Стихове и поезия от съвременни български автори
В очакване на американците
че ни е бил червен... носът!...
Американците добри ще дойдат.
И ще го... посинят...
Защо тревожите се, хора - ...
Мълчание
облаците сиви, диви!
И оттам ми шепнат тихо...
Как живота отлетя!?
И годините щастливи, ...
Спомен
На Б. Гюрнева
Сънувам...
Сякаш отново съм дете.
Вдишвам чистия въздух, ...
Законът на морето
са писали
обичам те
по плажа,
преди морето да изтрие ...
Ниска земя
Земя под хоризонта,
подгизнала от влага.
Тръби, канали, помпи,
енергия от вятър. ...
Краят на лятото
навлезе ти в моя свят.
Реалност, видяна през нов обектив
от нежност и вяра отлят.
Вдишвам сега поредната мисъл. ...
Време за размисъл
пърхат нощем с криле пеперудени.
Изличените спомени мръщят се
за минутите вече изгубени.
Бърза времето, тича, не спира – ...
Наш Боко
на Банкя личният аристократ,
в комунистическата партия се вписа,
после я отписа.
На царя якият телохранител ...
Плашило
мода ли, речи, това наричаш,
няма как да ти го кажа мило,
че изглеждаш точно кат плашило.
Дрехите ти стрували стотици, ...
О, хора, хора
защо сме като зверове?!
Светът ни грохва от умора
и тъй се влачи с векове.
От мерзости и чувства долни, ...
Разпятие на птица
и в погледа осъмнаха звезди.
Не ми бе нужна светлина след здрача,
но лунното във тяло на светулка
прозина се без скрупули и свян. ...
С душата...
на тоя свят синкопите тревожни.
Макар да знам – неволно съществувам,
за мене няма чувства невъзможни.
Вселявам се в окото на щуреца, ...
Принц на колело
Сетне се напи като лайно
Съблече се и се излегна
Към съня си се пресегна
Изведнъж опули очи в легло ...
Тъмен взор
Повява ме хлад, но аз се не спирам.
Бягам от хорската, задушаваща злоба.
Опитах веднъж – сила не намирам.
Запътила се бавно към светлината. ...
Спомен за една прекрасна пролет
Ала в кръг се въртим - и дотам
А пътят безкраен, невидим
И чудя се, по-добре ли е сам?
Пътища, разклонени вече ...
Празник в гората
Там на горската поляна
във средата на гората,
животните веч се сбраха,
ще започват веселбата. ...
Удобно
"напредналата" форма на любов
с илюзиите свои се прощава
не съди и не тропа с крак
когато някой я предава ...
Опако стихотворение
На края на деня бленувам изгрев,
на края на нощта сънувам нощ.
А слънцето, щом зяпне в мойта изба,
замерям го със някой стар галош. ...
Изборът... е свобода
на нещо диво, ново,
различно-
неживяно досега.
Препуска днес ...