Стихове и поезия от съвременни български автори

254.6K резултата

Прост народ - слаба държава /народна поговорка/

Никаква надежда, Пишман бизнесмени
няма прокопсия редят правилата,
за народ потънал с фалшиви промени,
в страх и простотия! омайват тълпата.
Слави шоумени Пишман патриоти ...
5.2K 2

Неволен стих

Мрачно, сиво е навън,
притрепва унесена душата
от моя строшен сън
с невестата и змея в пещерата...
Няма вече сън, унес няма, ...
811 1 4

Поплачи си Българийо

ПОПЛАЧИ СИ БЪЛГАРИЙО
Поплачи си, Българийо, майко самотна!
За отнетите деца от твоята гръд.
За това, че те грабят и тровят, сиротна,
и късат жестоко, от твоята плът. ...
1K 3 7

Танго

Знамение в няколко такта
за една малка история...
На две преплетени тела.
Танго!
Там няма място за логиката, ...
694 8

За любов ли..

За любов ли пак да моля,
за трошици от това,
за което давам всичко,
за което аз горя.
И любов ли пак да прося, ...
1.6K 5 7

Време за сбогуване

И пак ще има пролет,
пак ще бъдем влюбени.
Сега ли? Зима е
и време за сбогуване
със старите ни болки, ...
681 5

Мъжката сълза

Казват, че мъжът не плаче.
Твърд дори пред мъката е той.
Мъжката сълза илач е
тя за мъжкото око – герой.
Скръб поема със сърцето – ...
539 1 5

Душевна дилема

Как отново да простя,
сякаш случилото се не е било,
как пъзелът духовен да реша
ранено ли е моето същество.
От тежки думи, обещания лъжливи ...
870 2

Бели мисли за из път

Вълчи стъпки. Стръвна пустош. Диша хрипкаво снегът
Хапе с хладните си устни всеки, който е на път.
Дим се вие зад баира като радостен мираж.
Спри, човеко галопиращ! Бялото е тих пейзаж.
Бялото е перспектива. Господ Бог ти я дари. ...
655 2 8

Копнеж

Тиха вечер.
Притихват шепоти и гласове.
угасват светлините.
Само щурците припяват своята песен.
Зад прозорците са притаили дъх ...
588 1 6

Вълшебство

Тази нощ - безкрайно свята -
ни гостува обичта!
Светлина краси Земята -
като в сбъдната мечта!
Делникът суров е, труден - ...
539 4

Само безкрая

Илюзия съм. Твърде необуздана.
В ума ти дълго няма да стоя.
Невъзможно е да бъда хваната,
дори за малко в друго да те заблудя.
Съзвездие съм. Някъде в нощта, ...
658 3

Мъката от птичи поглед

Чуваш ли плача на небето?
да не би да умря в теб детето?
Не виждаш ли пътя надалеко –
там, де зелено е полето?
Стъпки в ритъм се леят, ...
555 1

Свят от вечност

Нали ще те докосна чрез дъха,
когато дойдеш и в съня ми вечер.
Тогава теб ще милвам с любовта,
с най-сладката и огнената нежност.
Пък ти ще ме погалиш със сърце – ...
807 1 4

Тракторист

Знайте, рисков ми е фактора,
мисля да запаля трактора,
да копая на дълбоко,
да изровя всяка грешка
от душите ви човешки. ...
1.6K 10

Довиждане

Така че... тръгвам.
Връщам се в мечтите ти.
Дали завинаги? Не знам!
При нужда – затвори очите си.
Аз може би ще бъда там! ...
890 1

Една усмивка

Една усмивка –
търсена, мечтана,
в безброй сънища видяна –
като слънце.
За една усмивка сърцето копнее, ...
493 4

Един художник рисуваше графити...

"...Това е история стара, стара,
стара като Париж и тя:
един художник по тротоара
рисуваше момиче с цветя..."
В.Ханчев - "Парижкият дъжд, възпят от една шарманка" ...
889 5 8

Видях...

Видях,
видях звездите
и видях лицето ти в тях,
видях душата ти
в сърцето си...
1.2K 1 4

...

Завит през глава
все едно, ме няма.
Както в детска игра
тя ме търси, не спира.
В тъмнината, ...
547 2

Помен

Селски път, забравен от света...
Далечна къща, останала сама...
Тежък помен... Замръзнала сълза...
Некролог залепен на пътната врата...
Празен дом... Изсъхали цветя... ...
637 3 9

Лодка

искам да си имам лодка
да забравя градската походка
рибки аз да си ловя
да ги пускам след това
и щурчетата да слушам ...
761 4

Ала не

Искаше ми се
с теб да вървим така
по софийските улици.
По петите ни
да ни гледат със завист ...
529 2

Коледен спомен

На баща ми
Падат снежинките в звезден отблясък.
В празнична святост – елхата блести.
Усмивки изпълват нощта многогласна.
В звездния миг, силно липсваш ми ти! ...
1.1K 4

Словесна медитация

Затвори очи.
Още ли си ти
или имаш други черти?
Спри се за момент. Помисли.
С какви думи се описваш? ...
713 2

Kak T.Г. вече не ми е приятел

Един гражданин на света
ме нарече родоотстъпник
за някаква употребена чуждица.
Аз дишам на български,
на български се будя, ...
844 4

Аз 2

Не очаквам от никого нищо.
И на нищо не се и надявам.
Мога с вятър да паля огнище,
а любов на звездите да давам.
Мога век да мълча.Да заплача ...
676 6

Черупка

Черупка
Без да искаш, понякога в дупка
попадаш- сам, неуверен.
И във нея намираш черупка,
с блясък седефено- черен. ...
541 2

Бел лист хартија

Истурам кафе
на хартија што дише
бел лист како разбој
на него ткаам судбини
бел лист како пајажина ...
508

Избирам те без избор...

Днес като всеки един ден
те избирам, за да те обичам.
Избирам те, за да те мисля.
За да те чувствам и мечтая.
Избирам те, за да те изричам. ...
1.4K 3 2

Моята Муза

Моята Муза
Да пиша слаби стихове не искам,
то кой ли иска, ала за беда,
тя мойта Муза се оказа стисла,
не дава вдъхновение така. ...
1.2K 9

Изплакано

Коледа пристига, земята се тресе...
Коледари тропат с премръзнали
нозе.
Коледа пристига... Празник е сега!
Но душата моя е свита от тъга. ...
554 1 11

Ежедневно разцъфтяване

Повтарям си, че живота
не е само реалност,
че не е само приказка,
че е едно ежедневно разцъфтяване,
като някакво чудо без предрасъдъци. ...
1.4K 1 1

Размечтах се по спомени

Размечтах се по спомени
за най-дългата нощ
като миг как премина,
с нежни думи отронени...
Нека пак да е зима. ...
765 1 3

Променена в Исус

Поех във пътя Ти, Исусе,
и нито миг не съжалих.
Намери ме когато бях изгубена,
живота си с готовност Ти дарих.
Коя бях аз? Объркана самотница, ...
781 2

Когато ме потърсиш...

Когато слънцето полегне в свойта люлка,
а вечерта ухае нежно на звезди…
Когато рошав вятърът нахълта
във стаята и ти изпраща моя стих…
Когато блясва призрачна комета ...
1.2K 3 13

Коледа

Рисувам със студени пръсти
снежинки по потните стъкла.
Усмихвам се, а след това ме натъжава,
че побелял е вън града.
Отдръпвам се и сядам на дивана, ...
1.1K

Не те засяга

Ако парфюма ти усетя и съзнанието
превърне го в пътека;
Ако далечна си била,
но отново се върти света;
Ако носи всяка клетка любовта, ...
619