Стихове и поезия от съвременни български автори
Слънчевите мисли на едно усмихнато момиче
а аз все по-смирена ставам.
Все по-близо до свободата съм
и като птиченце се радвам.
Онази, тихата, смирена радост се оказа истинската, ...
Елате с цвете в моя дом
Елате във дома ми с мир и с цвете,
а не с кинжали в пазви скрити!
Ще ви чакам с хляб и сол в ръцете,
ще отключа аз пред вас вратите. ...
Ръце за корозирало сърце
Нееее, няма да ти го дам!
Такова, корозирало от неупотреба.
Захвърляха го в тревата,
валяха го дъждове, ...
Да загубиш себе си
Превих се. Огънах се.
Смирена вече ходя.
В неистинския нов свят се уча да проходя.
Неистински нов свят?! ...
Отдаване
на иначе възвишената цялост,
усещането – път към вечността
през устните на сладката съблазън.
„Кой е любимият ми цвят?“ ...
Предизвикано
Обидиха ме.
Мислеха -
ще клекна.
Ще закрещя - ...
Размисъл
с мой частен самолет,
да се устроя с жената
и да не бъда вече сиромах проклет.
Искам там да заживея, ...
Ще обичам, колкото живея
нужни са капчици сън.
Надделей над алтруизма –
в огледалото го има и твоят образ...
Скромните погледи ...
Без теб
аз чувам
твоя вик в сърцето ти.
И в песента на вятъра
долавям всеки шепот, ...
Кантар
аз пристъпвам към кантара плаха.
Идва лято - старите одежди
май отново страшно отесняха.
Лекичко повдигам се на пръсти - ...
Страданията на щуреца
че не исках на нея да свиря -
изпълзях запленен от светулките
и лъчите им тръгнах да диря.
Те свободно хвърчаха над храстите, ...
Последният адрес
всеки път, когато очите си затворя,
и в тъмното те видя отново
и почувствам уханието ти.
Мечтая будна лицето ти, ...
Гняв
и кой си ти, подлецо, да ми казваш,
че всичко тук е бизнес и пари
и нищо лично,
щом ме задушаваш? ...
Соната за луди
Р.Чакърова
Няма думи, в които да скрия очите ти...
Ослепявам от техния крясък.
Оглушавам от светлата точка в зениците ...
Една последна поема
Вдъхновението изгуби смисъл
Няма нужда от самовнушение
че ще се събуди отдавна заспалата мисъл
Речника ми обедня ...
Влакът убиец
Обезумял като животно сякаш беше.
Искри проблеснаха от дулото на мрака.
И стържеше метала. И пръхтеше.
А после, сякаш да поеме дъх, ...
Да бъда твоя нощ
Тихо нежни чувства раждат се
в нейната прегръдка.
И едно светило спряло, покрито в
полумрака от небесният воал. ...
"Продължение".......
„Какво са правили със мен?”
И за дела на тази маса
не съм със спомен зареден.
Събудих се аз екскуозивно, ...
Огън
Моята запалка ти бъди...
Сърце, душа, аз цяла да пламтя
и никой да не казва: ,,Спри''.
Искам силно да горя, ...
Да разгърнат душата ти
Раненото сърце не го затваряй,
че има нужда от мехлем,
от ласки нови и надежди,
от вяра, че потребно е. ...
Кауза пердута
в съня, скрит в пухкавото одеяло,
а то не иска въобще да го допусне
до тялото, което в него се е свряло.
Звукът се вкопчва, ала кой усеща, ...
Истинската красота...
"Окото само по себе си не вижда. - Хипократ"
Тъгата ме придружава, когато виждам суетата
в която се съдим ние хората с повърхностност...
Принципите, уважението, добротата забравят се, ...