Стихове и поезия от съвременни български автори
Няма значение
Няма значение дали вали,
дали ярко слънце грее или гърми,
дали в студ обвит е света,
или жега изпепелява нашите тела. ...
Самоанализ
На спомена по кривия сокак
се спущам в дълбините на Психея,
проглеждам бавно в тайнствения мрак,
опипвам минало - да проумея ...
Без име
придаваща значимост важна,
за тия с разбитите сърца
и разкъсана на две душа.
Надига пак чашата бавно ...
Какво стана
Вечно ли ще бъдеме заспали?
Нека защитиме своя род.
Стига вече сме търпяли!
Какво стана с българския народ? ...
Заспиваме, допрели потни длани
и сърцата с пулса ни се сливат,
от днешното, пред есенно послание,
листопади в душите ни угниват.
Утре …може би ще си тръгнем, ...
В безкрая на утрото
Младост в сълзи.
Ранена и окъпана в страдание.
Изживяна във времето на студена утринна роса.
Живяна като цвете без мирис и без цвят. ...
Надлъжен разрез
От нея направих си път
и бавно, на пръсти, полека
аз брулех небето със прът.
И гарвани грачеха ниско. ...
Димитровден
Димитровден... Голям ден за разплата!
Сменяват се ратаи и платци...
Природата рисува по гората,
а ние палим свещи на светци. ...
... След края...
Когато със причини или безпричинно се намирам тука без тебе сега:
Не съществуват цветове за света, всичко ми се вижда толкова сиво!
Няма ги незабравимите моменти на лудостта, всичко е толкова скучно!
Красотите на природата ме карат да плача, ...
Честит Димитровден
и поемай към белите преспи.
Твоят поглед е чист и светъл,
твоят поглед е честен.
Развърти ямурлука снежен, ...
Кутийка за спомени
скрих те под картички с неизказаните мои мисли, потънали във прах
и сякаш в опит да избягаш, разбъркваш всеки ден
онези потаени мои чувства забравени дълбоко в мен.
Ах колко много имам да ти споделя, ...
Не мога без теб!
душата ми неспокойна стои,
в гърдите сърцето ми спира,
откакто се срещнахме аз и ти.
Ръцете ми започват да треперят ...
Сладко от костилки
Диагноза: Жив, но в недоимък.
Самотата - с форма на вретено.
Джоба - празен. А живота - в примка
от десетки сметки неплатени. ...
Откровение
Два хълма си имам под тази фланелка,
защото съм готина мадмоазелка.
Под джинсите още два хълма аз крия,
по-пищни и сочни, отколкото тия. ...
Фукня с намижка
Отново в мен, душата ще трепти.
Мечтаех дълго. Никога не бързах
да сбъдвам съкровенните мечти.
Щастлив съм, да. Отново ще играя. ...
Малка радост
Море и трева, земя и небе притихват
в скута на полската шир.
А розовият храст със сила омайва
в мириса всяка .страст. ...
Светлина
С поглед раждаме се ние към светлина,
очакваме я след нощта дълга и тъмна.
С изгрева заражда се деня,
едно начало, една надежда за мен и за света. ...
За таткото любим и за детето...
отдавна, татко, е голяма.
Но ти запазил си страха,
че някой ще ù стори рана.
Закриляш я във мисълта. ...
Сега и после
когато срещнеш си дъха!
Изтръпва всичко - побелява,
но миг откраднат си остава.
Когато този дъх се чувства тясно, ...