Стихове и поезия от съвременни български автори
Усмивка
буря от омраза ги отвява,
като дрипи скъсани
в кал душевна ги заравя.
Във вените, ...
Българската същност
Колко прекрасна си ти,
Когато човек те зърне,
Той завинаги те съхранява
В сърцето си. ...
Обичта на лебед бял
Къде са чуствата на всички? Закърняха ли кажи? Или като ято птички излетяха от нашите души.
А толкоз малко търся.... Капка от безкраен океан... Прегръдка от топъл вятър.. И обичтта на лебед бял...
Прокудена защото срещна Любовта 2
За нейните хитрини, хората дават пари
затуй - "Лиске, звъни!"
– Лиска е тъжна, Лиска умира
- Нямам време, скъпа, какво сега те нервира? ...
Живот
Отварям! Я гледай ти -
Съдбата стои,
а до нея уморен и встрани,
Животът приклекнал - седи! ...
История за живота
В началото е като буквар подреден.
С годините трупат се листи,
изписани с топли и студени мисли.
В началото има вълшебство, ...
Песента на града
със старата песен на новия ден
почакай, ослушай се дали е готово
само да спаси духа ти сломен.
По прозорчето нежно ще почука ...
Различно, но... за нея
Каква любов във тая скучнотиня?
Животът, като зима е суров,
а пък съдбата ми е просякиня.
Каква любов по време на война, ...
Оказа се, че съм просто жена
толкова много мечти?
Как без думи, его и гордости
поваляш от небето звезди?
Как с поглед през маски и стонове ...
Вихър
посрещат ги бурно нощни звезди,
и аплодисменти се чуват далече в горите,
а пясъка пари от нежни искри.
И колко му трябва то на човека, ...
Когато с теб се срещнем за последно
в очите ти ще плува ли скръбта?
Скръбта за нашто светло вчера,
скръбта за нашето несбъднато "сега".
И щом това ще бъде краят, ...
Тя е любов...
Музиката е пеперуда,
която лети,
която рисува небеса
и дава живот на росата... ...
*** (хайку)
Подскача момиченце
с рокля на слънца.
02.2014
Размисъл ...
Буря. Дъжд студен.
Вятър ураганен.
Думи ... като нож.
Сърцето кърви. ...
Един живот
тичаш понякога и неразбран.
Правиш завои – надолу, нагоре
и сред порои мечтите си гониш.
Срещаш приятели, верни, неверни, ...
Абитурентска случка
Момчето също имаше мечти,
ала за бала нямаше кола.
Усмихваше сълзливите очи,
защото беше учено така. ...
Поетите пишат, когато ...
когато човърка им свредел душите,
когато потискат проявите външни
на слабост и горест, преглъщат сълзите.
Поетите пишат, когато се срине ...
Ежко
Там във горската дъбрава,
под едно дръвче на сянка
Ежко сладко се прозява
от следобедната дрямка. ...
Минало
Все още сам ли вървиш?
Животът пак ли краде
щастие "назаем"? Мълчиш.
Зная, не казвай - боли ...
По улея на времето
не резонират в него нашите сърца.
И в хаоса от бушуващи емоции
отронва се единствена сълза.
Но няма смисъл да изкажем слово, ...
Вярa
то не ме предaде ни веднъж,
бреговете му се отрaзявaт в небето,
те сa тъй крaсиви кaто твоятa душa,
Вярвaм и в сърцето свое, ...
...
Отварям очи,
поглеждам се-
сякаш съм се преродила,
едва се познавам. ...