потънала във облак светлина
попитайте за мен цветята, ...
2.2K 6 11

Юли беше

Юли беше време, в което ни имаше.
Хванала смело ръката ти,
вървяхме рамо до рамо.
Обичах да ме водиш на реката
и да ми разкриваш планината. ...
1.1K 1 1

* * *

31
„Все някой ми пречи, все някой ме спира!
Моят напредък в живота все друг го стопира!“
Колко е лесно с такава житейска нагласа
свойто престъпно бездействие да игнорираш. ...
1.3K 3

Сбогом

Сбогом
Върнах се, но не за прошка аз.
Исках само да ти кажа сбогом.
Знам, че всичко свърши между нас,
а да върна времето не мога. ...
1.1K 4 5

Не гледай към небето щом се стъмни!

След думичката сбогом посивях.
И всичко, дето исках да ти кажа,
кодирах във звездите, премълчах...
Излъгах себе си, че не е важно.
След думичката сбогом станах студ. ...
6.5K 51 40

Очаквам те, Любов

Аз те очаквам, като пролетно слънце,
че дните и в душата ми да стоплиш.
И като топъл дъжд сърцето да полееш
И нежни чувства в него да разчоплиш
Сърцето в мене всички чувства ги поражда. ...
531 1 1

Работа безтрудна

В понеделника заплати,
чакат близки и познати!
Вторник е за пред началник,
през почивка – пълен надник.
В сряда ли? ...
1.6K 2

Мракът и Ти

Гълъби пият от сладки фонтани.
Хора им хвърлят трошици. Лъчи
галят земята с напукани длани.
Нежност се лее. Животът цъфти.
Звучно се смее отруден работник. ...
743 3 13

Цветове

Аз мислех, че съм любовта,
истинска и доверчива,
нежност. Дошла да бъде
добрина. Не търсех тази
безметежност. Щастие ...
618 1 3

До хоризонта

Пътека неизвървяна има пред мен,
не бързам, бавно се движа по нея -
по-леко е, щом ти пристъпваш до мен
и да сме заедно до хоризонта, копнееш!
Мечтите, несбъднати, чакат отпред - ...
1K 7 24

* * *

28
Човек в безсмислен акт животът си превръща,
ако във миналото свое построи си къща.
Не го ли ползва с разум. Само за поука,
то с цялата си сила срещу него се обръща. ...
1.4K 1 4

Когато музата излезе в пенсия

Фантазия - като обран бостан.
А стиховете - пълна скръб. Мъртвило.
И не помръдва нищо живо там...
Отдавна пепел всичко е покрила...
Но егото му няма миг покой. ...
1.2K 6 21

Не се сбогувай !

Когато сърцето ми се вкамени
и последната сълза се изпари...
Не търси ти повече сълзи.
А намери звезди!
В очите ми ги сложи ...
969 1 1

В грях

Булото живота носи...
Булото на грях и самота!
Надеждата тя вече стана просяк!?
А любовта превърна се в игра.
Усмивката... Тя истинската... ...
667 3 9

Изгубени във времето

Изгубихме се някъде във времето,
отдавна си тиктакаме със спомени,
поклащат се лениво от броенето,
секунди несъзнателно отронени.
Сега стоим изправени пред нищото, ...
1.5K 2 5

Съдба

Твърде късно е вече да се казва край,
живота си минава,
спомена отминава,
стрелките отброяват,
живота си минава, ...
1.4K 1 1

Кажи ми, дядо, как баба си обичал?

"Кажи ми, дядо, как баба си обичал,
с какви мили имена си я наричал?!
Колко силно си я прегръщал,
когато от далече си се връщал?!
Гледал ли си я тайно и копнежно, ...
2.1K 6 6

Де Юре и Де Факто

Де юре* сме съюз – единни.
Делиш със мен любов, тъга.
Споделям с теб мечти невинни
И своята детска чистота.
Де факто ние сме раздор, ...
992

Ръкопляско

Внукът ни е мъж голям!
Плаши мечките в гората...
И си ръкопляска сам;
и усмивка грее му в устата!
Внукът ни препуска с кон! ...
1.5K 5 42

Твоето име...

...Назовава ме отвън,
назовава ме отвътре,
назовава дори и сянката ми,
заспива на гръдта ми,
събужда се в сърцето ми, ...
893 1 5

Миговете отлитат

Остарявам! Разделям се с времето!
Незабелязано летят миговете и годините...
Остава само любеща душа, сърце горещо.
И мъка по загубените дни и самота.
А болката е само за обичта! ...
739 6

Най-последно

Като вятър през пустинята
потърсих в нещо да се спра
цял полепнал с прах от пясък
без предпазен слой – кора
с кожа не изцяло загрубяла ...
1K 1

Очакване

ОЧАКВАНЕ
Преситих се на есенни листа,
отронващи се тихо със сълзи́те,
потъващи в безсънната земя,
отнасящи на младостта мечтите... ...
729 2 4

Вечност

Предлóжи ѝ вечност
на брега на морето,
тя му каза, че е луд
и потъна в него.
647 1 2

С име второ - Свобода

Написа на тефтера ми съдбата:
"Трудности те чакат занапред!"
Погледнах я, не сведох си главата,
а продължих да пиша своя ред
по листи лунни в нощ красива, ...
609 1 6

Жега

Лятото е тук.
Върху заспалия капчук
чукат гълъбите зажаднели,
от дни водица не видели.
Жарко слънце. Зной. ...
879 3 12