Пиано тихо някъде история разказва,
нота по нота в ума ми думите запазва,
слуша розата, огънят залезно заспива,
две устни от вино мракът изпива.
Стеле се уханно тишината, ...
Не гледай, че във кал потъвам,
харесва ми да виждам новото...
В краката си аз сам се спъвам,
когато стане скучно словото.
А твоето... присяда ми на гърлото. ...
Накрая... само пясък ще горчи,
полепнал по пътеките предзимни...
А лятото - сиротно ще мълчи
във страниците на Албум без име.
Аз бавно ще отпивам тишина, ...
Сърцето е отпъдено
Разказва ми деня си моето сърце:
– Срещнах днес на пътя аз едно само сърце.
Питам го - Къде отиваш, накъде?
– Търся где душица да се свре. ...
Дойдох… намерих Те и влезнах.
В уюта топъл и мира небесен.
Дойдох… и всеки страх изчезна.
В сърцето ми роди се нова песен.
Уми нозете ми и ме положи нежно ...
Невъзможно е със мен да бъдеш нежен,
както водата не може да е суха.
Поглеждаш ме студено – глух и безметежен,
предизвиквайки в сърцето ми разруха.
Невъзможно е с любов да ме докоснеш, ...
Докато тази държава има претенции териториални,
българските политици нямат основания морални
да я подкрепят за ЕС.
Господа управници, стреснете се!
Австрия примерно няма към Германия аспирации. ...
И само когато погледна в твоите очи,
се преобръща, скъпа целият ми свят....
Само когато те видя да се усмихваш,
разбирам колко много всъщност съм богат....
Щом ти си до мен всичко е наред ...
“Ако се срещнем пак, ще се усмихнем.
Ако пък не – добре сме се простили.” Шекспир.
Сбогом мои познати и близки,
в този час се прощавам със вас.
Аз отивам в света, откъдето, ...
Предполагам, всеки от вас е имал момент, в който е чакал нещо, което не знае дали ще се случи... Моменти, в които не може да направи нищо друго... освен да чака и да се надява...
Тик–Так
Пак съм в очакване на нищо.
Чакане, търпение… Чакане, търпение…
В живота ми това е всичко, ...
Морето днес е толкова любвеобилно!
Дали защото сребърни реки
блещучици от нежни ноти вливат,
брегът се къпе в пеещи вълни.
Една през друга плъзват се навътре, ...
Не мога, просто да искам, твърде много живях.
Всичко сладко получих, ядох и в купи от прах.
Скелети - добри събеседници,
разправяха, слушах, чувствах сред смях
на бръмбарско пъплене плъзване ...
Оцелявам, приятелю, все оцелявам.
Мълчаливо донасям си раните.
Виж, в очите дъга. И от нея раздавам.
Той, денят, си сивее по дланите.
Тишината дори е без власт да ме спре. ...
Чувство на обреченост във въздуха се носи,
да се пресегна - мога да го пипна.
Лети с вираж от незададени въпроси,
но пак не мога в отговорите да вникна.
Тъй тягостно се вижда в тишината, ...