Потърсих си крилете – грапав белег
върху гърба ми спомени навява.
Пълзейки по земята ежедневно
забравих откога не съм летяла.
В началото отлагах. Нямах време. ...
Обличам се във черно не защото страдам
И не защото черна е смъртта.
Обличам се така защото чувствам
Плача на твоята душа.
Обличам се във черно, за да е горчиво, ...
Липсваш ми, като дъжда в пустиня,
сърцето ми бездомно пак се лута,
пее песен, скръбна и нечута.
Без твойта нежна топлина изстина.
Не намира никой, и не търси. ...
Под слънцето ни нищо ново
Под слънцето ни няма нищо ново,
тук преди мене някой е живял
Дошли сме всички тука на готово...
Аз знам какъв е днешния ни хал! ...
Честит празник, родни политици,
на вас, които не владеете чужди езици,
навярно от респект към Солунските братя...
Вие отстоявайте делото свято.
Но научете езика поне съвършенно. ...
"Сбогом" не беше последната му дума,
тръгна си дори без да се сбогува.
Той не спираше да се забавлява
по начина, който всички нас наранява.
Намираше утеха в тази проклета отрова. ...
Виждам глупава, празна гугутка;
безцелните славеи над усмихнатия фотограф
после виждам безброй почитатели в новата страница
именувана „Природна красота“
Теб не ща, съзаклятнице, ...
В очакване на следващото лято
Въртят се непрестанно, един след друг, сезоните.
И ето- нашто лято си отива.
Ще се усили вятърът. Листата ще подгони,
гората с жълта шума ще застила. ...
Дон Кихот на сцената излезе.
А в очите му се виждаха искри.
И когато от подиума бързо слезе
сълзите си по-бързичко изтри.
С надежда да поправи света ...
Едно завръщане.
Сутрин зората ме събужда,
от слепотата на нощта проглеждам
забравила колко хубаво е да си желана.
Красота в сърцето! И няма забрана! ...
Душата ти е струна на цигулка,
докосвам я със нежно пицикато,
а ти отронваш звук - въздишка,
преливаща във чувствено легато.
Очите ти – изящни са светулки, ...