Стихове и поезия от съвременни български автори
Когато виното горчи, когато слънцето се стича...
по залез – в моите очи... Тогава точно... те обичам!
Когато Любовта мълчи в бездомните очи на мрака –
тогава точно! – ми личи... Че мога дълго... да те чакам!
Когато лятото... е вик. Който през зимата угасва... ...
Понякога просто така се умира
в мъничкия механизъм зад гърдите ѝ.
Все по-трудно се диша след всяка щета...
Все по-бавно се движат стрелките...
Все по-мъничка става всяка доза морфин, ...
Непознати
познаващи се толкова добре,
с два характера чепати
и кървящо от любов сърце...
Разминахме се мълчаливо, ...
Земята ни не ражда днес Апостоли
Тежат ни толкова беди и болки...
Безсмислено е бавно да умираме.
И сляпо да вървим след еднооки...
Земята ни не ражда днес Апостоли... ...
Луцифер
наречен Луцифер – за облика си лъчезарен.
Дошъл от Висши светове преди епохи тук,
но бил със суета и властолюбие покварен.
От светъл принц той станал княз жесток ...
Зора съм
съм просто тишина,
в зениците събрала снеговете,
и бавно, като капчици тъга,
се стичам тихо по лицето ти. ...
Чужбина
Сърцето се къса, душата реве,
до полета ми, сестро, остават часове,
млад човек съм, а ми трябват пари,
не издържам на таз немотия, безпаричието и мене мори, ...
"Продължение" на първата ми книга
В сърцето си я изживях!
Страданието не ме смачка,
но близките ми браха страх!
Жена ми бе най-уязвима ...
Остани
остани – само толкова искам,
с ръцете си да държиш,моите в плен
и да усещам аромата ти близко!
С теб чувствам се като перце, ...
Филм
Кръстосахме душевни светове,
затворихме очите си за скука,
за да разцъфнат свежи цветове
на времето във тясната пролука. ...
Жертвоготовност
Измъчиха ме тези хора.
На борсата съм на труда
и търся място депутатско.
Само от това разбирам, ...
Най-после
Р. Чакърова
Счупи се най-после! Издрънча върху пода
и се пръсна на хиляди боцкащи същности.
Ще внимавам, когато на босо по себе си ходя – ...
Херо и Ина
бял като снежец
като произведен в ТЕЦ
странна миризма излъчва
като вмирисаната бъчва ...
Призрак
оставяхте ме все самин.
И нейде щом умрях
сте с мене до един.
Смъртта на моя дом ...
Отиват си
един след друг от мене си отиват,
животът си играе със душата ми,
а после пък земята ги прибира.
Оставам да живея с враговете, ...
Ноември
от много дълго
време насам
аз заплаках.
Заплаках с ноември. ...
Поглед отвъд това....
Ти провокираш всяко начало
лъчите си на всеки изгрев.
Прогонваш всеки край във вечноста
звездите си след всеки залез. ...
Едва ли...
гледам шоуто на Слави,
на наивник, на глупак
някой някъде ме прави!
Референдумът се пръкна, ...
Книжна книжка
загледани в логото на Уиндоус и Гугъл,
екраните гледащи без умора,
тихо обрамчени в задачи, брътвежи и скука.
Седящи, ядящи, говорещи, пиещи, ...
Днес
Днес никой не щади злодея в мен.
Със тънки устни някой ще просъска –
от завист и от злоба вдъхновен –
забравил за човешката си същност. ...
Трудно решение
не ни затваряй очите.
Те все още виждат.
Какво става в нашата обрулена държава?
Изморихме се от чакане, Миличък. ...
Пирати
въоръжен на хоризонта.
Всичко живо страх го хваща,
повече дори от фронта.
Кръв се лее из вълните, ...
Някъде в дълбокото...
Далече си
или близо.
Пак понякога.
Не знам ...
Мащеха
Тъмен и студен...
Безмълвни с насъзени очи
се чудим нощ ли е или може би ден...
Измъчени усмивки, много грим... ...