Стихове и поезия от съвременни български автори
(Не)Достатъчно
колко малко ме разбираш
кое те кара
да се взираш в мен
навярно ти се виждам ...
Гатанка
със сърце, но-безсърдечен!
Без душа е, а е жив
уж човек, но безчовечен!
Ти досещаш се за миг, ...
Чуден свят
И...какво си постигнал? - те питам.
С бавни и мазни пръсти, до днес,
разчленяваш съдбовния ритъм
на добро, наранено сърце! ...
ххх29
Болката не иска да си тръгне
в мрака да изчезне безвъзвратно.
Зло ми се усмихва, нещо гъгне,
връща се обратно и обратно. ...
Клошар 3
той едва свързва двата края
и тъй, уви, е цял живот -
защо не му помагаме - не зная.
И в кофата нищо няма - ...
Утро
В пред утрото нощта е свежа.
В градинката се стели хлад.
Отблясъците плетат мрежи,,
тамата с туй да оплетат. ...
Благодаря
благодаря, че има следващ ден.
Благодаря, за водата и земята,
благодаря за синьото небе,
за слънцето и облаците, също. ...
Равносметка ...
за любовта копнеем,
но да бъдем искрени сега
е толкоз трудно днес, това.
Подсмихваме се подло, ...
Само
Нито повече.
Нито по-малко.
Колкото да си ме спомняш.
Че ме e имало. ...
Защото
и дъжд, и слънце, и небе,
копнеж и тръпка, радостта ми,
съдба, живот... Обичам те!
За хубавото време
Едни го искаха, а други - вече не.
С различни чувства, хората привличаше.
Вълнуваха се всички въобще.
Обсъждаха го медиите често. ...
Колко малко му трябва на човек!!!
когато видиш ме и почна да говоря,
две лиги пускам, спешно изпростявам,
изглеждам малоумно и не споря.
Наричаш ме прекрасна хубавица, ...
Не бъркай
Нито „не искам“ с „не е редно“.
Тук „малко“ и „много“ не виждам.
Нито „полезно“ и „вредно“.
Всичко е импулс, почти без мисъл. ...
Като феникс
взаимното начало
като слепец претърсващ пътя
с дарените от свише сетива
Тя ...
...Някой...
Колко е тъжно, когато нещо се разпадне...
само защото съдбата е пожелала така...
и то само за един единствен миг във вечността...
Толкова е несправедливо да ни се отнема живота, ...
Илюзия
Аз гоня вятъра.
А той все бяга,
като издухан от фуния.
Миманс в театъра... ...
Нежност
Аз все съм влюбената, до уши
във тебе, ученичка.
Която, стига да реши,
играе и на жмичка ...