Поезия
253,1 резултата
О, слънце
О, слънце
"Позорно е времето
което ражда войни
вместо поезия"
Lemon Oringer, 1835 ...
"Позорно е времето
което ражда войни
вместо поезия"
Lemon Oringer, 1835 ...
496
С поглед към небето
Няма те!... Звездичката ти свети.
Там горе. Виждам я. Не е сама.
До нея хиляди звезди приели
домът небесен. Със една съдба.
Болка си!... До днес неизживяна, ...
Там горе. Виждам я. Не е сама.
До нея хиляди звезди приели
домът небесен. Със една съдба.
Болка си!... До днес неизживяна, ...
798
7
Днеска беше тъй, а утре...
Слънцето в очите ми се спря,
пламенно зениците целуна,
зарадва се сърцето ми, замря,
в омаята на слънчевата лудост.
Душата ми намери си крила ...
пламенно зениците целуна,
зарадва се сърцето ми, замря,
в омаята на слънчевата лудост.
Душата ми намери си крила ...
1.5K
9
Мисли в махмурлука...
Мисли в махмурлука...
И виното до капка е изпито,
и тръгнаха си разлюляно всички,
а аз размислих се: как много скрито
е- в малките безименни „чертички”, ...
И виното до капка е изпито,
и тръгнаха си разлюляно всички,
а аз размислих се: как много скрито
е- в малките безименни „чертички”, ...
595
8
Съществува ли щастие?
Съществува ли щастие?
Съществува ли щастие или след нов автогол
осъзнаваш дълбоко, отвътре таз истина гола –
риба слузеста че се е скрила във някой подмол,
остра вилица мръвката не, а езика забола? ...
Съществува ли щастие или след нов автогол
осъзнаваш дълбоко, отвътре таз истина гола –
риба слузеста че се е скрила във някой подмол,
остра вилица мръвката не, а езика забола? ...
456
Тъгата на стария художник
Една красавица видях
и стори ми се, че сънувам.
Да си призная, грях-негрях,
започнах вкъщи да рисувам.
Захласнах се по таз снага ...
и стори ми се, че сънувам.
Да си призная, грях-негрях,
започнах вкъщи да рисувам.
Захласнах се по таз снага ...
552
6
Издирва се
Издирва се
издирва се една любов
изнизала се от дома си
облечена е в светлина
и нежност в погледа ѝ свети ...
издирва се една любов
изнизала се от дома си
облечена е в светлина
и нежност в погледа ѝ свети ...
591
3
Ева до безкрая
Кажи ми, ако знаеш!
Кажи ми, за да знам,
че когато те желая,
съм повече в капан
и по-малко в Рая ...
Кажи ми, за да знам,
че когато те желая,
съм повече в капан
и по-малко в Рая ...
889
Животът кръговратно остаря
Животът кръговратно остаря,
подрежда дните сиви своеволно,
от болка вляво – всичко опустя
в очаквания тъжно-анаболни…
Небето все тъй синьо се простира, ...
подрежда дните сиви своеволно,
от болка вляво – всичко опустя
в очаквания тъжно-анаболни…
Небето все тъй синьо се простира, ...
728
1
Свят
Окъпвам се в камбанен звън
и в бистрото небе се рея.
Щастлива съм – не е насън –
летя наяве и не смея
да хвърля поглед към света, ...
и в бистрото небе се рея.
Щастлива съм – не е насън –
летя наяве и не смея
да хвърля поглед към света, ...
671
Болка
Този стих е създаден с много имена, посветен е на безсилието в страданието ми да гледам близък как се измъчва от физическа болка! Но само фактът, че е физическа ми помогна да си я представя... да я откъсна от него дори само в стиховете си! Има ли смелост някой да ми каже, че не съм силна, защото не ...
827
2
Манджа с грозде
Рецептата отдавна точна търся,
но няма я дори във чичко Гугъл.
За грозде, портмонето си изтърсих,
цял чувал във кухненския ъгъл.
Известна манджа, а рецепта няма. ...
но няма я дори във чичко Гугъл.
За грозде, портмонето си изтърсих,
цял чувал във кухненския ъгъл.
Известна манджа, а рецепта няма. ...
500
1
Път ми покажи
Завинаги във мене ще живееш.
Ти още дишаш. Чувам ти дъха.
В съня ми идваш. Молиш да излея
мъката събрана във сълза.
Ръждивите вериги да разкъсам ...
Ти още дишаш. Чувам ти дъха.
В съня ми идваш. Молиш да излея
мъката събрана във сълза.
Ръждивите вериги да разкъсам ...
763
11
Двубой
В Светия Дух единствено живееш.
Останалото грешка е на Бога.
Тя - смъртен враг - сърцето ти владее.
Вградена в ириса, душата изнемогва.
Животът е измислена реалност. ...
Останалото грешка е на Бога.
Тя - смъртен враг - сърцето ти владее.
Вградена в ириса, душата изнемогва.
Животът е измислена реалност. ...
1.3K
5
15
Униние
Униние
Летаргия гази душата, тя плахо мълчи,
забравила полет висок и отминала слава.
В главата сънлива идея потърква очи
и гола – във реч не облечена – се излежава. ...
Летаргия гази душата, тя плахо мълчи,
забравила полет висок и отминала слава.
В главата сънлива идея потърква очи
и гола – във реч не облечена – се излежава. ...
627
3
Палачо, спаси ме
Палачо, не мога и ден да изкарам без тебе!
Върви, обречù ме на смърт!
Не само духовна, не само душевна,
нека язви разяждат плътта,
която така и не милва наяве! ...
Върви, обречù ме на смърт!
Не само духовна, не само душевна,
нека язви разяждат плътта,
която така и не милва наяве! ...
726
6
